всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Германия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия

Дело C-513/17: Baumgartner, Съдебно решение от 26 септември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав) 26 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Транспорт — Автомобилен транспорт — Регламент (ЕО) № 561/2006 — Член 19, параграф 2, първа алинея — Административна санкция за нарушение, извършено на територията на държавата членка по седалището на предприятие, която е наложена от компетентните органи на друга държава членка, в която е било установено нарушението“ По дело C‑513/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Amtsgericht Köln (Районен съд Кьолн, Германия) с акт от 31 юли 2017 г., постъпил в Съда на 22 август 2017 г., в рамките на производство, образувано по жалба на Josef Baumgartner, в присъствието на: Bundesamt für Güterverkehr, Staatsanwaltschaft Köln, СЪДЪТ (седми състав), състоящ се от: A. Rosas (докладчик), председател на състава, A. Prechal и E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: M. Bobek, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Bundesamt für Güterverkehr, от A. Marquardt, в качеството на представител, – за гръцкото правителство, от M. Tassopoulou и D. Tsagkaraki, в качеството на представители, – за австрийското правителство, от C. Pesendorfer, в качеството на представител, – за Европейската комисия, от G. Braun и J. Hottiaux, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 19, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-685/16: EV, Съдебно решение от 20 септември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 20 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Членове 63—65 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Намаляване на облагаемата печалба — Дялови участия на дружество майка в капиталово дружество с управление и седалище в трета държава — Дивиденти, разпределени на дружеството майка — Възможност за данъчно приспадане, поставена в зависимост от по-строги условия в сравнение с приспадането на печалбата, получена от дялови участия в неосвободено от данъчно облагане капиталово дружество, учредено по националното право“ По дело C‑685/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Finanzgericht Münster (Финансов съд Мюнстер, Германия) с акт от 20 септември 2016 г., постъпил в Съда на 27 декември 2016 г., в рамките на производство по дело EV срещу Finanzamt Lippstadt, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça, председател на състава, E. Levits (докладчик), A. Borg Barthet, M. Berger и F. Biltgen, съдии, генерален адвокат: M. Wathelet, секретар: M. Aleksejev, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 30 ноември 2017 г., като има предвид становищата, представени: – за EV, от U. Hohage, Rechtsanwalt, – за Finanzamt Lippstadt, от H.‑J. Sellmann, в качеството на представител, – за германското правителство, от T. Henze и R. Kanitz, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от M. Wasmeier, W. Roels и R. Lyal, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 7 февруари 2018 г., постанови настоящото Решение 1. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-312/17: Bedi, Съдебно решение от 19 септември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 19 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2000/78/ЕО — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Член 2, параграф 2 — Забрана на дискриминацията, основана на увреждане — Колективен трудов договор във връзка със социалното осигуряване — Преходна помощ, изплащана на бившите работници и служители — граждански лица в съюзническите сили в Германия — Прекратяване на плащането на тази помощ, когато заинтересованото лице придобие право на ранно плащане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, предоставяна на лицата с увреждания съгласно задължителното пенсионно осигуряване“ По дело C‑312/17, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landesarbeitsgericht Hamm (Областен съд по трудови спорове Хам, Германия) с акт от 28 март 2017 г., постъпил в Съда на 29 май 2017 г., в рамките на производство по дело Surjit Singh Bedi срещу Bundesrepublik Deutschland, Bundesrepublik Deutschland in Prozessstandschaft für das Vereinigte Königreich von Großbritannien und Nordirland, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, J. Malenovský, M. Safjan (докладчик), D. Šváby и M. Vilaras, съдии, генерален адвокат: E. Sharpston, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за германското правителство, от T. Henze и J. Möller, в качеството на представители, – за Bundesrepublik Deutschland in Prozessstandschaft für das Vereinigte Königreich von Großbritannien und Nordirland, от B. von Buchholz, Rechtsanwältin, – за Европейската комисия, от D. Martin и M. Kellerbauer, в качеството на представители, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-266/17: Verkehrsbetrieb Hüttebräucker и BVR Busverkehr Rheinland, Заключение от 13 септември 2018 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA представено на 13 септември 2018 година ( 1 ) Съединени дела C‑266/17 и C‑267/17 Rhein-Sieg-Kreis срещу Verkehrsbetrieb Hüttebräucker GmbH BVR Busverkehr Rheinland GmbH (C‑266/17), в присъствието на: Regionalverkehr Köln GmbH и Rhenus Veniro GmbH & Co. KG срещу Kreis Heinsberg (C‑267/17), в присъствието на: WestVerkehr GmbH (Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия) „Преюдициално запитване — Транспорт — Обществени услуги за пътнически превоз с автомобилен транспорт — Пряко възлагане на обществени поръчки за обществени услуги: вътрешен оператор — Условия за прилагане на Регламент (ЕО) № 1370/2007 — Сходен контрол — Последващо пряко възлагане от вътрешния оператор — Момент, към който следва да са изпълнени условията за пряко възлагане“ 1. Двете преюдициални запитвания са отправени във връзка с обществени поръчки за обществени услуги за пътнически автобусен превоз, пряко възложени (или в процедура по възлагане) от германски местни органи на съответните им „вътрешни оператори“. Запитващата юрисдикция подчертава, че правната форма на нито една от тези поръчки не е концесия за превозни услуги. 2. Широкото разпространение на този механизъм на пряко възлагане, при който не се прилагат правилата на свободната конкуренция и който облагодетелства общинските транспортни предприятия, буди безпокойство у останалите предприятия от частния сектор, чийто пазарен дял намалява, докато публичните предприятия запазват или увеличават своя дял. 3. Запитващата юрисдикция иска да се установи, на първо място и преди всичко, дали прякото възлагане на тези обществени поръчки на вътрешни оператори се урежда от lex specialis, който в този случай би бил член ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-264/17: Mensing, Заключение от 13 септември 2018 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ M. SZPUNAR представено на 13 септември 2018 година ( 1 ) Дело C‑264/17 Harry Mensing срещу Finanzamt Hamm (Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Münster (Финансов съд Мюнстер, Германия) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 314 и 316 — Специални режими — Данъчнозадължени дилъри — Режим за облагане на маржа на печалбата — Доставка на произведения на изкуството от техните автори или от правоприемниците им — Вътреобщностни сделки — Право на приспадане на платения по получени доставки данък“ Въведение 1. Когато предмет на подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) сделка са стоки, в чиято цена вече се съдържа, без възможност за приспадане, ДДС, платен на предходните етапи от икономическия оборот, както често се наблюдава при стоките, пускани повторно в обращение, например произведения на изкуството, обичайният механизъм за данъчно облагане не осигурява прилагането на основния принцип на този данък, а именно неговия неутралитет по отношение на данъчнозадължените лица. Поради това законодателят на Съюза въвежда специален режим на данъчно облагане, който дава възможност с данък да се облага само маржът на печалбата на данъчнозадълженото лице, тоест добавената стойност, генерирана на съответния етап от оборота. Макар обаче приложимите разпоредби от правото на Съюза, разглеждани самостоятелно, да изглеждат напълно ясни, съвместното им прилагане невинаги води до постигане на заложената цел. Представлява ли обаче това достатъчно основание за неприлагането на тези разпоредби в определени случаи? На този въпрос Съдът ще трябва да даде отговор по настоящото дело. Правна ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-68/17: IR, Съдебно решение от 11 септември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 11 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2000/78 — Равно третиране — Професионални дейности на църквите или на други организации, чиято етика е основана на религията или убежденията — Професионални изисквания — Отношение на добросъвестност и лоялност съобразно характера на църквата или организацията — Понятие — Разлика в третирането, основана на религията или убежденията — Уволнение на служител от католическо вероизповедание, упражняващ ръководни функции, поради сключване на втори граждански брак след развода му“ По дело C‑68/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesarbeitsgericht (Федерален съд по трудови спорове, Германия) с акт от 28 юли 2016 г., постъпил в Съда на 9 февруари 2017 г., в рамките на производство по дело IR срещу JQ, СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: K. Lenaerts, председател, A. Tizzano, заместник-председател, R. Silva de Lapuerta, T. von Danwitz, J. L. da Cruz Vilaça, A. Rosas и J. Malenovský, председатели на състави, E. Juhász, M. Safjan, D. Šváby, A. Prechal, F. Biltgen (докладчик), K. Jürimäe, M. Vilaras и E. Regan, съдии, генерален адвокат: M. Wathelet, секретар: K. Malacek, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 27 февруари 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за IR, от B. Göpfert, Rechtsanwalt, както и от M. Ruffert и G. Thüsing, – за германското правителство, от T. Henze, J. Möller и D. Klebs, в качеството на представители, – за полското правителство, от B. Majczyna, A. Siwek ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-457/17: Maniero, Заключение от 11 септември 2018 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ E. SHARPSTON представено на 11 септември 2018 година ( 1 ) Дело C‑457/17 Heiko Jonny Maniero срещу Studienstiftung des deutschen Volkes eV (Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) „Директива 2000/43/ЕО — Равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход — Член 3, параграф 1, буква ж) — Образование — Стипендии, отпускани на студенти, положили успешно първи държавен изпит по специалност „Право“ 1. „Никой не би спорил, че образованието на младежите изисква специално внимание от законодателя […], нужно е да се помисли обаче що е образование […]“ ( 2 ) (свободен превод). 2. Европейският законодател действително е приел уредба по въпроса, която inter alia признава правото на образование за основно право ( 3 ). Той обаче не е дефинирал понятието „образование“. С настоящото преюдициално запитване се иска от Съда да даде отговор на този древен въпрос, който в момента се повдига в контекста на правото на Съюза, и по-специално на Директива 2000/43/ЕО на Съвета ( 4 ). Какво е образование? Правна уредба Директива 2000/43 3. Целта на Директива 2000/43 е да създаде рамка за борба срещу дискриминацията въз основа на расов признак или етнически произход ( 5 ). 4. Член 2, параграф 1 забранява както пряката, така и непряката дискриминация, основана на расов признак или етнически произход. Член 2, параграф 2 определя, че проява на пряка дискриминация е налице, „когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа на расов признак ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-412/17: Touring Tours und Travel, Заключение от 6 септември 2018 г.

1) Недопустима ли е съгласно член 67, параграф 2 ДФЕС, както и съгласно членове [20 и 21] от [Кодекса на шенгенските граници], национална правна уредба на държава членка, в резултат от която предприятия, извършващи автобусен превоз по редовни линии през вътрешна за Шенгенското пространство граница, са задължени преди преминаването на вътрешна граница да проверят документите за преминаване на границата на пътниците си, за да предотвратят превоза на чужди граждани без паспорт и без разрешение за пребиваване на територията на Федерална република Германия?
По-специално:
a) Представлява ли проверка на лица по вътрешните граници по смисъла на член [20] от Кодекса на шенгенските граници или равностойна мярка общото законово или административното задължение, насочено към конкретни превозвачи, да не превозват до територията на Федерална република Германия чужди граждани, които не притежават необходимия паспорт или необходимото разрешение за пребиваване, като единственият начин, по който това задължение може да бъде изпълнено, е превозвачът да провери документите за преминаване на границата на всички пътници преди преминаване на вътрешната граница?
б) Трябва ли налагането на посочените в точка 1) задължения да се преценява с оглед на член [21], буква а) от Кодекса на шенгенските граници, макар че превозвачите не упражняват „полицейски правомощия“ по смисъла на тази разпоредба, а възлагането на проверките от държавата също формално не води до прилагане на публични правомощия?
в) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква б): като се имат предвид критериите на член [21], буква а), второ изречение от Кодекса на шенгенските граници, може ли извършването на изискваната от превозвачите проверка да се смята за недопустима мярка с ефект, равностоен на гранични проверки?
г) Трябва ли налагането на посочените в точка 1) задължения, доколкото е насочено към предприятия, извършващи автобусен превоз по редовни линии, да се преценява с оглед на член [21], буква б) от Кодекса на шенгенските граници, съгласно който правото на превозвачите да извършват проверки за сигурност на лицата на пристанища и летища не накърнява отсъствието на контрол по вътрешните граници
Следва ли от това и недопустимост на проверките по смисъла на първия въпрос извън пристанищата и летищата, ако те не представляват проверки за сигурност и не се извършват и на лица, които пътуват в рамките на държавата членка?
2) Допускат ли членове [20] и [21] от Кодекса на шенгенските граници национална правна уредба, съгласно която с цел изпълнение на това задължение [за проверка, посочено в точка 1)] на автобусен превозвач могат да бъдат наложени забрана и предупреждение за глоба при неспазването ѝ, когато поради неизвършени от него проверки на територията на Федерална република Германия са били превозени и чужденци без паспорт и разрешение за пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-488/16: Bundesverband Souvenir – Geschenke – Ehrenpreise/EUIPO, Съдебно решение от 6 септември 2018 г.

Явява ли се наименованието „Neuschwanstein“ описателно за стоките и услугите по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, като указва географски произход или друга характерна особеност?
Притежава ли оспорената марка „NEUSCHWANSTEIN“ отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и достатъчно ли е мотивирана преценката на Общия съд по този въпрос?
Извършена ли е регистрацията на марката „NEUSCHWANSTEIN“ от Федерална провинция Бавария недобросъвестно по смисъла на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-385/17: Hein, Заключение от 5 септември 2018 г.

1. Трябва ли член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална законодателна уредба, съгласно която в колективните трудови договори може да се предвиди, че намаляването на размера на възнаграждението, извършено през периода на изчисляване в резултат от работа на непълно работно време, се отразява на изчисляването на трудовото възнаграждение за времето на отпуск, в резултат на което за четирите седмици минимален годишен отпуск работникът получава по-малко трудово възнаграждение за времето на отпуск, респ. по-малко парично обезщетение за неизползван отпуск при прекратяването на трудовото правоотношение, отколкото той би получил, ако изчисляването на възнаграждението за времето на отпуск се извършваше въз основа на средния размер на трудовото възнаграждение, получавано от работника през периода на изчисляване без такова намаляване на размера на възнаграждението
При утвърдителен отговор: какъв би могъл да бъде максималният обхват — изразен в проценти и измерен въз основа на ненамаленото средно трудово възнаграждение на работника — на предвидена в националната законодателна уредба възможност за намаляване с колективния трудов договор на възнаграждението за времето на отпуск в резултат на работа на непълно работно време през периода на изчисляване, за да се приеме, че е налице тълкуване на тази национална правна уредба в съответствие с правото на Съюза?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: общият принцип на правото на Съюза на правна сигурност и забраната за придаване на обратно действие изискват ли да се ограничи във времето действието по отношение на всички засегнати лица на възможността за позоваване на тълкуването, което в хода на настоящото преюдициално производство Съдът ще даде на разпоредбите на член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време, тъй като преди това в практиката на най-висшите национални съдилища е постановено, че приложимите законови разпоредби и разпоредби от колективните трудови договори не подлежат на тълкуване в съответствие с правото на Съюза
В случай че отговорът на Съда по този въпрос е отрицателен: в съответствие с правото на Съюза ли е положение, при което въз основа на националното право националните съдилища предоставят защита на оправданите правни очаквания на работодателите, които са разчитали на запазването на практиката на най-висшите национални съдилища, или предоставянето на закрила на оправданите правни очаквания е правомощие само на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 17475767778468 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form