Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело C-580/23: Mio и др., Заключение от 8 май 2025 г.
1) Как следва да се извърши проверката, за да се прецени дали обект на приложното изкуство се ползва с широкообхватната закрила на авторското право като произведение по смисъла на членове 2—4 от [Директива 2001/29], а също така кои фактори трябва или e трябвало да се вземат предвид, за да се определи дали този обект отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор
В това отношение по-конкретно се поставя въпросът дали проверката за оригиналност следва да се съсредоточи върху елементите, свързани с творческия процес и авторовото обяснение на конкретния му избор при създаването на обекта, или върху елементите, свързани със самия обект и крайния резултат от творческия процес, както и върху въпроса дали самият обект има художествен ефект.
2) За отговора на въпрос 1, както и на въпроса дали даден обект на приложното изкуство отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор, какво е значението на обстоятелствата, че:
а) обектът се състои от елементи, откривани в широкоразпространени форми?
б) обектът се основава на вече познат промишлен дизайн и представлява негова разновидност или текуща тенденция в този дизайн?
в) идентични или сходни обекти са били създадени преди или — независимо от и без познаване на обекта на приложното изкуство, за който се иска закрила като произведение — след създаването на въпросния обект?
3) Как следва да се преценява сходството и какво сходство се изисква при разглеждането на въпроса дали даден обект на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, попада в обхвата на закрилата на произведенията и нарушава изключителното право, което съгласно членове 2—4 от [Директива 2001/29] трябва да се предостави на автора на съответното произведение
В това отношение по-специално се пита дали проверката трябва да се съсредоточи върху това дали произведението е разпознаваемо в обекта, с който се твърди, че се нарушават права, или върху това дали този обект създава същото цялостно впечатление като произведението, или пък тази проверка следва да се съсредоточи върху нещо друго.
4) За отговора на въпрос 3 и на въпроса дали обект на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, попада в обхвата на закрилата на дадено произведение и нарушава изключителното право върху произведението, какво е значението:
а) на степента на оригиналност на произведението за обхвата на закрилата на това произведение?
б) на обстоятелството, че произведението и обектът на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, съдържат елементи, откривани в общоразпространени форми, или се основават на вече познати промишлени дизайни и представляват тяхна разновидност или текуща тенденция на съответния дизайн?
в) на обстоятелството, че идентични или сходни обекти са били създадени преди или — независимо от и без познаване на произведението — след създаването на това произведение?
1) Що се отнася до произведенията на приложното изкуство, съществува ли определено съотношение правило—изключение между закрилата съгласно правото в областта на промишления дизайн и авторскоправната закрила, така че при проверката за оригиналност на тези произведения съгласно авторското право да се поставят по-високи изисквания към свободния и творчески избор на автора, отколкото при други видове произведения?
2) Следва ли при проверката за оригиналност съгласно авторското право да се взема предвид (и) субективното схващане на автора за творческия процес, и трябва ли той по-специално да прави свободен и творчески избор съзнателно, за да може този избор да се счита за свободен и творчески избор по смисъла на практиката на [Съда]?
3) Ако в рамките на проверката за оригиналност релевантен фактор е дали и до каква степен художественото творчество е намерило обективен израз в произведението: могат ли да бъдат взети предвид при тази проверка и обстоятелства, настъпили след релевантната за преценката на оригиналността дата на създаване на дизайна, като например представянето на дизайна на художествени изложби или в музеи, или пък полученото в професионалните среди признание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-536/23: Mutua Madrileña Automovilista, Съдебно решение от 30 април 2025 г.
Трябва ли член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че и самата държава — членка на Европейския съюз, в качеството ѝ на работодател, който продължава да изплаща заплата на (временно) неработоспособен поради пътнотранспортно произшествие държавен служител и който е встъпил в правата на този служител срещу установено в друга държава членка дружество — застраховател на гражданската отговорност за участващото в това произшествие превозно средство, може като „увредена страна“ по смисъла на първата цитирана по-горе разпоредба да предяви срещу застрахователното дружество иск пред съда по местоживеене на неработоспособния държавен служител, когато такъв пряк иск е разрешен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-386/23: Novel Nutriology, Съдебно решение от 30 април 2025 г.
Допускат ли се растителни („ботанически“) субстанции да се рекламират със здравни претенции (член 10, параграф 1 от Регламент № 1924/2006) или с позоваване на общите, неспецифични ползи от хранително вещество или храната за цялостното добро здраве или здравно благополучие (член 10, параграф 3 от Регламент № 1924/2006), без тези претенции да са разрешени в съответствие с посочения регламент и да са включени в списъка на разрешените претенции по членове 13 и 14 от същия регламент (член 10, параграф 1 от Регламента) или без това позоваване да е съпроводено от специфична здравна претенция, включена в списъците по член 13 или член 14 от същия регламент (член 10, параграф 3 от Регламента), преди да е приключила оценката на [ЕОБХ] и Комисията да се е произнесла относно включването на заявените претенции за „ботанически“ субстанции в списъците на Общността по членове 13 и 14 от Регламент № 1924/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-246/24: Generalstaatsanwaltschaft Frankfurt am Main (Exportation d’argent liquide en Russie), Съдебно решение от 30 април 2025 г.
Следва ли износът на банкноти, деноминирани в официална валута на държава членка, да се счита за необходим по смисъла на член 5и, параграф 2, буква а) от Регламент № 833/2014 за лично ползване от пътуващо за Русия физическо лице, ако тези банкноти са предназначени да се използват в Русия за провеждане на медицинско лечение на това лице (в случая дентално лечение, хормонално лечение в инвитро клиника и лечение вследствие на операция на гърдите в клиника за пластична хирургия)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/23: Mercedes-Benz Bank и Volkswagen Bank, Заключение от 10 април 2025 г.
2) Извършва ли уредбата по член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива [2008/48] пълна хармонизация по отношение на договорите за потребителски кредити, свързани с договор за покупко-продажба на превозно средство, и следователно задължителна ли е тя за държавите членки?
При отрицателен отговор на втория преюдициален въпрос:
3) Съвместимо ли е с правото на Съюза, по-специално с член 14, параграф 1 от Директива [2008/48], след отказ от договор за потребителски кредит, свързан с договор за покупко-продажба на превозно средство, кредитополучателят да трябва да плати договорената лихва за периода от изплащането на кредита на продавача на финансираното превозно средство до момента на връщането на превозното средство на кредитора (или продавача)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-101/24: Xyrality, Заключение от 10 април 2025 г.
1) Следва ли член 28 от Директива [2006/112] да се прилага при обстоятелства като тези в главното производство, при които германско данъчнозадължено лице (разработчик) е предоставило преди 1 януари 2015 г. услуга по електронен път на установени на територията на [Съюза] данъчно незадължени лица (крайни клиенти) чрез пазар на ирландско данъчнозадължено лице за приложения, в резултат от което ирландското данъчнозадължено лице да се третира все едно е получило тези услуги от разработчика и ги е доставило на крайните клиенти, защото пазарът за приложения упоменава разработчика като доставчик и посочва германския данък върху оборота едва в издадените на крайните клиенти потвърждения на поръчки?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: къде е мястото на доставка на фиктивната услуга, доставена от разработчика на пазара за приложения съгласно член 28 от Директива 2006/112 — в Ирландия, съгласно член 44 от тази директива, или [в Германия], съгласно член 45 от нея?
3) Ако съгласно отговора на първия и втория въпрос разработчикът не е доставил услуги [в Германия]: налице ли е данъчно задължение на разработчика за германски данък върху оборота съгласно член 203 от Директива 2006/112 поради това, че в съответствие с уговореното пазарът за приложения го упоменава като доставчик и посочва германския данък върху оборота в потвържденията на поръчките, които изпраща по електронната поща на крайните клиенти, въпреки че крайните клиенти нямат право на приспадане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-76/24: Tradeinn Retail Services, Заключение от 27 март 2025 г.
1) Може ли притежателят на национална марка да иска съгласно член 10, параграф 3, буква б) от [Директива 2015/2436] да се забрани на лице да притежава в чужбина нарушаващи негова марка стоки с цел да ги предлага или да ги пуска на пазара в държавата, в която тази марка се ползва със защита?
2) Има ли значение по отношение на понятието притежаване по смисъла на член 10, параграф 3, буква б) от [Директива 2015/2436] дали е налице фактическа възможност за достъп до нарушаващата марката стока, или е достатъчна възможността да може да се въздейства на лице, което има фактически достъп до тази стока?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-61/24: Lindenbaumer, Съдебно решение от 20 март 2025 г.
По какви критерии следва да се определя обичайното местопребиваване на съпрузите по смисъла на член 8, букви а) и б) от Регламент [№ 1259/2010], и по специално:
— изпращането на работа като дипломатически агент оказва ли влияние върху възможността да се приеме обичайно местопребиваване в приемащата държава, или, дори напротив, я изключва,
— трябва ли физическото присъствие на съпрузите в дадена държава да е с определена продължителност, преди да може да се приеме, че там е установено обичайно местопребиваване,
— изисква ли установяването на обичайно местопребиваване определена степен на социална и семейна интеграция в съответната държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-142/24: Familienstiftung, Заключение от 13 март 2025 г.
Трябва ли член 40 от Споразумението за [ЕИП] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка относно данъчното облагане на наследствата и даренията, която предвижда, че при облагане на предоставяне приживе на имущество за учредяване на чуждестранна фондация се прилага най-високият данъчен клас III, дори и ако тази фондация се учредява основно в интерес на едно или няколко семейства (семейна фондация), а за местна семейна фондация в такъв случай предвижда, че данъчният клас се определя въз основа на най-далечната степен на родство между дарителя (учредителя) и лице, което би се ползвало от дейността на фондацията съобразно учредителния акт, и това води до прилагане на по-благоприятните данъчни класове I или II?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-775/24: Dekoback/EUIPO, Определение от 6 март 2025 г.
Носи ли жалбоподателят задължението да докаже, че повдигнатите в жалбата въпроси са съществени за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Изисква ли се в искането за допускане на обжалване да бъдат посочени конкретни правни въпроси и основанията за тяхната значимост за правото на ЕС?
Явява ли се недостатъчното излагане на основанията на жалбата и липсата на конкретика относно съществените правни въпроси основание за недопускане на жалбата до разглеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.