Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли понятието „[ГМО]“ по смисъла на член 2, точка 5 от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкува в смисъл, че обхваща и материал от генетично модифицирани растения (в случая прашец от сорта генетично модифицирана царевица MON 810), който със сигурност съдържа ДНК и генетично модифицирани протеини (в случая токсина Bt), но към момента, в който попада в храна (в случая в мед) или се предназначава за употреба като храна, по-специално под формата на хранителна добавка, (вече) не притежава никаква конкретна собствена възпроизводителна способност?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) При всички положения, за да се приеме, че дадена храна е „произведен[а] от ГМО“ по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент [№ 1829/2003], достатъчно ли е тази храна да съдържа материал, произхождащ от генетично модифицирани растения, който в предходен момент е притежавал конкретна собствена възпроизводителна способност?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос:
Следва ли понятието „произведен от ГМО“ по смисъла на член 2, точка 10 и на член 3, параграф 1, буква в) от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкува в смисъл, че не изисква по отношение на ГМО да е бил налице съзнателен и предварително подготвен производствен процес, а обхваща и несъзнателното и случайно примесване на (някогашни) ГМО в храна (в случая мед или прашец като хранителна добавка)?
При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос:
Следва ли разпоредбите на член 3, параграф 1 във връзка с тези на член 4, параграф 2 от Регламент [№ 1829/2003] да се тълкуват в смисъл, че когато законосъобразно разпространен в природата генетично модифициран материал се примеси в храни с животински произход като меда, при всички случаи тези храни се подлагат на разрешителен режим и надзор, предвидени в посочените разпоредби, или е възможно прилагане по аналогия на предвидените за други случаи прагове (в случая например по член 12, параграф 2 от Регламента)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
Трябва ли разпоредбите на член 37 от Регламент […] № 1013/2006 […] във връзка с Регламент […] № 1418/2007 […] да се тълкуват в смисъл, че съдържат забрана за превоз за Ливан на отпадъци от група B1120 от приложение IX към Базелската конвенция […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Нарушено ли е изискването за индивидуална преценка на необходимостта от помощта при държавна помощ за обучение по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС и член 5 от Регламент № 68/2001?
Следва ли Комисията да отчете стимулиращия ефект на помощта и положителния ѝ външен ефект върху избора на място при преценката за съвместимост на помощта с вътрешния пазар?
Допуснато ли е нарушение на принципа на равно третиране поради несъобразяване с по-ранна практика на Комисията при преценката на помощта?
Следва ли Комисията да отчете фактори, свързани с практиката или търговската стратегия на получателя, при разглеждане на помощта за обучение?
Допустимо ли е при преценката на необходимостта от помощта да се вземе предвид наличието на национално законодателство, което налага обучаване на персонала?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Изключва ли член 1, параграф 1 от Директива 2003/49 […] разпоредба, съгласно която лихви по заеми, платени от дружество в една държава членка на свързано дружество от друга държава членка, се включват в данъчната основа за облагане с Gewerbesteuer на първото дружество?
При положителен отговор на първия въпрос: следва ли член 1, параграф 10 от Директива 2003/49 […] да се тълкува в смисъл, че държава членка може да не приложи Директивата, когато към момента на плащане на лихвите предвидените в член 3, буква б) условия за съществуване на свързано дружество не са били изпълнени в продължение на две години непрекъснато?
Могат ли в такъв случай държавите членки да се позовават срещу извършилото плащанията дружество непосредствено на член 1, параграф 10 от Директива 2003/49 […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) Възниква ли митническо задължение за лице, което е „участвало“ в неправомерното въвеждане на стоки на митническата територия на Европейския съюз съгласно член 202, параграф 3, второ тире от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, ако това лице не взема пряко участие при въвеждането на стоките на митническата територия на Съюза, а само посредничи при сключването на договорите за продажба на съответните стоки, но в този контекст предполага, че при доставката на стоките или на част от тях продавачът би могъл чрез измамни действия да избегне заплащането на вносни митни сборове?
2) Доколкото случаят е такъв, достатъчно ли е лицето да смята за вероятно [извършването на посочените измамни действия от продавача], или за него възниква митническо задължение само ако знае, че те ще бъдат извършени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Трябва ли Комбинираната номенклатура, в редакцията ѝ вследствие Регламент (ЕО) № 2031/2001 на Комисията от 6 август 2001 г. [който изменя приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87] (OВ L 279, стp.1), както и на Регламент (ЕО) № 1832/2002 на Комисията от 1 август 2002 г. […] (OВ L 290, стp. 1), да се тълкува в смисъл, че обозначена като „malt beer base“ стока с алкохолно съдържание по обем 14 %, която е произведена въз основа на варена, избистрена и подложена на ултрафилтриране бира, с което е намалено съдържанието на горчиви съставки и протеини, трябва да се класира в позиция 2208?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Съществуват ли основания за контрол от страна на Съда върху фактическите преценки на Общия съд, когато не е налице изопачаване на доказателствата?
Правилно ли е приложено правото при потвърждаване на отказа за регистрация поради липса на отличителен характер на заявения знак?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.