Франция
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Франция
Дело C-647/16: Hassan, Заключение от 20 декември 2017 г.
Пречка ли са разпоредбите на член 26 от Регламент [„Дъблин III“] за това компетентните органи на държавата членка — която след прилагане на установените в Регламента критерии е приела за компетентна друга държава членка и е отправила до нея искане за поемане на отговорност или за обратно приемане на гражданин на трета държава или на апатрид, подал молба за международна закрила, по която все още няма окончателно произнасяне, или на друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г) от [този регламент] — да приемат решение за прехвърляне и да го съобщят на заинтересованото лице, преди замолената държава членка да се е съгласила да поеме отговорност за това лице или да го приеме обратно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-13/17: Fédération des entreprises de la beauté, Заключение от 14 декември 2017 г.
1) Трябва ли да се приеме, че възможността за признаване на еквивалентността на обученията, с която разполагат държавите членки съгласно член 10, параграф 2 от Регламент [№ 1223/2009], се отнася само до обученията, провеждани в трети спрямо Европейския съюз държави?
2) Разпоредбите на член 10, параграф 2 от този регламент позволяват ли на държавите членки да определят дисциплините, които могат да бъдат приети за „подобни“ на медицината, фармацията или токсикологията, и равнищата на квалификация, отговарящи на установените в посочения регламент изисквания?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, по какви критерии дадени дисциплини могат да бъдат определяни като „подобни“ на медицината, фармацията или токсикологията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-329/16: Snitem и Philips France, Съдебно решение от 7 декември 2017 г.
Трябва ли Директива 93/42 […] да се тълкува в смисъл, че софтуер, който има за предмет да предлага на предписващите лекарствени продукти лица, упражняващи дейност в населено място, в здравно заведение или в медико-социално заведение, помощ при определянето на лекарствените продукти, за да се подобри безопасността на предписването, да се улесни работата на предписващото лекарствени продукти лице, да се осигури по-добро съответствие на медицинската рецепта с въведените от националното законодателство изисквания и да се намалят разходите за лечение при запазване на същото качество, представлява медицинско изделие по смисъла на посочената директива, когато този софтуер има поне една функция, позволяваща използването на личните данни на пациент, с цел подпомагане на лекуващият му лекар при предписването на лекарствени продукти, по-специално като открива наличието на противопоказания, на взаимодействие с други лекарствени продукти и на прекомерна дозировка, въпреки че самият той не действа във или върху човешкото тяло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-438/16: Комисия/Франция и IFP Énergies nouvelles, Заключение от 7 декември 2017 г.
Неправилно тълкуване на понятието „схема за помощи“ и невземане предвид на годността на дадена мярка да предоставя предимство
Грешка при прилагане на правото относно обхвата на оборимата презумпция за наличието на предимство, произтичащо от безвъзмездна и неограничена гаранция, както и по отношение на начина за оборването ѝ
Грешка при прилагане на правото относно приложното поле на презумпцията за предимство, произтичащо от неограничена гаранция, доколкото тази презумпция следва да се прилага и към отношенията с доставчиците и клиентите, а не само към отношенията с банковите и финансовите институции
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/16: Jacob, Заключение от 15 ноември 2017 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 8 от Директива [90/434] да се тълкуват в смисъл, че в случай на сделка по замяна на ценни книжа в приложното поле на Директивата забраняват механизма за отлагане на облагането, който в отклонение от правилото, че данъчното събитие за облагане на капиталовата печалба настъпва в годината на възникването ѝ, предвижда по повод сделката за замяна на ценни книжа капиталовата печалба да бъде установена и определена по размер при замяната и да бъде обложена в годината, през която настъпва събитието, което прекратява режима на отложено облагане, каквото по-специално може да бъде прехвърлянето на получените при замяната ценни книжа?
2) Трябва ли разпоредбите на член 8 от Директива [90/434] да се тълкуват в смисъл, че в случай на сделка по замяна на ценни книжа в приложното поле на Директивата забраняват капиталовата печалба от замяна на ценни книжа, ако се предположи, че е облагаема, да бъде обложена в държавата, за която е местно данъчнозадълженото лице към момента на сделката по замяна, при положение че към датата на прехвърляне на ценните книжа, получени при тази замяна, когато печалбата от замяната действително се облага, данъчнозадълженото лице е прехвърлило данъчната си регистрация в друга държава членка?
3) Трябва ли цитираните по-горе разпоредби на член 8 от Директива [90/434] да се тълкуват в смисъл, че в случай на сделка по замяна на ценни книжа в приложното поле на Директивата забраняват механизма за отлагане на облагането, който в отклонение от правилото, че данъчното събитие за облагане на капиталовата печалба настъпва в годината на възникването ѝ, предвижда по повод сделката за замяна на ценни книжа капиталовата печалба да бъде установена и определена по размер при замяната и да бъде обложена в годината, през която настъпва събитието, което прекратява режима на отложено облагане, каквото по-специално може да бъде прехвърлянето на получените при замяната ценни книжа?
4) Ако се приеме, че капиталовата печалба при замяна на ценни книжа е облагаема, може ли данъкът да бъде наложен от държавата, която е имала правомощието да я обложи в момента на сделката за замяна, макар прехвърлянето на получените при тази замяна ценни книжа да е в данъчните правомощия на друга държава членка?
5) Ако на предходните въпроси бъде даден отговор, че Директивата допуска капиталовата печалба вследствие на замяна на ценни книжа да бъде обложена в момента на последващото прехвърляне на получените при замяната ценни книжа, включително когато двете сделки не попадат в данъчните правомощия на една и съща държава членка, може ли държавата членка, в която облагането на капиталовата печалба при замяната е отложено, да обложи при прехвърлянето отложената капиталова печалба при условията на приложимата двустранна данъчна спогодба, без да вземе предвид резултата от прехвърлянето, когато този резултат е капиталова загуба
Този въпрос се поставя както от гледна точка на Директива [90/434], така и от гледна точка на свободата на установяване, гарантирана от член [49 ДФЕС], доколкото данъчнозадължено лице, което е регистрирано за данъчни цели във Франция по време на сделката за замяна и по време на сделката за прехвърляне на ценните книжа, може да се възползва от приспадането на капиталовата загуба от прехвърлянето при условията, припомнени в точка 4 от настоящото решение.
6) Ако на третия въпрос бъде даден отговор, че капиталовата загуба от прехвърлянето на получените при замяната ценни книжа следва да бъде взета предвид, трябва ли държавата членка, в която е възникнала капиталовата печалба от замяната, да приспадне капиталовата загуба от прехвърлянето от капиталовата печалба, или трябва, доколкото прехвърлянето не попада в нейните данъчни правомощия, да се откаже от облагане на капиталовата печалба от замяната?
7) Ако на четвъртия въпрос бъде даден отговор, че капиталовата загуба от прехвърлянето следва да бъде приспадната от капиталовата печалба от замяната, каква цена на придобиване на прехвърлените ценни книжа следва да се вземе предвид при изчисляване на тази капиталова загуба от прехвърлянето
Трябва ли по-специално, като единична цена на придобиване на прехвърлените ценни книжа да се приеме общата стойност на получените при замяната ценни книжа на дружеството, посочена в декларацията за капиталовата печалба, разделена на броя на тези ценни книжа, получени при замяната, или следва да се определи среднопретеглена цена на придобиване, като се вземат предвид и сделките след замяната, като други придобивания или безвъзмездно разпределени ценни книжа на същото дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-671/15: APVE и др., Съдебно решение от 14 ноември 2017 г.
Може ли за споразумения, решения или практики на организации на производители, на асоциации на организации на производители и на професионални организации, които могат да бъдат квалифицирани като антиконкурентни с оглед на член 101 ДФЕС, да не е приложима предвидената в тази разпоредба забрана единствено поради факта че те могат да бъдат свързани със задачите, възложени на тези организации в рамките на общата организация на съответния пазар, дори когато не попадат в нито една от общите дерогации, предвидени последователно в член 2 от Регламенти № 26 и № 1184/2006 и в член 176 от Регламент № 1234/2007?
При утвърдителен отговор, трябва ли член 11, параграф 1 от Регламент № 2200/96, член 3, параграф 1 от Регламент № 1182/2007 и член 122, първа алинея от Регламент № 1234/2007, които посочват сред целите на организации на производители и на асоциации на организации на производители стабилизирането на производствените цени и приспособяването на продукцията към търсенето, по-специално по отношение на количеството, да се тълкуват в смисъл, че за практиките на колективно определяне на минимална цена, на съгласуване относно пусканите на пазара количества или на обмен на стратегическа информация, въведени от тези организации или техните асоциации, не се прилага забраната на антиконкурентни споразумения, доколкото тези практики са насочени към осъществяването на тези цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-641/16: Tünkers France и Tünkers Maschinenbau, Съдебно решение от 9 ноември 2017 г.
Трябва ли член 3 от Регламент [№ 1346/2000] да се тълкува в смисъл, че е от изключителната компетентност на съда, образувал производството по несъстоятелност, разглеждането на иска за ангажиране на отговорност срещу приобретателя на част от дейността, придобита в рамките на това производство, за това, че неоснователно се е представил като извършващ изключително разпространение на произвежданите от длъжника артикули?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-645/16: Съвети и mise en relations (CMR), Заключение от 25 октомври 2017 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ M. SZPUNAR представено на 25 октомври 2017 година ( 1 ) Дело C‑645/16 Conseils et mise en relations (CMR) SARL срещу Demeures terre et tradition SARL (Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Касационен съд, Франция) „Преюдициално запитване — Директива 86/653/ЕИО — Член 17 — Самостоятелно заети търговски представители — Право на търговския представител на обезщетение или на обезщетение за вреди след прекратяването на договора за представителство — Национална практика, изключваща правото на обезщетение в случай на прекратяване на договора от принципала по време на предвидения в договора срок за изпитване“ Въведение 1. Настоящото преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Касационен съд, Франция), се отнася до тълкуването на член 17 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители ( 2 ). 2. Запитването е отправено в рамките на спор между дружеството Conseils et mise en relations (CMR) SARL и Demeures terre et tradition (наричано по-нататък „DTT“) относно искане на CMR за заплащане на обезщетение за вредите, причинени му поради прекратяването на договора за търговско представителство, сключен между него и DTT. 3. Настоящото дело се отнася до приложимостта на разпоредбите на Директива 86/653, и по-специално на член 17 от нея, към положения, в които страните по договор за търговско представителство са предвидили срок за изпитване и по време на него договорът е бил прекратен от принципала. Освен въпроса за законността на определянето на срок за изпитване, водещ до отхвърляне ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/16: Tilly-Sabco/Комисия, Съдебно решение от 20 септември 2017 г.
Нарушени ли са съществените процесуални изисквания по член 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 182/2011 при приемането на обжалвания регламент, поради което е допуснато съществено процесуално нарушение?
Законосъобразно ли е определянето на нулев размер на възстановяванията при износ на птиче месо съгласно членове 162 и 164 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и допусната ли е явна грешка в преценката или злоупотреба с власт от страна на Комисията?
Компетентен ли е генералният директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ да подпише обжалвания регламент?
Спазени ли са изискванията за мотивиране по член 296 ДФЕС и има ли противоречия или недостатъчност в мотивите на обжалвания регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/15: Франция/Schlyter, Съдебно решение от 7 септември 2017 г.
Явява ли се процедурата по Директива 98/34/ЕО и издаденото от Комисията подробно становище част от „дейност по разследване“ по смисъла на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001?
Може ли оповестяването на подробно становище на Комисията, издадено по Директива 98/34/ЕО, да засегне целите на тази процедура и да обоснове отказ за достъп на основание член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.