Финландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Финландия
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Могат ли задължените лица да се позоват на факта, че други предприятия се ползват от освобождаване, представляващо държавна помощ, за да избегнат плащането на съответния данък?
Възпрепятства ли правото на Европейския съюз налагането на наказателни санкции на физическо лице, действащо от името на задължено дружество, при положение че други предприятия са облагодетелствани от освобождаване, представляващо държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1. Трябва ли член 37 от [Директива 2009/72/ЕО] да се тълкува в смисъл, че лице, което е клиент — потребител на мрежов оператор, и е инициирало пред националния регулаторен орган производство по въпрос, засягащ този оператор, следва да се разглежда като „засегната страна“ по смисъла на параграф 17 от горепосочения член, която е засегната от решението на регулаторния орган и следователно има право да обжалва пред национален съд решение на националния регулаторен орган, отнасящо се до мрежовия оператор
2. В случай че посоченото в първия въпрос лице не следва да се счита за „засегната страна“ по смисъла на член 37 от [Директива 2009/72/ЕО], има ли клиент потребител в положение като това на жалбоподателя в главното производството право, изведено от някакво друго правно основание от правото на Съюза, да участва в производството по разглеждане на искането му до регулаторния орган за приемане на мерки, съответно да иска от национален съд да упражни контрол по случая, или този въпрос се урежда от националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 16, параграф 1, буква д) от Директива 92/43/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска приемането на решения, предоставящи дерогации от забраната за умишлено убиване на вълка, съдържаща се в член 12, параграф 1, буква a) във връзка с буква а) от приложение IV към тази директива, за поддържащ лов с цел борба с бракониерството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Съвместимо ли е производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане, предвидено в рамките на националната система на способите за обжалване, с изискването за осигуряване на всяка от страните на ефективни правни средства за защита, гарантирани от член 43, параграф 1 от Регламент № 44/2001, когато се обжалва акт на първоинстанционен съд относно признаването и изпълнението на съдебно решение съгласно Регламент № 44/2001?
2) Изпълнени ли са в производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане […] условията за състезателност на производството по смисъла на член 43, параграф 3 от Регламент № 44/2001, когато ответникът по жалбата не се изслушва преди произнасянето по допускането ѝ
Изпълнени ли са тези условия, ако ответникът по жалбата се изслушва преди произнасянето по нейното допускане до по-нататъшно разглеждане?
3) Има ли значение за тълкуването обстоятелството, че жалба може да подаде не само страната, която иска изпълнение и чиято молба е била отхвърлена, но и страната, спрямо която се иска изпълнение, когато молбата е била уважена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Какви са кумулативните условия, които трябва да изпълни едно лице, за да бъде валидно оправомощено да представлява страни пред съдилищата на Европейския съюз съгласно член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Трябва ли понятието „адвокат“ по смисъла на член 19 от Статута да се тълкува автономно, без позоваване на националното право, и изисква ли то членство в адвокатска колегия?
Може ли лице, което не е член на адвокатска колегия, но има разрешение да представлява клиенти пред съдилищата в дадена държава членка, да бъде считано за „адвокат“ по смисъла на член 19 от Статута?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Могат ли съгласно член 16, параграф 1, буква д) от Директивата за местообитанията с оглед на съдържанието на тази разпоредба да се издават по заявления от отделни ловци регионално ограничени разрешения за освобождаване за т.нар. лов за управление на популацията?
a) От значение ли е за разрешаването на този въпрос, че упражняването на правото на преценка във връзка с решенията за освобождаване се основава на национален план за управление на популациите, както и на горната граница за броя на убитите животински индивиди, установена съгласно наредба, по силата на която за територията на държавата членка всяка година могат да се издават съответен брой разрешения за освобождаване?
б) Могат ли при разрешаването му да се вземат предвид други съображения като целта да се предотврати увреждането на кучета и да се засили общото усещане за безопасност?
2) Може ли издаването на разрешения за освобождаване във връзка с лов за управление на популацията по смисъла на първия преюдициален въпрос да се обоснове с това, че за предотвратяване на бракониерството няма друго задоволително решение по смисъла на член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията?
a) Могат ли в този случай да се вземат предвид практическите трудности за осъществяване на надзор върху противозаконното бракониерство?
б) При разглеждането на въпроса дали има друго задоволително решение може ли да е от значение и целта за предотвратяване на увреждане на кучетата и засилване на общото усещане за безопасност?
3) Как следва при издаването на регионално ограничени разрешения за освобождаване да се оцени посочената в член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията предпоставка, която се отнася до състоянието на запазване на популациите от видове?
а) Следва ли състоянието на запазване на даден вид да се оценява както за определена област, така и за цялата територия на държавата членка, или следва да се вземе предвид още по-голяма област на разпространение на засегнатия вид?
б) Възможно ли е предвидените в член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията предпоставки за издаване на разрешение за освобождаване да са изпълнени, въпреки че след надлежна оценка състоянието на запазване на даден вид не може да се приеме като благоприятно по смисъла на Директивата?
в) Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, при какво положение това би могло да се вземе предвид?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Има ли значение при тълкуването на условието за отличителен характер на марка съгласно член 2 и член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 обстоятелството дали е поискана регистрацията на марката като фигуративна или като цветна марка?
Ако квалификацията на марката като цветна или фигуративна марка има значение за преценката на нейния отличителен характер, трябва ли марката да бъде регистрирана в съответствие със заявката като цветна марка, независимо от нейното графично представяне като рисунка, или може да бъде регистрирана само като фигуративна марка?
В случай че е възможно марката, която е представена в заявката като рисунка, да бъде регистрирана като цветна марка, необходимо ли е за регистрацията на марка — която в заявката е представена графично в съответствие с изискваната от практиката на Съда за регистрацията на цветна марка точност (и не става въпрос за регистрация като марка на цвят сам по себе си, който е определен абстрактно, без форма или очертания) — представянето на убедително доказателство за използване, както изисква Националната патентна и регистрационна служба, или представянето на каквото и да е доказателство за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 13, параграф 1 и член 14, параграф 2 от Директива 2010/24 да се тълкуват в смисъл, че, от една страна, се прилагат към производство за връщане в масата на несъстоятелността на установено в запитаната държава членка дружество на вземания, събрани по искане на запитващата държава членка, когато производството е въз основа на оспорване на изпълнителни мерки по смисъла на член 14, параграф 2, и, от друга страна, запитаната държава членка по смисъла на тези разпоредби се счита за ответник в посоченото производство, и дали в това отношение е от значение обстоятелството, че сумата на тези вземания се отделя от имуществото на тази държава членка или се смесва с него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Следва ли при определяне на лицата, които носят отговорност за вреди вследствие на поведение, нарушаващо член 101 ДФЕС, да се приложи пряко посочената разпоредба, или на този въпрос следва да се отговори въз основа на разпоредбите на националното право?
2) В случай че дължащото обезщетение лице следва да се определя при пряко прилагане на член 101 ДФЕС, лицата, които попадат в обхвата на съдържащото се в посочената разпоредба понятие „предприятия“, ли са тези, които дължат обезщетение за вреди
При определяне на дължащото обезщетение лице намират ли приложение същите принципи, които Съдът прилага при определяне на отговорните лица по дела за налагане на имуществени санкции и според които отговорността може по-специално да се обоснове с принадлежност към една и съща стопанска единица или с икономическа приемственост?
3) В случай че дължащото обезщетението лице следва да се определя въз основа на националните разпоредби на държавата членка, нарушава ли се произтичащото от правото на Съюза изискване за ефективност, ако национална разпоредба, съгласно която дружество, придобило всички акции от капитала на друго дружество, участващо в картел в нарушение на член 101 ДФЕС — при положение че първото дружество прекрати второто и въпреки че продължава търговското му предприятие — не дължи обезщетение за вреди, причинени вследствие на ограничаващо конкуренцията поведение на прекратеното дъщерно дружество, независимо че е практически невъзможно или е извънредно трудно да бъде получено обезщетение от прекратеното дружество
Допуска ли изискването за ефективност тълкуване на националното право на държава членка, което обуславя отговорността за вреди от изискването за преструктуриране на предприятието в описаната в конкретния случай форма или да е било предприето незаконно, или да е изкуствено — с цел заобикаляне на отговорността за вреди от нарушаване на антитръстовите правила — или да е извършено по някакъв друг непочтен начин, или следва поне дружеството да е знаело или да е трябвало да знае за нарушението на конкурентното право при извършване на преструктурирането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.