Финландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Финландия
Дело C-674/17: Luonnonsuojeluyhdistys Tapiola, Заключение от 8 май 2019 г.
1) Могат ли съгласно член 16, параграф 1, буква д) от Директивата за местообитанията с оглед на съдържанието на тази разпоредба да се издават по заявления от отделни ловци регионално ограничени разрешения за освобождаване за т.нар. лов за управление на популацията?
a) От значение ли е за разрешаването на този въпрос, че упражняването на правото на преценка във връзка с решенията за освобождаване се основава на национален план за управление на популациите, както и на горната граница за броя на убитите животински индивиди, установена съгласно наредба, по силата на която за територията на държавата членка всяка година могат да се издават съответен брой разрешения за освобождаване?
б) Могат ли при разрешаването му да се вземат предвид други съображения като целта да се предотврати увреждането на кучета и да се засили общото усещане за безопасност?
2) Може ли издаването на разрешения за освобождаване във връзка с лов за управление на популацията по смисъла на първия преюдициален въпрос да се обоснове с това, че за предотвратяване на бракониерството няма друго задоволително решение по смисъла на член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията?
a) Могат ли в този случай да се вземат предвид практическите трудности за осъществяване на надзор върху противозаконното бракониерство?
б) При разглеждането на въпроса дали има друго задоволително решение може ли да е от значение и целта за предотвратяване на увреждане на кучетата и засилване на общото усещане за безопасност?
3) Как следва при издаването на регионално ограничени разрешения за освобождаване да се оцени посочената в член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията предпоставка, която се отнася до състоянието на запазване на популациите от видове?
а) Следва ли състоянието на запазване на даден вид да се оценява както за определена област, така и за цялата територия на държавата членка, или следва да се вземе предвид още по-голяма област на разпространение на засегнатия вид?
б) Възможно ли е предвидените в член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията предпоставки за издаване на разрешение за освобождаване да са изпълнени, въпреки че след надлежна оценка състоянието на запазване на даден вид не може да се приеме като благоприятно по смисъла на Директивата?
в) Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, при какво положение това би могло да се вземе предвид?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-578/17: Hartwall, Съдебно решение от 27 март 2019 г.
Има ли значение при тълкуването на условието за отличителен характер на марка съгласно член 2 и член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 обстоятелството дали е поискана регистрацията на марката като фигуративна или като цветна марка?
Ако квалификацията на марката като цветна или фигуративна марка има значение за преценката на нейния отличителен характер, трябва ли марката да бъде регистрирана в съответствие със заявката като цветна марка, независимо от нейното графично представяне като рисунка, или може да бъде регистрирана само като фигуративна марка?
В случай че е възможно марката, която е представена в заявката като рисунка, да бъде регистрирана като цветна марка, необходимо ли е за регистрацията на марка — която в заявката е представена графично в съответствие с изискваната от практиката на Съда за регистрацията на цветна марка точност (и не става въпрос за регистрация като марка на цвят сам по себе си, който е определен абстрактно, без форма или очертания) — представянето на убедително доказателство за използване, както изисква Националната патентна и регистрационна служба, или представянето на каквото и да е доказателство за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-695/17: Metirato, Съдебно решение от 14 март 2019 г.
Следва ли член 13, параграф 1 и член 14, параграф 2 от Директива 2010/24 да се тълкуват в смисъл, че, от една страна, се прилагат към производство за връщане в масата на несъстоятелността на установено в запитаната държава членка дружество на вземания, събрани по искане на запитващата държава членка, когато производството е въз основа на оспорване на изпълнителни мерки по смисъла на член 14, параграф 2, и, от друга страна, запитаната държава членка по смисъла на тези разпоредби се счита за ответник в посоченото производство, и дали в това отношение е от значение обстоятелството, че сумата на тези вземания се отделя от имуществото на тази държава членка или се смесва с него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-724/17: Skanska Industrial Solutions и др., Заключение от 6 февруари 2019 г.
1) Следва ли при определяне на лицата, които носят отговорност за вреди вследствие на поведение, нарушаващо член 101 ДФЕС, да се приложи пряко посочената разпоредба, или на този въпрос следва да се отговори въз основа на разпоредбите на националното право?
2) В случай че дължащото обезщетение лице следва да се определя при пряко прилагане на член 101 ДФЕС, лицата, които попадат в обхвата на съдържащото се в посочената разпоредба понятие „предприятия“, ли са тези, които дължат обезщетение за вреди
При определяне на дължащото обезщетение лице намират ли приложение същите принципи, които Съдът прилага при определяне на отговорните лица по дела за налагане на имуществени санкции и според които отговорността може по-специално да се обоснове с принадлежност към една и съща стопанска единица или с икономическа приемственост?
3) В случай че дължащото обезщетението лице следва да се определя въз основа на националните разпоредби на държавата членка, нарушава ли се произтичащото от правото на Съюза изискване за ефективност, ако национална разпоредба, съгласно която дружество, придобило всички акции от капитала на друго дружество, участващо в картел в нарушение на член 101 ДФЕС — при положение че първото дружество прекрати второто и въпреки че продължава търговското му предприятие — не дължи обезщетение за вреди, причинени вследствие на ограничаващо конкуренцията поведение на прекратеното дъщерно дружество, независимо че е практически невъзможно или е извънредно трудно да бъде получено обезщетение от прекратеното дружество
Допуска ли изискването за ефективност тълкуване на националното право на държава членка, което обуславя отговорността за вреди от изискването за преструктуриране на предприятието в описаната в конкретния случай форма или да е било предприето незаконно, или да е изкуствено — с цел заобикаляне на отговорността за вреди от нарушаване на антитръстовите правила — или да е извършено по някакъв друг непочтен начин, или следва поне дружеството да е знаело или да е трябвало да знае за нарушението на конкурентното право при извършване на преструктурирането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-74/18: A, Съдебно решение от 17 януари 2019 г.
Когато установено на територията на държава членка застрахователно дружество предлага застраховка, покриваща договорните рискове, свързани със стойността на акциите и справедливата покупна цена, заплатена от купувача при продажбата на предприятие, член 157, параграф 1, първа алинея от Директива 2009/138 във връзка с член 13, точка 13 от същата директива трябва ли да се тълкува в смисъл, че договор за застраховка, сключен при тези обстоятелства, подлежи на облагане единствено с косвените данъци и парафискалните такси върху застрахователните премии в държавата членка на установяване на титуляря на полицата или в държавата членка на установяване на целевото дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-410/17: A, Съдебно решение от 10 януари 2019 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) във връзка с член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че разрушителните работи, извършвани от предприятие, чийто предмет на дейност включва извършването на разрушителни работи, обхващат една-единствена сделка, ако съгласно условията на договора си с възложителя това предприятие е длъжно да извози отпадъците от разрушаването и — доколкото тези отпадъци съдържат метален скрап — има право да препродаде металния скрап на предприятия, които изкупуват скрап за преработване?
Обратно, трябва ли с оглед на член 2, параграф 1, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 такъв договор за извършване на разрушителни работи да се тълкува в смисъл, че обхваща две сделки, а именно, от една страна, доставката на услугата на предприятието за разрушителни работи в полза на възложителя на тези работи и от друга страна, покупката от страна на предприятието за разрушителни работи на подлежащия на препродажба метален скрап от възложителя на разрушителните работи?
Има ли в случая значение, че при определянето на цената за разрушителните работи предприятието за разрушителни работи отчита като намаляващ цената фактор обстоятелството, че може да реализира приходи от оползотворяването на отпадъците от разрушаването?
Има ли в случая значение, че количеството и стойността на подлежащите на оползотворяване отпадъци от разрушаването не са уговорени в договора, нито пък е уговорено те впоследствие да бъдат съобщени на възложителя на разрушителните работи, както и че количеството и стойността на отпадъците от разрушаването стават известни едва когато предприятието за разрушителни работи препродаде тези отпадъци?
Когато предприятие, чийто предмет на дейност включва извършването на разрушителни работи, се съгласи в договора си със собственика на разрушавания обект да купи този обект, както и да го разруши в договорно определения срок и да извози отпадъците от разрушаването, като в противен случай дължи неустойка, трябва ли член 2, параграф 1, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че това е една-единствена сделка, която обхваща продажбата на стоки от собственика на разрушавания обект в полза на предприятието за разрушителни работи?
Обратно, трябва ли с оглед на член 2, параграф 1, буква в) във връзка с член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 такъв договор да се тълкува в смисъл, че обхваща две сделки, а именно, от една страна, продажбата на стоки от собственика на разрушавания обект в полза на предприятието за разрушителни работи и от друга страна, доставката на услугата по разрушаване от страна на предприятието за разрушителни работи в полза на продавача на стоките?
Има ли в случая значение, че при определянето на цената в офертата си за покупка на стоките предприятието за разрушителни работи отчита като намаляващ цената фактор разноските, които ще трябва да направи във връзка с демонтирането и извозването на стоките?
Има ли значение, че продавачът на стоките знае, че разноските на предприятието за разрушителни работи във връзка с демонтирането и извозването на стоките се отчитат като фактор, намаляващ цената на тези стоки, като се има предвид, че страните не се договарят относно тези разноски, а прогнозната или действителната стойност на разноските в нито един момент не се съобщава на продавача на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-695/17: Metirato, Заключение от 22 ноември 2018 г.
1. Трябва ли член 13, параграф 1 от Директива [2010/24], доколкото предвижда, че вземания, събирани въз основа на искане за събиране на вземане, в запитаната държава членка се третират като вземане на запитаната държава членка, да се тълкува в смисъл, че a) запитаната държава членка също е страна в съдебно производство за връщане в масата на несъстоятелността на платени вследствие на събирането суми, или че б) запитаната държава членка се грижи само за събирането на вземането чрез принудително изпълнение и за предявяването му в производството по несъстоятелност, а запитващата държава членка е ответник по отменителния иск в производството по несъстоятелност, който е във връзка с това кое имущество спада към масата на несъстоятелността
2. Как трябва да се тълкува Директивата — в смисъл, че вземания на други държави се събират въз основа на искане за събиране, като се използват същите средства, но така, че събраните активи остават отделно и не се смесват с имуществото на запитаната държава, или в смисъл, че се събират заедно със собствените вземания, така че се смесват с имуществото на запитаната държава членка
С други думи, цели ли Директивата единствено да се забрани по-неблагоприятното третиране на вземанията на друга държава
3. Може ли правен спор по отменителен иск за връщане на активи в масата на несъстоятелността да се приравни на спор във връзка с изпълнителни мерки по смисъла на член 14, параграф 2 и оттук да се направи изводът, че според Директивата запитаната държава членка е ответник и по този спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-247/17: Raugevicius, Съдебно решение от 13 ноември 2018 г.
Трябва ли националните разпоредби относно екстрадицията за престъпление да се преценяват по един и същ начин с оглед на свободата на движение на гражданите на друга държава членка, независимо дали, на основание на договор за екстрадиция, трета държава е подала молба за екстрадиция за изпълнение на наказание лишаване от свобода или — както в решение от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C‑182/15, EU:C:2016:630) — с цел наказателно преследване
Има ли значение дали лицето, чиято екстрадиция се иска, е не само гражданин на Съюза, но и гражданин на държавата, която е подала молбата за екстрадиция?
Поставя ли национална правна уредба, според която само собствените граждани не се екстрадират извън Съюза за изпълнение на наказание, гражданите на друга държава членка в необосновано по-неблагоприятно положение
Трябва ли да се прилагат механизми на правото на Съюза, посредством които легитимна сама по себе си цел може да бъде постигната по по-малко ограничителен начин и когато става въпрос за изпълнението на наказание
Как трябва да се отговори на молба за екстрадиция, ако при прилагане на такива механизми другата държава членка е била уведомена за молбата, но тя не предприема мерки по отношение на своите граждани, например поради пречки от правно естество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-247/17: Raugevicius, Заключение от 25 юли 2018 г.
1. Трябва ли националните разпоредби относно екстрадицията за престъпление да се преценяват по един и същ начин с оглед на свободата на движение на гражданите на друга държава членка, независимо дали, на основание на договор за екстрадиция, трета държава е подала молба за екстрадиция за изпълнение на наказание лишаване от свобода или — както в решение от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C‑182/15, EU:C:2016:630) — с цел наказателно преследване
Има ли значение дали лицето, чиято екстрадиция се иска, е не само гражданин на Съюза, но и гражданин на държавата, която е подала молбата за екстрадиция?
2. Поставя ли национална правна уредба, според която само собствените граждани не се екстрадират извън Съюза за изпълнение на наказание, гражданите на друга държава членка в необосновано по-неблагоприятно положение
Трябва ли да се прилагат механизми на правото на Съюза, посредством които легитимна сама по себе си цел може да бъде постигната по по-малко ограничителен начин и когато става въпрос за изпълнението на наказание
Как трябва да се отговори на молба за екстрадиция, ако при прилагане на такива механизми другата държава членка е била уведомена за молбата, но тя не предприема мерки по отношение на своите граждани, например поради пречки от правно естество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.