всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Австрия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия

Дело C-710/21: IEF Service, Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.

Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че по смисъла на този член дадено предприятие извършва дейност на територията на най-малко две държави членки и ако предлага услугите си в друга държава членка, наема там за тази цел самостоятелно зает инженер продажби и работник или служител, назначен в седалището на предприятието, обикновено всяка втора седмица полага труд от вкъщи в другата държава членка?
Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че работник или служител на такова предприятие, който пребивава във втората държава членка и подлежи на задължително социално осигуряване в нея, но последователно полага труд една седмица в държавата членка по седалището на работодателя, а следващата в държавата членка, в която пребивава и подлежи на социално осигуряване, „обикновено“ полага труд в двете държави членки по смисъла на този член?
Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че за изплащане на дължимите вземания на работник или служител, който обикновено работи или полага труд в две държави членки,
а) е отговорен гарантиращият орган на държавата членка, на чието законодателство е подчинен работникът или служителят в контекста на координацията на системите за социално осигуряване (социално осигуряване), ако гарантиращите органи съгласно член 3 от Директива 2008/94 в двете държави са структурирани така, че вноските от работодателя за финансиране на гарантиращия орган следва да се плащат като част от задължителните вноски за социално осигуряване,
б) или гарантиращият орган на другата държава членка, в която се намира седалището на предприятието в състояние на неплатежоспособност, или
в) гарантиращите органи и на двете държави членки, така че при подаване на искането работникът или служителят може да избира към кой от тях да се обърне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-663/21: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Réfugié ayant commis un crime grave), Заключение от 16 февруари 2023 г.

1) Трябва ли като самостоятелен критерий за преценката дали статутът на лице с право на убежище, който статут преди това е бил предоставен на бежанец от компетентния орган, може да бъде отнет на основание, посочено в член 14, параграф 4, буква б) от [Директива 2011/95], да се извърши претегляне на интереси, така че за отнемането да се изисква обществените интереси от принудителното връщане да имат предимство пред интересите на бежанеца от запазването на закрилата на държавата, предоставяща убежище, като в това отношение осъдителният характер на дадено престъпление и потенциалната заплаха за обществото следва да се съпоставят с интересите на чужденеца от закрила, като бъдат включени обхватът и видът на мерките, на които има опасност той да бъде изложен?
2) Допускат ли разпоредбите на [Директива 2008/115], и по-специално членове 5, 6, 8 и 9 от нея, национална правна уредба, която изисква да се издаде решение за връщане на гражданин на трета държава, на когото досегашното му право на пребиваване в качеството му на бежанец се отнема чрез отнемане на статута на лице с право на убежище, дори когато още на датата на издаване на решението за връщане е безспорно, че поради принципа на забрана за връщане извеждането е недопустимо за неопределен срок, и това обстоятелство освен това се установява по начин, който може да породи сила на пресъдено нещо?
1) Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от [Директива 2011/95] да се тълкува в смисъл, че предвижда, че заплахата за обществото е доказана само поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, или трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда, че влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото?
2) Ако влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от [Директива 2011/95] да се тълкува в смисъл, че изисква от държавата членка да докаже, че след осъждането си жалбоподателят продължава да представлява заплаха за обществото
Трябва ли държавата членка да докаже, че тази заплаха е действителна и настояща, или е достатъчно заплахата да е потенциална
Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от [тази директива], разглеждан самостоятелно или във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че позволява статутът на бежанец да бъде отнет само ако отнемането е пропорционално и заплахата, която представлява получилото такъв статут лице, е достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането?
3) Ако държавата членка не е длъжна да доказва, че след осъждането си жалбоподателят продължава да представлява заплаха за обществото и че тази заплаха е действителна, настояща и достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането на статута на бежанец, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от [Директива 2011/95] да се тълкува в смисъл, че заплахата за обществото по принцип е доказана поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, но че това лице може да докаже, че не представлява или вече не представлява такава заплаха?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-555/21: UniCredit Bank Austria, Съдебно решение от 9 февруари 2023 г.

Следва ли член 25, параграф 1 от Директива 2014/17 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при упражняване на правото на кредитополучателя да погаси изцяло или отчасти размера на кредита преди изтичането на уговорения срок, дължимите от кредитополучателя лихви и зависещите от срока на кредита разходи се намаляват пропорционално, докато за независещите от срока на кредита разходи няма такава уредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-141/22: TLL The Longevity Labs, Заключение от 19 януари 2023 г.

1) Трябва ли член 3, параграф 2, буква а), точка iv) от Регламент [2015/2283] да се тълкува в смисъл, че „брашно от кълнове от елда с високо съдържание на спермидин“ представлява нова храна, доколкото само брашно от кълнове от елда с незавишено съдържание на спермидин е използвано в рамките на Съюза за консумация от човека в значителна степен преди 15 май 1997 г., или има история на безопасна употреба след това, независимо от начина, по който спермидинът попада в брашното от кълнове на елда?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли член 3, параграф 2, буква а), точка vii) от Регламент [2015/2283] да се тълкува в смисъл, че понятието за процес на производство на храни включва и процеси в първичното производство?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: по отношение на въпроса за новостта на производствен процес по смисъла на член 3, параграф 2, буква а), точка vii) от Регламент [2015/2283] кое обстоятелство е от значение: дали това самият производствен процес никога преди това да не е бил използван при някоя храна, или това да не е бил използван при храната, която подлежи на оценка?
4) При отрицателен отговор на втория въпрос: Покълването на семена от елда в хранителен разтвор, съдържащ спермидин, представлява ли процес на първично производство по отношение на растение, за което не се прилагат разпоредбите на законодателството в областта на храните, по-специално Регламент [2015/2283], тъй като преди момента на прибиране на реколтата растението все още не е храна (член 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 178/2002)?
5) Има ли значение дали хранителният разтвор съдържа естествен или синтетичен спермидин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-574/20: Finanzamt Österreich, Определение от 13 януари 2023 г.

Допуска ли член 7 от Регламент № 883/2004 държавите членки да въвеждат механизъм за адаптиране на семейните обезщетения чрез индексиране въз основа на равнището на цените в държавата по местоживеене на децата на работника, предвид задълженията по член 67 и член 7 от същия регламент във връзка с член 45 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-154/21: Österreichische Post (Informations relatives aux destinataires de données personnelles), Съдебно решение от 12 януари 2023 г.

Трябва ли член 15, параграф 1, буква в) от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че правото на достъп на субекта на данните се ограничава до информация за категориите получатели, ако конкретните получатели все още не са известни към момента на предвиденото разкриване, но това право задължително трябва да обхваща и получателите на тази информация, когато данните вече са били разкрити?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-510/21: Austrian Airlines (Premiers soins à bord d’un aéronef), Заключение от 12 януари 2023 г.

1. Трябва ли първата медицинска помощ, която е оказана на борда на въздухоплавателното средство след злополука по смисъла на член 17, параграф 1 от [Конвенцията от Монреал] и е довела до друго телесно увреждане на пътника, което може да бъде разграничено от същинските последици от злополуката, да се разглежда, заедно с пораждащото събитие, като една-единствена злополука?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос:
Изключва ли член 29 от [Конвенцията от Монреал] правото на обезщетение за причинената от първата помощ вреда, когато това право е предявено в рамките на давностния срок по националното право, но след изтичането на срока по член 35 от Конвенцията за предявяване на иск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-426/21: Ocilion IPTV Technologies, Заключение от 15 декември 2022 г.

1) Следва ли да се счита за съвместима с правото на Съюза национална разпоредба, която въз основа на член 5, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29] разрешава функционирането на предоставено от търговски доставчик онлайн видео записващо устройство, което:
а) посредством прилагания технически процес за избягване на дублирането не създава отделно копие на програмираното излъчвано съдържание при всеки иницииран от потребител запис, а доколкото съответното съдържание вече е било съхранено по инициатива на друг, първи записващ потребител, за да се избегне дублиране на данните, само прави препратка, позволяваща на следващия потребител да получи достъп до вече съхранената информация;
б) има функция „повторение“ (Replay), в рамките на която цялата телевизионна програма на всички избрани канали се записва непрекъснато и в продължение на седем дни е на разположение, при условие че потребителят направи еднократен избор в менюто на онлайн видео записващото устройство на съответните канали чрез поставяне на съответна отметка;
в) предоставя на потребителя (включено в облачна услуга на доставчика или в рамките на предоставеното от него локално (on premises) цялостно IPTV решение) достъп и до защитено излъчвано съдържание без съгласието на притежателя на правата?
2) Следва ли понятието „публично разгласяване“ по член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че такова разгласяване се извършва от търговски оператор на (локално) цялостно IPTV решение, в рамките на което освен софтуер и хардуер за приемане на телевизионни програми по интернет той предоставя и техническа поддръжка, както и текущо адаптиране на услугите, но услугата функционира изцяло на инфраструктурата на клиента, ако услугата предоставя на клиента [(потребителя)] достъп не само до излъчвано съдържание, за чието онлайн използване всеки притежател на правата е дал съгласие, но и до такова защитено съдържание, което не е било предмет на такова уреждане на правата, и доставчикът [търговец]:
а) може да оказва влияние върху това кои телевизионни програми може да приема крайният потребител посредством услугата;
б) знае, че услугата му позволява да се получава и защитено излъчвано съдържание без съгласието на притежателите на права, но
в) не рекламира своята услуга с тази възможност за неразрешеното ѝ използване и по този начин не създава важен стимул за придобиването на продукта, а напротив, уведомява клиентите си при сключването на договора, че трябва да се погрижат лично за предоставянето на правата, и
г) чрез дейността си не създава специален достъп до излъчвано съдържание, което те не биха могли или трудно биха могли да приемат без участието му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-625/21: GUPFINGER Einrichtungsstudio, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.

Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че, в рамките на разглеждането на иск за договорни обезщетения, предявен от професионалист срещу потребител, който този професионалист основава на неправомерно прекратяване на договора от страна на потребителя, прилагането на националното диспозитивно право вече е изключено, когато общите условия на професионалиста съдържат неравноправна клауза, която, наред с диспозитивните разпоредби на националното право, предоставя по избор на професионалиста право на фиксирано обезщетение срещу потребителя, нарушил договора?
В случай на утвърдителен отговор на въпрос 1:
Изключено ли е такова прилагане на националното диспозитивно право и когато професионалистът не основава иска си за обезщетение срещу потребителя на клаузата?
В случай на утвърдителен отговор на въпроси 1 и 2:
Противоречи ли на посочените разпоредби на правото на Съюза това, че при наличие на клауза, съдържаща няколко разпоредби (например алтернативни санкции при неправомерно прекратяване на договора), частите от тази клауза, които така или иначе съответстват на националното диспозитивно право и не следва да бъдат квалифицирани като неравноправни, се запазват в договорните отношения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-247/21: Luxury Trust Automobil, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.

Трябва ли член 42, буква а) във връзка с член 197, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че определяне на получателя на доставката като лицето — платец на ДДС, e налице и когато във фактурата, в която не е посочен размер на ДДС, е отбелязано „освободена вътреобщностна тристранна операция“?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Може ли такова отбелязване върху фактурата да бъде надлежно коригирано впоследствие (чрез вписване „вътреобщностна тристранна операция съгласно член 25 от UStG [1994]. Данъчното задължение преминава върху получателя на доставката“)?
б) Необходимо ли е за наличието на надлежно коригиране коригираната фактура да достигне до получателя на фактурата?
в) Има ли коригирането обратно действие към датата на първоначалното фактуриране?
Трябва ли член 219а от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че следва да се прилагат правилата за фактуриране на държавата членка, чиито правила биха се прилагали, ако във фактурата (все още) няма определяне на „придобиващ“ като лицето — платец на ДДС, или следва да се прилагат правилата за фактуриране на държавата членка, чиито правила биха се прилагали при евентуално надлежно определяне на „придобиващия“ като лицето — платец на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1789101193 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form