Дело C-663/21: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Réfugié ayant commis un crime grave), Заключение от 16 февруари 2023 г.

1) Трябва ли като самостоятелен критерий за преценката дали статутът на лице с право на убежище, който статут преди това е бил предоставен на бежанец от компетентния орган, може да бъде отнет на основание, посочено в член 14, параграф 4, буква б) от [Директива 2011/95], да се извърши претегляне на интереси, така че за отнемането да се изисква обществените интереси от принудителното връщане да имат предимство пред интересите на бежанеца от запазването на закрилата на държавата, предоставяща убежище, като в това отношение осъдителният характер на дадено престъпление и потенциалната заплаха за обществото следва да се съпоставят с интересите на чужденеца от закрила, като бъдат включени обхватът и видът на мерките, на които има опасност той да бъде изложен?

2) Допускат ли разпоредбите на [Директива 2008/115], и по-специално членове 5, 6, 8 и 9 от нея, национална правна уредба, която изисква да се издаде решение за връщане на гражданин на трета държава, на когото досегашното му право на пребиваване в качеството му на бежанец се отнема чрез отнемане на статута на лице с право на убежище, дори когато още на датата на издаване на решението за връщане е безспорно, че поради принципа на забрана за връщане извеждането е недопустимо за неопределен срок, и това обстоятелство освен това се установява по начин, който може да породи сила на пресъдено нещо?

1) Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от [Директива 2011/95] да се тълкува в смисъл, че предвижда, че заплахата за обществото е доказана само поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, или трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда, че влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото?

2) Ако влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от [Директива 2011/95] да се тълкува в смисъл, че изисква от държавата членка да докаже, че след осъждането си жалбоподателят продължава да представлява заплаха за обществото

Трябва ли държавата членка да докаже, че тази заплаха е действителна и настояща, или е достатъчно заплахата да е потенциална

Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от [тази директива], разглеждан самостоятелно или във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че позволява статутът на бежанец да бъде отнет само ако отнемането е пропорционално и заплахата, която представлява получилото такъв статут лице, е достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането?

3) Ако държавата членка не е длъжна да доказва, че след осъждането си жалбоподателят продължава да представлява заплаха за обществото и че тази заплаха е действителна, настояща и достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането на статута на бежанец, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от [Директива 2011/95] да се тълкува в смисъл, че заплахата за обществото по принцип е доказана поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, но че това лице може да докаже, че не представлява или вече не представлява такава заплаха?