всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Австрия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия

Дело C-138/00: Solida и Tech, Съдебно решение от 17 октомври 2002 г.

Следва ли член 5, параграф 1, буква а) от Директива 69/335 да се тълкува в смисъл, че изразът „активи от всякакъв вид, предоставени или които ще бъдат предоставени от членовете“, използван в него, обхваща плащания, извършени на капиталово дружество, което увеличава своите активи чрез издаване на дивидентни сертификати, от лице, което не е член на това дружество и желае да придобие такива сертификати?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-339/99: ESTAG, Съдебно решение от 17 октомври 2002 г.

Следва ли плащанията, които нов акционер, допуснат да придобие новите акции при увеличение на капитала (когато правото на първоначалните акционери е изключено), не извършва сам, а чрез своето дружество-майка, да се считат за „внасяне на активи от всякакъв вид“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от Директива 69/335?
Следва ли плащанията, които нов акционер, допуснат да придобие новите акции при увеличение на капитала (когато правото на първоначалните акционери е изключено), не извършва на дружеството, което увеличава капитала си, а на неговите дъщерни дружества, да се считат за „внасяне на активи от всякакъв вид“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от Директива 69/335?
Следва ли плащанията, които все още не са извършени, да се считат за „внасяне на активи от всякакъв вид“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от Директива 69/335?
Явява ли се дължимият от дружеството данък върху капитала „задължение“ или „разход“, който съгласно член 5, параграф 1, буква а) от Директива 69/335 следва да се приспадне от облагаемата основа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-439/01: Cipra и Kvasnicka, Заключение от 10 октомври 2002 г.

1) Трябва ли водачите, попадащи в обхвата на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно хармонизирането на някои социални разпоредби, свързани с автомобилния транспорт, да изпълняват изискванията, предвидени в член 8, параграфи 1 и 2 от този регламент кумулативно, когато има двама водачи, или член 8, параграф 2 представлява специална разпоредба, която има предимство пред член 8, параграф 1?
2) Когато има двама водачи, попадащи в обхвата на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета от 20 декември 1985 година относно хармонизирането на някои социални разпоредби, свързани с автомобилния транспорт, неприложим ли е член 8, параграф 1 от този регламент или евентуално член 8, параграфи 1 и 2 поради несъвместимост с по-висшестоящо право на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-229/01: Müller, Заключение от 10 октомври 2002 г.

Пречат ли: Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на хранителни продукти, предназначени за продажба на крайния потребител, и по-специално член 15 от нея; или Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на хранителни продукти, и по-специално член 18 от нея, на национална разпоредба, която предвижда, че когато хранителни продукти се предлагат за продажба след изтичане на срока на тяхната минимална трайност, този факт трябва да бъде посочен ясно и по общо разбираем начин в допълнение към датата на изтичане на срока?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-155/01: Cookies World, Заключение от 10 октомври 2002 г.

Съвместимо ли е с Шестата директива, по-специално с членове 5 и 6 от нея, държава членка да третира следното събитие като облагаема сделка: поемането на разходи, свързани с услуги, предоставени в чужбина, които, ако бяха предоставени на територията на държавата членка на търговеца, не биха дали право на търговеца на приспадане на данъка върху добавената стойност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-315/01: GAT, Заключение от 10 октомври 2002 г.

1a. Следва ли член 2, параграф 8 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на процедурите за обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и строителство, или която и да е друга разпоредба на тази директива или която и да е друга разпоредба на правото на Общността да се тълкува в смисъл, че органът, отговорен за провеждането на процедурите за обжалване по смисъла на член 1, параграф 1 от тази директива, включително упражняването на правомощията, посочени в член 2, параграф 1, буква в) от нея, е възпрепятстван да взема предвид по собствена инициатива и независимо от доводите на страните по процедурата за обжалване обстоятелства, които са релевантни съгласно правото, уреждащо процедурите за възлагане на обществени поръчки и които органът, отговорен за провеждането на процедурите за обжалване, счита за съществени за решението си по процедурата за обжалване?
1b. Следва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665/ЕИО, ако е необходимо разглеждан в съчетание с други принципи на правото на Общността, да се тълкува в смисъл, че органът, отговорен за провеждането на процедурите за обжалване по смисъла на член 1, параграф 1 от тази директива, включително упражняването на правомощията, посочени в член 2, параграф 1, буква в) от нея, е възпрепятстван да отхвърли жалба на оферент, която е косвено насочена към получаване на обезщетение, когато процедурата за възлагане на обществената поръчка вече е опорочена от съществено правно нарушение, дължащо се на решение на възлагащия орган, различно от обжалваното от този оферент решение, на основание че ако обжалваното решение не беше прието, оферентът така или иначе би бил увреден по други причини?
2. Ако на въпрос 1a се отговори отрицателно: Следва ли Директива 93/36/ЕИО за координация на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки, по-специално членове 15—26 от нея, да се тълкува в смисъл, че забранява на възлагащия орган, провеждащ процедура за възлагане на обществена поръчка, да взема предвид референции, свързани с предлаганите от оферентите продукти, не като доказателство за пригодността на оферентите, а за да удовлетвори критерий за възлагане, така че фактът, че тези референции получават отрицателна оценка, не би изключил оферента от процедурата за възлагане на обществената поръчка, а само би довел до по-ниска оценка на офертата, например по точкова система, при която слаба оценка на референциите може да бъде компенсирана с по-ниска цена?
3. Ако на въпроси 1a и 2 се отговори отрицателно: Съвместимо ли е с релевантните разпоредби на правото на Общността, включително член 26 от Директива 93/36/ЕИО, принципа на равно третиране и задълженията на Общността по международното право, критерий за възлагане да предвижда, че референциите за продуктите се оценяват само въз основа на броя на референциите, без да се прави съществена проверка дали опитът на възлагащите органи с продукта е бил добър или лош, и освен това да се вземат предвид само референции от географската област, обхващаща частта от Алпите в рамките на Европейския съюз?
4. Съвместимо ли е с правото на Общността, по-специално с принципа на равно третиране, критерий за възлагане да допуска възможност за оглед на предмета на поръчката да получи положителна оценка само ако е наличен в радиус от 300 километра от възлагащия орган?
5. Ако на въпрос 2 се отговори утвърдително или на въпрос 3 или 4 — отрицателно: Следва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665/ЕИО, ако е необходимо разглеждан в съчетание с други принципи на правото на Общността, да се тълкува в смисъл, че ако нарушението на възлагащия орган се състои в налагане на незаконосъобразен критерий за възлагане, оферентът ще има право на обезщетение само ако може действително да докаже, че ако не беше незаконосъобразният критерий за възлагане, той би подал най-добрата оферта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-201/01: Walcher, Заключение от 3 октомври 2002 г.

1) Противоречи ли на целите на Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със защитата на работниците при неплатежоспособност на техния работодател, ако поради принципите, прилагани от австрийските съдилища относно заеми, предоставени в замяна на дялов капитал, съдружник, който няма контролиращо влияние върху дружеството, загуби правото си на гаранционно плащане при неплатежоспособност, когато в качеството си на работник в дружеството не е предявил сериозно искане за изплащане на текущи неизплатени възнаграждения за повече от шестдесет дни след настъпването на явната за него неплатежоспособност и/или не е напуснал преждевременно поради задържане на възнаграждението му?
2) Простира ли се тази загуба на право върху всички неизплатени вземания по трудовото правоотношение или само върху тези, възникнали след фиктивния момент, в който работник, който не е съдружник, би прекратил трудовото си правоотношение поради задържане на възнаграждението му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-167/00: Henkel, Съдебно решение от 1 октомври 2002 г.

Представлява ли правото да се иска забрана за използване на незаконни или недопустими общи условия, предвидено в параграф 28 от [KSchG], което се упражнява от организация за защита на потребителите съгласно параграф 29 от KSchG и в съответствие с член 7, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО, иск, произтичащ от дела, свързани с непозволено увреждане, който може да бъде предявен пред съдилищата със специална компетентност по член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-336/00: Huber, Съдебно решение от 19 септември 2002 г.

Беше ли валидно приет Регламент (ЕИО) № 2078/92 на Съвета от 30 юни 1992 година относно методите на селскостопанско производство, съвместими с изискванията за опазване на околната среда и поддържане на селските райони?
Следва ли член 7, параграф 2 от Регламент № 2078/92 на Съвета от 30 юни 1992 година относно методите на селскостопанско производство, съвместими с изискванията за опазване на околната среда и поддържане на селските райони, да се тълкува в смисъл, че решение за одобряване на програма обхваща и съдържанието на програмите, представени от държавите членки за одобрение?
Следва ли земеделските стопани, които кандидатстват за помощ по тази програма, също да се считат за лица, до които е адресирано решението, и достатъчна ли е избраната форма на уведомяване в това отношение, по-специално задължението на държавите членки да предоставят на земеделските стопани подходяща информация, за да направи решението задължително за тези земеделски стопани и да обезсили всякакви противоречащи договори за отпускане на помощ?
Може ли в случая земеделският стопанин, независимо от съдържанието на програмата по смисъла на Регламент № 2078/92, одобрена от Комисията, да се позове на изявленията на административните органи на държавите членки, така че да се изключи предявяването на иск за възстановяване?
Могат ли държавите членки съгласно Регламент № 2078/92 да прилагат програми по смисъла на този регламент или чрез мерки на частния сектор (договори), или чрез форми на държавна намеса?
При преценка дали ограниченията на възможностите за предявяване на иск за възстановяване на основание защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност съответстват на интересите на правото на Общността, следва ли да се взема предвид само конкретната форма на действие или и възможностите за предявяване на иск за възстановяване, които съществуват при други форми на действие и особено благоприятстват интересите на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-44/01: Pippig Augenoptik, Заключение от 12 септември 2002 г.

1. Следва ли член 7, параграф 2 от Директива 97/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/ЕИО относно заблуждаващата реклама с цел включване на сравнителната реклама (директивата) да се тълкува в смисъл, че сравнителната реклама, доколкото се отнася до сравнението, означава изявления относно продукта, предлаган от самия рекламодател, изявления относно продукта, предлаган от конкурента, и изявления относно връзката между двата продукта (резултатът от сравнението)
Или има сравнение по смисъла на член 7, параграф 2 от директивата само доколкото се правят изявления относно резултата от сравнението, с последица, че погрешните схващания относно други характеристики на сравняваните стоки/услуги могат да бъдат оценявани въз основа на национален стандарт относно заблуждаващи изявления, който евентуално е по-строг
Представлява ли препратката в член 3а, параграф 1, буква а) от директивата към член 7, параграф 1 от директивата lex specialis по отношение на член 7, параграф 2 от директивата, с което се стига до прилагане на национален стандарт относно заблуждаващи изявления, който евентуално е по-строг, към всички елементи на сравнението
Следва ли член 3а, параграф 1, буква а) от директивата да се тълкува в смисъл, че сравнението на цената на марков продукт с цената на немарков продукт с еквивалентно качество не е разрешено, когато не е посочено името на производителя, или член 3а, параграф 1, букви в) и ж) от директивата изключват посочването на производителя
Представлява ли имиджът на (марков) продукт характеристика на продукта/услугата по смисъла на член 3а, параграф 1, буква в) от директивата
Следва ли от (възможен) отрицателен отговор на този въпрос, че всяко (ценово) сравнение на марков продукт с немарков продукт с еквивалентно качество не е разрешено?
2. Следва ли член 7, параграф 2 от директивата да се тълкува в смисъл, че разликите в снабдяването с продукта/услугата, чиито характеристики се сравняват с характеристиките на продукта/услугата на рекламодателя, също трябва да се оценяват единствено въз основа на член 3а от директивата
Ако на този въпрос се отговори утвърдително: Следва ли член 3а от директивата да се тълкува в смисъл, че (ценово) сравнение е разрешено само ако сравняваните стоки се снабдяват чрез едни и същи дистрибуторски канали и по този начин се предлагат от рекламодателя и неговите конкуренти в сравним асортимент?
3. Следва ли сравнението по смисъла на член 7, параграф 2 от директивата да се разбира като включващо създаването на основата за сравнение чрез тестова покупка
Ако на този въпрос се отговори утвърдително: Следва ли член 3а от директивата да се тълкува в смисъл, че умишленото иницииране на (ценово) сравнение, благоприятно за рекламодателя, чрез тестова покупка, извършена преди началото на собственото предложение на рекламодателя и съответно организирана, прави сравнението неправомерно?
4. Явява ли се сравнението дискредитиращо по смисъла на член 3а, параграф 1, буква е) от директивата, ако рекламодателят избира стоките, закупени от конкурента, по такъв начин, че се получава ценова разлика, по-голяма от средната, и/или ако такива ценови сравнения се правят многократно, в резултат на което се създава впечатление, че цените на конкурентите са по принцип прекомерни
Следва ли член 3а, параграф 1, буква е) от директивата да се тълкува в смисъл, че информацията за идентификацията на конкурента трябва да бъде ограничена до абсолютно необходимото и следователно не е разрешено, ако освен името на конкурента се показват и неговото фирмено лого (ако съществува) и неговият магазин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1777879808193 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form