Австрия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия
Дело C-240/14: Prüller-Frey, Заключение от 20 май 2015 г.
1) Следва ли член 2, параграф 1, букви а) и в) от Регламент [№ 2027/97], член 3, букви в) и ж) от Регламент (ЕО) № 785/2004 и член 1, параграф 1 от Конвенцията [от Монреал] да се тълкуват в смисъл, че претенции за обезщетение, предявени от увредено лице, — което е било пътник във въздухоплавателно средство, чието място на отлитане и място на кацане е едно и също място на територията на една държава членка, като — е превозено безвъзмездно от пилота, — целта на полета е била да се извърши въздушен оглед на недвижимия имот за целите на планирана с пилота сделка с този имот, и — което в резултат на катастрофата с въздухоплавателното средство претърпява телесно увреждане, трябва да се преценяват единствено въз основа на член 17 от Конвенцията [от Монреал] и националното право не се прилага
При утвърдителен отговор на първия въпрос: 2) Следва ли член 33 от Конвенцията [от Монреал] и член 67 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че компетентността за разглеждане и произнасяне по посочените в първия въпрос претенции за обезщетение трябва да се преценява единствено въз основа на член 33 от Конвенцията [от Монреал]
При утвърдителен отговор на първия въпрос: 3) Следва ли член 29 от Конвенцията [от Монреал] и член 18 от Регламент [„Рим II“] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, които предвиждат пряк иск на посоченото в първия въпрос увредено лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на лицето, причинило вредите
При отрицателен отговор на първия въпрос: 4) Следва ли член 7, параграф 1, буква е) от Втора директива [88/357/ЕИО] и член 18 от Регламент [„Рим II“] да се тълкуват в смисъл, че условията за допустимост на прекия иск, предявен от посоченото в първия въпрос увредено лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на лицето, причинило вредите, трябва да се преценяват съгласно правото на трета държава, когато: — правният ред, който намира приложение съгласно приложимия закон за непозволеното увреждане, предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред, — страните по застрахователния договор изберат правния ред на трета държава, — според който се прилага правото на държавата, в която се намира седалището на застрахователя, и — правният ред на тази държава също така предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-120/14: Klein/Комисия, Съдебно решение от 22 април 2015 г.
Нарушено ли е правото на изслушване на жалбоподателя и правилно ли е приложен член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз по отношение на прекъсването или спирането на давностния срок чрез подаване на молба за правна помощ?
Правилно ли е тълкувано и приложено задължението на Комисията да предприеме действия по член 8 и член 18 от Директива 93/42/ЕИО след уведомление за забрана за пускане на пазара на медицинско изделие?
Длъжна ли е била Комисията да приеме решение по отношение на изделието „effecto®“ въпреки липсата на формално уведомление от германските органи?
Нарушено ли е правото на изслушване на жалбоподателя и допусната ли е изопачаване на фактите чрез игнориране на представени доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/14: Finanzamt Linz, Заключение от 16 април 2015 г.
1. Допуска ли член 107 ДФЕС (по-рано член 87 ЕО) във връзка с член 108, параграф 3 ДФЕС (по-рано член 88, параграф 3 ЕО) национална мярка, според която при придобиване на дялово участие в местно дружество в рамките на груповото данъчно облагане се извършва амортизация на търговската репутация, която намалява данъчната основа и по този начин данъчната тежест, докато в други случаи на подоходно и корпоративно облагане при придобиване на дялово участие такава амортизация на търговската репутация е недопустима?
2. Допуска ли член 49 ДФЕС (по-рано член 43 ЕО) във връзка с член 54 ДФЕС (по-рано член 48 ЕО) законодателство на държава членка, според което при придобиване на дялово участие в местно дружество в рамките на груповото данъчно облагане се извършва амортизация на търговската репутация, докато при придобиване на дялово участие в установено извън страната дружество (по-специално със седалище в друга държава — членка на Европейския съюз) такава амортизация на търговската репутация не може да бъде направена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/14: Prankl, Съдебно решение от 5 март 2015 г.
Член 7, параграфи 1 и 2 и член 9, параграф 1 от Директива 92/12 трябва ли да се разбират в смисъл, че не допускат национални разпоредби, съгласно които подлежащи на облагане с акциз стоки, които вече са били освободени за потребление в една (първа) държава членка и са превозени по сухоземен път в друга държава членка (държава членка по местоназначение) през една или няколко транзитни държави членки без придружаващ документ по член 7, параграф 4 от тази директива, за да бъдат продадени в държавата членка по местоназначение, се облагат с акциз и в транзитната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/14: Wucher Helicopter и Euro-Aviation Versicherung, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.
Следва ли член 3, буква ж) от Регламент № 785/2004 да се тълкува в смисъл, че лицето, пътуващо в стопанисван от въздушен превозвач от Общността хеликоптер — което безспорно е превозвано на договорно основание (в конкретния случай въз основа на договор между въздушния превозвач и работодателя на пътуващото лице), — чийто превоз обаче се осъществява с цел изпълнението на конкретно работно задължение (в конкретния случай — взривяването на лавини) и — съдейства за изпълняването на този полет, като „познаващ местността навигатор“ и по указания на пилота има задължение да отваря вратата на хеликоптера по време на полета и да я държи отворена по определен начин и за определено време, a) е „пътник“
или б) „дежурен член на летателния и кабинния екипаж“?
При утвърдителен отговор на въпрос 1, буква a): следва ли член 17, параграф 1 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „пътник“ включва във всички случаи и понятието „пътник“ по смисъла на член 3, буква ж) от Регламент № 785/2004?
При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли член 17, параграф 1 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че лицето, пътуващо в хеликоптер, стопанисван от въздушен превозвач от Общността при посочените в първия въпрос условия, е „пътник“ по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-496/13: GRE/СХВП, Определение от 22 януари 2015 г.
Обхваща ли понятието за „засегнато“ предприятие по смисъла на член 4, параграф 1 от Рамковата директива и конкурентите на страните в производство по издаване на разрешение за прехвърляне на права на ползване на радиочестоти, когато решението на националния регулаторен орган може да се отрази на тяхното пазарно положение?
Трябва ли националната процедура по член 5, параграф 6 от Директивата за разрешение да признава на такъв конкурент качеството на засегнато лице с правото да участва в производството и да обжалва решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/13: Hejduk, Съдебно решение от 22 януари 2015 г.
Трябва ли член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че при спор относно нарушение на права, сродни на авторското право, извършено чрез предоставяне на достъп до фотография в уебсайт, който се поддържа от домейн от първо ниво в държава членка, различна от тази, в която пребивава носителят на права, предоставя компетентност само на тази държава членка, в която е седалището на предполагаемия нарушител, или на тази държава членка или държави членки, към която/които е насочен уебсайтът с оглед на неговото съдържание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-631/13: Forsgren, Съдебно решение от 15 януари 2015 г.
Може ли в съответствие с член 1, буква б) и член 3, букви а) и б) от Регламент № 469/2009 при наличието на другите условия да се издаде сертификат за допълнителна закрила на защитена с основен патент активна съставка (в случая протеин D), ако тази активна съставка се съдържа в лекарствения продукт (в случая Synflorix) в ковалентна (молекулярна) връзка с други активни съставки, като при това обаче запазва собственото си действие?
Може ли в съответствие с член 3, букви а) и б) от Регламент № 469/2009 да се издаде сертификат за допълнителна закрила на защитено с основен патент вещество (в случая протеин D), ако това вещество притежава собствено терапевтично действие (в случая като ваксина срещу Haemophilus influenzae бактерии), но разрешението за пускане на пазара на лекарствения продукт не се отнася до това действие?
Може ли в съответствие с член 3, букви а) и б) от Регламент № 469/2009 да се издаде сертификат за допълнителна закрила на защитено с основен патент вещество (в случая протеин D), ако в разрешението за пускане на пазара това вещество е определено като „носител“ на същинските активни съставки (в случая пневмококови полизахариди), което в качеството на адювант усилва действието на тези активни съставки, но това действие не е изрично посочено в разрешението за пускане на пазара на лекарствения продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.