всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Австрия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия

Дело C-375/13: Kolassa, Заключение от 3 септември 2014 г.

1.
а) Трябва ли изразът „[п]о отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия“ в член 15, параграф 1 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че
i) ищецът — който в качеството на потребител е придобил дългова ценна книга на приносител на вторичния пазар и понастоящем предявява срещу емитента права, които са основани както на отговорността за проспекта, поради неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация и за извършване на проверка, така и на условията по облигационния заем — може да се позовава на предвидената в тази разпоредба компетентност, когато с покупката на ценната книга от трето лице ищецът се е суброгирал в правата на лицето, първоначално записало облигацията, в рамките на договорното отношение между това лице и емитента?
ii) (при утвърдителен отговор на подточка i) ищецът може да се позовава на предвидената в член 15 от Регламент [№ 44/2001] компетентност и когато третото лице, от което потребителят е купил дълговата ценна книга на приносител, преди това я е придобило за цел, която може да се приеме, че не е извън неговата търговска дейност или професия, т.е. ищецът заема мястото, в договора за облигационен заем, на лице, което не е потребител?
iii) (при утвърдителен отговор на подточки i) и ii)) ищецът потребител може да се позовава на компетентността при потребителски договори, предвидена в член 15 от Регламент [№ 44/2001], и когато приносител на дълговата ценна книга е не самият той, а третото лице, на което ищецът е възложил да закупи ценните книжа, което не е потребител и което съгласно уговореното държи от свое име тези ценни книжа фидуциарно за ищеца, като последният има спрямо това лице единствено облигационно право да иска доставка?
б) (при утвърдителен отговор на буква а), подточка i)) Предоставя ли член 15, параграф 1 от Регламент [№ 44/2001] на съда, който трябва да се произнесе по договорни права, произтичащи от придобиване на облигации, допълнителна компетентност да се произнесе и по деликтни права, произтичащи от същото придобиване на облигации?
2. а)
Трябва ли изразът „по дела, свързани с договор“ в член 5, точка 1, буква а) от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че:
i) ищецът — който е придобил дългова ценна книга на приносител на вторичния пазар и понастоящем предявява срещу емитента права, които са основани както на отговорността за проспекта, поради неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация и за извършване на проверка, така и на условията по облигационния заем — може да се позовава на предвидената в тази разпоредба компетентност, когато с покупката на ценната книга от трето лице ищецът се е суброгирал в правата на лицето, първоначално записало облигацията, в рамките на договорното отношение между това лице и емитента?
ii) (при утвърдителен отговор на втори въпрос, буква а), подточка i)) ищецът може да се позовава на предвидената в член 5, точка 1, буква а) от Регламент [№ 44/2001] компетентност и когато приносител на дълговата ценна книга е не самият той, а третото лице, на което ищецът е възложил да закупи ценните книжа и което съгласно уговореното държи от свое име тези ценни книжа фидуциарно за ищеца, като последният има спрямо това лице единствено облигационно право да иска доставка?
б) (при утвърдителен отговор на втори въпрос, буква а), подточка i)) Предоставя ли член 5, точка 1, буква а) от Регламент [№ 44/2001] на съда, който трябва да се произнесе по договорни права, произтичащи от придобиване на облигации, допълнителна компетентност да се произнесе и по деликтни права, произтичащи от същото придобиване на облигации?
3. а)
Правата, които са основани на отговорността за проспекта съгласно законодателството в областта на капиталовите пазари, и правата, които са основани на неизпълнение на задълженията за осигуряване на закрила и за предоставяне на информация във връзка с емитирането на дългова ценна книга на приносител, представляват ли права, основани на деликтна или квазиделиктна отговорност по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001]?
(при утвърдителен отговор на трети въпрос, буква а), първа алинея) Това важи ли и в случаите, когато лицето, което самò не е приносител на дълговата ценна книга, а има само облигационно право да иска от приносителя, който държи фидуциарно ценните книжа за него, да му върне полученото, предявява тези права срещу емитента?
б) Трябва ли изразът „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“ в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че при покупка на ценна книга въз основа на умишлено подвеждаща информация
i) за мястото на настъпване на вредите следва да се счита местоживеенето на увреденото лице, което е мястото, където се намира центърът на неговите имуществени интереси?
ii) (при утвърдителен отговор на трети въпрос, буква б), подточка i)) Това важи ли и в случаите, когато нареждането за покупка и преводът на инвестиционната сума могат да бъдат оттеглени до сетълмента на сделката, а сетълментът е извършен в друга държава членка известно време след като е дебитирана сметката на увреденото лице?
4. При проверката на компетентността съгласно членове 25 и 26 от Регламент [№ 44/2001] съдът трябва ли да извърши действия по пълно събиране на доказателства във връзка със спорните факти, които са релевантни както за въпроса за компетентността, така и за съществуването на предявеното право („двояко релевантни факти“), или при произнасянето по въпроса за компетентността трябва да изхожда от истинността на твърденията на ищеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-417/13: Starjakob, Заключение от 3 юли 2014 г.

1) Трябва ли разпоредбите на член 21 от [Хартата] във връзка с член 7, параграф 1, член 16 и член 17 от Директива [2000/78] да се тълкуват смисъл, че:
a) работник, за когото работодателят първоначално е установил неправилна референтна дата за повишаване в степен въз основа на законодателно уредено дискриминиращо въз основа на възраст зачитане на предходни периоди на заетост, при всички случаи има право на изплащане на разликата във възнаграждението, произтичаща от недискриминационно определена референтна дата за повишаване
б) или те следва да се тълкуват в смисъл, че съответната държава членка има възможност чрез недискриминационно зачитане на предходните периоди на заетост да премахне дискриминацията[,] основана на възраст[,] и без финансова компенсация (чрез промяна на референтната дата за повишаване в степен при едновременно удължаване на периода за повишаване в степен), особено ако целта на това разрешение, което не се отразява на възнаграждението, е да запази ликвидността на работодателя, както и да предотврати прекомерните усилия за преизчисляване?
2) При утвърдителен отговор на въпрос 1, буква б)[, м]оже ли такова недискриминиращо зачитане на предходни периоди на заетост:
a) да бъде въведено от законодателя и с обратно действие (в случая със Закона от 27 декември 2011 г., обнародван в BGBl I[, 129/2011], с обратно действие от 1 януари 2004 г.) или
б) то се прилага едва от датата на приемането или на обнародването на новите разпоредби за зачитане и повишаване?
3) При утвърдителен отговор на въпрос 1, буква б)[, т]рябва ли разпоредбите на член 21 от Хартата във връзка с член 2, параграфи 1 и 2 от Директива [2000/78], както и член 6, параграф 1 от тази директива, да се тълкуват в смисъл, че:
a) законодателна уредба, която предвижда по-дълъг период за повишаване за периодите на заетост в началото на кариерата […] и по този начин затруднява повишаването в следващата степен на заплащане, представлява непряка дискриминация, основана на възраст,
б) и при утвърдителен отговор на горния въпрос, следва ли да се тълкува в смисъл, че такава уредба е подходяща и необходима с оглед малкия професионален опит в началото на кариерата?
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква б)[, т]рябва ли разпоредбите на член 7, параграф 1 във връзка с член 8, параграф 1 и с член 6, параграф 1 от Директива [2000/78] да се тълкуват в смисъл, че е възможно и оправдано от съображения за защита на придобитите права и на оправданите правни очаквания да се запазят последиците от старата, дискриминираща въз основа на възраст, схема единствено от съображения в полза на работника, за да се защити от неблагоприятни условия на заплащане в резултат на новата, недискриминираща разпоредба (клауза за гарантиране на възнаграждението)?
5) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква б) и на третия въпрос, буква б):
a) може ли за определянето на периодите на служба, които се зачитат, законодателят да предвиди, изискване (задължение) за съдействие на работника или служителя и да постави преминаването в новата система на зачитане и повишаване в зависимост от изпълнението на това задължение?
б) може ли работник, който не оказва очакваното от него съдействие за новото определяне на референтната дата за повишаване в степен съгласно новата недискриминираща система за зачитане и повишаване и който поради това съзнателно не се ползва от недискриминиращата уредба и доброволно остава в старата, дискриминираща въз основа на възраст, система на зачитане и повишаване, да се позовава на дискриминация[,] основана на възраст[,] съгласно старата система или оставането в старата дискриминационна система единствено от съображение да може да предяви парични претенции, представлява злоупотреба с право?
6) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква а) или на първия въпрос, буква б) и на втория въпрос, буква б)[,] изисква ли принципът на ефективност по правото на Съюза съгласно член 47, параграф 1 от [Хартата] и съгласно член 19, параграф 1 ДЕС погасителната давност на произтичащи от правото на Съюза права да не започва да тече преди недвусмисленото изясняване на правното положение чрез постановяване на съответно решение на Съда на Европейския съюз?
7) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква а) или на първия въпрос, буква б) и на втория въпрос, буква б)[,] изисква ли принципът на равностойност по правото на Съюза да се разшири предвидено в националното законодателство спиране на давностния срок за исковете, с които се упражняват права, основани на нова система на зачитане и повишение (член 53a, параграф 5 от [BBG]), по отношение на исковете за изплащане на разликата в заплащането, която произтича от стара, дискриминираща въз основа на възраст, система?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-557/12: Kone и др., Съдебно решение от 5 юни 2014 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 5 юни 2014 година ( *1 ) „Член 101 ДФЕС — Обезщетяване на вредите, причинени от забранен с тази разпоредба картел — Вреди, произтичащи от по-високата цена, прилагана от предприятие в резултат от забранен картел, в който то не участва („Umbrella pricing“) — Причинно-следствена връзка“ По дело C‑557/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Австрия) с акт от 17 октомври 2012 г., постъпил в Съда на 3 декември 2012 г., в рамките на производство по дело Kone AG, Otis GmbH, Schindler Aufzüge und Fahrtreppen GmbH, Schindler Liegenschaftsverwaltung GmbH, ThyssenKrupp Aufzüge GmbH срещу ÖBB Infrastruktur AG, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състав, E. Juhász, A. Rosas (докладчик), D. Šváby и C. Vajda, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: V. Tourrès, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 декември 2013 г., като има предвид становищата, представени: — за Kone AG, от H. Wollmann, Rechtsanwalt, — за Otis GmbH, от D. Hauck и E. Hold, Rechtsanwälte, — за Schindler Aufzüge und Fahrtreppen GmbH и Schindler Liegenschaftsverwaltung GmbH, от A. Traugott и S. Riegler, Rechtsanwälte, — за ThyssenKrupp Aufzüge GmbH, от A Reidlinger, T. Kustor и E. Rittenauer, Rechtsanwälte, — за ÖBB Infrastruktur AG, от A. Egger, Rechtsanwalt, — за австрийското правителство, от C. Pesendorfer, в качеството на представител, — за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato, — за ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-328/13: Österreichischer Gewerkschaftsbund, Заключение от 3 юни 2014 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ P. CRUZ VILLALÓN представено на 3 юни 2014 година ( 1 ) Дело C‑328/13 Österreichischer Gewerkschaftsbund срещу Wirtschaftskammer Österreich, Fachverband Autobus-, Luftfahrt- und Schifffahrtsunternehmungen (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Австрия) „Социална политика — Директива 2001/23/ЕО — Гарантиране на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия — Член 3, параграф 3 — Прекратяване на колективен трудов договор, приложим за прехвърлителя и за приобретателя — Запазено действие на колективния трудов договор — Последици за приобретателя“ 1. Австрийският Oberster Gerichtshof (Върховен съд) е отправил до Съда два преюдициални въпроса, свързани с тълкуването на член 3, параграф 3 от Директива 2001/23/ЕО ( 2 ). По-конкретно, запитващата юрисдикция се интересува дали колективен трудов договор, чието действие се продължава във времето след неговото прекратяване при определени условия (договор „със запазено действие“), представлява „колективен трудов договор“ по смисъла на посочената директива. Въпросът се корени в това, че в Австрия тези договори „със запазено действие“ продължават да бъдат в сила или до сключването на ново индивидуално споразумение между работодателя и работниците, или докато не бъде сключен нов колективен трудов договор. 2. Както е известно, съгласно Директива 2001/23/ЕО при прехвърляне на предприятия работниците и служителите имат право да запазят своите условия на труд. Ето защо от значение е да се изясни дали колективният трудов договор със запазено действие в посочения смисъл е естествено продължение на съществуващ преди него колективен трудов договор, или, напротив — същият следва да се счита за нов колективен трудов договор, което предполага невъзможност да се запазят предвидените в ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-359/12: Timmel, Съдебно решение от 15 май 2014 г.

1) Следва ли член 22, параграф 2 от Регламента [за проспектите] да се тълкува в смисъл, че принципно изисквана информация, която все още не е била известна към момента на одобряването на основния проспект, но вече е била известна към момента на публикуването на притурка към проспекта, следва да бъде включена в притурката към проспекта?
2) Изключението по член 22, параграф 2 от Регламента [за проспектите], което допуска да не се посочват единиците информация по смисъла на член 22, параграф 1, [втора алинея], прилага ли се и когато тази (изисквана) информация е станала известна преди датата на емисията, но след публикуването на основния проспект, в който не е включена тази информация?
3) Може ли да се приеме, че е извършено „надлежно публикуване“, ако е публикуван единствено основен проспект, без да е посочена изискваната информация съгласно член 22, параграф 1, [втора алинея] от Регламента [за проспектите], и по-специално съгласно приложение V (по отношение на ценните книжа с номинал, по-малък от 50000 EUR), и впоследствие не са публикувани окончателните условия?
4) Изпълнено ли е изискването, установено в член 29, параграф 1, точка 1 от Регламента [за проспектите], според което проспектът или основният проспект трябва да са леснодостъпни при влизане в уебсайта, чрез който са предоставени на разположение, ако:
a) за отварянето, изтеглянето и разпечатването на проспекта е необходима регистрация в уебсайта, от който впоследствие може да се отвори съответният документ, като обаче за завършването на регистрацията е необходимо да се приеме клауза за ограничаване или изключване на отговорността и да се посочи конкретен адрес на електронна поща, или
б) за това следва да се заплати определена такса, или
в) безплатният достъп до частите от проспекта е ограничен до два документа на месец, но за да се получи цялата изисквана информация по смисъла на член 22, параграф 1, [втора алинея] от Регламента [за проспектите], е необходимо да се изтеглят най-малко три документа?
5) Следва ли член 14, параграф 2, буква б) от Директивата [за проспектите] да се тълкува в смисъл, че основният проспект трябва да се предостави в седалището на емитента и в офисите на финансовите посредници?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-338/13: Noorzia, Заключение от 30 април 2014 г.

Следва ли член 4, параграф 5 от Директива 2003/86 […] да се тълкува в смисъл, че не допуска съществуването на разпоредба, съгласно която съпрузите и регистрираните партньори трябва да са навършили 21 години към датата на подаване на заявлението, за да може да се считат за членове на семейството, които имат право на събиране на семейството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-231/11: Комисия/Siemens Österreich и др. et Siemens Transmission & Distribution и др. / Commission, Съдебно решение от 10 април 2014 г.

Разполага ли Комисията с правомощие да определя вътрешното разпределение на глобата между солидарните длъжници в рамките на предприятие?
Спазен ли е принципът на индивидуализиране на наказанията и санкциите при определяне на глобата за Reyrolle, като се отчита неговото участие в различни предприятия през периода на нарушението?
Нарушени ли са принципите на равно третиране и на пропорционалност при определяне на глобата за Reyrolle в сравнение с други предприятия в сходно положение?
Нарушени ли са принципът ne ultra petita и силата на пресъдено нещо от Общия съд при отмяна и изменение на глобите, наложени на SEHV, Magrini и Schneider?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-616/11: T-Mobile Austria, Съдебно решение от 9 април 2014 г.

Следва ли член 52, параграф 3 от Директива [2007/64] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба следва да се прилага и в отношенията между мобилен телефонен оператор, в качеството му на получател на плащания, и неговите частни клиенти (потребители), в качеството им на платци?
Следва ли да се разглежда като „платежен инструмент“ по смисъла на член 4, точка 23 и на член 52, параграф 3 от Директива [2007/64] саморъчно подписано от платеца платежно нареждане и/или процедура за нареждане на кредитни преводи въз основа на надлежно подписано платежно нареждане, както и договорена процедура за нареждане на кредитни преводи чрез онлайн („Telebanking“) дистанционно банкиране?
Следва ли член 52, параграф 3 от Директива [2007/64] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска да се прилагат национални разпоредби, съдържащи обща забрана за получателя на плащането да събира такси, без по-специално да се предвижда определена диференциация в зависимост от вида на използваните платежни инструменти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-112/13: A, Заключение от 2 април 2014 г.

1) В хипотезата на прилагането на правото на Съюза по отношение на процесуална система, в рамките на която сезираните общи съдилища, които се произнасят по съществото на делото, трябва да извършат проверка за конституционосъобразност на закони, без обаче да разполагат с право за отмяна на законите в тяхната цялост, което е в правомощията на устроен по специфичен начин конституционен съд, следва ли въз основа на европейския „принцип на равностойност“ да се заключи, че когато даден закон нарушава член 47 от Хартата […], общите съдилища трябва в хода на производството да сезират Конституционния съд с цел отмяна на закона в неговата цялост и не трябва само да се задоволят с това да не прилагат закона в конкретния случай?
2) Следва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че той не допуска процесуална разпоредба, съгласно която съд, който няма международна компетентност, назначава особен представител на отсъстващия ответник, чието местопребиваване не може да бъде установено, и че с „явяването си пред съда“ този особен представител може да стабилизира международната компетентност на този съд?
3) Следва ли член 24 от Регламент […] № 44/2001 […] да се тълкува в смисъл, че „явяване на ответника“ по смисъла на тази разпоредба е налице единствено когато съответното процесуално действие е извършено от самия ответник или от упълномощен от него юридически представител, или това важи без ограничение дори когато процесуалното действие е извършено от назначен съгласно законодателството на съответната държава членка особен представител на отсъстващия ответник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1373839404193 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form