Австрия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия
Дело C-367/12: Sokoll-Seebacher, Съдебно решение от 13 февруари 2014 г.
Член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и/или член 49 ДФЕС трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, доколкото според тази юрисдикция законодателството не поставя достатъчно определени критерии, за да се провери наличието на нужда от снабдяване с лекарствени продукти за откриване на нова аптека, и при отрицателен отговор, дали този член 49 ДФЕС, по-специално изискването за последователност в преследването на поставената цел, допуска такова законодателство, доколкото то поставя като основен критерий, за да се провери подобно наличие, строга граница, от която не може да се направи изключение, що се отнася до броя на „лицата, които ще трябва да се снабдяват постоянно“?
При отрицателен отговор и на втория въпрос, член 49 ДФЕС и/или член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз допуска(т) ли съществуването на национална уредба като член 10, параграф 2, точка 3 от ApG, като от тази разпоредба, в резултат на практиката на националните върховни съдилища по отношение на проверката за наличие на необходимост се извеждат допълнителни подробни критерии — като предимството във времето на по-рано подаденото заявление; преклузивното действие на висящите производства по отношение на възможността за подаване на последващо заявление от заинтересованите лица; временната преклузия на възможността за подаване на последващо заявление двe години след отхвърляне на заявлението; критериите за установяване на броя, от една страна, на „постоянните жители“, и от друга страна, на „посетителите“, както и критериите за разпределяне на потенциалните клиенти при надхвърляне на радиуса от 4 километра от две или повече аптеки и т.н. — предвид обстоятелството, че по този начин по правило не е възможно предвидимото и предсказуемо изпълнение на посочената разпоредба в рамките на разумен срок и поради тази причина (вж. Решение от 1 юни 2010 г. по дело C‑570/07, точки 98—101, както и точки 114—125) същата разпоредба не е в състояние да осигури необходимата съгласуваност при постигането на преследваната цел и/или на практика не е осигурено подходящо фармацевтично обслужване и/или може да се констатира преднамерено допускане на дискриминация между заинтересованите лица, граждани на съответната държава, или на дискриминация между тях и заинтересованите лица, граждани на други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-557/12: Kone и др., Заключение от 30 януари 2014 г.
Трябва ли член 101 ДФЕС (членове 81 ЕО, 85 ДЕО) да се тълкува в смисъл, че всяко лице може да иска обезщетение от участниците в картел и за вредите, които му е причинил търговец извън картела, който под чадъра на увеличените пазарни цени е повишил цените на своите продукти повече, отколкото би ги повишил при липсата на картел (т.нар. „umbrella pricing“), така че изведеният от Съда на Европейския съюз принцип на ефективност да изисква присъждането на обезщетение съгласно националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/13: Kainz, Съдебно решение от 16 януари 2014 г.
Как следва да се тълкува член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, за да се установи мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, в случаите, когато е ангажирана отговорността на производителя за дефектна стока?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-174/12: Hirmann, Съдебно решение от 19 декември 2013 г.
Допускат ли членове 12, 15, 16, 18, 19 и 42 от Втора директива национална правна уредба, която в рамките на транспонирането на Директивата относно проспекта, Директивата за прозрачността и Директивата относно пазарната злоупотреба предвижда, от една страна, че акционерното дружество като емитент носи отговорност към лицето, закупило акции на същото дружество, при неизпълнение на предвидените в посочените директиви задължения за предоставяне на информация и от друга страна, че вследствие на тази отговорност съответното дружество е длъжно да възстанови на купувача платената цена за придобиване на акциите и да ги получи обратно?
Допускат ли членове 12 и 13 от Директива 2009/101 национална правна уредба, която при обстоятелства като тези по главното производство предвижда унищожаване с обратна сила на договора за покупка на акции?
Трябва ли членове 12, 15, 16, 18, 19 и 42 от Втора директива, както и членове 12 и 13 от Директива 2009/101 да се тълкуват в смисъл, че отговорността, установена с разглежданата в главното производство национална правна уредба, не се ограничава непременно до стойността на акциите към момента на предявяване на правото, изчислена с оглед на борсовия им курс, ако дружеството е котирано на борсата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/12: Digital Rights Ireland и Seitlinger и др., Заключение от 12 декември 2013 г.
1. Несъвместимо ли е ограничаването на правата на жалбоподателя [в главното производство] по отношение на използването на мобилна телефония от негова страна, произтичащо от изискванията на членове 3, 4 и 6 от Директива 2006/24/ЕО, с член 5, параграф 4 ДЕС, доколкото то е несъразмерно и ненужно или неподходящо за постигане на легитимните цели за: а) гарантиране, че определени данни са достъпни за разследването, разкриването и преследването на сериозни престъпления, и/или б) гарантиране на доброто функциониране на вътрешния пазар на Европейския съюз
2. По-специално, i) Съвместима ли е Директива 2006/24/ЕО с правото на гражданите свободно да се движат и да пребивават в рамките на територията на държавите членки, установено в член 21 ДФЕС
ii) Съвместима ли е Директива 2006/24/ЕО с правото на зачитане на личния живот, установено в член 7 от [Хартата] и в член 8 от [ЕКПЧ]
iii) Съвместима ли е Директива 2006/24/ЕО с правото на защита на личните данни, установено в член 8 от Хартата
iv) Съвместима ли е Директива 2006/24/ЕО с правото на свобода на изразяване на мнение, установено в член 11 от Хартата и в член 10 от ЕКПЧ
v) Съвместима ли е Директива 2006/24/ЕО с правото на добра администрация, установено в член 41 от Хартата
3. До каква степен Договорите — и по-специално принципът за лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз — изискват националната юрисдикция да разглежда и да преценява съвместимостта на националните мерки за транспониране на Директива 2006/24/ЕО с гаранциите, предвидени в Хартата, включително в член 7 от нея (така както той възпроизвежда член 8 от ЕКПЧ)
1. Съвместими ли са членове 3—9 от Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО с членове 7, 8 и 11 от [Хартата]
2.1 С оглед на разясненията по член 8 от Хартата, които съгласно член 52, параграф 7 от Хартата са изготвени, за да направляват нейното тълкуване, и които следва да бъдат взети надлежно под внимание от Verfassungsgerichtshof, трябва ли Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни да се разглеждат като равностойни на условията по член 8, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата при преценката на правомерния характер на някои видове намеса в упражняването на правата
2.2 Какво е съотношението между посоченото в член 52, параграф 3, последно изречение от Хартата „право на Съюза“ и директивите в областта на правото на защита на данни
2.3 Доколкото Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001 съдържат условия и ограничения за упражняването на основното право на защита на данните, закрепено в Хартата, трябва ли когато се тълкува член 8 от нея, да се имат предвид измененията, произтичащи от приетото впоследствие вторично право
2.4 Като се отчита член 52, параграф 4 от Хартата, означава ли принципът на гарантиране на по-висока степен на закрила, залегнал в член 53 от Хартата, че определените от Хартата рамки, в които се допуска вторичното право да предвижда ограничения, трябва да бъдат по-тясно очертани
2.5 С оглед на член 52, параграф 3 от Хартата, на абзац 5 от нейния преамбюл и на разясненията по член 7 от същата, съгласно който гарантираните с него права съответстват на правата по член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), могат ли от практиката по член 8 от ЕКПЧ на Европейския съд по правата на човека да се изведат насоки, които да повлияят на тълкуването на член 8 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-394/12: Abdullahi, Съдебно решение от 10 декември 2013 г.
Трябва ли член 19 от Регламент № 343/2003 във връзка с член 18 от същия да се тълкува в смисъл, че когато на основата на тези разпоредби държава членка приеме да разгледа молба за убежище, тя следва да се счита за компетентната държава по смисъла на член 16, параграф 1, първо изречение от Регламент № 343/2003, или пък трябва да се тълкува в смисъл, че когато в производство по обжалване или преразглеждане по член 19, параграф 2 от Регламент № 343/2003 съответният национален орган — предвид правото на Съюза и независимо от факта на приемането — стигне до извода, че съгласно глава III от Регламент № 343/2003 друга държава е компетентна (дори когато до тази държава не е било отправяно искане за поемане на отговорност или същото не е било уважено), той трябва задължително да установи компетентността на тази друга държава членка за целите на произнасянето му в производството по обжалване или преразглеждане
Има ли в това отношение търсещият убежище субективно право молбата му за убежище да бъде разгледана от определена според тези критерии за компетентност държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-508/12: Vapenik, Съдебно решение от 5 декември 2013 г.
Следва ли член 6, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 805/2004 да се тълкува в смисъл, че се прилага и по отношение на договори, сключени между две лица, които не извършват търговски или професионални дейности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-514/12: Zentralbetriebsrat der gemeinnützigen Salzburger Landeskliniken Betriebs GmbH, Съдебно решение от 5 декември 2013 г.
Допускат ли член 45 ДФЕС и член 7, параграф 1 от Регламент № 492/2011 национална правна уредба (в случая членове 53 и 54 от L-VBG), съгласно която при определянето на референтната дата за повишението в по-горните степени на заплащане работодателят — публичноправен субект, отчита изцяло периодите, които служителите му са прослужили при него без прекъсване, но отчита, глобално и от определена възраст нататък, само отчасти периодите, които служителите му са прослужили при други работодатели — частноправни или публичноправни субекти, в Австрия или в други държави от [Съюза] или от ЕИП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/12: Timmel, facet-document-type-CONCL
Изисква ли се изисквана, но неизвестна към момента на одобряване на основния проспект информация, която впоследствие става известна, да бъде включена в притурка или може да бъде предоставена само в окончателните условия?
Какви са изискванията за надлежно публикуване на проспект и окончателни условия по отношение на съдържание, публичност и формати на достъп?
Достатъчно ли е основният проспект да бъде достъпен само при изпълнение на определени условия в уебсайт, или трябва да е свободно и леснодостъпен, включително в печатен вид в определени офиси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.