Дело C-367/12: Sokoll-Seebacher, Съдебно решение от 13 февруари 2014 г.

Член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и/или член 49 ДФЕС трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, доколкото според тази юрисдикция законодателството не поставя достатъчно определени критерии, за да се провери наличието на нужда от снабдяване с лекарствени продукти за откриване на нова аптека, и при отрицателен отговор, дали този член 49 ДФЕС, по-специално изискването за последователност в преследването на поставената цел, допуска такова законодателство, доколкото то поставя като основен критерий, за да се провери подобно наличие, строга граница, от която не може да се направи изключение, що се отнася до броя на „лицата, които ще трябва да се снабдяват постоянно“?

При отрицателен отговор и на втория въпрос, член 49 ДФЕС и/или член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз допуска(т) ли съществуването на национална уредба като член 10, параграф 2, точка 3 от ApG, като от тази разпоредба, в резултат на практиката на националните върховни съдилища по отношение на проверката за наличие на необходимост се извеждат допълнителни подробни критерии — като предимството във времето на по-рано подаденото заявление; преклузивното действие на висящите производства по отношение на възможността за подаване на последващо заявление от заинтересованите лица; временната преклузия на възможността за подаване на последващо заявление двe години след отхвърляне на заявлението; критериите за установяване на броя, от една страна, на „постоянните жители“, и от друга страна, на „посетителите“, както и критериите за разпределяне на потенциалните клиенти при надхвърляне на радиуса от 4 километра от две или повече аптеки и т.н. — предвид обстоятелството, че по този начин по правило не е възможно предвидимото и предсказуемо изпълнение на посочената разпоредба в рамките на разумен срок и поради тази причина (вж. Решение от 1 юни 2010 г. по дело C‑570/07, точки 98—101, както и точки 114—125) същата разпоредба не е в състояние да осигури необходимата съгласуваност при постигането на преследваната цел и/или на практика не е осигурено подходящо фармацевтично обслужване и/или може да се констатира преднамерено допускане на дискриминация между заинтересованите лица, граждани на съответната държава, или на дискриминация между тях и заинтересованите лица, граждани на други държави членки?