всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Следва ли Решение на Съда от 14 януари 1997 г. по дело Comateb и др. (C‑192/95—C‑218/95, [Recueil, стр. I‑165]) да се тълкува в смисъл, че прехвърлянето на незаконен данък върху стока означава, че данъкът се прехвърля върху купувача на стоката в рамките на въпросната търговска сделка, или е възможно прехвърлянето чрез включване в цените да се осъществи и по отношение на цените на други стоки по напълно различни сделки, извършени преди или след разглежданата продажба на стоки, например в рамките на цялостна оценка на прехвърлянето, обхващаща период от четири години и голям брой групи стоки, в които са включени както внесени, така и местни такива?
Следва ли понятието за „прехвърляне“ в общностното право да се разбира в смисъл, че незаконният данък, удържан при продажбата на стоки, може да се счита за прехвърлен само ако цената на стоката е увеличена спрямо цената, прилагана непосредствено преди въвеждането на данъка, или е възможно данъкът да се счита за прехвърлен и когато към момента на въвеждане на незаконния данък предприятието, което го дължи, е направило икономии от други удръжки, които се начисляват върху различна данъчна основа, поради което това предприятие е запазило непроменени своите цени?
Следва ли понятието „неоснователно обогатяване“ в общностното право да се тълкува в смисъл, че възстановяването на незаконния данък, удържан при продажбата на стоки, може да се разглежда като водещо до неоснователно обогатяване, когато преди или след продажбата на обложената стока предприятието фактически е направило икономии в резултат на отмяната на други налози, начислявани върху различна данъчна основа, в случай че тази отмяна на други налози е била в полза и на други предприятия, включително такива, които не дължат незаконния данък или го дължат в по-малък размер?
В случай че поради своята вътрешна структура незаконният данък е довел до пропорционално по-висока данъчна тежест за предприятията — вносители на стоките, в сравнение с предприятията, които купуват по-скоро местни стоки, и че с въвеждането на незаконния данък е премахнат друг законен налог, начисляван върху различна данъчна основа, който и двата вида предприятия са дължали пропорционално и в еднаква степен, независимо от вида на закупуваните от тях стоки, е необходимо да се установи:
а) дали общностното право допуска да се откаже напълно или отчасти възстановяване на незаконния данък на предприятие — вносител на стоки, като се изтъкне прехвърлянето на данъка и неоснователното обогатяване, доколкото вследствие на този отказ предприятието, платило относително по-голям незаконен данък от сходно предприятие, което е закупило подобни местни стоки, при равни други условия ще се окаже в резултат на данъчната реформа и отказа за възстановяване в по-неблагоприятно положение спрямо сходни предприятия, които в по-голяма степен са купували местни стоки;
б) дали в разглежданата ситуация възстановяването на незаконния данък може, от концептуална гледна точка, да доведе до „неоснователно обогатяване“ и поради това да бъде отказано, ако възстановяването — дори ако се приеме, че данъкът е прехвърлен — е необходимо, за да се постигне положение, при което последиците от данъчната реформа са едни и същи, при равни други условия и след евентуално възстановяване, за предприятията, които са внасяли стоки, и за предприятията, които са закупували местни стоки;
в) дали отказът за възстановяване в подобна ситуация, в която предприятията, които са закупували предимно местни стоки и са се ползвали от предимство в сравнение с предприятията, предимно внасящи стоки, противоречи поради други причини на общностното право, и по-конкретно на принципа на равно третиране; и
г) дали от отговора на третия въпрос следва, че не може да се откаже възстановяване на незаконно удържан данък, като се изтъкне неоснователно обогатяване, доколкото подобно възстановяване служи единствено за премахване на предимството на предприятията, които са закупували местни стоки, спрямо предприятията, предимно внасящи стоки.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1) Член 12, параграф 1 и член 13, параграф 1 от Директива [2009/103/ЕО] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, които съгласно релевантното национално право имат за последица да изключат възможността пострадало при пътнотранспортно произшествие лице да се ползва от застраховката, когато: а) пътнотранспортното произшествие е предизвикано от незастрахован водач, б) пострадалото лице е разрешило на посочения незастрахован водач да управлява превозното средство, в) пострадалото лице е било пътник в превозното средство към момента на пътнотранспортното произшествие, и г) пострадалото лице има застраховка за управлението на въпросното превозно средство
По-специално: i) дали такава национална разпоредба представлява разпоредба, която „изключва от застраховката“ по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива [2009/103/ЕО]; ii) дали при обстоятелства като тези в настоящото дело разрешението, дадено от [застрахованото лице] на незастрахованото лице, представлява „изрично или мълчаливо разрешение“ по смисъла на член 13, параграф 1, буква а) от Директива [2009/103/ЕО]; iii) дали на отговора на този въпрос се отразява обстоятелството, че съгласно член 10 от Директива [2009/103/ЕО] националните органи, които са отговорни да изплащат обезщетение за вреди, причинени от неидентифицирано или незастраховано превозно средство, могат да откажат да заплатят обезщетение на лица, които са се качили доброволно в превозното средство, причинило вредите или телесните повреди, когато органът може да докаже, че тези лица са знаели, че превозното средство не е застраховано
2) От значение ли е за отговора на първия въпрос дали, когато е дало въпросното разрешение, застрахованото лице: а) е знаело, че водачът не е застрахован, или б) е смятало, че водачът е застрахован, или в) не е мислило по този въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.

Правомерно ли е съединяването на делата с оглед връзката между тях по предмет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.

Как следва да се тълкуват разпоредбите на членове 63 и 65 ДФЕС по отношение на различното данъчно третиране между резидентни и нерезидентни органи за колективно инвестиране в ценни книжа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.

Допустимо ли е съединяване на дела при наличие на идентичен предмет и връзка между тях съгласно член 43 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Съгласно Директива 2003/4 […], когато публичен орган притежава информация за околната среда, чието разкриване би накърнило отделни интереси, защитени с повече от едно изключение (в случая защитения по член 4, параграф 2, буква б) интерес, свързан с обществената сигурност, и защитения по член 4, параграф 2, буква д) интерес, свързан с правата върху интелектуалната собственост), но това накърняване не би било достатъчно силно, в случай че изключенията се разглеждат поотделно, за да надделее над обществения интерес от разкриване на информацията, изисква ли Директивата допълнително разглеждане, изразяващо се в съчетаването на отделните интереси, защитени с тези две изключения, и съвместното им претегляне спрямо обществения интерес от разкриване на информацията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Трябва ли понятието „материали“ в член 13, параграф 1, буква г), второ тире от Регламент (ЕО) № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че обхваща и опаковъчните материали като празните бутилки, превозвани от търговец на вина и напитки, който стопанисва магазин, извършва доставки за клиентите си един път седмично и във връзка с това събира празните опаковки, за да ги занесе на доставчика си на едро?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Кое е първото разрешително за пускане на пазара в Общността по смисъла на член 13, параграф 1 и на член 19 от Регламент № 1768/92, за да се определи срокът на действие на издадения сертификат за допълнителна закрила за продукта „галантамин“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Следва ли член 7, параграф 2 от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че позволява на притежател на марка, свързана с фармацевтичен продукт — предмет на паралелен внос, да се противопостави на по-нататъшното комерсиализиране на този преопакован продукт, поради факта че върху новата опаковка е посочено като преопаковащо лице не предприятието, което действително е извършило преопаковането на посочения продукт и което разполага с разрешение за това, а предприятието, което притежава разрешението за пускане на пазара на посочения продукт, по чиито указания е извършено преопаковането и което носи отговорност за него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Трябва ли член 39 от Директива 2005/85/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като установената във Великото херцогство Люксембург с член 20 [параграф 5] от изменения закон [от 5 май 2006 г.], съгласно която кандидат за убежище няма право да обжалва по съдебен ред решението на административния орган да се произнесе по основателността на молбата за международна закрила в рамките на ускорено производство?
При отрицателен отговор [на първия въпрос], трябва ли общият принцип на ефективна защита съгласно общностното право, изведен от членове 6 и 13 от [Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като установената във Великото херцогство Люксембург с член 20 [параграф 5] от закона [от 5 май 2006 г.], съгласно която кандидат за убежище няма право да обжалва по съдебен ред решението на административния орган да се произнесе по основателността на молбата за международна закрила в рамките на ускорено производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form