всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1) Трябва ли разпоредбите на член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС) и на Регламент (ЕО) № 1/2003 да се тълкуват в смисъл, че следва да се приложат (в рамките на производство, образувано след 1 май 2004 г.) за целия период на съществуване на картел, който е създаден на територията на Чешката република преди присъединяването ѝ към Европейския съюз (т.е. преди 1 май 2004 г.) и който е продължил да съществува и е бил прекратен след присъединяването на Чешката република към Европейския съюз?
2) Трябва ли член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 3, параграф 1 и съображение 17 от този регламент, с точка 51 от Известието на Комисията относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция, с принципа nе bis in idem, следващ от член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и с общите принципи на общностното право да се тълкува в смисъл, че ако след 1 май 2004 г. Комисията образува производство във връзка с нарушение на член 81 ЕО и приеме решение по същество:
а) органите по конкуренция на държавите членки автоматично и окончателно се освобождават от своите правомощия да разглеждат същите факти?
б) органите по конкуренция на държавите членки се освобождават от своите правомощия да прилагат към същите факти разпоредбите на националното право, съдържащи уредба, подобна на тази в член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

1. Когато генетично модифициран организъм, който представлява фураж, е пуснат на пазара преди публикуването на Регламент № 1829/2003 и съответното разрешение се запазва в сила съгласно разпоредбите на член 20 от този регламент преди произнасянето по заявлението за ново разрешение, което трябва да бъде подадено в приложение на същия регламент, трябва ли да се счита, че разглежданият продукт е сред продуктите, посочени в разпоредбите на член 12 от Директива 2001/18, и в такъв случай прилага ли се за този генетично модифициран организъм само член 34 от Регламент № 1829/2003 — що се отнася до спешните мерки, които могат да бъдат приети след издаването на разрешението за пускане на пазара, — или напротив, такива мерки могат да бъдат приети от държава членка на основание член 23 от Директива 2001/18 и националните разпоредби за транспонирането ѝ?
2. В случай че спешните мерки могат да се приложат само в рамките на разпоредбите на член 34 от Регламент № 1829/2003, може ли мерки като съдържащите се в заповедта от 5 декември 2007 г. (първа жалба за отмяна) и в заповедта от 7 февруари 2008 г. (още десет жалби), изменена със заповедта от 13 февруари 2008 г., да бъдат приети от органите на държава членка и при какви условия в рамките на посоченото в член 53 от Регламент № 178/2002 овладяване на риска или на временните защитни мерки, които могат да бъдат приети от държава членка на основание член 54 от същия регламент?
3. В случай че органите на държава членка могат да предприемат действия на основание член 23 от Директива 2001/18 или на основание член 34 от Регламент № 1829/2003, или и на едното, и на другото от тези правни основания, жалбата поставя въпроса — като се има предвид по-специално принципът за предпазливост — какви изисквания в областта на установяването на риска, оценката на вероятността той да се реализира и преценката на естеството на неговите последици налагат съответно разпоредбите на член 23 от Директивата, който обвързва прилагането на спешните мерки като временната забрана за използването на продукта с условието държавата членка да има „изчерпателни основания да счита, че даден ГМО […] представлява риск за […] околната среда“, и разпоредбите на член 34 от Регламента, който обвързва прилагането на такава мярка с условието да е „очевидно, че продукт[ите] […] могат да представляват сериозен риск за […] околната среда“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1) Ако държава членка обложи с окончателен изравнителен данък учредено съгласно нейното право дружество, в случай че то премести мястото на действителното си управление в друга държава членка, може ли при настоящото състояние на общностното право това дружество да се позове на член 43 ЕО (понастоящем член 49 ДФЕС) срещу първата държава членка
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: с разглеждания окончателен изравнителен данък — който се начислява върху наличните към момента на преместването на седалището увеличения на стойността на елементите от имуществото на дружеството, прехвърлени от държавата членка по произход в приемащата държава членка, като липсва възможност за отлагане на данъчното облагане за бъдещи периоди и не може да се вземат предвид последващи обезценявания на стойността — нарушава ли се член 43 ЕО (понастоящем член 49 ДФЕС), в смисъл че такова облагане с окончателния изравнителен данък не може да се обоснове от необходимостта за разпределяне на правомощията за данъчно облагане между държавите членки
3) Отговорът на предходния въпрос зависи ли по-специално от обстоятелството, че с разглеждания окончателен изравнителен данък се облага печалба (от разлики във валутния курс), реализирана в рамките на данъчната компетентност на Нидерландия, при положение че тази печалба не може да бъде отразена в приемащата държава според режима на данъчно облагане, който се намира в сила там?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

В противоречие ли е с разпоредбите на правото на Европейската общност, чиято цел е да способстват свободното движение на работници, и по-специално разпоредбите на раздели I и II от Регламент № 1408/71, както и на членове 39 ЕО и 299 ЕО (понастоящем съответно членове 45 ДФЕС и 52 ДЕС, във връзка с член 355 ДФЕС), ситуация, в която работник, предоставящ работна сила извън територията на Нидерландия — на неподвижно съоръжение, разположено в нидерландската зона на континенталния шелф — в полза на работодател, установен в Нидерландия, не е задължително осигуряван в съответствие с националното законодателство относно осигуряването на работници единствено поради факта че не живее в Нидерландия, а в друга държава членка (в конкретния случай Испания), независимо че има нидерландско гражданство и разполага с възможност да се осигурява доброволно при условия, които са по същество идентични с приложимите при задължителното осигуряване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Противоречи ли схема от колективен трудов договор относно възнагражденията на договорно наети в публичния сектор служители, която — както член 27 от [BAT] във връзка с колективния трудов договор, сключен в приложение на ВАТ № 35 относно възнагражденията — определя основните възнаграждения за всяка степен в зависимост от възрастови групи, на установения в първичното право (понастоящем в член 21 от Хартата […]) принцип на недопускане на дискриминация, основана на възраст, конкретизиран в Директива 2000/78, като се отчита и признатото в първичното законодателство (понастоящем в член 28 от Хартата […]) право на социалните партньори да сключват колективни договори?
Член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, както и член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат предвидена в колективен трудов договор мярка като разглежданата по главното производство, която заменя система относно възнагражденията, създала дискриминация, основана на възраст, със система относно възнагражденията, основана на обективни критерии, като същевременно за ограничен във времето преходен период се запазват някои от дискриминационните последици на първата от тези системи, за да се гарантира на заварените служители преминаването към новата система без намаляване на доходите им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.

Данъчните освобождавания, предоставяни на трудово-производителни и работнически кооперации съгласно национална разпоредба като съдържащата се в член 11 от ДПР № 601/1973, могат ли да се квалифицират като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и при какви условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1) Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби или практики, които предвиждат, че правото на платен годишен отпуск е обусловено от действително полагане на труд не по-малко от десет дни (или от един месец) през референтния период?
2) При утвърдителен отговор трябва ли по силата на член 7 от Директива 2003/88, който урежда специфично задължение на работодателя, доколкото предвижда право на платен отпуск в полза на работника, отсъстващ по здравословни причини за период, равен или по-голям от една година, сезираният със спор между частноправни субекти национален съд да не приложи национална разпоредба, която противоречи на този член, тъй като в случая тя обуславя възникването на правото на платен годишен отпуск от действително полагане на труд не по-малко от десет дни през референтната година?
3) Доколкото член 7 от Директива 2003/88 не прави никакво разграничение между работниците според това дали отсъствието им от работа през референтния период се дължи на трудова злополука, професионална болест, злополука по пътя към или от работното място или общо заболяване, имат ли работниците право по силата на този текст на платен отпуск с една и съща продължителност независимо от основанието за отсъствието им по здравословни причини, или този текст трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможност продължителността на платения отпуск да е различна в зависимост от основанието за отсъствието на работника, когато националният закон предвижда при определени условия по-голяма продължителност на платения годишен отпуск от предвидената в Директивата минимална продължителност от четири седмици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.

Допустимо ли е преюдициално запитване, когато не е предоставено достатъчно точно описание на фактическата обстановка на спора в главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1) Трябва ли държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, който е наел работника или служителя по смисъла на член 6, параграф 2, буква б) от Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година, да се разбира като държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, чрез което работникът или служителят е бил нает съгласно трудовия договор, или трябва да се разбира като държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, с което работникът или служителят е свързан предвид действителната си работа, макар че този работник или служител не извършва обичайно своята работа в една и съща държава?
2) Трябва ли мястото, където е длъжен да се явява работникът или служителят, който не извършва обичайно работата си в една и съща държава, и където получава указания и нареждания за работата си, да се разглежда като мястото на действителната му работа по смисъла на първия въпрос?
3) Трябва ли мястото на дейност на работодателя, с което работникът или служителят е свързан предвид действителната си работа по смисъла на първия въпрос, да отговаря на определени формални изисквания, например да е налице правосубектност, или за целта е достатъчно наличието на фактическо място на дейност?
4) Може ли мястото на дейност на друго дружество, с което дружеството работодател е свързано, да се разглежда като мястото на дейност на работодателя по смисъла на третия въпрос, въпреки че ръководните правомощия не са прехвърлени на това друго дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form