всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-400/23: VB II (Information sur le droit à un nouveau procès), Съдебно решение от 16 януари 2025 г.

1) а)
Чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива [2016/343] следва ли да се тълкува в смисъл, че ако едно лице е осъдено в негово отсъствие извън хипотезите на ал. 2 и му е наложено наказание „лишаване от свобода“, то при задържането му за изпълнение на това наказание следва да бъде информирано за решението, с което е осъден?
б) Какво е съдържанието за изискването по чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива [2016/343] [съдържащо се в израза] „информиране … за решението“ и предполага ли [това изискване] връчване на копие от това решение?
2) а)
Съответна ли е на чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива [2016/343] национална правна уредба, която — при разглеждане на наказателно обвинение и постановяване на осъдителен съдебен акт в отсъствието на подсъдимия, извън условията на чл. 8, ал. 2 от Директива [2016/343] — не предвижда никакъв ред и условия да бъде предоставена информация на задочно осъденото лице за правото му на нов процес с негово участие; и по-конкретно такава информация не се предоставя при задържането на задочно осъденото лице?
б) Има ли значение обстоятелството, че националната правна уредба — чл. 423 НПК — предоставя на осъденото в негово отсъствие лице информация за правото му на нов процес — но само след като това лице направи искане за отмяна на тази присъда и за провеждане на нов процес с негово участие, като му я предоставя под формата на съдебен акт, в отговор на това искане?
3) Кой е първият и кой е последният възможен момент, в който съдът следва да формира решението си дали наказателното производство, проведено в отсъствието на подсъдимия, попада извън условията на чл. 8, ал. 2 от Директива [2016/343] и да вземе мерки, така че да гарантира информирането по чл. 8, ал. 4, изр. 2 от нея?
5) а)
Съдържанието на израза „възможността да обжалва решението“ по чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива [2016/343], визира ли правото на инстанционно обжалване, или се има предвид оспорване на влязъл в сила съдебен акт?
б) Какво следва да е съдържанието на информацията, която съобразно чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива [2016/343] следва да се предостави на лице, осъдено в негово отсъствие извън условията на ал. 2, за „правото му на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита, в съответствие с член 9“ — относно правото да получи такова средство за правна защита, ако оспори задочното си осъждане или относно правото да го поиска, като основателността на това искане ще бъде преценявана в един бъдещ момент?
6) Какво е съдържанието на израза „друго правно средство за защита, което позволява ново разглеждане на делото по същество, включително и разглеждане на нови доказателства, и може да доведе до отмяна на първоначалното решение“ в чл. 9, изр. 1 от Директива [2016/343]?
7) Съответен ли е на чл. 8, ал. 4 и чл. 9 от Директива [2016/343] национален закон — чл. 423 ал. 3 НПК — който изисква личното явяване на задочно осъдения като задължителна предпоставка за разглеждане и уважаване на неговото искане за нов процес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-644/23: Stangalov, Съдебно решение от 16 януари 2025 г.

Съответен ли е на чл. 9 вр. чл. 8 ал. 4 вр. ал. 2 от Директива 2016/343 национален закон — чл. 423 ал. 1 изр. 2 пр. 1 НПК — съобразно който подсъдим, осъден в негово отсъствие, няма право на нов процес в негово присъствие, ако се е укрил, след като е бил информиран за най-общите елементи от обвинението в досъдебната фаза и именно поради това укриване не е било възможно да бъде уведомен за обвинението в неговата пълнота, за съдебното производство, образувано по това обвинение и за последиците от неявяването му в това съдебно производство; а също така той няма право на нов процес с негово присъствие, ако е защитаван от служебно определен адвокат, без значение, че няма никаква връзка между него и този адвокат?
При отрицателен отговор — чл. 8 от Директива 2016/343 и чл. 47 от Хартата изискват или позволяват на запитващата юрисдикция да откаже да разгледа по същество обвинението против такъв подсъдим и да постанови задочна присъда против него, ако е убедена, въз основа на сигурни сведения, че националната върховна съдебна институция, която има изключителна компетентност да се произнесе по искане от задочно осъден за нов процес в негово присъствие, по главното дело няма да уважи такова искане и няма да възобнови делото, доколкото няма да приложи правилото на чл. 9 вр. чл. 8 ал. 4 вр. ал. 2 от Директивата, вместо което ще приложи националния закон и по този начин ще лиши подсъдимия, осъден в негово отсъствие, от правото му да присъства в наказателния процес, гарантирано от правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-600/23: Royal Football Club Seraing, Заключение от 16 януари 2025 г.

1) Допуска ли член 19, параграф 1 от [ДЕС] във връзка с член 267 от [ДФЕС] и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз прилагането на разпоредби от националното право като член 24 и член 171[3], параграф 9 от Code judiciaire (белгийски Кодекс за съдебната власт), които установяват принципа на силата на пресъдено нещо по отношение на арбитражно решение, върху което е бил упражнен контрол за съответствие с правото на Европейския съюз от юрисдикция на държава, която не е членка на Съюза, и тази юрисдикция няма право да отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
2) Допуска ли член 19, параграф 1 от [ДЕС] във връзка с член 267 от [ДФЕС] и член 47 от [Хартата] прилагането на разпоредба от националното право, съгласно която до доказване на противното по отношение на трети лица се придава доказателствена сила на арбитражно решение, върху което е бил упражнен контрол за съответствие с правото на Европейския съюз от съд на държава, която не е членка на Съюза, и тази юрисдикция няма право да отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-642/23: Flightright (Compte de fidélité), Съдебно решение от 16 януари 2025 г.

Трябва ли член 8, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 3 от [Регламент № 261/2004] да се тълкува в смисъл, че е налице ефективно подписано съгласие на пътника за възстановяването на стойността на билета в пътнически ваучери и кредити, когато самият пътник е създал през уебсайта на авиокомпанията електронна клиентска сметка, по която трябва да се прехвърлят пътническите ваучери и кредитите, без да е потвърдил съгласието си за този начин на възстановяване със саморъчен подпис?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос: може ли пътникът да оттегли вече ефективно даденото си съгласие за възстановяване на стойността на билета в пътнически ваучери и кредити и отново да поиска изпълнение чрез изплащане в пари, ако впоследствие авиокомпанията не е заверила клиентската сметка с обещаните пътнически ваучери и кредити?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-588/23: Scai, Съдебно решение от 16 януари 2025 г.

Допускат ли членове 108 и 288 ДФЕС и членове 16 и 31 от Регламент (ЕС) 2015/1589 национална правна уредба като член 48 от [Закон № 234/2012], която позволява на националния орган на етапа на изпълнението на решението за възстановяване да разшири кръга на субектите, длъжни да възстановят неправомерната помощ, чрез преценка на икономическата приемственост между предприятията, без да предвижда отпадане на това правомощие, когато Комисията вече е определила преките адресати, с което изключва компетентността на Комисията в областта на държавните помощи?
Допускат ли членове 263 и 288 ДФЕС, членове 41 и 47 от Хартата и членове 16 и 31 от Регламент (ЕС) 2015/1589 национална правна уредба относно държавните помощи като член 48 от [Закон № 234/2012], доколкото тази уредба — като предвижда, че при изпълнението на решение за възстановяване държавата при необходимост определя длъжните да възстановят помощта субекти — дава възможност изпълнението на това решение да бъде насочено срещу различен от адресатите на решението самостоятелен субект, който не е участвал в процедурата пред Комисията, не е разполагал с право на изслушване и съответно няма право да обжалва това решение пред Общия съд на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-516/23: Qatar Airways, Съдебно решение от 16 януари 2025 г.

Трябва ли Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че пътникът пътува безплатно по смисъла на член 3, параграф 3, [първо изречение], предложение първо от този регламент, ако следва да заплати само дължимите за самолетния билет такси и данъци във връзка с въздушния транспорт?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли Регламент № 261/2004 […] да се тълкува в смисъл, че ако полетът е бил резервиран в рамките на предлагана от въздушен превозвач промоция, която е ограничена във времево и в количествено отношение и е достъпна само за определена група професии, не става въпрос за тарифа, която се предлага (индиректно) публично по смисъла на член 3, параграф 3, [първо изречение], предложение второ от Регламента?
При отрицателен отговор и на втория въпрос и ако се приеме, че е приложим Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.:
a) Трябва ли член 8, параграф 1, буква в) от Регламента да се тълкува в смисъл, че трябва да съществува времева връзка между първоначално резервирания и отменен полет и поисканото премаршрутиране за по-късна;
б) Как в зависимост от конкретния случай би следвало да се определи тази времева връзка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-376/23: BALTIC CONTAINER TERMINAL, Съдебно решение от 16 януари 2025 г.

1) Допуска ли член 178, параграф 1, букви б) и в) от Делегиран регламент 2015/2446, във връзка с член 214, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, специалният режим свободна зона да бъде приключен, без в електронната система за отчетност да е въведен [MRN] за указване на митническата декларация, въз основа на която стоките са поставени под следващ митнически режим?
2) Допускат ли член 214, параграф 1 и член 215, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, както и член 178, параграф 1, букви б) и в) от Делегиран регламент 2015/2446, титулярят на специален режим свободна зона да приключи този режим единствено въз основа на отбелязване на митнически статус на стоките, направено от митническия служител в транспортния документ за същите (товарителница CMR), без сам да извърши проверка на валидността на статуса на тези стоки?
3) При отрицателен отговор на втория преюдициален въпрос, какъв трябва да бъде обхватът на проверката съгласно член 214, параграф 1 и член 215, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, както и съгласно член 178, параграф 1, букви б) и в) от Делегиран регламент 2015/2446, за да се счита, че специалният режим свободна зона е приключен правилно?
4) Може ли титулярят на специалния режим свободна зона да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания въз основа на потвърждение от страна на митническите органи, че митническият статус на стоките е променен от „несъюзни стоки“ на „съюзни стоки“, включително ако това потвърждение не съдържа основанието за посочената промяна, нито данни, които да позволяват съответното основание да бъде проверено?
5) При отрицателен отговор на четвъртия преюдициален въпрос, с оглед на принципа на силата на пресъдено нещо, прогласен в националното право и в правото на Съюза, може ли обстоятелството, че по друго дело, образувано пред национален съд, с влязло в сила решение е прието, че в съответствие с процедурите, установени от митническите органи, титулярят на митническия режим не е извършил никакво нарушение, що се отнася до митническия режим свободна зона, да бъде основание за освобождаване от митническо задължение, възникнало по силата на член 79, параграф 1, буква а) и параграф 3, буква а) от Митническия кодекс на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-346/23: Banco de Santander (Représentation des consommateurs individuels), Съдебно решение от 16 януари 2025 г.

Отчитайки обстоятелството, че сдруженията на потребители са легитимирани да представляват инвеститори потребители в съдебни производства по искове, предявени от тях срещу дружество за инвестиционни услуги, за неизпълнение на неговите задължения при предлагането на сложни финансови продукти, могат ли националните съдилища по изключение да ограничават тази процесуална легитимация, когато в контекста на индивидуална претенция става въпрос за инвеститори с голям финансов капацитет, извършващи операции, които не могат да се считат за такива за обикновено и широко разпространено използване, и участващи в съдебните производства чрез сдружение на потребители, в резултат на което могат да се ползват от евентуално освобождаване от съдебни разноски по дело с много висока цена на иска и така да избегнат заплащането на съдебни такси и на съдебните разноски на насрещната страна в случаите на неоснователни искове или дори на злоупотреба с иск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-277/23: Ministarstvo financija (Bourse Erasmus+), Съдебно решение от 16 януари 2025 г.

Трябва ли разпоредбите на членове 18, 20 и 21 и член 165, параграф 2, второ тире ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която родител губи правото на увеличаване на годишното основно данъчно облекчение по данъка върху доходите за дете на издръжка, тъй като на това дете в качеството му на студент на издръжка, който е упражнил свободата на движение и пребиваване в друга държава членка с цел обучение, възползвайки се въз основа на националните актове за изпълнение от мерките по член 6, параграф 1, буква а) от Регламент № 1288/2013 за осъществяване на студентска мобилност от държава членка, в която усредненият размер на издръжката за живот е по-нисък или среден, в държава членка, в която усредненият размер на издръжката за живот е по-висок, съгласно утвърдените критерии от Европейската комисия по смисъла на член 18, параграф 7 от същия регламент, е изплатено подпомагане за студентска мобилност, чийто размер надхвърля определената фиксирана граница?
Трябва ли член 67 от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която родител губи правото на увеличаване на годишното основно данъчно облекчение по данъка върху доходите за студент на издръжка, който по време на пребиваването за обучение в друга държава членка се е възползвал от подпомагането за студентска мобилност по член 6, параграф 1, буква а) от Регламент № 1288/2013?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-536/23: Mutua Madrileña Automovilista, Заключение от 9 януари 2025 г.

Трябва ли член 13, параграф 2 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че и самата държава — членка на Европейския съюз, в качеството ѝ на работодател, който продължава да изплаща трудовото възнаграждение на (временно) неработоспособен поради пътнотранспортно произшествие държавен служител и който е встъпил в правата на този служител срещу установено в друга държава членка дружество — застраховател на гражданската отговорност за участващото в това произшествие превозно средство, може като „увредена страна“ по смисъла на [първата цитирана по-горе] разпоредба да предяви срещу застрахователното дружество иск пред съда по местоживеене на неработоспособния държавен служител, когато такъв пряк иск е допустим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form