всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан във връзка с член 325, параграф 1 ДФЕС, правото на защита и принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и практика, съгласно които третото лице, което би могло да отговаря солидарно за данъчното задължение на дадено юридическо лице, не може да е страна в установителното данъчно производство, водено спрямо това юридическо лице с цел определяне на данъчното му задължение, а в рамките на производството относно солидарната отговорност не разполага с подходящи средства за оспорване на констатациите и изводите за наличието или размера на това данъчно задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 4, точка 7 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на разпоредба на националното право (каквато е в настоящия случай член 2, параграф 1 от [TDVG], която, макар и да определя администратор по смисъла на член 4, точка 7, второ изречение от ОРЗД,
– той е единствено административно звено (както в настоящия случай [администрацията]), коeто въпреки че е създадено със закон, не е физическо или юридическо лице, и освен това в настоящия случай не е административен орган, а единствено подпомага такъв и не притежава собствена (частична) правоспособност;
– той е определен, без да е посочено конкретно обработване на лични данни и следователно целите и средствата за конкретното обработване на лични данни не са определени от правото на държавата членка;
– в конкретния случай той не определя нито сам, нито съвместно с другиго, целите и средствата за съответното обработване на лични данни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Могат ли разпоредбите на член 14, параграф 4, буква а) и параграф 5 от Директива 2011/95/ЕС, във връзка с член 78, параграф 1 ДФЕС и член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да отнеме статута на бежанец или да реши да не предостави такъв, когато разумните основания бежанецът да бъде разглеждан като заплаха за сигурността на тази държава членка почиват на действия или поведение, отпреди той да влезе на територията на споменатата държава членка, като се има предвид, че тези действия и това поведение не представляват основания за изключване на статута на бежанец, изрично предвидени в член 1, раздел F от Женевската конвенция и в член 12 от тази директива, и като се вземат предвид условията, приложими към понятието „опасност за сигурността на страната“, залегнали в член 33, параграф 2 от Женевската конвенция, както и тежките последици за бежанеца?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, валиден ли е член 14, параграф 4, буква а) и параграф 5 от Директива 2011/95 с оглед на член 78, параграф 1 ДФЕС и член 18 от Хартата на основните права, доколкото тези разпоредби изискват спазването на Женевската конвенция, и в частност на член 1, раздел F от нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.

1) Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от него и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter [от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член], които предвиждат, че установеният в член 6 от [този регламент] таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишението на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои съоръжения чрез необорими презумпции, изчисляващи теоретични приходи (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 1 и 2 от Закона за електроенергията), което е пречка за задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?
2) Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от него и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, както и с принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter [от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член], които предвиждат, че установеният в член 6 от [този регламент] таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишението на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои съоръжения (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 3, 4, 5 и 6) въз основа на презумпции, които са представени като оборими, но могат да бъдат оборени, от една страна, само чрез доказването на действителните приходи на производителите от всички техни съоръжения, включително от съоръженията, които не попадат в приложното поле на [посочения регламент], и от друга страна, само чрез прилагането във всички случаи на определени презумпции, което е пречка за задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?
3) Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с принципите на предимство и на ефективност на правото на Съюза, с принципа на лоялно сътрудничество (член 4, параграф 3 ДЕС) и по-специално с член 288 ДФЕС, а също и в светлината на съображенията от посочения регламент, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки, приети след влизането в сила на [този регламент], като член 22 ter, параграф 1 от Закона за електроенергията, въведен със Закона от 16 декември 2022 г., и предвиждащи таванна система за получените от производителите на електроенергия пазарни приходи да се прилага от дата, предхождаща 1 декември 2022 г., например от 1 август 2022 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли членове 7, 16 и 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разглеждани във връзка с член 15 от Директива 2006/123/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която максимално допустимото възнаграждение за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот не може да надхвърля 4 % от договорната цена, когато става въпрос за посредничество при покупко-продажба на еднофамилно жилище, апартамент или жилищна единица и купувачът е физическо лице?
Трябва ли членове 7, 16 и 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разглеждани във връзка с член 15 от Директива 2006/123/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която максимално допустимото възнаграждение за посредничество при договор за наем на същия недвижим имот не може да надвишава 4 % от сумата, получена от умножаването на размера на месечния наем по броя на месеците, за които имотът е предоставен за ползване, и при всички случаи не може да надвишава сума, равна на размера на един месечен наем, когато става въпрос за посредничество при отдаване под наем на еднофамилно жилище, апартамент или жилищна единица и наемателят е физическо лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Прилага ли се член 54 от КПСШ във всички случаи на окончателно приключено наказателно производство, независимо от вида на постановеното решение?
Може ли държава членка да образува ново наказателно производство за същото деяние срещу лице, за което в друга държава членка вече има окончателно съдебно решение, с което е разпоредено настаняване поради психиатрични разстройства?
Представлява ли съдебно решение за настаняване в заведение за лица с психически заболявания „осъждане“ по смисъла на член 54 от КПСШ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда на ЕС, за да бъде то допустимо?
В какви случаи липсата на достатъчно фактически и правни данни в преюдициалното запитване води до неговата недопустимост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.

Спазени ли са изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда относно съдържанието на преюдициалното запитване, включително относно фактическата и нормативната рамка на спора?
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно информация, която да позволи на Съда да прецени релевантността на поставените въпроси и връзката им с предмета на спора?
Може ли при наличие на съществени процесуални недостатъци да бъде прието преюдициалното запитване за допустимо по реда на член 267 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

Трябва ли член 2 [ДЕС], определящ ценностите, на които се основава [Европейският съюз], по отношение на зачитането на правовата държава, и член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] във връзка с член 47 от [Хартата], по силата на който държавите членки гарантират ефективна съдебна защита, основана на правото на достъп до независим и безпристрастен съд, да се тълкуват в смисъл, че принципът на съдийската независимост не допуска национална правна уредба, която с цел ограничаване на бюджетните разходи се отклонява от механизма за определяне на възнаграждението на съдиите въз основа на обективни критерии, независими от произволна намеса на изпълнителната и законодателната власт, и която води до трайно намаляване на размера на възнаграждението на съдиите, като нарушава конституционните гаранции за осигуряване на възнаграждение на съдиите, достойно за функциите на съдия и съответстващо на обхвата на задълженията им, както и на правораздаване, осъществявано от независими съдилища и независими съдии?
1.
Трябва ли ценностите на зачитане на демокрацията, правовата държава, правата на човека и справедливостта, закрепени в член 2 ДЕС, и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкуват в смисъл, че предоставят на законодателната и изпълнителната власт на държавите членки неограничено и изключително право на преценка да определят с националните си законодателства възнагражденията на съдиите в размер, който зависи само от политическата воля на законодателната и изпълнителната власт?
2. Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и отнасящият се по-специално до независимостта на съдиите член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че допускат държавите членки да приемат с националните си законодателства система за определяне на възнагражденията на съдиите, по силата на която възнагражденията на съдиите са в по-нисък размер от одобрения от държавата размер на възнагражденията или хонорарите на представителите на други юридически професии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.

1) Трябва ли съгласно член 102 ДФЕС изискването за абсолютна необходимост на продукта, чието предоставяне е отказано, да се тълкува в смисъл, че достъпът трябва да е абсолютно необходим за упражняването на определена дейност на съседен пазар, или е достатъчно достъпът да е абсолютно необходим за по-удобното използване на продуктите или услугите, предлагани от предприятието, което иска достъп, по-специално когато основната функция на продукта, за който се отнася отказът, е да направи използването на съществуващи продукти или услуги по-лесно и удобно?
2) Може ли в контекста на поведение, квалифицирано като отказ за предоставяне, дадено поведение да се счита за злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС, когато въпреки липсата на достъп до искания продукт i) предприятието, което иска достъп, вече осъществява дейност на пазара и е продължило да расте през целия период на твърдяната злоупотреба и ii) други оператори в конкуренция с предприятието, което иска достъп до продукта, са продължили да осъществяват дейност на пазара?
3) Трябва ли в контекста на злоупотреба, състояща се в отказ да се предостави достъп до продукт или услуга, за който/която се твърди, че е абсолютно необходим(а), член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че несъществуването на продукта или услугата към момента на искането за предоставяне трябва да се вземе предвид като обективно основание за този отказ, или най-малкото длъжен ли органът по конкуренция е да извърши въз основа на обективни обстоятелства анализ на времето, необходимо на предприятие с господстващо положение за разработването на продукта или услугата, за който/която се иска достъп, или вместо това е необходимо предприятието с господстващо положение, предвид отговорността, която поема на пазара, да бъде задължено да уведоми лицето, което иска достъп, за необходимото за разработването на продукта време?
4) Трябва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че предприятие с господстващо положение, което притежава контрола върху цифрова платформа, може да бъде задължено да промени своите продукти или да разработи нови, за да позволи на лицата, които поискат това, да имат достъп до тези продукти
В този случай длъжно ли е предприятието с господстващо положение да вземе предвид общите нужди на пазара или нуждите на отделното предприятие, което иска достъп, за който твърди, че е абсолютно необходим, или най-малкото, предвид особената отговорност, която поема на пазара, трябва ли да определи предварително обективни критерии за разглеждане на отправените до него искания и за степенуване на техния приоритетен ред?
5) Трябва ли в контекста на злоупотреба, състояща се в отказ да се предостави достъп до продукт или услуга, за който/която се твърди, че е абсолютно необходим(а), член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че органът по конкуренцията е длъжен предварително да определи и да идентифицира съответния засегнат от злоупотребата пазар надолу по веригата и може ли той да е и само потенциален?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form