всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.

Тълкуването на член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно това дали прекратяването, спирането или временното прекъсване на изплащането на придобита пенсия представлява намеса в гарантираното от този член право на собственост.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.

Възниква ли основание за заличаване на делото от регистъра на Съда на Европейския съюз при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой е компетентен да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на запитването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

1A. Следва ли правото на Съюза и по-специално член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 да се тълкуват в смисъл, че не допускат Нидерландия […] да откаже правото на финансиране на следване извън ЕС на пълнолетно дете, което има право на издръжка от страна на пограничен работник с нидерландско гражданство с местожителство в Белгия, работещ през една част от времето в Нидерландия и през друга — в Белгия, от момента, в който пограничната дейност е прекратена и пограничният работник работи единствено в Белгия, тъй като детето не отговаря на условието да е живяло в Нидерландия най-малко три от шестте години преди записването му в съответното учебно заведение?
1Б. Ако отговорът на въпрос 1А е утвърдителен: при условие че останалите предпоставки за финансирането на следване са изпълнени, недопустимо ли е съгласно правото на Съюза то да бъде отпуснато за период, който е по-кратък от срока на обучението, за което се отпуска?
Ако при отговора на въпроси 1А и 1Б Съдът стигне до заключението, че правните норми относно правото на свободно движение на работници допускат на г‑жа Martens да не се отпуска финансиране на следване за периода ноември 2008 г.—юни 2011 г. или за част от него:
2. Следва ли членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат Нидерландия като държава — членка на ЕС, да не удължава финансирането на обучение в учебно заведение в отвъдморските страни и територии (ОСТ) (Кюрасао) — правото на което е налице на основание, че бащата на заинтересованото лице е работил като пограничен работник в Нидерландия — тъй като заинтересованото лице не изпълнява приложимото за всички граждани на Съюза, включително за собствените граждани, изискване да е живяло в Нидерландия най-малко три от шестте години, преди да се запише за това обучение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

1. При обстоятелствата по настоящото дело предоставянето на автобусна лента от обществен път на разположение само на т.нар. черни таксита, но не и на [наеманите за частни цели превозни средства], през часовете, когато се използва тази автобусна лента, означава ли, че е налице използване на „ресурси на държавата“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
2. а) При проверката дали предоставянето на автобусна лента от обществен път на разположение на черните таксита, но не и на [наеманите за частни цели превозни средства], през часовете, когато се използва тази автобусна лента, е селективно за целите на член 107, параграф 1 ДФЕС, коя е релевантната цел, съобразно която следва да се прецени дали черните таксита и [наеманите за частни цели превозни средства] са в сравнимо правно и фактическо положение?
2. б) Ако може да се докаже, че релевантната цел по смисъла на въпрос 2, буква а) поне отчасти е създаването на безопасна и ефективна транспортна инфраструктура, и че са налице съображения за безопасност и/или ефективност, които дават основание да се разреши на черните таксита да се движат по автобусните ленти и които не се прилагат по същия начин към [наеманите за частни цели превозни средства], възможно ли е да се приеме, че мярката не е селективна по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
2. в) При отговора на въпрос 2, буква б) трябва ли да се провери дали държавата членка, която е изложила такава обосновка, също така е доказала, че благоприятното третиране на черните таксита в сравнение с [наеманите за частни цели превозни средства] е пропорционално и не надхвърля това, което е необходимо?
3. Предоставянето на автобусна лента от обществен път на разположение на черните таксита, но не и на [наеманите за частни цели превозни средства], през часовете, когато се използва тази автобусна лента, в състояние ли е да засегне търговията между държавите членки по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС в случаите, когато въпросният път се намира в централната част на Лондон, и няма пречка гражданите от която и да било друга държава членка да притежават или управляват черните таксита или [наеманите за частни цели превозни средства]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.

Последиците от оттеглянето на преюдициалното запитване за производството пред Съда и компетентността за произнасяне по разноските.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Трябва ли член 22, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава въздушните превозвачи при всички случаи да превозват не само пътника, но и неговия регистриран багаж, стига последният да отговаря на някои изисквания по-специално относно теглото, като превозът му е включен в цената на самолетния билет и за него не може да се предвижда ценова добавка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

1) Може ли при спор с доставчик на услуги от друга държава членка действащата в защита на интересите на работниците синдикална организация да се позове направо на член 47 от [Хартата] като пряк източник на права, ако разпоредбата (член 84 от полския Кодекс на труда), за която се твърди, че противоречи на член 47, е изцяло вътрешна?
2) Следва ли от правото на [ЕС], в частност от принципа на ефективна съдебна защита, произтичащ от член 47 от [Хартата] и от член 5, втора алинея и член 6 от [Директива 96/71], тълкуван във връзка с гарантираната в член 12 от [Хартата] свобода на синдикално сдружаване, че в съдебно производство с предмет вземания по смисъла на тази директива, които са станали изискуеми в държавата, където е извършвана работата, националният съд трябва да откаже да приложи разпоредба от кодекса на труда на държавата по произход на работниците, недопускаща възможността за прехвърляне с цел събиране на вземания за трудови възнаграждения на синдикална организация от държавата, където е извършвана работата, при положение че съответната разпоредба от правото на държавата, където е извършвана работата, допуска вземанията за трудови възнаграждения да бъдат прехвърляни на синдикална организация с цел тяхното събиране и по този начин предоставя активна процесуална легитимация на синдикалната организация, в която членуват всички работници, прехвърлили вземанията си за трудови възнаграждения с цел тяхното събиране?
3) Следва ли разпоредбите на Протокол № 30 към Договора от Лисабон да се тълкуват в смисъл, че и национален съд от държава, различна от Полша или Обединеното кралство, трябва да вземе предвид тези разпоредби, ако разглежданият спор е тясно свързан с Полша и в частност ако към трудовите договори е приложимо полското право
С други думи, представлява ли Протоколът относно Полша и Обединеното кралство пречка сезираният финландски съд да постанови, че определени полски законови, подзаконови или административни разпоредби, практиката на полските административни органи или конкретни административни мерки в Полша нарушават прокламираните в [Хартата] основни права, свободи и принципи?
4) Следва ли, като се има предвид член 47 от [Хартата], член 14, параграф 2 от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на националното законодателство на държава членка, което забранява прехвърлянето на вземания и права, произтичащи от трудово правоотношение?
5) Следва ли член 14, параграф 2 от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че към прехвърлянето на вземания, произтичащи от трудов договор, е приложимо правото, което съгласно разпоредбите на Регламент „Рим I“ урежда съответния трудов договор, и във връзка с това е без значение дали разпоредби от друг правопорядък също оказват влияние върху съдържанието на конкретното вземане?
6) Следва ли член 3 от Директива 96/71 да се тълкува в светлината на членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС в смисъл, че понятието за „минимална ставка на заплащане“ включва основното почасово трудово възнаграждение, съответстващо на определената категория на заплащане, гарантираното възнаграждение при заплащане според изработеното, добавката за годишен отпуск, дневните във фиксиран размер и обезщетението за ежедневното пътуване до работното място (обезщетението за времето за път), както тези условия на работа са установени в колективен трудов договор, който е обявен за общоприложим и попада в обхвата на приложението към Директивата?
6.1. Следва ли членове 56 [ДФЕС и 57] ДФЕС и/или член 3 от [Директива 96/71] да се тълкуват в смисъл, че са пречка държава членка, в качеството ѝ на така наречена „приемаща държава“, да предвиди в националното си законодателство (в общоприложим колективен трудов договор) за доставчиците на услуги от други държави членки задължение да плащат на работниците, командировани на нейна територия, обезщетение за времето за път и дневни, като се има предвид, че съгласно посоченото национално законодателство през целия период на командироването командированият работник се разглежда като пътуващ по служба, поради което има право на обезщетение за времето за път и на дневни?
6.2. Следва ли членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС и/или член 3 от [Директива 96/71] да се тълкуват в смисъл, че не допускат националният съд да откаже да признае категоризирането с оглед определяне на заплатата, евентуално установено и прилагано от предприятие от друга държава членка в тази държава?
6.3. Следва ли членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС и/или член 3 от Директива [96/71] да се тълкуват в смисъл, че позволяват на работодател от друга държава членка валидно и обвързващо сезирания съд на държавата, където се извършва работата, да категоризира работниците с оглед определянето на възнаграждението им, когато общоприложим колективен трудов договор в държавата, където се извършва работата, предвижда категоризиране, при прилагане на което се стига до различен краен резултат, или приемащата държава членка, в която са командировани работниците на установения в другата държава членка доставчик на услуги, може да му наложи да спазва разпоредбите относно категоризирането на работниците с оглед определянето на възнаграждението им?
6.4. Следва ли при тълкуване на член 3 от [Директива 96/71] в светлината на членове 56 и 57 ДФЕС квартирните разходи, които работодателят поема съгласно посочения във въпрос 6 колективен трудов договор, и ваучерите за храна, които установеният в друга държава членка доставчик на услуги предоставя по силата на индивидуалния трудов договор, да се разглеждат като обезщетение за разходите, направени поради командироването, или да се считат за включени в понятието „минимална ставка на заплащане“ по смисъла на член 3, параграф 1?
6.5. Следва ли член 3 от [Директива 96/71] във връзка с членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при разглеждане на въпросите за трудовото възнаграждение според изработеното, обезщетението за времето за път и дневните уреждането на тези въпроси с общоприложим колективен трудов договор в държавата, където се полага трудът, трябва да се счита обосновано поради изискванията на обществения ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Следва ли член 11, параграф 9 и параграф 10 от [Основния регламент] да се тълкува във връзка с член 2, параграфи 8 и 9 от същия регламент в смисъл, че ако няма обоснована промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9, тези разпоредби имат предимство пред всякакви имплицитни пълномощия на институциите по член 11, параграф 3 от [Основния] регламент при определянето на експортната цена, в това число, както в случая на Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета, имплицитното пълномощие на институциите да правят оценка на надеждността на експортните цени на [SSM] за в бъдеще, като правят сравнения с минималните цени съгласно ценовите гаранции и с цени от продажби в трети страни
Оказват ли влияние на отговора на този въпрос случаите, когато, както в случая на [SSM] и Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета, институциите, при упражняването на правомощията си във връзка с оценката на трайността на промяната на обстоятелствата по съществуването на дъмпинг съгласно член 11, параграф 3 от същия регламент, решат да изменят антидъмпинговата мярка (да понижат ставката на антидъмпинговото мито)?
Следва ли от отговора на първия въпрос, че при обстоятелствата, описани в Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета, в частта относно определянето на експортната цена на [SSM], и при отсъствие в текста на Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета на изрично обосноваване на промяна по смисъла на член 11, параграф 9 от [Основния] регламент, оправдаваща използване на нова методология, Комисията е била длъжна да приложи методология за определяне на експортната цена, използвана в първоначалното разследване, в дадения случай съобразно член 2, параграф 8 от [Основния регламент]?
Предвид отговорите на първия и втория въпрос, следва ли Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета, в частта относно определяне и налагане на индивидуалните антидъмпингови мерки по отношение на вноса на [разглежданите стоки], произведени от [SSM,] да се счита за издаден в нарушение на член 11, параграф 9 и параграф 10 във връзка с член 2, параграф 8 от [Основния] регламент, съответно на невалидно правно основание и като такъв, да се признае за невалиден в тази му част?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Следва ли член 3, параграф 1, буква д) от [Директивата за марките] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за отказ за регистрация може да се приложи само спрямо знак, състоящ се изключително от формата, която е необходима за функционирането на стоките, или и спрямо знак, състоящ се изключително от форма, която притежава една или повече съществени функционални характеристики, които потребителят вероятно търси и при стоките на конкурентите?
Следва ли член 3, параграф 1, буква д), трето тире от Директивата за марките да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за отказ за регистрация може да се приложи спрямо знак, който се състои изключително от формата на стока, притежаваща няколко характеристики, които могат да ѝ придадат различни значителни стойности, и дали при тази преценка следва да се има предвид мнението на съответните потребители за формата на стоката?
Следва ли член 3, параграф 1, буква д) от [Директивата за марките] да се тълкува в смисъл, че основанията за отказ за регистрация, залегнали в първо и трето тире от тази разпоредба, са съвместно приложими?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Допускат ли член 56 ДФЕС и член 3, параграф 1 от Директива 96/71 национална правна разпоредба и/или условие за възлагане на обществена поръчка да предвижда, че оферент, който иска да му бъде възложена дадена обществена поръчка, 1) трябва да се задължи да заплаща на наетия за изпълнението ѝ персонал заплата съгласно колективния трудов договор или определеното в тази разпоредба минимално възнаграждение и 2) трябва да наложи идентично задължение на подизпълнителя, когото е ангажирал или възнамерява да ангажира, и да представи на възлагащия орган документ, съгласно който подизпълнителят поема такова задължение, при положение че: а) тази разпоредба предвижда такова задължение само при възлагането на обществени поръчки, но не и на договори за поръчки по частното право и б) подизпълнителят е установен в друга държава — членка на Европейския съюз, и работниците му извършват дейностите, предмет на поръчката, само в своята страна на произход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form