Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Трябва ли съгласно правото на Съюза националните административни и съдебни органи да откажат освобождаване от ДДС за вътреобщностна доставка, както и приспадане на ДДС за придобиването на стоки, които след това са изпратени в друга държава членка, или възстановяване на ДДС, което следва от прилагането на член 28б, част А, параграф 2, второ изречение от Шеста директива, когато въз основа на обективни данни е установено, че във връзка със съответните стоки е извършена измама с ДДС и че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в нея, а националното право не предвижда в такива случаи възможност да се откаже освобождаване, приспадане или възстановяване?
2) Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, трябва ли да се откаже данъчно освобождаване, приспадане или възстановяване и в случаите, когато измамата с ДДС е извършена в друга държава членка (различна от държавата членка, от която са изпратени стоките) и данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае за тази измама, докато в държавата членка на изпращане е изпълнило всички (формални) изисквания на националното право във връзка с данъчното освобождаване, приспадане или възстановяване и винаги е представяло на данъчните органи на тази държава членка всички необходими данни за стоките, изпращането и купувачите в държавата членка по местоназначение на тези стоки?
3) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, как трябва да се разбира изразът „е обложено“ в член 28б, част А, параграф 2, първо изречение от Шеста директива: посочването в законово предвидената справка-декларация по ДДС на дължимия в държавата членка по местоназначение ДДС за вътреобщностното придобиване или — при липсата на такова посочване — приемането от данъчните органи на държавата членка по местоназначение на мерки за отстраняване на този пропуск
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството, че съответната сделка е част от верига сделки, извършени с цел измама с ДДС в страната по местоназначение, и че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае за нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
Когато спорът се отнася до нарушение на права, сродни на авторското право, извършено чрез предоставяне на достъп до фотография на дадена уеб страница, която се поддържа от домейн от първо ниво в различна държава членка от тази, в която пребивава носителят на права, трябва ли член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че предоставя компетентност само:
— на тази държава членка, в която е седалището на предполагаемия нарушител, или
— на тази държава членка/тези държави членки, към която/които е насочена уеб страницата с оглед на нейното съдържание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Трябва ли член 45 от Директива 85/611/ЕИО да се тълкува в смисъл, че понятието „плащания в полза на притежателите на дялови единици“ включва и издаването на удостоверения за поименни дялови единици на притежателите на дялови единици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
1) В хипотезата на прилагането на правото на Съюза по отношение на процесуална система, в рамките на която сезираните общи съдилища, които се произнасят по съществото на делото, трябва да извършат проверка за конституционосъобразност на закони, без обаче да разполагат с право за отмяна на законите в тяхната цялост, което е в правомощията на устроен по специфичен начин конституционен съд, следва ли въз основа на „принципа на равностойност“ от правото на Съюза да се заключи, че когато даден закон нарушава член 47 от [Хартата], общите съдилища трябва в хода на производството да сезират Конституционния съд с цел отмяна на закона в неговата цялост и не трябва само да се задоволят с това да не прилагат закона в конкретния случай?
2) Следва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че той не допуска процесуална разпоредба, съгласно която съд, който няма международна компетентност, назначава особен представител на отсъстващия ответник, чието местопребиваване не може да бъде установено, и че с „явяването си пред съда“ този особен представител може да стабилизира международната компетентност на този съд?
3) Следва ли член 24 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че „явяване на ответника“ по смисъла на тази разпоредба е налице единствено когато съответното процесуално действие е извършено от самия ответник или от упълномощен от него юридически представител, или това важи без ограничение дори когато процесуалното действие е извършено от назначен съгласно законодателството на съответната държава членка особен представител на отсъстващия ответник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Съвместима ли е с член 34 ДФЕС и с член 11 от Споразумението за ЕИП и/или с член 36 ДФЕС и с член 13 от Споразумението за ЕИП национална правна уредба като съдържащата се в Декрета за електроенергията, приложен с постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 25 февруари 2005 г. и с постановлението от 8 юли 2005 г., съгласно която:
— за доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители се предвижда задължение всяка година да представят на регулаторния орган определен брой зелени сертификати (член 23 от Декрета за електроенергията),
— VREG налага административна глоба на доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители, когато те не са представили достатъчен брой зелени сертификати, за да изпълнят предвиденото за тях задължение за квоти във връзка с такива сертификати (член 37, параграф 2 от Декрета за електроенергията),
— изрично се предвижда, че гаранциите за произход от други страни могат да се признават при определени условия за изпълнение на задължението за квоти (член 15 quater, параграф 2 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 8 юли 2005 г.),
— VREG не може или не иска да вземе предвид гаранции за произход от Норвегия и Нидерландия и Дания и Дания/Швеция при липса на мерки за прилагане от страна на vlaamse regering, което да признава еднаквостта или равностойността на представянето на тези сертификати (член 25 от Декрета за електроенергията и член 15, параграф 1 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 25 февруари 2005 г., член 15 quater, параграф 2 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 8 юли 2005 г.), като в конкретния случай VREG не е проверил наличието на еднаквост или равностойност,
— за целия период на действие на Декрета за електроенергията при проверката за изпълнение на задължението за квоти в действителност са вземани предвид само сертификати за произведена във Фламандския регион зелена електроенергия, докато за доставчиците на електроенергия на свързаните с разпределителната или преносна мрежа крайни потребители не е съществувала никаква възможност да докажат, че представените гаранции за произход от други държави — членки на Европейския съюз отговарят на условието за наличие на еднакви или равностойни гаранции за издаването на тези сертификати?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната с член 5 от Директива 2001/77?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминация, съдържащи се по-специално в член 18 ДФЕС, в член 4 от Споразумението за ЕИП и в член 3 от Директива 2003/54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Понятията „услуги на информационното общество“ и „доставчик“ по смисъла на член 2 от Директива [2000/31] и член 1, параграф 2 от Директива [98/34] прилагат ли се по отношение на онлайн информационни услуги, когато възнаграждението не се заплаща директно от получателя на услугите, а косвено чрез рекламите, показани на уебстраницата?
Като се има предвид, че правната уредба на държавите членки относно клеветата оказва въздействие върху способността за предоставяне на информационни услуги по електронен път както на национално равнище, така и в рамките на ЕС, посочената правна уредба може ли да се квалифицира като ограничаване на предоставянето на информационни услуги с оглед на прилагането на Директива [2000/31]?
Предвид определението за „доставчик на услуги на информационното общество“ по смисъла на член 2 от Директива [2000/31] и член 1, параграф 2 от Директива [98/34], в каква степен може да се приеме, че едно или няколко от следните положения представляват „обикновен пренос“ или „форма на съхраняване, наречена „кеширане“ или „съхраняване на информация“ по смисъла на членове 12—14 от Директива [2000/31]:
а) вестник, притежаващ достъпна безплатно уебсайт, на който е публикувано електронното издание на отпечатания вестник с всички съдържащи се в него статии и реклами, във формат PDF или друг аналогичен електронен формат;
б) електронен вестник със свободен достъп, чийто доставчик получава възнаграждение от търговските реклами, показани на уебсайта. Публикуваните в електронния вестник информации са предоставени от служителите на вестника и/или журналисти на свободна практика;
в) платен уебсайт, който предоставя някоя от услугите по букви a) и б) по-горе?
При утвърдителен отговор на въпроса в точка 1, разпоредбите на членове 12—14 от Директива [2000/31] относно отговорността прилагат ли се към граждански спорове от частноправен характер, например такива относно гражданската отговорност за клевета, или се ограничават до гражданската отговорност за търговски сделки/потребителски договори?
С оглед целта на членове 12—14 от Директива [2000/31] относно отговорността на доставчиците на услуги на информационното общество и предвид факта, че в много държави членки е необходимо предварително образуване на съдебно производство, за да бъдат постановени привременни мерки за въздържане от действие, валидни до приключване на производството, посочените разпоредби пораждат ли права, на които правните субекти могат да се позовават в своя защита в контекста на предявен по реда на гражданското производство иск за клевета, или са пречка за предявяването на такъв иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Трябва ли Директива 2008/48[…] да се тълкува в смисъл, че заемодателят следва да докаже точното и пълно изпълнение на своите задължения при сключването и изпълнението на договор за кредит, произтичащи от националното законодателство, с което е транспонирана Директивата?
2) Допуска ли Директива 2008/48[…] възможността точното и пълно изпълнение на задълженията на заемодателя да се докаже единствено посредством съдържаща се в договора за кредит типова клауза, с която потребителят потвърждава изпълнението на задълженията на заемодателя, без това доказване да е подкрепено с документите, които заемодателят е изготвил и връчил на заемателя?
3) Трябва ли член 8 от Директива 2008/48[…] да се тълкува в смисъл, че не допуска проверката на кредитоспособността на потребителя да се извършва само въз основа на декларираната от потребителя информация, без да се упражнява действителен контрол върху тази информация посредством други данни?
4) Трябва ли член 5, параграф 6 от Директива 2008/48[…] да се тълкува в смисъл, че заемодателят не може да е предоставил подходящи разяснения на потребителя, ако предварително не е проверил неговото финансово положение и неговите потребности?
Трябва ли член 5, параграф 6 от Директива 2008/48[…] да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността предоставяните на потребителя подходящи разяснения да произтичат само от съдържащата се в договора за кредит договорна информация, без да се изготвя специфичен документ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.