Дело C-291/13: Papasavvas, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.

Понятията „услуги на информационното общество“ и „доставчик“ по смисъла на член 2 от Директива [2000/31] и член 1, параграф 2 от Директива [98/34] прилагат ли се по отношение на онлайн информационни услуги, когато възнаграждението не се заплаща директно от получателя на услугите, а косвено чрез рекламите, показани на уебстраницата?

Като се има предвид, че правната уредба на държавите членки относно клеветата оказва въздействие върху способността за предоставяне на информационни услуги по електронен път както на национално равнище, така и в рамките на ЕС, посочената правна уредба може ли да се квалифицира като ограничаване на предоставянето на информационни услуги с оглед на прилагането на Директива [2000/31]?

Предвид определението за „доставчик на услуги на информационното общество“ по смисъла на член 2 от Директива [2000/31] и член 1, параграф 2 от Директива [98/34], в каква степен може да се приеме, че едно или няколко от следните положения представляват „обикновен пренос“ или „форма на съхраняване, наречена „кеширане“ или „съхраняване на информация“ по смисъла на членове 12—14 от Директива [2000/31]:
а) вестник, притежаващ достъпна безплатно уебсайт, на който е публикувано електронното издание на отпечатания вестник с всички съдържащи се в него статии и реклами, във формат PDF или друг аналогичен електронен формат;
б) електронен вестник със свободен достъп, чийто доставчик получава възнаграждение от търговските реклами, показани на уебсайта. Публикуваните в електронния вестник информации са предоставени от служителите на вестника и/или журналисти на свободна практика;
в) платен уебсайт, който предоставя някоя от услугите по букви a) и б) по-горе?

При утвърдителен отговор на въпроса в точка 1, разпоредбите на членове 12—14 от Директива [2000/31] относно отговорността прилагат ли се към граждански спорове от частноправен характер, например такива относно гражданската отговорност за клевета, или се ограничават до гражданската отговорност за търговски сделки/потребителски договори?

С оглед целта на членове 12—14 от Директива [2000/31] относно отговорността на доставчиците на услуги на информационното общество и предвид факта, че в много държави членки е необходимо предварително образуване на съдебно производство, за да бъдат постановени привременни мерки за въздържане от действие, валидни до приключване на производството, посочените разпоредби пораждат ли права, на които правните субекти могат да се позовават в своя защита в контекста на предявен по реда на гражданското производство иск за клевета, или са пречка за предявяването на такъв иск?