4.11.11.02 - Информационно общество
Информационно общество
Дело C-492/23: Russmedia Digital и Inform Media Press, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
Трябва ли член 5, параграф 2 и членове 24—26 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкуват в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, е длъжен, преди публикуването на обявите и чрез подходящи технически и организационни мерки, да идентифицира обявите, които съдържат чувствителни данни по смисъла на член 9, параграф 1 от този регламент, да провери дали потребителят — подател на такава обява, който се готви да я публикува, е лицето, чиито чувствителни данни фигурират в нея, и ако това не е така, да откаже да публикува обявата, освен ако посоченият потребител — подател на обявата, може да докаже, че субектът на данни е дал своето изрично съгласие въпросните данни да бъдат публикувани на този електронен пазар, по смисъла на член 9, параграф 2, буква а), или че е налице някое от другите изключения, предвидени в член 9, параграф 2, букви б)—й)?
Трябва ли член 32 от Регламент 2016/679 да се тълкува в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, е длъжен да приложи подходящи технически и организационни мерки за сигурност, за да попречи обявите, които са публикувани на този пазар и съдържат чувствителни данни, по смисъла на член 9, параграф 1 от цитирания регламент, да бъдат копирани и незаконосъобразно публикувани на други уебсайтове?
Трябва ли член 1, параграф 5, буква б) от Директива 2000/31/ЕО и член 2, параграф 4 от Регламент 2016/679 да се тълкуват в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, не може във връзка с нарушение на задълженията, които произтичат от член 5, параграф 2 и членове 24—26 и 32 от този регламент, да се позове на членове 12—15 от посочената директива, предмет на които е отговорността на междинните доставчици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-517/23: Apothekerkammer Nordrhein, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
1) Попада ли рекламата за закупуване на отпускани по лекарско предписание лекарствени продукти от цялата гама продукти на дадена аптека в приложното поле на правната уредба относно рекламата на лекарствени продукти в Директива 2001/83 (дялове VIII и VIIIа, членове 86—100)?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен,
налице ли е съответствие с разпоредбите на дял VIII, и по-специално с член 87, параграф 3 от Директива 2001/83, ако национална разпоредба (в случая член 7, параграф 1, втората част от първо изречение, първата част от точка 2, буква а) от [HWG] се тълкува в смисъл, че забранява рекламата на цялата гама от отпускани по лекарско предписание лекарствени продукти на установена в друга държава членка аптека за поръчки по пощата чрез рекламни подаръци под формата на ваучери за парична сума или процентна отстъпка за последваща покупка на други продукти?
3) На следващо място, ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен,
налице ли е съответствие с разпоредбите на дял VIII, и по-специално с член 87, параграф 3 от Директива 2001/83, ако национална разпоредба (в случая член 7, параграф 1, втората част от първо изречение, първата част от точка 2, буква а) от HWG (Закон за рекламата в здравния сектор) се тълкува в смисъл, че разрешава рекламата на цялата гама от отпускани по лекарско предписание лекарствени продукти на установена в друга държава членка аптека за поръчки по пощата чрез рекламни подаръци под формата на отстъпки от цената и плащания с непосредствено действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-88/23: Parfümerie Akzente, Съдебно решение от 19 септември 2024 г.
Като се има предвид правото на Съюза като цяло и ефективното му прилагане, трябва ли член 3, параграф 2 от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която националните правила в рамките на координираната област, включително националните правила за транспониране на Директива [2005/29], не се прилагат, ако доставчикът на услугата е установен и предоставя услуги на информационното общество от друга държава членка и няма основание за прилагане на изключение, произтичащо от националните разпоредби за транспониране на член 3, параграф 4 от Директива 2000/31?
Попадат ли в обхвата на координираната област по Директива 2000/31 предлагането на уебсайта на продавача и онлайн продажбата на стока, за която се твърди, че е етикетирана в нарушение на изискванията, приложими към самата стока в държавата членка на потребителя, който извършва покупката?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, изключени ли са изискванията, които се отнасят до доставката и до самите стоки, от координираната област в съответствие с член 2, буква з), подточка ii) от Директива 2000/31 и когато доставката на самите стоки представлява необходим етап от предлагането на пазара и продажбата онлайн, или доставката на самите стоки трябва да се счита за елемент, който е акцесорен и неразделен от предлагането на пазара и продажбата онлайн?
Каква тежест има при разглеждането на втория и третия въпрос обстоятелството, че приложимите към самите стоки изисквания произтичат от национални разпоредби, които транспонират и допълват специфичното за сектора законодателство на Съюза, включително член 8, параграф 2 от Директива [75/324] и член 19, параграф 5 от Регламент № 1223/2009, и които предполагат приложимите към стоките изисквания да бъдат изпълнени, за да е възможно стоките да бъдат пуснати на пазара или доставени на крайни потребители в държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-665/22: Amazon Services Europe, Съдебно решение от 30 май 2024 г.
Следва ли член 56 ДФЕС, член 16 от Директива 2006/123 или член 3 от Директива 2000/31 да се тълкуват в смисъл, че не допускат мерки, приети от държава членка с обявената цел да се гарантира адекватното и ефективно прилагане на Регламент 2019/1150, съгласно които установените в друга държава членка доставчици на посреднически онлайн услуги, за да предоставят услугите си в първата държава членка, са длъжни периодично да изпращат на орган на тази държава членка документ за своето икономическо положение, в който трябва подробно да се посочат редица сведения, по-специално относно приходите на доставчика?
Изисква ли член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2000/31 държавите членки да уведомяват Комисията за мерките, с които в тежест на доставчиците на посреднически онлайн услуги и онлайн търсачки да се предвижда задължение за изпращане на декларация, съдържаща релевантна информация за приходите им, чието неизпълнение води до налагане на имуществени санкции
При утвърдителен отговор, допуска ли тази директива частноправен субект да се противопостави на прилагането спрямо него на мерки, за които Комисията не е била уведомена?
Изисква ли Директива 2015/1535 държавите членки да уведомяват Комисията за мерките, с които в тежест на доставчиците на посреднически онлайн услуги и онлайн търсачки се предвижда задължение за подаване на декларация, съдържаща релевантна информация за техните приходи, чието неизпълнение води до налагане на парични санкции
При утвърдителен отговор, допуска ли тази директива частноправен субект да се противопостави на прилагането спрямо него на мерки, за които Комисията не е била уведомена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-606/21: Doctipharma, Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.
Може ли осъществяваната от Doctipharma дейност на и чрез неговия уебсайт www.doctipharma.fr да бъде квалифицирана като „услуга на информационното общество“ по смисъла на Директива [98/34]?
Попада ли в този случай осъществяваната от Doctipharma дейност на и чрез неговия уебсайт www.doctipharma.fr в приложното поле на член 85в от Директива [2001/83]?
Трябва ли член 85в от Директива [2001/83] да се тълкува в смисъл, че произтичащата от тълкуването на членове L.5125‑25 и L.5125‑26 от Кодекса за общественото здраве забрана за извършване на осъществяваната от Doctipharma дейност на и чрез неговия уебсайт www.doctipharma.fr представлява ограничение, обосновано с оглед на закрилата на общественото здраве?
При отрицателен отговор, трябва ли член 85в от Директива [2001/83] да се тълкува в смисъл, че допуска извършване на осъществяваната от Doctipharma дейност на и чрез неговия уебсайт www.doctipharma.fr?
Обоснована ли е в този случай с оглед на закрилата на общественото здраве по смисъла на член 85в от Директива [2001/83] забраната за извършване на дейността на Doctipharma, произтичаща от тълкуването на [Cour de cassation (Касационен съд)] на членове L.5125‑25 и L.5125‑26 от Кодекса за общественото здраве?
При отрицателен отговор, трябва ли член 85в от Директива [2001/83], да се тълкува в смисъл, че допуска извършването на дейност за предоставяне на „услуги на информационното общество“, предлагана от Doctipharma?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/22: Google Ireland и др., Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 4, буква а), подточка ii) от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че под мярка, предприета срещу дадена „услуга на информационното общество“ може да се разбира и законова мярка, която се отнася до дадена общо определена категория услуги на информационното общество (като комуникационните платформи), или наличието на мярка по смисъла на тази разпоредба изисква да е взето решение по отношение на конкретен случай (например за поименно посочена комуникационна платформа)?
Трябва ли член 3, параграф 5 от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че ако не е съобщена на Комисията и на държавата членка по установяване, което съгласно тази разпоредба следва при спешност да се извърши „в най-кратък срок“ (впоследствие), предприетата мярка не може да се прилага по отношение на дадена услуга след изтичането на достатъчен за (последващото) съобщаване срок?
Допуска ли член 28а, параграф 1 от [Директива 2010/13] прилагането на мярка по смисъла на член 3, параграф 4 от Директива 2000/31, която не се отнася до предаванията и генерираните от потребители видеоклипове, предоставяни в платформа за споделяне на видеоклипове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-70/22: Viagogo, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
1) Допуска ли Директива [2000/31], и по-конкретно членове 3, 14 и 15 от нея във връзка с член 56 ДФЕС, прилагане на правната уредба на държава членка относно продажбата на вторичния пазар на билети за прояви, което има за последица забраната за оператор на платформа за съхранение на информация, осъществяващ дейност в [Европейския съюз], какъвто е жалбоподателят в настоящото производство, да предоставя на трети лица услуги по обявяване на продажба на вторичния пазар на билети за прояви, като запазва тази дейност само за продавачите, организаторите на прояви или други субекти, оправомощени от публични органи да издават билети на първичния пазар със сертифицирани системи?
2) Допуска ли освен това член 102 ДФЕС във връзка с член 106 ДФЕС прилагането на правна уредба на държава членка относно продажбата на билети за прояви, която запазва всички услуги, присъщи за вторичния пазар на билети (и по-специално посредничеството), само за продавачите, организаторите на прояви или други субекти, оправомощени да издават билети на първичния пазар със сертифицирани системи, като забранява извършването на тази дейност от доставчиците на услуги на информационното общество, които искат да осъществяват дейност като доставчици на услуги по съхранение на информация по смисъла на членове 14 и 15 от Директива [2000/31], по-конкретно когато, както в настоящия случай, това запазване има за последица да предостави възможност на оператор с господстващо положение на първичния пазар за разпространение на билети да разшири господстващото си положение по отношение на посредническите услуги на вторичния пазар?
3) Може ли по смисъла на европейската правна уредба, и по-специално на Директива [2000/31], понятието „пасивен доставчик на услуги по съхранение на информация“ да се използва само при липсата на каквито и да било дейности по филтриране, подбор, индексиране, организиране, каталогизиране, обобщаване, оценка, използване, промяна, извличане или популяризиране на съдържанието, публикувано от потребителите, всички те разбирани като примерни показатели, които не е необходимо да са налице едновременно, тъй като сами по себе си трябва да се считат за показващи предприемаческо управление на услугата и/или възприемане на техника за оценка на поведението на потребителите с цел повишаване на тяхната лоялност, или запитващата юрисдикция следва да прецени релевантността на описаните обстоятелства, така че дори при наличието на едно или няколко от тях да може да се приеме, че преобладава неутралността на услугата, която води до квалифицирането като пасивен доставчик на услуги по съхранение на информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/21: Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.
Следва ли изразите „технически регламент“ на услугите на информационното общество и „правило за услуги“ на информационното общество, фигуриращи в Директива 2015/1535, да се разбират в смисъл, че включват и данъчни мерки, които не целят пряко да регламентират специфична услуга на информационното общество, но са от естество да уредят конкретното упражняване на разглежданата дейност на територията на съответната държава членка?
Допуска ли член 56 ДФЕС мерки като трите вида задължения, изложени в точка 33 от настоящото решение, а именно: задължението за събиране и съобщаване на данъчните органи на данните, свързани с договорите за наем, сключени вследствие на посредничеството във връзка с недвижими имоти; задължението за удържане при източника на дължимия данък от сумите, платени от наемателите на наемодателите, и за внасяне на този данък в държавния бюджет; и задължението, въведено за доставчиците на посреднически услуги във връзка с недвижими имоти, които не са установени в Италия, да определят данъчен представител?
Следва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при повдигнат от една от страните по главното производство въпрос относно тълкуването на правото на Съюза определянето и формулирането на въпросите, които следва да се поставят на Съда, се извършва само от националната юрисдикция и тези страни не могат да налагат или променят съдържанието им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-674/20: Airbnb Ireland, Съдебно решение от 27 април 2022 г.
Трябва ли член 1, параграф 5, буква a) от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че спада към „данъчната област“ и поради това трябва да се счита за изключено от приложното поле на тази директива национално законодателство, което под страх от административна глоба задължава доставчиците на посредническа услуга, която има за предмет свързване чрез електронна платформа и срещу възнаграждение на потенциални наематели с професионални или непрофесионални наемодатели, предлагащи услуги по краткосрочно настаняване под наем, да съобщават при писмено искане на данъчната администрация „данните за оператора и координатите на обектите за туристическо настаняване, както и броя нощувки и използвани места за настаняване през изтеклата година“, за да се установи кои са данъчнозадължените лица за регионален данък върху обектите за туристическо настаняване и облагаемите им приходи?
Трябва ли членове 1—3 от Директива [2006/123] да се тълкуват в смисъл, че тази директива се прилага по отношение на национално законодателство като описаното в първия преюдициален въпрос
Трябва ли член 56 [ДФЕС] евентуално да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на такова законодателство?
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на национално законодателство като описаното в първия преюдициален въпрос и разрешава такова законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.