Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Трябва ли член 45 от Директива 85/611/ЕИО да се тълкува в смисъл, че понятието „плащания в полза на притежателите на дялови единици“ включва и издаването на удостоверения за поименни дялови единици на притежателите на дялови единици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
1) В хипотезата на прилагането на правото на Съюза по отношение на процесуална система, в рамките на която сезираните общи съдилища, които се произнасят по съществото на делото, трябва да извършат проверка за конституционосъобразност на закони, без обаче да разполагат с право за отмяна на законите в тяхната цялост, което е в правомощията на устроен по специфичен начин конституционен съд, следва ли въз основа на „принципа на равностойност“ от правото на Съюза да се заключи, че когато даден закон нарушава член 47 от [Хартата], общите съдилища трябва в хода на производството да сезират Конституционния съд с цел отмяна на закона в неговата цялост и не трябва само да се задоволят с това да не прилагат закона в конкретния случай?
2) Следва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че той не допуска процесуална разпоредба, съгласно която съд, който няма международна компетентност, назначава особен представител на отсъстващия ответник, чието местопребиваване не може да бъде установено, и че с „явяването си пред съда“ този особен представител може да стабилизира международната компетентност на този съд?
3) Следва ли член 24 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че „явяване на ответника“ по смисъла на тази разпоредба е налице единствено когато съответното процесуално действие е извършено от самия ответник или от упълномощен от него юридически представител, или това важи без ограничение дори когато процесуалното действие е извършено от назначен съгласно законодателството на съответната държава членка особен представител на отсъстващия ответник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Съвместима ли е с член 34 ДФЕС и с член 11 от Споразумението за ЕИП и/или с член 36 ДФЕС и с член 13 от Споразумението за ЕИП национална правна уредба като съдържащата се в Декрета за електроенергията, приложен с постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 25 февруари 2005 г. и с постановлението от 8 юли 2005 г., съгласно която:
— за доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители се предвижда задължение всяка година да представят на регулаторния орган определен брой зелени сертификати (член 23 от Декрета за електроенергията),
— VREG налага административна глоба на доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители, когато те не са представили достатъчен брой зелени сертификати, за да изпълнят предвиденото за тях задължение за квоти във връзка с такива сертификати (член 37, параграф 2 от Декрета за електроенергията),
— изрично се предвижда, че гаранциите за произход от други страни могат да се признават при определени условия за изпълнение на задължението за квоти (член 15 quater, параграф 2 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 8 юли 2005 г.),
— VREG не може или не иска да вземе предвид гаранции за произход от Норвегия и Нидерландия и Дания и Дания/Швеция при липса на мерки за прилагане от страна на vlaamse regering, което да признава еднаквостта или равностойността на представянето на тези сертификати (член 25 от Декрета за електроенергията и член 15, параграф 1 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 25 февруари 2005 г., член 15 quater, параграф 2 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 8 юли 2005 г.), като в конкретния случай VREG не е проверил наличието на еднаквост или равностойност,
— за целия период на действие на Декрета за електроенергията при проверката за изпълнение на задължението за квоти в действителност са вземани предвид само сертификати за произведена във Фламандския регион зелена електроенергия, докато за доставчиците на електроенергия на свързаните с разпределителната или преносна мрежа крайни потребители не е съществувала никаква възможност да докажат, че представените гаранции за произход от други държави — членки на Европейския съюз отговарят на условието за наличие на еднакви или равностойни гаранции за издаването на тези сертификати?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната с член 5 от Директива 2001/77?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминация, съдържащи се по-специално в член 18 ДФЕС, в член 4 от Споразумението за ЕИП и в член 3 от Директива 2003/54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Понятията „услуги на информационното общество“ и „доставчик“ по смисъла на член 2 от Директива [2000/31] и член 1, параграф 2 от Директива [98/34] прилагат ли се по отношение на онлайн информационни услуги, когато възнаграждението не се заплаща директно от получателя на услугите, а косвено чрез рекламите, показани на уебстраницата?
Като се има предвид, че правната уредба на държавите членки относно клеветата оказва въздействие върху способността за предоставяне на информационни услуги по електронен път както на национално равнище, така и в рамките на ЕС, посочената правна уредба може ли да се квалифицира като ограничаване на предоставянето на информационни услуги с оглед на прилагането на Директива [2000/31]?
Предвид определението за „доставчик на услуги на информационното общество“ по смисъла на член 2 от Директива [2000/31] и член 1, параграф 2 от Директива [98/34], в каква степен може да се приеме, че едно или няколко от следните положения представляват „обикновен пренос“ или „форма на съхраняване, наречена „кеширане“ или „съхраняване на информация“ по смисъла на членове 12—14 от Директива [2000/31]:
а) вестник, притежаващ достъпна безплатно уебсайт, на който е публикувано електронното издание на отпечатания вестник с всички съдържащи се в него статии и реклами, във формат PDF или друг аналогичен електронен формат;
б) електронен вестник със свободен достъп, чийто доставчик получава възнаграждение от търговските реклами, показани на уебсайта. Публикуваните в електронния вестник информации са предоставени от служителите на вестника и/или журналисти на свободна практика;
в) платен уебсайт, който предоставя някоя от услугите по букви a) и б) по-горе?
При утвърдителен отговор на въпроса в точка 1, разпоредбите на членове 12—14 от Директива [2000/31] относно отговорността прилагат ли се към граждански спорове от частноправен характер, например такива относно гражданската отговорност за клевета, или се ограничават до гражданската отговорност за търговски сделки/потребителски договори?
С оглед целта на членове 12—14 от Директива [2000/31] относно отговорността на доставчиците на услуги на информационното общество и предвид факта, че в много държави членки е необходимо предварително образуване на съдебно производство, за да бъдат постановени привременни мерки за въздържане от действие, валидни до приключване на производството, посочените разпоредби пораждат ли права, на които правните субекти могат да се позовават в своя защита в контекста на предявен по реда на гражданското производство иск за клевета, или са пречка за предявяването на такъв иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) Трябва ли Директива 2008/48[…] да се тълкува в смисъл, че заемодателят следва да докаже точното и пълно изпълнение на своите задължения при сключването и изпълнението на договор за кредит, произтичащи от националното законодателство, с което е транспонирана Директивата?
2) Допуска ли Директива 2008/48[…] възможността точното и пълно изпълнение на задълженията на заемодателя да се докаже единствено посредством съдържаща се в договора за кредит типова клауза, с която потребителят потвърждава изпълнението на задълженията на заемодателя, без това доказване да е подкрепено с документите, които заемодателят е изготвил и връчил на заемателя?
3) Трябва ли член 8 от Директива 2008/48[…] да се тълкува в смисъл, че не допуска проверката на кредитоспособността на потребителя да се извършва само въз основа на декларираната от потребителя информация, без да се упражнява действителен контрол върху тази информация посредством други данни?
4) Трябва ли член 5, параграф 6 от Директива 2008/48[…] да се тълкува в смисъл, че заемодателят не може да е предоставил подходящи разяснения на потребителя, ако предварително не е проверил неговото финансово положение и неговите потребности?
Трябва ли член 5, параграф 6 от Директива 2008/48[…] да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността предоставяните на потребителя подходящи разяснения да произтичат само от съдържащата се в договора за кредит договорна информация, без да се изготвя специфичен документ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол и член 13 от Решение № 1/80 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, като разглежданата в главното производство, според която предлагането за наемане на турски работници от предприятие, установено в друга държава членка, на предприятие ползвател, установено в първата държава членка, което използва тези работници за извършване на дадена работа за сметка на друго предприятие, установено в същата държава членка, е обвързано от условието тези работници да имат разрешително за работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли член 12 от Директива 2004/114 да се тълкува в смисъл, че съответната държава членка е длъжна да приеме на територията си гражданин на трета страна, който желае да пребивава на нейна територия повече от три месеца с цел образование, когато този гражданин изпълнява предвидените в членове 6 и 7 от тази директива условия за прием?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява основаващо се на евентуално неравноправни договорни клаузи вземане да бъде събрано чрез извънсъдебно изпълнение върху обременен с вещна тежест недвижим имот, даден като обезпечение от потребителя, и ако да, следва ли националният съд да не прилага такива разпоредби на вътрешното право?
Следва ли член 4 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че договорна клауза, съдържаща се в потребителски договор, сключен без съдействието на адвокат, която позволява на кредитора да пристъпи към извънсъдебно изпълнение върху дадения като обезпечение имот без съдебен контрол, заобикаля важния принцип на правото на Съюза относно служебния съдебен контрол на договорните клаузи и поради това е неравноправна, дори когато съдържанието на такава договорна клауза произхожда от норма на вътрешното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.