всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-443/24: Cajasur Banco, Определение от 24 март 2025 г.

Недостатъчната яснота във връзката между исканото тълкуване на правото на Съюза и приложимото национално законодателство съответства ли на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Може ли преюдициално запитване да бъде прието за допустимо при липса на достатъчно сведения относно фактическия и правния контекст на спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-27/25: Knocknamona, Определение от 20 март 2025 г.

Представлява ли значението на предстоящото преюдициално решение за изхода на националното производство изключително обстоятелство по смисъла на член 105, параграф 1 от Процедурния правилник?
Може ли легитимният интерес на страните за бързо определяне на обхвата на техните права по правото на Съюза да обоснове прилагането на ускорена процедура?
Явява ли се достатъчно основание за ускорена процедура фактът, че преюдициалното запитване е отправено в рамките на национално производство, което е обявено за спешно, или че голям брой лица или правни ситуации могат да бъдат засегнати?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-116/24: Porcellino Grasso, Съдебно решение от 20 март 2025 г.

Следва ли член 19 от Регламент № 1698/2005 и член 9, параграф 3 от Регламент № 1974/2006 да се тълкуват в смисъл, че не допускат националните органи, участващи в прилагането на мярка за безвъзмездно финансово подпомагане, да издават, поради установени от Сметната палата изчислителни грешки, актове, с които се намалява размерът на финансовата помощ, отпусната с одобрената и изменена с решения на Комисията национална програма за развитие на селските райони за 2007—2013 г., при все че към датата на установяването на тези грешки тази програма вече не е можела да бъде преразглеждана, нито изменяна, и дали съображенията, изложени от Общия съд в решение от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия (T‑33/21, EU:T:2023:5), са релевантни в това отношение?
Изисква ли принципът на отговорност на държавите членки за нарушение на правото на Съюза в ситуация като разглежданата румънската държава да изплаща на бенефициерите по мярка 215 помощта в размера, предвиден в Решение за изпълнение C(2012) 3529, за целия срок на техните задължения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-728/22: Anib и Play Game, Съдебно решение от 20 март 2025 г.

Трябва ли Директива 2014/23/ЕС, както и членове 49 и 56 ДФЕС, да се тълкуват в смисъл, че са приложими ratione temporis към договори за концесия по смисъла на член 5, параграф 1, буква б) от тази директива, които са били възложени преди влизането ѝ в сила, но са били удължени със законови разпоредби, които в замяна на удължаването въвеждат в тежест на съответните концесионери, първо, задължение да заплащат месечна такса, чийто размер впоследствие е увеличен, второ, забрана да прехвърлят помещенията си, и трето, задължение да приемат удължаването на срока, за да могат да участват във всяка бъдеща процедура за ново възлагане на концесиите, стига самите тези законови разпоредби да са влезли в сила след крайния срок за транспониране на Директива 2014/23?
Трябва ли член 43 от Директива 2014/23/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска националният законодател да може да удължава едностранно срока на концесия за услуги със законови разпоредби, влезли в сила след крайния срок за транспониране на тази директива, и в замяна на това удължаване, първо, да увеличава размера на фиксирана такса, която се дължи от всички съответни концесионери, независимо от техния оборот, второ, да запазва забрана за прехвърляне на помещенията им и трето, да запазва задължението да се приемат тези удължавания, за да могат тези концесионери да участват във всяка бъдеща процедура за ново възлагане на концесиите, щом тези изменения, взети заедно, не отговарят на условията за прилагане на член 43, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/23?
Трябва ли членове 5 и 43 от Директива 2014/23/ЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване или прилагане на вътрешни законови разпоредби или практики, основани на тези разпоредби, които лишават възлагащия орган от дискреционното правомощие да започне по искане на концесионер административна процедура за промяна на условията за експлоатация на съответната концесия, когато непредвидени, непредвидими и независещи от волята на страните обстоятелства значително засягат оперативния риск, докато са налице тези обстоятелства и за времето, необходимо за евентуално възстановяване на първоначалните условия на експлоатация на тази концесия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-655/23: Quirin Privatbank, Заключение от 20 март 2025 г.

1) a) Трябва ли член 17 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че субектът на данни, чиито лични данни администраторът е разкрил неправомерно, като ги е препратил, има право да поиска на администратора да бъде разпоредено да се въздържа от повторно неправомерно препращане на тези данни, ако субектът на данни не иска администраторът да изтрие данните?
б) Може ли такова право на иск за преустановяване на нарушение да произтича (и) от член 18 ОРЗД или от друга разпоредба на ОРЗД?
2) Ако на първи въпрос, букви а) и/или б) се даде утвърдителен отговор:
a) Правото на иск за преустановяване на нарушение съгласно правото на Съюза налице ли е само когато има опасност от бъдещи други нарушения на произтичащите от ОРЗД права на субекта на данни (опасност от повторност?
б) Наличието на вече извършено нарушение на ОРЗД предполага ли, че съществува опасност от повторност?
3) Ако на първи въпрос, букви а) и б) се даде отрицателен отговор:
Трябва ли член 84 във връзка с член 79 от ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че позволяват на националния съд, наред с обезщетението за материални или нематериални вреди по член 82 от ОРЗД и правата, произтичащи от членове 17 и 18 от ОРЗД, да признае на субекта на данни, чиито лични данни администраторът е разкрил неправомерно, като ги е препратил, право да поиска на администратора да бъде разпоредено да се въздържа от повторно неправомерно препращане на тези данни съгласно разпоредбите на националното право?
6) Ако на първия въпрос, буква а), буква б) или на третия въпрос се даде утвърдителен отговор:
Трябва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че при оценката на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване, като намаляващо размера на претенцията обстоятелство може да се отчете, че наред с правото на обезщетение, субектът на данни има право на иск за преустановяване на нарушението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-763/22: Procureur de la République () и d’une demande d’extradition), Съдебно решение от 20 март 2025 г.

Следва ли член 16, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че в случай на конфликт между европейска заповед за арест и искане за екстрадиция орган на изпълнителната власт може да вземе решението кой от тези актове да има приоритет и че според случая такова решение трябва да може да подлежи на съдебен контрол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-809/23: Sumitomo Chemical Agro Europe, Съдебно решение от 20 март 2025 г.

Трябва ли компетентният национален орган, който е сезиран със заявление за разрешение за пускане на пазара на биоцид преди 1 септември 2013 г. и който съгласно член 91 от Регламент № 528/2012 е разгледал заявлението въз основа на националните разпоредби, които транспонират Директива 98/8, когато след издаването на въпросното разрешение е сезиран от трето лице с искане за достъп до информация за разрешения от този орган биоцид и за активното вещество, което съдържа, и по-специално за техническата му равностойност с одобрено активно вещество, да разгледа това искане за достъп до информация с оглед на правилата за поверителност, предвидени в националните разпоредби, с които се транспонира член 19 от Директива 98/8, или с оглед на правилата, предвидени в членове 66 и 67 от Регламент № 528/2012?
Ако такова искане за достъп до информация се урежда от Директива 98/8, чийто член 19 се прилага, без да се засяга Директива 2003/4:
а) позволява ли параграф 3, буква к) от този член, който предвижда, че след като бъде издадено разрешение за пускане на пазара на биоцида, в никакъв случай поверителността не се прилага по отношение на „методите за анализ, посочени в член 5, параграф 1, буква в)“, заявителят да получи всякаква подробна информация за тези методи, включително когато разкриването ѝ може да постави под въпрос търговската тайна, или получава само обща информация за естеството на тези методи и евентуално за направените изводи;
б) позволяват ли „физичните и химичните данни, засягащи активното вещество и биоцида“, чиято поверителност не може да се запази след издаване на разрешението съгласно член 19, параграф 3, буква е), заявителят да изисква оповестяване на подробни данни за състава на активното вещество или на биоцида, дори ако въпросните данни могат да разкрият пряко или непряко информация за производствените процеси?
Обратно, ако такова искане за достъп до информация се урежда от Регламент № 528/2012:
а) имал ли е за цел законодателят на Съюза да определи с членове 66 и 67 от този регламент, които не се позовават на Директива 2003/4, специален и изчерпателен режим за публично разгласяване на информация за биоцидите и за техните активни вещества и по този начин да остави без приложение разпоредбите на Директива 2003/4, доколкото те предвиждат, от една страна, че търговската тайна не може да се противопоставя на оповестяването на информация за емисии в околната среда, и от друга страна, че ако разгласяването на друга информация за околната среда може да накърни търговските интереси на дадено предприятие, преди евентуален отказ да бъде съобщена информация, компетентният административен орган трябва да претегли интереса на предприятието и обществения интерес;
б) урежда ли се оповестяването на доклада за оценка на техническата равностойност на одобрено активно вещество и активното вещество, което съдържа даден биоцид, който е изготвен във връзка със заявление за разрешение за пускане на пазара на въпросния биоцид, от член 67, параграф 3, буква д) от Регламент № 528/2012, който предвижда публикуването на доклада за оценка на одобрените активни вещества, освен при поверително обработване, поискано от заявителя, от същия член, параграф 4, буква б), който предвижда публикуването на доклада за оценка на биоцид, за който е издадено разрешение, освен при поверително обработване, поискано от заявителя, или се урежда от други правила;
в) позволява ли член 66, параграф 3, буква й) от Регламент № 528/2012, който предвижда, че след като бъде издадено разрешение за пускане на пазара на биоцид „в никакъв случай не може да се отказва“ достъп до „методите за анализ, посочени в член 19, параграф 1, буква в)“, да се получава всякаква подробна информация за тези методи, включително ако разкриването ѝ може да постави под въпрос търговската тайна, или само обща информация за естеството на тези методи и евентуално за направените изводи;
г) трябва ли член 67, параграф 1, буква з) от същия регламент, който предвижда, че от датата на одобряване на дадено активно вещество се предоставя безплатен публичен достъп до „аналитичните методи, посочени в […] раздел 4.2 от дял 2 от приложение II“, да се разбира като отнасящ се на практика до разпоредбите на раздел 4.3 от дял 2 от приложение II, на които се позовава преди приемането на Делегиран регламент [2021/525] на Комисията от 19 октомври 2020 г. за изменение на приложения II и III към Регламента
Ако тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до разпоредбите на раздел 4.2 от дял 2 от приложение II в тяхната действаща понастоящем редакция, и ако се предположи, че тези разпоредби са приложими за активно вещество, което не е било одобрено, но което е признато за технически равностойно на одобрено активно вещество, принципното оповестяване на „аналитичните методи за анализ на произведения микроорганизъм“, посочени в този раздел 4.2, позволява ли на заявителя да получи всякаква подробна информация за тези методи, включително ако разкриването ѝ може да постави под въпрос търговската тайна, или заявителят получава само обща информация за естеството на тези методи и евентуално за направените изводи?
Накрая, ако разпоредбите на Директива 2003/4 се прилагат към настоящия спор, може ли квалифицирането като „информация за емисии в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2 от тази директива, която включва информация за естеството, състава, количеството, датата и мястото на тези емисии, както и данни за въздействието им върху околната среда за повече или по-малко дълъг срок, да се прилага по отношение на информацията, представена или получена от компетентния орган при преценката за техническата равностойност на дадено активно вещество с одобрено активно вещество, или може да се прилага само за информацията за биоцида, в който се съдържа такова вещество, тъй като именно този биоцид във всичките му компоненти, а не само активното вещество, се изпуска в околната среда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-249/24: Ineo Infracom, Заключение от 20 март 2025 г.

1) Трябва ли член 1, параграф 1, втора алинея от Директива [98/59] да се тълкува в смисъл, че уволненията по икономическа причина, обосновани с отказа на наетите лица към трудовия им договор да се приложат клаузите от колективно споразумение за [вътрешна] мобилност, трябва да се считат за съставляващи прекратяване на трудовия договор, извършено по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, поради което трябва да се вземат предвид при изчисляването на общия брой на извършените уволнения?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, когато броят на планираните уволнения надхвърля броя на уволненията, предвидени в член 1, [параграф 1, първа алинея], буква a) от Директива [98/59], трябва ли член 2, параграфи 2—4 от [нея] да се тълкува в смисъл, че информирането на работническия съвет и консултирането с него преди сключването на колективно споразумение за вътрешната мобилност с представителни синдикални организации в приложение на членове L. 2242‑21 и сл. от Кодекса на труда освобождават работодателя от задължението да информира представителите на персонала и да се консултира с тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-61/24: Lindenbaumer, Съдебно решение от 20 март 2025 г.

По какви критерии следва да се определя обичайното местопребиваване на съпрузите по смисъла на член 8, букви а) и б) от Регламент [№ 1259/2010], и по специално:
— изпращането на работа като дипломатически агент оказва ли влияние върху възможността да се приеме обичайно местопребиваване в приемащата държава, или, дори напротив, я изключва,
— трябва ли физическото присъствие на съпрузите в дадена държава да е с определена продължителност, преди да може да се приеме, че там е установено обичайно местопребиваване,
— изисква ли установяването на обичайно местопребиваване определена степен на социална и семейна интеграция в съответната държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-141/24: Direction régionale des finances publiques d’Île-de-France и de Paris, Определение от 20 март 2025 г.

Изисква ли процедурата по член 267 ДФЕС националната юрисдикция да изложи ясно фактическата и нормативната рамка на спора, както и мотивите за необходимостта от тълкуване на правото на Съюза, за да може Съдът да даде полезен отговор на преюдициалните въпроси?
Може ли при липса на достатъчно конкретика относно приложимите национални разпоредби и тяхната връзка с правото на Съюза да се приеме, че преюдициалните въпроси са допустими?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form