всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

Трябва ли член 18 от Директива [2006/54] — който предвижда, че обезщетението на лице, пострадало от основана на пола дискриминация, трябва да е (освен реално, ефективно и пропорционално на претърпяната вреда) и с възпиращо действие — да се тълкува в смисъл, че разрешава на националния съд, дори ако правната фигура на наказателното обезщетение е чужда на самата правна традиция на този съд, да присъди същинско допълнително наказателно обезщетение в разумен размер, тоест допълнителна сума, която надхвърля пълното поправяне на действителните вреди, претърпени от пострадалото лице, и служи като назидание за останалите (освен за самия причинител на вредата), но остава в границите на това, което е пропорционално?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

1) Може ли да бъде достатъчно за доказването на репутацията на марка на Общността съгласно член 4, параграф 3 от Директива 2008/95, посочената марка да има репутация в една държава членка, включително в случай че заявката за регистрация на национална марка, срещу която е направено възражение въз основа на тази репутация, е подадена в държава, различна от посочената държава членка?
2) Може ли в рамките на териториалните критерии, използвани при разглеждането на репутацията на марка на Общността, да се прилагат изведените в практиката на Съда принципи относно реалното използване на марката на Общността?
3) Ако притежателят на по-ранна марка на Общността докаже репутацията ѝ в държави, обхващащи съществена част от територията на Съюза, които са различни от държавата членка, в която е подадена заявката за регистрация на национална марка, може ли въпреки това от него да се изисква да представи и достатъчно доказателства по отношение на посочената държава членка?
4) При отрицателен отговор на предишния въпрос, може ли предвид особеностите на вътрешния пазар да се стигне до положение, при което интензивно използвана в съществена част от Европейския съюз марка да е непозната на съответните местни потребители и поради това спрямо тях да не е изпълнено другото необходимо условие за отказ на регистрация съгласно предвиденото в член 4, параграф 3 от Директивата, а именно да не е налице опасност от увреждане на репутацията или на отличителния характер или от несправедливо облагодетелстване от тях
Ако това е така, кои обстоятелства трябва да докаже притежателят на марката на Общността, за да бъде изпълнено посоченото условие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) По тълкуването на член 11, параграф 1 от [Директивата за изпирането на пари]:
a) Във връзка с член 7 от Директивата: същинско изключение ли въвежда общностният законодател от възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка по отношение на собствените си клиенти, когато същите са платежни институции, от своя страна подложени на собствена система за надзор, или само разрешение за въвеждане на подобно изключение?
б) Във връзка с член 5 от Директивата: може ли националният законодател да транспонира изключението, намиращо се в посочената разпоредба, с различно от нейното съдържание?
в) По същия начин ли се прилага изключението по член 11, параграф 1 и по отношение на мерките за засилена комплексна проверка както по отношение на мерките за комплексна проверка?
2) При условията на евентуалност, в случай че в отговор на предходните въпроси се потвърди възможността за кредитните институции да приемат мерки за комплексна проверка и за засилена комплексна проверка по отношение на платежните институции:
a) Какъв е обхватът на възможността за кредитните институции да контролират дейността на платежните институции
Може ли да се приеме, че по силата на [Директивата за изпирането на пари] им е разрешено да осъществяват надзор на процедурите и мерките за комплексна проверка, приемани от платежните институции, или подобна възможност е запазена изключително за публичните институции, визирани от [Директивата за платежните услуги], в случая Централната банка на Испания?
б) Необходимо ли е, за да упражнят това право да приемат мерки, кредитните институции да имат някакво специално основание, изведено от действията на платежната институция, или те по принцип могат да упражнят това право, като е достатъчно платежната институция да осъществява рискова дейност, каквато е извършването на парични преводи за чужбина?
в) Ако се приеме, че кредитните институции е необходимо да имат конкретно основание, за да приемат по отношение на платежните институции мерки за комплексна проверка:
i) Кои са релевантните действия, които банката трябва да има предвид с оглед на приемането на мерки за комплексна проверка?
ii) Може ли да се приеме, че кредитната институция е оправомощена да извърши преценка за тази цел на мерките за комплексна проверка, които прилага в своите процедури платежната институция?
iii) Фактът, че банката е установила в поведението на платежната институция нещо, което поражда съмнения, че тази институция е съдействала за изпирането на пари или финансирането на тероризма, налага ли упражняването на посоченото право?
3) В допълнение, ако се приеме, че кредитните институции са оправомощени да прилагат мерки за засилена комплексна проверка спрямо платежните институции:
a) Допустима ли е сред тях мярка, с която от платежните институции се изисква да предоставят данни относно самоличността на всички техни клиенти, от които произхождат преведените средства, както и относно самоличността на получателите?
б) Съвместимо ли е с [Директивата за личните данни] задължението на платежните институции да предоставят данни относно техните клиенти на кредитните институции, с които те са принудени да работят и с които в същото време се конкурират на пазара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.

Съвместима ли е с член 110 ДФЕС национална уредба, която облага с данък употребявани автомобили, внесени от други държави членки, при тяхната първа регистрация, както и вече регистрирани в страната автомобили при първо прехвърляне на собственост?
Съвместимо ли е с член 110 ДФЕС освобождаване от данък на вече регистрирани автомобили, за които е платен по-рано действащ данък, ако остатъчната стойност на този данък е по-ниска от новия данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.

Съвместима ли е с член 110 ДФЕС националната данъчна уредба, която облага употребявани автомобили при първата им регистрация, независимо дали са внесени от друга държава членка или вече са регистрирани в държавата, когато данъчната тежест е еднаква за двата случая?
Противоречи ли на член 110 ДФЕС освобождаването от новия данък на вече регистрирани автомобили, за които е платен предходен, несъвместим с правото на Съюза данък, чийто остатъчен размер е по-нисък от размера на новия данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли Регламент № 1223/2009 да се тълкува в смисъл, че продукт, който не попада в обхвата на този регламент, трябва все пак да отговаря на изискванията на Регламента само защото върху вторичната му опаковка е посочено, че представлява „козметична принадлежност за очи съобразно Директивата за козметичните продукти“?
Следва ли Регламент № 1223/2009 да се тълкува в смисъл, че „декоративните контактни лещи без диоптрична сила“ попадат в приложното поле на този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Ако се приеме, че работниците на срочен трудов договор, чиито договори се прекратяват поради изтичане на предвидения срок, остават извън обхвата на приложение и защита на Директива 98/59 относно колективните уволнения с оглед на предвиденото в член 1, параграф 2, буква а), отговаря ли на целта на Директивата обратната хипотеза, при която те се включват за определяне на броя работници, които „нормално“ работят в дадена организация, за изчисляване на числения праг за колективно уволнение (10 % или 30 работници), регламентиран в член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от Директивата?
2) „Приравняването“ на „прекратяванията“ на „уволнения“, предвидено в член 1, параграф 1, буква б), втора алинея от Директива 98/59, се извършва, ако е изпълнено „условие[то] [да] са уволнени най-малко пет работници“. Трябва ли разпоредбата да се тълкува в смисъл, че посоченото условие се отнася до „уволненията“ по член 1, параграф 1, буква а) от Директивата, извършени или осъществени предварително от работодателя, а не до минималния брой „приравними прекратявания“, за да се направи това приравняване?
3) Изразът „прекратяването на трудовите договори по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници“ в член 1, параграф 1, последна алинея от Директива 98/59 включва ли прекратяването на трудов договор, уговорено между работодателя и работника, което, макар да е по инициатива на работника, идва в отговор на предшестващо изменение на условията на труд по инициатива на работодателя поради криза в предприятието и за което в крайна сметка се полага обезщетение в същия размер както за незаконното уволнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.

Покрива ли фактическата ситуация по главното производство приложното поле на Директива 2001/40 относно взаимното признаване на решения за експулсиране на граждани на трети държави?
Създава ли националното право пряк и безусловен препращащ характер към разпоредбата на правото на Съюза, така че да обвърже националния съд с тълкуването ѝ от Съда на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли точка 7 от приложение I към Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в нея изброяване на лица, които трябва да се считат за свързани със съответната кредитна институция и на които трябва да се откаже правото на гарантирана компенсация, е изчерпателно?
Може ли да се приеме за ръководител на кредитна институция или за друго от лицата, посочени в точка 7 от приложение I към Директива 94/19, лице, което съгласно длъжностната характеристика за неговата длъжност има правото да планира, координира и контролира част от дейността на кредитната институция или изпълнението на функция, но не дейността на кредитната институция като цяло, и което не разполага с възможността да дава разпореждания или да взема обвързващи решения спрямо други лица
Трябва ли да се вземе предвид обхватът на посочената част от дейността на кредитната институция или на конкретната функция?
Следва ли точка 7 от приложение I към Директива 94/19 да се тълкува в смисъл, че държава членка може да откаже изплащане на гарантираната компенсация на лице, което, съобразно с правата и задълженията, посочени в длъжностната характеристика за неговата длъжност, не може да се счита за ръководител, но фактически има значително влияние върху решенията на ръководителите на кредитната институция или на лично отговорните за тази институция лица
В този контекст, от значение ли е влиянието, което има само неформален характер и произтича от авторитета, компетентността или познанията на лицето във връзка с дейността на кредитната институция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Допускат ли принципите, определени в Директива 2003/109/ЕО, национална правна уредба като съдържащата се в член 5, параграф 2 ter от Законодателен декрет № 286/1998, в която се предвижда, че „при подаване на молба за издаване и подновяване на разрешението за пребиваване се внася такса, чийто размер се определя в границите от минимум 80 EUR до максимум 200 EUR с декрет на Ministro dell’economia e delle finanze, съгласуван с Ministro dell’interno, в който се определят и условията и редът за внасяне на таксата“, като по този начин определя минимален размер на таксата, равен на почти 8 пъти сумата за издаване на национална карта за самоличност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form