Дело C-422/14: Pujante Rivera, Заключение от 3 септември 2015 г.

1) Ако се приеме, че работниците на срочен трудов договор, чиито договори се прекратяват поради изтичане на предвидения срок, остават извън обхвата на приложение и защита на Директива 98/59 относно колективните уволнения с оглед на предвиденото в член 1, параграф 2, буква а), отговаря ли на целта на Директивата обратната хипотеза, при която те се включват за определяне на броя работници, които „нормално“ работят в дадена организация, за изчисляване на числения праг за колективно уволнение (10 % или 30 работници), регламентиран в член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от Директивата?
2) „Приравняването“ на „прекратяванията“ на „уволнения“, предвидено в член 1, параграф 1, буква б), втора алинея от Директива 98/59, се извършва, ако е изпълнено „условие[то] [да] са уволнени най-малко пет работници“. Трябва ли разпоредбата да се тълкува в смисъл, че посоченото условие се отнася до „уволненията“ по член 1, параграф 1, буква а) от Директивата, извършени или осъществени предварително от работодателя, а не до минималния брой „приравними прекратявания“, за да се направи това приравняване?
3) Изразът „прекратяването на трудовите договори по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници“ в член 1, параграф 1, последна алинея от Директива 98/59 включва ли прекратяването на трудов договор, уговорено между работодателя и работника, което, макар да е по инициатива на работника, идва в отговор на предшестващо изменение на условията на труд по инициатива на работодателя поради криза в предприятието и за което в крайна сметка се полага обезщетение в същия размер както за незаконното уволнение?