всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Biltgen

Съдия докладчик -Biltgen

Дело C-791/24: TERVE Production, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.

Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на [липсващото] приемане на проекта на ищеца [в главното производство] на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по „дело, свързано с договор“?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на [липсващото] приемане на проекта на ищеца [в главното производство] на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по дело относно „непозволено увреждане, деликт или квазиделикт“?
Трябва ли член 24, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че е приложим и в спора в главното производство, тъй като ищецът [в главното производство] иска от съда като предварителен въпрос да разгледа оплакването му, че решението на общото събрание, с което се дава съгласие за прехвърляне на акциите на останалите акционери (включително акциите на ищеца [в главното производство]) в полза на ответника [в главното производство], е несъществуващо или нищожно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-350/24: Crédit agricole Corporate & Investment Bank, Съдебно решение от 19 май 2026 г.

Трябва ли [Споразумението за оттегляне] да се тълкува в смисъл, че правна уредба на Обединеното кралство, с която се транспонира член 19 от [Директива 2006/54], трябва да се счита от съда, който се произнася след изтичането на преходния период, за правна уредба на държава членка, с която се транспонира директива, когато фактите са настъпили преди тази дата и/или когато съдебното производство е образувано преди тази дата?
Трябва ли член 288 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че юрисдикция [на една държава членка], сезирана със спор между частноправни субекти, която е задължена да приложи правото на друга държава членка, трябва да извърши тълкуване на разпоредбите на това право в съответствие с директива, без принципът на взаимно доверие да е пречка за това?
Ако юрисдикцията на една държава членка счита, че не е възможно да извърши такова съответстващо тълкуване, трябва ли тя, както би направила за собственото си национално право, да остави [правото на тази друга държава членка] без приложение, когато става въпрос за общ принцип на правото на Съюза или за разпоредба от първичното право, конкретизирани с директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-637/24: Mhana/Съвет, Съдебно решение от 7 май 2026 г.

Тълкуван ли е правилно и приложен ли е законосъобразно критерият за семейна принадлежност при налагането на ограничителни мерки, включително съобразено ли е с принципа на пропорционалност?
Правилно ли е тълкувана и приложена презумпцията за връзка с режима в Сирия, произтичаща от критерия за семейна принадлежност, и нарушено ли е правото на зачитане на семейния живот чрез тази презумпция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-635/24: Makhlouf/Съвет, Съдебно решение от 7 май 2026 г.

Нарушени ли са задължението за мотивиране, правата на защита, членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6 от Европейската конвенция за правата на човека, както и допусната ли е грешка при прилагането на правото, като не е предоставена възможност за изслушване преди приемането на мерките?
Нарушени ли са задължението за мотивиране, правата на защита, членове 41 и 47 от Хартата, членове 26, 29 и 40 ДЕС, членове 240 и 275 ДФЕС и член 6 от ЕКПЧ, както и допусната ли е грешка при прилагането на правото чрез липса на правно основание и неправилно разпределение на доказателствената тежест?
Денатурирани ли са фактите и доказателствата по делото, нарушени ли са правата на защита, принципът на пропорционалност, членове 17, 41, 47 и 52 от Хартата, членове 240 и 275 ДФЕС и член 6 от ЕКПЧ, както и допусната ли е грешка чрез липса на мотиви и правно основание?
Нарушени ли са членове 7, 17, 41, 47 и 52 от Хартата и член 8 от ЕКПЧ, както и допусната ли е грешка чрез постановяване на решение въз основа на ирелевантни мотиви относно ограничаването на правото на личен и семеен живот и пропорционалността на мерките за ограничаване на влизането в Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-636/24: Makhlouf/Съвет, Съдебно решение от 7 май 2026 г.

Нарушени ли са задължението за мотивиране, правата на защита, членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципът на изслушване при приемането на мерките за замразяване на активите?
Дали Общият съд е допуснал нарушение на задължението за мотивиране, правата на защита, членове 41 и 47 от Хартата, членове 26, 29 и 40 ДЕС, членове 240 и 275 ДФЕС, като е приел, че критерия за семейна принадлежност е достатъчен за налагане на ограничителни мерки и като е обърнал тежестта на доказване?
Дали Общият съд е изопачил фактите и доказателствата, нарушил правата на защита, принципа на пропорционалност, членове 17, 41, 47 и 52 от Хартата, като не е мотивирал достатъчно решението си относно необходимостта и пропорционалността на замразяването на личните активи на жалбоподателката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-116/25: NOI – Blagoevgrad, Съдебно решение от 23 април 2026 г.

Член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска изчисляването на размера на обезщетение за безработица да не се определя изключително от трудовото възнаграждение, получавано в периода на последната заетост, когато законодателството на държавата членка, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем период за определяне на основа (база) за изчисляване на обезщетенията и когато периодът на последната заетост е по-малък от изискуемия специален период, но целият или част от периодите на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка?
Член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което предвижда различен ред за изчисляване на размера на обезщетението за безработица, когато необходимите периоди на заетост съгласно това законодателство са завършени изцяло съгласно същото и когато целият или част от необходимите периоди на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-672/23: Electricity & Water Authority of the Government of Bahrain и др., Съдебно решение от 16 април 2026 г.

Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да съществува „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между, от една страна, иск срещу привързващ ответник, който не е бил посочен като отговорен за установено от Комисията или от национален орган за защита на конкуренцията нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, и от друга страна, искове срещу дружества, за които има сериозни косвени доказателства, че са част от предприятия по смисъла на конкурентното право на Съюза, подведени под отговорност за това нарушение?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, предвидимостта на възможността срещу съответника да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на привързващия ответник съд, е самостоятелен критерий?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, трябва да се взема предвид вероятността от уважаване на иска срещу привързващия ответник, по-специално когато с този иск се цели поправяне на вреди, настъпили извън ЕИП, както и прилагането на презумпцията за решаващо влияние на дружествата майки и наличието на конкретна връзка между икономическата дейност на междинен холдинг и предмета на нарушението?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че определя както международната, така и местната компетентност на съда на държава членка, в чийто район е местоживеенето на привързващия ответник?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че допуска съд на държава членка, който първоначално е сезиран на основание на тази разпоредба, но смята, че не е местно компетентен да разгледа иска срещу привързващия ответник, да се откаже от компетентност в полза на друг съд на същата държава членка, който е компетентен да го разгледа, стига отказът от компетентност да е в съответствие с националните процесуални норми и да не накърнява полезното действие на този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-743/23: GKV-Spitzenverband, Определение от 27 януари 2026 г.

Следва ли да се извърши поправка на съдебно решение при наличие на пропуск в текста на езика на производството по искане на заинтересована страна?
Необходимо ли е в уводната част на съдебното решение да бъдат изрично посочени представителите на страните, включително на френското правителство?
Какъв е редът за прилагане и отбелязване на протокола на поправеното решение в съответствие с член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-554/24: Полша/Комисия (Annulation rétroactive de mesures provisoires), Съдебно решение от 22 януари 2026 г.

Допустимо ли е задължението за плащане на дневна имуществена санкция, наложена като временна мярка по член 279 ДФЕС, да се запази и след заличаването на главното дело от регистъра, или това задължение отпада с обратна сила?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при отхвърлянето на довода, че националните процесуални норми относно обратната сила на обезпечителните мерки са част от общите конституционни традиции на държавите членки и могат да бъдат източник на право на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-77/24: Wunner, Съдебно решение от 15 януари 2026 г.

Трябва ли член 1, параграф 2, буква г) от [Регламент „Рим II“] да се тълкува в смисъл, че се отнася и до искове за обезщетение срещу орган на дружество, предявени от кредитор на това дружество на деликтно основание поради извършено от органа нарушение на защитни норми (Schutzgesetze) (като например законови разпоредби относно хазартните игри)?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 4, параграф 1 от този регламент да се тълкува в смисъл, че при предявен иск за обезщетение на деликтно основание поради претърпени загуби от хазартни игри срещу орган на дружество, което без лиценз в Австрия предлага онлайн хазартни игри, мястото на настъпване на вредата се определя по:
а) мястото, от което играчът извършва преводи от банковата си сметка по водената от дружеството игрална сметка;
б) мястото, където дружеството води игралната сметка, по която се завеждат суми, преведени от играча, печалби, загуби и бонуси;
в) мястото, от което играчът прави залози чрез тази игрална сметка, които в крайна сметка водят до загуба;
г) мястото на пребиваване на играча като местоположение на вземането му от изплащането на наличната по игралната му сметка сума;
д) местоположението на основните му активи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

12354 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form