Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Компетентен ли е Съдът на ЕС да отговаря на преюдициални въпроси, които са явно ирелевантни за главния спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29) свобода на преценка при транспонирането в националното право?
2) По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в [Хартата]?
3) Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от [Хартата]) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от [Хартата]) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане [член 2, буква а) от Директива 2001/29] и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли член 2 от Регламент [№ 469/2009] да се тълкува в смисъл, че за целите на този регламент разрешението съгласно Директива [93/42] по отношение на комбинация от медицинско изделие и лекарствен продукт по смисъла на член 1, параграф 4 от [тази директива], следва да се приравнява на валидно [разрешение за пускане на пазара] по Директива [2001/83], когато качеството, безопасността и ефективността на лекарствената съставка са били в рамките на разрешителната процедура, предвидена в точка 7.4, първа алинея от приложение I към Директива [93/42], проверени от лекарствена агенция на държава — членка на ЕС, в съответствие с Директива [2001/83]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Отговорен ли е вносителят (деклараторът), който в момента на вноса иска освобождаване от заплащането на ДДС (внос по режим 42), тъй като стоките са предназначени за доставка в друга държава членка, за заплащането на ДДС (ако впоследствие се установи липсата на необходимите условия за освобождаване) по същия начин, по който е отговорен за плащането на митническото задължение?
В случай на отрицателен отговор, еднаква ли е отговорността на вносителя (декларатора) с отговорността на данъчнозадълженото лице, което извършва освободена вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС?
В последната хипотеза, трябва ли субективният елемент на вносителя (заявителя), целящ да злоупотреби със системата на ДДС, да се преценява различно от случая на вътреобщностна доставка на стоки, посочена в член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС
Трябва ли тази преценка да бъде по-снизходителна с оглед на факта, че при митнически режим 42 освобождаването от плащане на ДДС следва да е предварително разрешено от митническия орган, или преценката трябва да бъде по-строга, тъй като става въпрос за сделки, свързани с първо навлизане на стоки от трети страни на вътрешния пазар на [Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Трябва ли член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 (по-специално по отношение на предвидената в букви б) и г) забрана за участието на вътрешен оператор в конкурентни тръжни процедури extra moenia) да се прилага и по отношение на обществени поръчки, възложени пряко преди влизането в сила на този регламент?
2) Попада ли по принцип в обхвата на понятието „вътрешен оператор“ — по смисъла на посочения регламент и евентуално по предназначение, по аналогия на съдебната практика във връзка с института на „in house providing“ (вътрешно възлагане) — юридическо лице на публичното право, на което пряко са възложени услуги за местен транспорт от страна на държавен орган, при положение че лицето е пряко свързано с държавния орган от гледна точка на организацията и контрола и капиталът му е собственост на държавата (изцяло или пропорционално с други публични органи)?
3) При наличието на договор с пряко възлагане на услуги, който попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1370/2007, представлява ли фактът, че след възлагането въпросният държавен орган създава публичен административен орган с организационни правомощия по отношение на въпросните услуги (като държавата си запазва изключителното правомощие да се разпорежда с възлагането на концесията) — орган, който не упражнява никакъв „сходен контрол“ върху прякото възлагане на услуги — обстоятелство, което може да е причина режимът по член 5, параграф 2 от Регламента да не се прилага по отношение на въпросното възлагане?
4) В несъответствие ли е прякото възлагане, чийто краен срок е след датата на тридесетгодишния краен срок — 3 декември 2039 г. (считано от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1370/2007), с принципите, залегнали в член 5 и член 8, параграф 3 от Регламента, или въпросният недостатък трябва да се счита за автоматично отстранен от правна гледна точка поради мълчаливо намаляване ex lege (член 8, параграф 3) до този тридесетгодишен срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли разпоредбите на членове 2 и 23, както и на приложение VI към Директива 2004/18 (заедно или поотделно, но не непременно самостоятелно) да се тълкуват и разбират в смисъл, че ако възлагащ орган — хуманно лечебно заведение — възнамерява да се снабдява с доставки (медицинско диагностично оборудване и материали) или с обособени права във връзка с тях в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, за да може да извършва изследвания от свое име, правото му на преценка съдържа и възможност в техническите спецификации да включи единствено такива изисквания по отношение на доставките, които не описват изолирано отделните оперативни (технически) и свързвани с начина на използване (функционални) характеристики на оборудването и/или материалите, а вместо това дефинират качествените параметри на изследванията, които ще се провеждат, както и работните характеристики на изследователската лаборатория, чието съдържание трябва да бъде описано отделно в спецификациите за въпросната процедура за възлагане на обществена поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Достатъчно ли е съгласно член 10, буква ж) от Директива 2014/24 за квалификацията на даден договор като „трудов договор“ той да има за предмет наемен труд, или договорът трябва да съдържа конкретни характеристики (например по отношение на вида труд, на условията за неговото сключване, на квалификациите на кандидатите и на елементите от процедурата за подбор на кандидатите), така че подборът на всеки работник да е резултат на индивидуална преценка и на субективна оценка на личността му от страна на работодателя?
Могат ли да се считат за „трудови договори“ съгласно член 10, буква ж) от Директива 2014/24 срочните трудови договори, сключени според обективни критерии като продължителност на период на безработица на кандидата, предишен опит или брой на ненавършили пълнолетие деца на негова издръжка след формална проверка на придружаващите документи и според предварително определена процедура за даване на точки според предварително определена скала въз основа на горепосочените критерии, каквито са договорите по член 63 от Закон 4430/2016?
Допустимо ли е, съгласно разпоредбите на Директива 2014/24 (член 1, параграф 4, член 18, параграфи 1 и 2, член 19, параграф 1, членове 32 и 57 във връзка със съображение 5 от тази директива), на Договора за функционирането на Европейския съюз (членове 49 и 56) и [на Хартата] (членове 16 и 52), както и съгласно принципите за равно третиране, прозрачност и пропорционалност, използването от страна на публични органи на други средства, включително сключването на трудови договори, освен възлагането на обществени поръчки, за да изпълнят функциите си от обществен интерес и евентуално при какви условия в случай, когато използването им няма характеристиките на постоянна обществена услуга, а — както е в случая, предвиден в член 63 от Закон 4430/2016 — се осъществява за определен период от време и за преодоляване на извънредни обстоятелства, както и поради причини, свързани с ефективност на конкуренцията или законосъобразност на дейността на предприятията в сектора на обществените поръчки?
Могат ли горепосочените причини и обстоятелства — като невъзможност за безпрепятствено изпълнение на обществените поръчки или постигането на по-големи финансови ползи в сравнение с разходите, които биха произтекли от възлагането на обществени поръчки — да се считат за императивни мотиви от общ интерес, които са основание за приемането на мерки, предполагащи сериозно ограничаване — по обхват и продължителност — на свободата на стопанската инициатива в областта на обществените поръчки?
Изключена ли е предвидената в Директива 89/665 съдебна защита, определена в член 1 […] от нея, срещу решение на публичен орган като решенията, обжалвани в главното производство, с което решение посоченият орган възлага договор, считан от него за изключен от приложното поле на Директива 2014/24 (например защото е „трудов договор“), когато жалбата срещу това решение е подадена от икономически оператор, който има правен интерес да му бъде възложена обществена поръчка със същия предмет и който твърди, че незаконосъобразно не е приложена Директива 2014/24 с убеждението, че не е приложима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че производства по искове за плащане на надбавки, предявени от [BUAK] срещу работодатели в случай на командироване в Австрия на работници, чиято обичайна месторабота не е в тази държава, с цел извършване на трудова дейност или предоставяне на работници на разположение в Австрия, или срещу работодатели със седалище извън Австрия в случай на наемане на работници, чиято обичайна месторабота е в тази държава, са „граждански и търговски дела“, за които се прилага посоченият регламент, когато тези искове на BUAK за надбавки се отнасят до частноправни трудови правоотношения и служат за удовлетворяване на частноправни, произтичащи от трудовите правоотношения с работодателите претенции на работниците да ползват отпуск и да им бъде изплащано възнаграждение за платен отпуск, но:
– както размерът на възнаграждението за платен отпуск, за което работниците могат да претендират пред BUAK, така и размерът на надбавките, които BUAK може да изисква да получи от работодателите, не се определят с индивидуален или колективен трудов договор, а с наредба на федерален министър,
– надбавките, които работодателите дължат на BUAK, служат не само за изплащане на дължимите на работниците възнаграждения за платен отпуск, но и за покриване на административните разходи на BUAK, и
– с оглед на предявяването и удовлетворяването на вземанията си във връзка с тези надбавки BUAK по закон притежава по-големи права от тези, които би имал един частноправен субект, тъй като:
– работодателите са длъжни да съобщават на BUAK данни по повод на конкретно събитие, както и да предоставят ежемесечно текуща информация, като за тази цел използват създадените от BUAK комуникационни канали, да съдействат при извършването на контрол от страна на BUAK и да позволяват предприемането на съответните мерки, да предоставят достъп до ведомости за възнагражденията, търговска и друга документация и да дават на BUAK сведения, като в противен случай ще им бъдат наложени парични санкции, и
– ако работодателят наруши задължението за предоставяне на информация, BUAK има право да изчисли дължимите от работодателя надбавки на базата на собствени проверки, като в такъв случай BUAK има вземане за надбавките в изчисления от него размер, без оглед на действителните условия на командироването или наемането на работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.