Дело C-260/17: Anodiki Services EPE, Съдебно решение от 25 октомври 2018 г.

Достатъчно ли е съгласно член 10, буква ж) от Директива 2014/24 за квалификацията на даден договор като „трудов договор“ той да има за предмет наемен труд, или договорът трябва да съдържа конкретни характеристики (например по отношение на вида труд, на условията за неговото сключване, на квалификациите на кандидатите и на елементите от процедурата за подбор на кандидатите), така че подборът на всеки работник да е резултат на индивидуална преценка и на субективна оценка на личността му от страна на работодателя?

Могат ли да се считат за „трудови договори“ съгласно член 10, буква ж) от Директива 2014/24 срочните трудови договори, сключени според обективни критерии като продължителност на период на безработица на кандидата, предишен опит или брой на ненавършили пълнолетие деца на негова издръжка след формална проверка на придружаващите документи и според предварително определена процедура за даване на точки според предварително определена скала въз основа на горепосочените критерии, каквито са договорите по член 63 от Закон 4430/2016?

Допустимо ли е, съгласно разпоредбите на Директива 2014/24 (член 1, параграф 4, член 18, параграфи 1 и 2, член 19, параграф 1, членове 32 и 57 във връзка със съображение 5 от тази директива), на Договора за функционирането на Европейския съюз (членове 49 и 56) и [на Хартата] (членове 16 и 52), както и съгласно принципите за равно третиране, прозрачност и пропорционалност, използването от страна на публични органи на други средства, включително сключването на трудови договори, освен възлагането на обществени поръчки, за да изпълнят функциите си от обществен интерес и евентуално при какви условия в случай, когато използването им няма характеристиките на постоянна обществена услуга, а — както е в случая, предвиден в член 63 от Закон 4430/2016 — се осъществява за определен период от време и за преодоляване на извънредни обстоятелства, както и поради причини, свързани с ефективност на конкуренцията или законосъобразност на дейността на предприятията в сектора на обществените поръчки?

Могат ли горепосочените причини и обстоятелства — като невъзможност за безпрепятствено изпълнение на обществените поръчки или постигането на по-големи финансови ползи в сравнение с разходите, които биха произтекли от възлагането на обществени поръчки — да се считат за императивни мотиви от общ интерес, които са основание за приемането на мерки, предполагащи сериозно ограничаване — по обхват и продължителност — на свободата на стопанската инициатива в областта на обществените поръчки?

Изключена ли е предвидената в Директива 89/665 съдебна защита, определена в член 1 […] от нея, срещу решение на публичен орган като решенията, обжалвани в главното производство, с което решение посоченият орган възлага договор, считан от него за изключен от приложното поле на Директива 2014/24 (например защото е „трудов договор“), когато жалбата срещу това решение е подадена от икономически оператор, който има правен интерес да му бъде възложена обществена поръчка със същия предмет и който твърди, че незаконосъобразно не е приложена Директива 2014/24 с убеждението, че не е приложима?