4.11.02.06.02 - Процесуални правила
Процесуални правила
Дело C-422/23: Daka, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска вземани от председателя на национален съд мерки, които се изразяват в разпределяне на съдии, зачислени в една колегия на този съд, да заседават временно в друга негова колегия, като същевременно продължават да заседават в своята първоначална колегия, макар тези съдии да не са дали съгласие за разпределянето, макар да не разполагат с никакво правно средство за защита пред съд, за да го оспорят, макар разпределянето да предполага увеличаване на натовареността в работата на съответните съдии и да изисква отдаването им на тематики извън областта на тяхната специализация, и макар председателят да е бил назначен в същия съд при условия, които са несъвместими с изискванията, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Трябва ли член 3, параграф 3, буква б) във връзка с член 20, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО да се тълкува в смисъл, че покупката от публично предприятие, търгуващо с електрическа енергия, на зелени сертификати по смисъла на член 2, втора алинея, букви к) и л) от Директива 2009/28/ЕО представлява дейност, извършвана за целите на доставката на електрическа енергия до фиксирани мрежи, предназначени да обслужват обществеността във връзка с производството, преноса или разпределението на електрическа енергия?
Трябва ли член 1, параграф 4 във връзка с член 14 и член 17, параграф 2 от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че договор, който задължава страните да сключват договори за изпълнение при определени условия за цена и качество, попада в обхвата на понятието „рамково споразумение“ по смисъла на член 1, параграф 4 от посочената директива и трябва да се сключи чрез прилагане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли член 2г, параграф 1, буква а) от Директива 92/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба санкция се отнася за сключването на договор при незачитане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли принципът на забрана на злоупотребата с право да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност възложител да поиска обявяването на недействителността на договор, който е сключил с доставчик, с довода, че договорът бил сключен в нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки, докато истинската причина за това искане е намаляване на рентабилността от изпълнението на посочения договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/23: NFŠ, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Представлява ли „обществена поръчка за строителство“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 и член 2, параграф 1, точка 6, буква в) от Директива 2014/24 съвкупност от договори, обвързващи държава членка и икономически оператор, включваща договор за субсидия и предварителен договор за продажба, сключени с цел изграждането на футболен стадион, като тази договорна съвкупност поражда взаимни задължения между тази държава и този икономически оператор, включително задължението за изграждане на този стадион в съответствие с определените от държавата условия, както и едностранна опция в полза на посочения икономически оператор, съответстваща на задължение за същата държава да закупи посочения стадион, и предоставя на същия икономически оператор държавна помощ, призната от Комисията за съвместима с вътрешния пазар?
Допускат ли Директива 89/665 или Директива 2014/24 по възражение за недействителност, повдигнато от възлагащия орган, да се прилага национална правна уредба, която предвижда, че договор, сключен в нарушение на правната уредба в областта на възлагането на обществени поръчки, е нищожен ex tunc?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-682/21: HSC Baltic и др., Съдебно решение от 26 януари 2023 г.
Трябва ли член 18, параграф 1 и член 57, параграф 4, буква ж) и параграф 6 от Директива 2014/24, както и член 1, параграф 1, четвърта алинея и член 1, параграф 3 от Директива 89/665 (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че решението на възлагащ орган да впише даден икономически оператор в списък на ненадеждни доставчици и така да ограничи за определен период възможността му да участва в обявените впоследствие процедури за възлагане на обществени поръчки с мотива, че този икономически оператор е извършил съществено нарушение на сключен с възлагащия орган договор, е мярка, която може да бъде оспорена пред съд?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли цитираните по-горе разпоредби от правото на Съюза (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и практика по прилагането ѝ, съгласно които: а) при разваляне на договор за обществена поръчка поради съществено нарушение на договора възлагащият орган не приема официално (отделно) решение относно вписването на икономическите оператори в списъка на ненадеждните доставчици; б) икономическият оператор не е предварително уведомен, че предстои да бъде вписан в списъка на ненадеждните доставчици и поради това не може да представи съответните обяснения и впоследствие да обжалва ефективно вписването; в) възлагащият орган не извършва отделна проверка на обстоятелствата около лошото изпълнение на договора и следователно, ако договорът за обществена поръчка е законосъобразно развален поради съществено нарушение, икономическият оператор, който de jure е отговорен за това нарушение, автоматично се вписва в списъка на ненадеждните доставчици?
Ако отговорите на първите два въпроса са утвърдителни, трябва ли цитираните по-горе разпоредби от правото на Съюза (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че съдружниците в съвместна дейност (субекти, съставляващи съвместно доставчик), изпълнили договора за обществена поръчка, който е законосъобразно развален поради съществено нарушение, могат да докажат своята надеждност и така да бъдат изключени от списъка на ненадеждните доставчици, по-специално въз основа на размера на техния дял (стойността) от изпълнения договор, несъстоятелността на водещия съдружник, действия на този съдружник и приноса на възлагащия орган за неизпълнението на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-669/20: Veridos, Съдебно решение от 15 септември 2022 г.
Следва ли нормата на член 56 във връзка с член 69 от Директива [2014/24], съответно нормата на член 38 във връзка с член 49 от Директива [2009/81], да се тълкуват в смисъл, че при обективна невъзможност да се приложи възприетият в национален закон критерий за оценка на оферта с необичайно ниска стойност и липса на друг, избран и предварително обявен от възложителя критерий, възложителят не е длъжен да извършва проверка за наличието на оферта с необичайно ниска стойност?
Следва ли разпоредбата на член 56 във връзка с член 69 от Директива 2014/24/ЕС, съответно нормата на член 38 във връзка с член 49 от Директива 2009/81/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че възложителят е длъжен да осъществи проверка за наличие на оферти с необичайно ниска стойност само когато е налице съмнение по отношение на някоя оферта или напротив — възложителят е длъжен винаги да се убеди в сериозността на получените оферти, като изложи съответните мотиви за това?
Приложимо ли е подобно изискване по отношение на възложителя, когато постъпилите оферти[…] в процедурата по възлагане на обществена поръчка са само две?
Следва ли […] член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че преценката на възложителя за липса на съмнение относно наличието на необичайно ниска оферта, респ. неговата увереност в наличието на сериозна оферта по отношение на класирания на първо място участник, подлежи на съдебен контрол?
При положителен отговор на предходния въпрос, следва ли […] член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че възложителят в процедура по обществена поръчка, който не е осъществил проверка за наличието на оферта с необичайно ниска цена, е длъжен да обоснове и мотивира липсата на съмнение за наличието на оферта с необичайно ниска цена, т.е. наличието на сериозна оферта, по отношение на класираната на първо място оферта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/21: EPIC Financial Consulting, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.
1) Представлява ли обезпечителното производство по член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665], предвидено и в Австрия пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд), в рамките на което може да се постанови например временна забрана за сключване на рамкови споразумения или за сключване на договори за доставка, спор по гражданско или търговско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012]
Представлява ли подобно обезпечително производство съгласно горния въпрос най-малкото гражданско дело по смисъла на член 81, параграф 1 [ДФЕС]
Представлява ли обезпечителното производство по член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665] производство по приемане на временни мерки съгласно член 35 от Регламент [№ 1215/2012]?
1) Представлява ли производство по преразглеждане пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд), което се провежда в изпълнение на Директива [89/665], спор по гражданско или търговско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012]
Представлява ли подобно производство по преразглеждане съгласно горния въпрос най-малкото гражданско дело по смисъла на член 81, параграф 1 [ДФЕС]?
2) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли принципът на равностойност да се тълкува в смисъл, че предоставя субективни права на частноправния субект спрямо държавата членка и не допуска прилагането на австрийски национални разпоредби, съгласно които, преди да разгледа молба за допускане на обезпечение като предвидената в член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665], съдът трябва да определи вида на процедурата за възлагане на обществена поръчка и (прогнозната) стойност на поръчката, както и общия брой на оспорваните самостоятелно атакуеми решения по конкретни процедури за възлагане на обществени поръчки, съответно евентуално и обособените позиции по конкретна възлагателна процедура, така че впоследствие евентуално председателят на компетентния съдебен състав да издаде разпореждане за корекция с цел събиране на допълнителните такси и в случай на неплащане на таксите съдебният състав, компетентен по молбата за преразглеждане, да начисли съдебните такси преди или най-късно едновременно с отхвърлянето на молбата за допускане на обезпечение поради неплащане на допълнителните такси, което влече загуба на съответното притезание, ако по (други) граждански дела в Австрия, като например при искове за вреди или за преустановяване на нарушение на конкурентното право, неплащането на такси не е пречка за разглеждането на подадена в същата връзка молба за допускане на обезпечение, независимо от размера на дължимите съдебни такси, и ако по правило неплащането на фиксирани такси не е пречка за разглеждането на молби за допускане на обезщетение, подадени до граждански съдилища отделно от съответния иск или жалба; и ако също така, както за сравнение е в Австрия, неплащането на такси за жалби срещу административни решения или на такси за обжалване, включително ревизионно, на решения на административните съдилища пред Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) или пред Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд) не води до отхвърлянето на тези жалби поради неплащане на таксите и не води например също до хипотеза, при която молбите за признаване на суспензивното действие в тези производства по обжалване, включително ревизионни, могат само да се отхвърлят?
2.1) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли принципът на равностойност да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на австрийски национални разпоредби, съгласно които, преди да разгледа молба за допускане на обезпечение като предвидената в член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665], председателят на едноличния съдебен състав следва да издаде разпореждане за корекция на таксите поради неплатени в пълен размер фиксирани такси и да отхвърли молбата за допускане на обезпечение поради неплатени такси, ако в други случаи при гражданскоправни спорове в Австрия съгласно Gerichtsgebührengesetz (Закон за съдебните такси) по правило за молбите за допускане на обезпечение, подадени заедно с първоинстанционния иск, не се дължат никакви допълнителни фиксирани съдебни такси и ако за молбите за признаване на суспензивното действие, които се подават заедно с жалба срещу административно решение до административния съд, ревизионна жалба до Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) или жалба до Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд) и които от функционална гледна точка целят същата или подобна правна защита като молбата за допускане на обезпечение, не се плащат отделни такси по тези акцесорни молби за признаване на суспензивното действие?
3) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли изискването съгласно член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665] да се приемат, в най-кратки срокове и посредством обезпечително производство, временни мерки с цел да се поправи твърдяното нарушение или да се предотврати нанасянето на допълнителни вреди на засегнатите интереси, да се тълкува в смисъл, че предоставя субективно право незабавно да бъде постановено решение по молбата за допускане на обезпечение и е пречка за прилагането на австрийските национални разпоредби, съгласно които дори в случай на непрозрачно проведени процедури за възлагане на обществени поръчки съдът, преди да разгледа молба за допускане на обезпечение, с която се цели да се попречи на възложителя да възлага други поръчки, дори това да не е релевантно за решението, трябва да определи вида на възлагателната процедура и (прогнозната) стойност на поръчката, както и общия брой на самостоятелно атакуемите решения, които са оспорени или ще бъдат оспорени по конкретни възлагателни процедури, съответно евентуално и обособените позиции по конкретна възлагателна процедура, така че впоследствие евентуално председателят на компетентния съдебен състав да издаде разпореждане за корекция с цел събиране на допълнителните такси и в случай на неплащане на таксите съдебният състав, компетентен по молбата за преразглеждане, да начисли съдебните такси преди или най-късно едновременно с отхвърлянето на молбата за допускане на обезпечение поради неплащане на допълнителните такси, което влече загуба на съответното притезание?
4) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли правото на справедлив съдебен процес съгласно член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че предоставя субективни права на частноправния субект и не допуска прилагането на австрийски национални разпоредби, съгласно които, дори това да не е релевантно за решението и дори в случай на непрозрачно проведени процедури за възлагане на обществени поръчки съдът, преди да разгледа молба за допускане на обезпечение, с която се цели да се попречи на възложителя да възлага други поръчки, трябва да определи вида на възлагателната процедура и (прогнозната) стойност на поръчката, както и общия брой на самостоятелно атакуемите решения, които са оспорени или ще бъдат оспорени по конкретни възлагателни процедури, съответно евентуално и обособените позиции по конкретна възлагателна процедура, така че впоследствие евентуално председателят на компетентния съдебен състав да издаде разпореждане за корекция с цел събиране на допълнителните такси и в случай на неплащане на таксите съдебният състав, компетентен по молбата за преразглеждане, да начисли съдебните такси преди или най-късно едновременно с отхвърлянето на молбата за допускане на обезпечение поради неплащане на допълнителните такси, което влече загуба на съответното притезание?
5) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли принципът на равностойност да се тълкува в смисъл, че предоставя субективни права на частноправния субект спрямо държавата членка и не допуска прилагането на австрийски национални разпоредби, съгласно които при неплатени фиксирани такси за молбата за допускане на обезпечение по смисъла на Директива [89/665] фиксирани такси може да начислява (само) съдебен състав на административен съд в качеството му на правораздавателен орган (с произтичащата от това за задълженото лице ограничена възможност за правна защита), ако в други случаи такси за искове, за молби за допускане на обезпечение и за жалби по граждански производства при неплащане се начисляват с административно решение съгласно Gerichtliches Einbringungsgesetz (Закон за събирането на съдебните такси) и ако такси за жалби по административни дела пред административен съд или пред Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд), съответно такси за ревизионни жалби до Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) при неплащане на тези такси по правило се начисляват с решение на данъчен орган (тоест решение за начисляване на такси), срещу което винаги може да се подаде жалба до административен съд и след това съответно ревизионна жалба до Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) или жалба до Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд)?
6) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли член 1, параграф 1 от Директива [89/665] да се тълкува в смисъл, че сключването на рамково споразумение само с един икономически оператор съгласно член 33, параграф 3 от Директива [2014/24] представлява сключване на договор съгласно член 2a, параграф 2 от Директива [89/665]?
6.1) Трябва ли изразът в член 33, параграф 3 от Директива [2014/24] „поръчките, основаващи се на това рамково споразумение“ да се тълкува в смисъл, че основаваща се на рамково споразумение поръчка е налице, когато възлагащият орган възлага отделна поръчка, като се позовава изрично на сключеното рамково споразумение
Или цитираният израз „поръчките, основаващи се на това рамково споразумение“ трябва да се тълкува в смисъл, че когато общият обем по рамковото споразумение съгласно решение [от 19 декември 2018 г., Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato — Antitrust и Coopservice (C‑216/17, EU:C:2018:1034, т. 64)] е изчерпан, вече не е налице поръчка, която се основава на първоначално сключеното рамково споразумение?
6.2) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 6.1: Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли членове 4 и 5 от Директива [2014/24] да се тълкуват в смисъл, че прогнозната стойност на отделна поръчка, основана на рамковото споразумение, представлява винаги прогнозната стойност съгласно член 5, параграф 5 от [тази директива]
Или прогнозната стойност съгласно член 4 от [посочената] директива при отделна поръчка, основана на рамково споразумение, е онази стойност на поръчката, която е резултат от прилагането на член 5 от [същата] директива за целите на определянето на прогнозната стойност на отделната, основана на рамковото споразумение поръчка за доставка?
7) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли правото на справедлив съдебен процес съгласно член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на разпоредба, съгласно която посоченият в спора по възлагането на обществена поръчка възлагащ орган трябва да предостави в обезпечителното производство всички необходими сведения и документи — тъй като в противен случай е възможно да бъде постановено неприсъствено съдебно решение в негова вреда — когато ръководителите или служителите му, които от негово име трябва да дадат тази информация, рискуват с предоставянето на сведения или документи евентуално да се самоуличат и срещу тях да бъде възбудено дори наказателно преследване?
8) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза и освен това правото на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата, трябва ли изискването по член 1, параграф 1 от Директива [89/665] процедурите за възлагане на обществени поръчки да могат по-специално да бъдат ефективно преразглеждани, да се тълкува в смисъл, че тези разпоредби предоставят субективни права и не допускат прилагането на национални разпоредби, съгласно които търсещият правна защита подател на молба за допускане на обезпечение е длъжен да посочи в нея конкретната възлагателна процедура и конкретното решение на възлагащия орган, дори когато при процедури за възлагане на обществени поръчки без предварително обявление по правило няма да знае колко непрозрачни възлагателни процедури е провел възлагащият орган и колко възлагателни решения вече са взети по тези непрозрачни процедури?
9) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли изискването за справедлив съдебен процес съгласно член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба предоставя субективни права и не допуска прилагането на национални разпоредби, съгласно които търсещият правна защита подател на молба за преразглеждане е длъжен да посочи в молбата си за допускане на обезпечение конкретната възлагателна процедура и конкретното самостоятелно атакуемо и също така оспорено решение на възлагащия орган, дори когато при непрозрачна по отношение на него процедура за възлагане на обществена поръчка без предварително обявление по правило не може да знае колко непрозрачни възлагателни процедури е провел възлагащият орган и колко възлагателни решения вече са взети по тези непрозрачни процедури?
10) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли изискването за справедлив съдебен процес съгласно член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба предоставя субективни права и не допуска прилагането на национални разпоредби, съгласно които търсещият правна защита подател на молба за допускане на обезпечение е длъжен да плаща фиксирани такси в предварително неизвестен за него размер, тъй като при непрозрачна за него процедура за възлагане на обществена поръчка без предварително обявление той по правило не може да знае дали и евентуално колко непрозрачни възлагателни процедури и с каква прогнозна стойност на поръчката е провел възлагащият орган и колко самостоятелно атакуеми възлагателни решения вече са взети по тези непрозрачни процедури?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-787/21: Estaleiros Navais de Peniche, Определение от 17 май 2022 г.
Допуска ли се отстранен участник, чиято ексклузия е станала окончателна, да обжалва решението за възлагане на обществената поръчка?
Свързан ли е правният интерес за обжалване на решението за възлагане с наличието на интерес за обжалване на решението за отстраняване?
Има ли значение твърдението на отстранения участник, че би могъл да получи поръчката при евентуално откриване на нова процедура след отмяна на решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-532/20: Alstom Transport, Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.
Трябва ли член 1, параграф 1, четвърта алинея и параграф 3, както и член 2в от Директива 92/13 да се тълкуват в смисъл, че срокът, в който спечелилият поръчката оферент може да подаде жалба срещу решение на възложителя, с което се обявява за допустима офертата на неспечелил оферент, може да се изчисли, като за отправна точка се вземе датата на получаване на това решение от спечелилия оферент, дори ако към тази дата, от една страна, неспечелилият оферент не е или все още не е обжалвал резултата от процедурата за възлагане на поръчката, и от друга страна, спечелилият оферент не е получил съответната информация относно правилата за оценяване на офертата на неспечелилия оферент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-497/20: Randstad Italia, Съдебно решение от 21 декември 2021 г.
Следва ли член 4, параграф 3 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от вътрешното право на държава членка, като последица от която съгласно националната съдебна практика правните субекти като оферентите, участвали в процедура за възлагане на обществена поръчка, не могат да оспорват съответствието с правото на Съюза на решенията на върховния съд от системата на административните съдилища в тази държава членка в рамките на обжалване пред върховния съд от системата на общите съдилища в посочената държава членка?
Следва ли член 4, параграф 3 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 267 ДФЕС, разглеждани в светлината на член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от вътрешното право, като последица от която съгласно националната съдебна практика правните субекти не могат в рамките на касационно обжалване на решение на върховния съд от системата на административните съдилища в тази държава членка пред върховния съд от системата на общите съдилища в същата държава членка да оспорват немотивирания отказ от страна на посочения върховен административен съд, произнесъл се като последна инстанция, да сезира Съда с преюдициално запитване, въпреки че е била налице несигурност относно правилното тълкуване на правото на Съюза?
Прилагат ли се принципите, изведени от Съда в решения от 5 септември 2019 г., Lombardi (C‑333/18, EU:C:2019:675), от 5 април 2016 г., PFE (C‑689/13, EU:C:2016:199), от 4 юли 2013 г., Fastweb (C‑100/12, EU:C:2013:448), във връзка с член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграф 1 от Директива 89/665, изменена с Директива 2007/66, към разглеждания в главното производство случай, в който, доколкото конкурентното предприятие оспорва изключването му от процедура за възлагане на обществена поръчка и възлагането на поръчката на друго предприятие, Consiglio di Stato (Държавен съвет) разглежда по същество само това основание на жалбата, с което изключеното предприятие оспорва по-ниския от „минималния праг“ брой точки, получен за техническата му оферта, и като разглежда с предимство насрещните жалби на възлагащия орган и на предприятието, на което се възлага поръчката, ги уважава, като обявява за недопустима (и не разглежда по същество) жалбата по останалите основания, с които се оспорва изходът на процедурата за възлагане на обществена поръчка по други причини (поради неяснота на критериите за преценка на офертите в спецификацията на обществената поръчка, липса на мотиви на предоставените оценки, незаконосъобразност на назначаването и състава на комисията за поръчката), съобразно национална правораздавателна практика, съгласно която предприятието, изключено от процедура за възлагане на обществена поръчка, няма процесуална легитимация да излага оплаквания, с които цели да оспори възлагането на поръчката на конкурентното предприятие, включително посредством прекратяването на процедурата за възлагане на обществена поръчка, като следва да се прецени дали е съвместимо с правото на Съюза лишаването на предприятието от правото да иска съдът да разгледа всяко основание за оспорване на изхода от процедурата за възлагане на обществена поръчка, в случай че неговото изключване не е окончателно и че всеки конкурент може да се позове на равностоен законен интерес от отхвърлянето на офертата на останалите, което може да доведе до извод за невъзможност на възлагащия орган да избере редовна оферта и до откриването на нова процедура за възлагане, в която всеки от оферентите би могъл да участва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-721/19: Sisal, Съдебно решение от 2 септември 2021 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално правото на установяване и на свободно предоставяне на услуги (членове 49 и сл. ДФЕС и 56 и сл. ДФЕС), както и принципите [на правото на Съюза] на правна сигурност, недопускане на дискриминация, прозрачност и безпристрастност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, защита на оправданите правни очаквания и съгласуваност, както и — когато са приложими — членове 3 и 43 от Директива [2014/23] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като съдържащата се в член 20, алинея 1 от [Декрет-закон № 148/2017] и в последващите актове по прилагане, който гласи, че „[…] „[с]ъгласно член 21, алинеи 3 и 4 от [Декрет-закон № 78/2009], [ADM] разрешава продължаването на съществуващото концесионно правоотношение, свързано със събирането на залози, включително от разстояние, в моментните национални лотарии, до изтичането на предвидения в член 4, параграф 1 от концесионния акт максимален срок, така че да се осигурят нови и по-големи приходи в държавния бюджет в размер на 50 милиона евро за 2017 г. и 750 милиона евро за 2018 г.“, като се има предвид, че
– член 21, алинея 1 от [Декрет-закон № 78/2009] предвижда предоставянето на въпросните концесии обикновено на няколко субекта, избрани чрез открити, конкурентни и недискриминационни процедури,
– член 21, алинея 4 от споменатия декрет-закон предвижда, че концесиите, посочени в алинея 1, могат евентуално да бъдат подновени не повече от веднъж,
– дружествата жалбоподатели [по главното производство] не са участвали в процедурата за възлагане на концесия, обявена през 2010 г.,
– съществуващото понастоящем правоотношение е създадено ab origine с един-единствен концесионер, в резултат на открита процедура, в която е представена една-единствена оферта,
– продължаването на съществуващото концесионно правоотношение на практика означава, че това правоотношение ще продължи изключително с този единствен концесионер, без провеждане на процедура за възлагане, вместо да бъде подновено с множество субекти?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално правото на установяване и на свободно предоставяне на услуги (членове 49 и сл. ДФЕС и 56 и сл. ДФЕС), както и принципите [на правото на Съюза] на правна сигурност, недопускане на дискриминация, прозрачност и безпристрастност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, защита на оправданите правни очаквания и съгласуваност, както и — когато са приложими — членове 3 и 43 от Директива [2014/23], да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като съдържащата се в член 20, алинея 1 от [Декрет-закон № 148/2017], който, в изпълнение на член 21, алинеи 3 и 4 от [Декрет-закон № 78/2009], гласи, че „[ADM] разрешава продължаването на съществуващото концесионно правоотношение, свързано със събирането на залози, включително от разстояние, в моментните национални лотарии, до изтичането на предвидения в член 4, параграф 1 от концесионния акт максимален срок, така че да се осигурят нови и по-големи приходи в държавния бюджет в размер на 50 милиона евро за 2017 г. и 750 милиона евро за 2018 г.“, като се има предвид, че:
– се продължава единственото съществуващо концесионно правоотношение, вместо да се извършат евентуални подновявания на множеството концесии по член 21, алинея 4 от [Декрет-закон № 148/2017], и без да се открива нова процедура за възлагане,
– се предприемат действия преди изтичането на срока на концесията: Декрет-закон № 148 от 2017 г. влиза в сила на 16 октомври 2017 г., а именно в деня на публикуването му в италианския Gazzetta Ufficiale della Repubblica italiana (Официален вестник), въпреки че концесията изтича на 30 септември 2019 г.,
– за да се осигурят нови и по-големи приходи в държавния бюджет, в размер на 50 милиона евро за 2017 г. и 750 милиона евро за 2018 г., се променят някои аспекти, свързани с начините и срока за плащане на концесионното възнаграждение, както и потенциално с общия размер на дължимото плащане [от концесионера] с оглед на неговата тежест, по-специално чрез промяна на крайните срокове за плащане, изтегляйки ги по-рано от предвиденото в първоначалната концесия, предвид — според посоченото от жалбоподателите [по главното производство] — обективния и общоизвестен факт на финансовата стойност на времето?
3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално правото на установяване и на свободно предоставяне на услуги (членове 49 и сл. ДФЕС и 56 и сл. ДФЕС), както и принципите [на правото на Съюза] на правна сигурност, недопускане на дискриминация, прозрачност и безпристрастност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, защита на оправданите правни очаквания и съгласуваност, както и — когато са приложими — членове 3 и 43 от Директива [2014/23], да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като съдържащата се в актовете по прилагане на [Декрет-закон № 148/2017], и по-специално в съобщението на [ADM] [протокол №] 0133677 от 1 декември 2017 г., която правна уредба, в декларирано изпълнение на разпоредбата на член 20, алинея 1 от [горепосочения декрет] и въз основа на предвиденото в член 4, параграф 1 от [процесния концесионен договор], който предвижда възможност за неговото подновяване не повече от веднъж, наново определя крайния срок на концесионното правоотношение на 30 септември 2028 г.; във всеки случай не засяга предвиденото в същия член 4 относно разделянето на срока на концесията на два периода съответно от пет и четири години (така след изтичането на първия петгодишен период, считано от 1 октомври 2019 г., продължаването за следващия четиригодишен период до изтичане на срока на 30 септември 2028 г. се обуславя от положителната оценка на [ADM] за управленските резултати, която трябва да бъде дадена най-късно до 30 март 2024 г.) и предвижда дружеството да внесе сума в размер на 50 милиона евро до 15 декември 2017 г., сума в размер на 300 милиона евро до 30 април 2018 г. и сума в размер на 450 милиона евро до 31 октомври 2018 г.;
– като това е предвидено преди изтичането на първоначално определения срок на концесията (съобщението на [ADM] [протокол №] 0133677, е публикувано на1 декември 2017 г., въпреки че концесионният договор изтича на 30 септември 2019 г.),
– осигурявайки така предсрочното плащане на 800 милиона евро (50 милиона евро до 15 декември 2017 г., 300 милиона евро до 30 април 2018 г., 450 милиона евро до 31 октомври 2018 г.) преди крайния срок (30 септември 2019 г.),
– определяйки по този начин потенциалното изменение на общия размер на дължимото плащане [от концесионера], с оглед на тежестта, предвид — според посоченото от жалбоподателите [по главното производство] — обективния и общоизвестен факт на финансовата стойност на времето?
4) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално правото на установяване и на свободно предоставяне на услуги (членове 49 и сл. ДФЕС и 56 и сл. ДФЕС), както и принципите [на правото на Съюза] на правна сигурност, недопускане на дискриминация, прозрачност и безпристрастност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, защита на оправданите правни очаквания и съгласуваност, както и — когато са приложими — членове 3 и 43 от Директива [2014/23], да се тълкува в смисъл, че не допуска такава правна уредба, включително в хипотезата, при която операторите в сектора, които понастоящем са заинтересовани от навлизане на пазара, не са участвали в първоначално обявената процедура за възлагане на концесията, която изтича и е продължена с досегашния концесионер, при описаните нови договорни условия, или трябва да се счита, че евентуалното ограничаване на достъпа до пазара е налице само ако тези оператори действително са участвали в първоначалната процедура за възлагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-771/19: NAMA и др., Съдебно решение от 24 март 2021 г.
1
a) Трябва ли член 1, параграф 3, член 2, параграф 1, букви a) и б) и член 2а, параграф 2 от Директива 92/13, разглеждани с оглед на изводите, направени в решения от 4 юли 2013 г., Fastweb (C‑100/12, EU:C:2013:448), от 5 април 2016 г., PFE (C‑689/13, EU:C:2016:199), от 11 май 2017 г., Archus и Gama (C‑131/16, EU:C:2017:358), и от 5 септември 2019 г., Lombardi (C‑333/18, EU:C:2019:675), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална съдебна практика, според която, когато не в последната фаза от възлагането на поръчката, а в по-ранна фаза от процедурата за възлагане на поръчка (като етапа на разглеждане на техническите оферти), с решение на възложителя се изключва един оферент и обратно, се допуска друго заинтересовано лице (конкурент), изключеният оферент, в случай че компетентният съд отхвърли молбата му за спиране на изпълнението в частта относно изключването му от процедурата, запазва законния си интерес да поиска със същата молба за спиране изключването на другия оферент, твърдейки само, че последният е бил допуснат в нарушение на принципа на равно третиране при оценяване [на съответните оферти]?
б) При утвърдителен отговор на въпроса в буква a), трябва ли посочените разпоредби да се тълкуват в смисъл, че в светлината на гореизложеното изключеният оферент има право да посочи с молбата за спиране на изпълнението всеки порок в участието на конкурента в процедурата за възлагане на поръчка, т.е. да оспори и различни други нередовности в офертата на конкурента, различни от нередовностите, поради които е била изключена собствената му оферта, така че да спре продължаването на процедурата и възлагането на поръчката на конкурента с акт, който следва да бъде приет на следващ етап от процедурата, и впоследствие, при уважаване на жалбата по съдебен ред в главното производство (искането за отмяна) този конкурент да бъде изключен, да бъде изоставено възлагането на поръчката, а оттам евентуално и да бъде открита нова процедура за възлагане на поръчка, в която да може да участва изключеният жалбоподател?
2) Има ли значение за отговора на предходния въпрос фактът, че достъпът до временната съдебна защита (а и до окончателната) се обуславя от предварителното отхвърляне на жалба, подадена по реда на досъдебно административно производство пред независим национален орган за разглеждане на административни жалби, включително с оглед на изводите, изложени в решение от 21 декември 2016 г., Bietergemeinschaft Technische Gebäudebetreuung und Caverion Österreich (C‑355/15, EU:C:2016:988)?
3) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че ако бъдат уважени оплакванията на изключения оферент срещу участието на конкурента в процедурата за възлагане на поръчка би могло да бъде невъзможно организирането на нова процедура за възлагане на поръчка или причината, поради която е бил изключен жалбоподателят, не позволява участието му в евентуалната нова процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.