всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

По какви критерии следва да се преценява в кои случаи може да се приеме, че даден договор е сключен с помощта на средство за комуникация от разстояние, което предоставя ограничено пространство или време за представяне на информацията по смисъла на член 8, параграф 4 от Директива 2011/83, и евентуално какъв е обхватът на задължението за предоставяне на информация относно правото на отказ, предвидено в член 6, параграф 1, буква з) от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

1) При прехвърляне на кандидат за закрила съгласно Регламент [„Дъблин III“] в Обединеното кралство длъжен ли е националният решаващ орган, когато разглежда въпроси, възникващи във връзка с дискреционното правомощие по член 17 [от този регламент] и/или въпроси, свързани със защитата на основните права в Обединеното кралство, да пренебрегне съществуващите към момента на това разглеждане обстоятелства във връзка с предложеното оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз?
2) Включва ли понятието „определяща държава членка“ по смисъла на Регламент [„Дъблин III“] възможността за тази държава членка да приложи дискреционната клауза, предвидена в член 17 от същия регламент?
3) Включват ли функциите на държавата членка съгласно член 6 от Регламент [„Дъблин III“] признатото или предоставено в член 17 от Регламента правомощие?
4) Прилага ли се понятието за „ефективна правна защита“ по отношение на първоинстанционно решение по член 17 от Регламент [„Дъблин III“], така че да се предвиди възможност за обжалване или аналогично правно средство за защита срещу такова решение и/или националното законодателство, което предвижда процедура на обжалване по отношение на първоинстанционно решение съгласно Регламента, да се тълкува в смисъл, че включва и обжалване на решенията по член 17?
5) Може ли да се приеме, че съгласно член 20, параграф 3 от Регламент [„Дъблин III“] при липса на доказателства, които да оборват презумпцията, че е във висш интерес на детето положението му да е неразделна част от това на неговите родители, националният решаващ орган не е длъжен да разгледа посочения интерес отделно от този на родителите като самостоятелен въпрос или като отправна точка за преценката дали прехвърлянето следва да се осъществи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Допуска ли се орган на държава членка да откаже признаване на вещноправните последици на завещателно разпореждане „per vindicationem“, признато по приложимото към наследяването право, когато законодателството на тази държава не познава прякото вещноправно действие на такова разпореждане?
Какво е значението на удостоверението по Регламент № 650/2012 за доказване на статута и правата на наследника или заветника в друга държава членка, особено по отношение на предоставянето на определено имущество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Следва ли за целите на квалифицирането на тези помощи (като „съществуващи“ и следователно като помощи, които не са „нови“) да се прилага — и в каква степен — член 1, буква б), подточка v) от Регламент [№ 659/1999], който гласи: „помощ, която се счита за съществуваща помощ, поради това че може да се установи, че в момента на въвеждането ѝ в действие не е представлявала помощ и впоследствие е станала помощ поради еволюцията на Общия пазар и без да е била изменяна от държавата членка. Когато определени мерки са станали помощ след либерализирането на дадена дейност от правото на Общността, такива мерки не се считат за съществуваща помощ след датата, определена за либерализиране“; или се прилага — и в каква степен — принципът (с формално различен обхват от този на позитивното право) — изведен от Общия съд в решение от 15 юни 2000 г., Alzetta и др./Комисия (T‑298/97, T‑312/97, T‑313/97, T‑315/97, T‑600/97—T‑607/97, T‑1/98, T‑3/98—T‑6/98 и T‑23/98, EU:T:2000:151, т. 143), потвърден — в частта, която е от интерес за постановяването на решение в настоящото производство — от Съда в решение от 29 април 2004 г., Италия/Комисия (C‑298/00 P, EU:C:2004:240, т. 66—69) — съгласно който „[…] схема за помощи, установена в рамките на пазар, който първоначално е затворен за конкуренция, следва да се счита за схема за съществуващи помощи вследствие на либерализирането на този пазар, доколкото при установяването си тя не попада в приложното поле на член 92, параграф 1 от Договора за ЕИО [впоследствие член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, понастоящем член 107, параграф 1 ДФЕС], приложим единствено в секторите, отворени за конкуренция, предвид посочените в този член условия относно засягането на търговията между държавите членки и отражението върху конкуренцията“?
Също за целите на квалифицирането на тези помощи, следва ли да се прилага — и в каква степен — член 1, буква б), подточка iv) от същия Регламент [№ 659/1999], съгласно който „съществуваща“ помощ е „помощ, която се счита за съществуваща съгласно член 15“ — разпоредба, която на свой ред установява десетгодишен давностен срок за възстановяването на неправомерно предоставените помощи — или се прилагат и доколко (по аналогия или не на принципа, изразен в посочената норма на позитивното право) принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, нееднократно прогласени от Съда на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Следва ли член 45 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на държава членка, според която при начисляването на съответните осигурителни вноски работник, който в съответствие с Регламент [(ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35)] или Регламент № 883/2004 е осигурен в общата социалноосигурителна схема на тази държава членка само през част от календарната година, може да приспадне единствено изчислена пропорционално в зависимост от продължителността на социалното осигуряване част от свързаната със социалноосигурителните вноски част от общото намаление за направените удръжки, когато през останалата част от календарната година този работник не е осигурен в общата социалноосигурителна схема в посочената държава членка, през този период живее в друга държава членка и е получил (почти) всички свои годишни доходи в първата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 1 и член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че по спор между работник и работодател във връзка с частно трудово правоотношение не допуска национална правна уредба, съгласно която само за членовете на протестантските църкви (строго лутерански и реформирани), на Старокатолическата църква и на Протестантската методистка църква Разпети петък е официален празник при непрекъсната почивка в продължение на не по-малко от 24 часа и в случай че работи въпреки почивката в деня на официалния празник, работникът има, наред с правото на възнаграждение за часовете труд, неположен заради официалния празник, и право на възнаграждение за положения труд, докато другите работници, които не са членове на посочените църкви, нямат такова право?
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 2, параграф 5 от Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че описаната в първия въпрос национална правна уредба, която предоставя права само на сравнително малка — предвид общото население и принадлежността на мнозинството към Римокатолическата църква — група членове на някои (други) църкви, не е засегната от тази директива, защото се касае за мярка, която в демократичното общество е необходима за защитата на правата и свободите на другите, и по-специално на правото на свободно изповядване на религия?
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 7, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че описаната в първия въпрос национална правна уредба представлява позитивна и специфична мярка в полза на членовете на посочените в първия въпрос църкви, която трябва да гарантира пълната им равнопоставеност в трудовия живот, за да се предотврати или компенсира неравностойно положение на тези членове поради тяхната религия, ако така им се предоставя същото право да изповядват религия през работното време в ден на важен за тяхната религия празник като това, което иначе съществува за мнозинството работници по силата на друга национална правна уредба, поради факта че през празничните дни за религията, изповядвана от мнозинството работници, по принцип не се работи?
Ако се установи, че е налице дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО:
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 1, член 2, параграф 2, буква а) и член 7, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО, да се тълкува в смисъл, че до приемането от законодателя на недискриминационна правна уредба частният работодател е длъжен да предостави на всички работници, независимо от религиозната им принадлежност, описаните в първия въпрос права във връзка с Разпети петък, или описаната в първия въпрос национална правна уредба трябва да остане изобщо без приложение, в резултат на което нито един работник няма да има описаните в първия въпрос права във връзка с Разпети петък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

В контекста на договор за кредит, който поради общия размер на кредита не попада в приложното поле на Директива [2008/48], може ли лице да се счита за „потребител“ по смисъла на член 15 от [Конвенцията от Лугано II] по съображение, че договорът е сключен за цел, която може да се приеме, че е извън търговската дейност или професия на лицето, ако няма национална разпоредба, която да предвижда, че нормите на тази директива се прилагат и за области извън нейното приложно поле?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Какви са изискванията за наличие на изключителни обстоятелства и спешност, които да обосноват допускането на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?
Явява ли се легитимният интерес на страните за бързо определяне на обхвата на правата им по правото на Съюза достатъчно основание за прилагане на ускорено производство?
Може ли единствено фактът, че националното производство е спряно и издирването на обвиняемия е временно прекратено, да обоснове наличие на спешност за ускорено производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Процедурата по ускорено разглеждане по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник приложима ли е в случаи, когато срокът за изпълнение на националните разпоредби вече е бил изменян и може отново да бъде изменен?
Правната сигурност и легитимният интерес на страните по главното производство достатъчни ли са, за да обосноват изключителни обстоятелства за ускорена процедура?
Приемането на оспорваните актове значително преди подаване на преюдициалното запитване влияе ли върху необходимостта от ускорено производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Какви са последиците за производството пред Съда на ЕС при оттегляне на преюдициалното запитване след отказ на жалбоподателите в главното производство?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при подобни обстоятелства?
Подлежат ли на възстановяване разходите за представяне на становища пред Съда, направени от лица, които не са страни по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form