Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-447/23: Banco Santander (Résolution bancaire Banco Popular IV), Определение от 11 септември 2025 г.
Възпрепятстват ли разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС, във връзка с Хартата на основните права на Европейския съюз и принципа на правната сигурност, възможността за предявяване на искове за отговорност или унищожаване на договори, свързани с обезценени акции на кредитна институция след действия по преструктуриране?
Изисква ли правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата държавите членки да предоставят възможност за предявяване на такива искове след извършено преструктуриране на кредитна институция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-399/24: AirHelp Germany (Avion frappé par la foudre), Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
Няма отправени преюдициални въпроси по член 267 ДФЕС в това производство.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-472/24: Žaidimų valiuta, Заключение от 11 септември 2025 г.
Следва ли при обезпечително производство по членове 278 и 279 ДФЕС, при преценката на неотложността и на значителната и непоправима вреда, да се вземат предвид само интересите на жалбоподателя като частноправен субект или и интересите на трети лица, които могат да засегнат пряко интересите на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/23: Banco Santander (Résolution bancaire Banco Popular IV), Определение от 11 септември 2025 г.
Допустимо ли е предявяване на искове за отговорност или нищожност, основани на дефектна или невярна информация, след приемане на мерки по преструктуриране, водещи до пълна амортизация на акциите?
Обхваща ли ограничението за предявяване на такива искове и права на преференциална подписка, придобити на вторичния пазар, когато претенциите са предявени след преструктурирането?
Съвместимо ли е ограничението на правото на ефективна съдебна защита, установено от Директива 2014/59/ЕС, с член 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/24: VertretungsNetz, Определение от 11 септември 2025 г.
Съществува ли достатъчна връзка между разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и правото на Европейския съюз, която да обоснове компетентността на Съда да тълкува тези разпоредби?
Обосновани ли са поставените въпроси като попадащи в обхвата на специфична разпоредба на правото на Европейския съюз или област, която е във възможностите на правото на Съюза?
Налице ли е връзка между националното законодателство, приложимо по главното производство, и норма от правото на Съюза, различна от Хартата или общите принципи, която да оправдае прилагането на Хартата на основните права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-341/24: Duca di Salaparuta, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
Прилага ли се към регистрациите като защитено наименование за произход (ЗНП) или защитено географско указание (ЗГУ) в лозаро-винарския сектор на наименования, съществуващи преди влизането в сила на Регламент № 1234/2007, заменен след това от Регламент № 1308/2013, каквото е [ЗНП „Salaparuta“] от 8 август 2009 г., що се отнася до пречката за регистрация поради по-ранна марка, която поради своята известност и репутация може да направи въпросното ЗНП или ЗГУ заблуждаващо („закрилата може да въведе потребителите в заблуждение по отношение на истинската идентичност на виното“), член 43, [параграф 2] от Регламент [№o479/2008], или по-точно [член] 118к от Регламент [№ 1234/2007] (впоследствие член 101, [параграф 2] от Регламент [1308]/2013), който изключва закрилата на ЗНП или ЗГУ, когато съответното наименование може да въведе в заблуждение потребителите „в светлината на репутацията и известността на търговската марка“, или това правило не се прилага за наименования, които вече се ползват от национална закрила преди регистрацията съгласно правото на Европейския съюз, в съответствие с принципа на правна сигурност (решение на Съда от 22 декември 2010 г., C‑120/08, Bavaria), според който фактическото положение, освен при наличието на изрична разпоредба в обратен смисъл, обикновено следва да се преценява с оглед на правните норми, които му съответстват по време, със съответно прилагане на предходната правна уредба по Регламент [№ 1493/1999] и разрешаване на конфликта между наименованието за произход и по-ранната марка въз основа на приложение VII [Е, параграф 2], буква б) към посочения регламент?
Ако въз основа на отговора на първия въпрос се приеме, че е необходимо да се приложи Регламент № 1493/1999 към разглежданата в настоящото производство фактическа обстановка, трябва ли всички въпроси относно едновременното съществуване на различните знаци и наличието или липсата на възможност за закрила на наименованията на вина да се решават съгласно предвидената в приложение [VII, Е] към Регламент № 1493/1999 правна уредба, която има за цел да уреди конфликта между марка, регистрирана за вино или гроздова мъст, и идентични на нея защитени наименования за произход или защитени географски указания за дадено вино, или във всички случаи остава възможна хипотезата на недействителност или липса на закрила на по-късните ЗНП или ЗГУ, в случай че географското указание може да въведе в заблуждение потребителите относно истинската идентичност на виното поради репутацията на по-ранна марка, по силата на общия принцип за незаблуждаващия характер на отличителните знаци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/25: Framholm, Заключение от 11 септември 2025 г.
1) Приложими ли са Директиви [2011/95] и [2013/32] по отношение на молби за предоставяне на статут на бежанец по същия начин, както и по отношение на молбите за получаване на статут на субсидиарна закрила, след като е била предоставена временна закрила по силата на Директива [2001/55]?
2) а)
Трябва ли член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива [2001/55] да се тълкуват в смисъл, че възможността да се подаде „молба за убежище“ се отнася до възможността за подаване както на молба за предоставянето на статут на бежанец, така и на молба за получаване на статут на субсидиарна закрила, и за разглеждане на такава молба в светлината на Директиви [2011/95] и [2013/32]?
б) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива [2001/55] да се тълкува в смисъл, че предвидената с нея временна закрила не допуска признаването на статут на субсидиарна закрила, предвиден в Директива [2011/95] по отношение на лицата, имащи право на или ползващи се с временна закрила по силата на първата директива?
3) Ако член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива [2001/55] се прилагат и по отношение на правото на молба за статут на субсидиарна закрила по Директива [2011/95], достатъчно ясни и точни ли са тези членове, разглеждани във връзка с член 10, параграф 2 от Директива [2013/32], за да имат директен ефект?
4) Съвместимо ли е с правото на Съюза национално законодателство като шведската правна уредба, предвидена в глава 21, член 5 от Закона за чужденците, която между молбата за статут на бежанец и тази за статут на субсидиарна закрила признава правото за подаване само на първата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-802/23: MSIG, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
Следва ли понятието „същите деяния“ по смисъла на член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген във връзка с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че обхваща деянията, в които е обвинено дадено лице в рамките на наказателно производство, образувано в една държава членка за терористични актове, когато това лице вече е било осъдено в друга държава членка за същите актове за участие в терористична организация с цел подготовката на терористичен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-311/24: Bundeswettbewerbsbehörde, Заключение от 11 септември 2025 г.
1.a. Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от [Директива 2019/633] да се тълкува в смисъл, че когато в противоречие с член 3, параграф 1, буква г) от посочената директива въз основа на формирана единна воля купувач иска плащане в един и същи ден поотделно от различни доставчици, които съгласно член 1 от посочената директива се ползват от закрилата ѝ, тази разпоредба не допуска национална правна уредба, съгласно която посочените искания за плащане в тяхната съвкупност се считат за едно единно нарушение (идеална съвкупност) с възможност само за еднократно налагане на санкция?
1.b. Има ли значение за отговора на въпрос 1.а. обстоятелството, че съгласно националната австрийска санкционна норма (член 6, параграф 2 от FBWG) за такова нарушение може да се наложи глоба с максимален размер (само) до 500000 евро, като се има предвид разпоредбата на член 6, параграф 1, последно изречение от Директива (ЕС) 2019/633, съгласно която санкциите трябва да са ефективни, пропорционални и възпиращи предвид естеството, продължителността, повторяемостта и тежестта на нарушението?
2. В случай, че на въпрос 1.а. се отговори утвърдително:
Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от Директива 2019/633 да се тълкува в смисъл, че всяко искане за плащане, насочено към всеки един от доставчиците — доколкото нарушава забраната на член 3, параграф 1, буква г) от Директива (ЕС) 2019/633 — следва да се счита за подлежаща на самостоятелно санкциониране търговска практика, за която съгласно принципа на кумулиране на наказанията трябва да се наложи отделна санкция (глоба) и следователно трябва да се наложат множество глоби, като се има предвид, че националната австрийска санкционна норма (член 6, параграф 2 от FBWG) предвижда налагане на глоба с максимален размер до 500000 евро?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.