Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-127/24: VHC 2 Seniorenresidenz, Заключение от 4 септември 2025 г.
1) Представляват ли „неопределен брой потенциални адресати“ по смисъла на определението за „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] настанените лица в стопанисван с търговска цел дом за възрастни хора, разполагащи в стаите си с изводи за телевизия и радио, до които стопанисващият дома за възрастни хора препредава едновременно, непроменено и несъкратено чрез кабелната си мрежа радио- и телевизионни програми, приемани чрез собствения му сателитен приемник?
2) Продължава ли да е общовалидно използваното досега от Съда на Европейския съюз определение, съгласно което, за да се възприеме квалификацията „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива [2001/29], „закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред нова публика, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им“, или използваният технически способ има значение само в случаите, при които препредаването на съдържание, първоначално получено наземно, чрез сателит или кабел, се осъществява в общодостъпното интернет пространство?
3) Налице ли е „нова публика“ по смисъла на определението за „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива [2001/29], ако стопанисващият с търговска цел дом за възрастни хора едновременно, непроменено и несъкратено препредава чрез кабелната си мрежа радио- и телевизионни програми, приемани чрез собствения му сателитен приемник, до наличните изводи за телевизия и радио в стаите на обитателите на дома
От значение ли е за тази преценка обстоятелството дали независимо от кабелното предаване настанените лица имат възможност за наземно приемане на телевизионни и радиопрограми в стаите си
От значение ли е за тази преценка и обстоятелството дали притежателите на права вече са получили възнаграждение за съгласието за първоначалното излъчване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-625/24: ClaimCompass, Определение от 4 септември 2025 г.
Налице ли са достатъчно точни и конкретни сведения относно фактическата и правната рамка на спора, които да позволят на Съда да прецени релевантността на преюдициалното запитване?
Могат ли настъпилите след отправяне на запитването обстоятелства да поставят под съмнение необходимостта от произнасяне на Съда по поставените въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/22: AW “T”, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, както и практика на конституционния съд на същата държава членка, според които национален съд е длъжен да се съобрази със съдебен акт, постановен от съдебен състав на по-висшестояща юрисдикция, когато въз основа на акт на Съда този национален съд констатира, че един или повече съдии, които са част от този съдебен състав, не отговарят на изискванията за независим, безпристрастен и предварително създаден със закон съд по смисъла на тази разпоредба, и освен това по силата на националното право този съд е възпрепятстван да провери редовността на формирането на споменатия съдебен състав въз основа на същите обстоятелства като възприетите в посочения акт на Съда?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че когато въз основа на акт на Съда се установи, че съдебен орган от последна инстанция не отговаря на изискванията за независим, безпристрастен и предварително създаден със закон съд по смисъла на тази разпоредба, постановеният от такъв орган акт, с който съответното дело се връща на низшестоящ съд за ново разглеждане, трябва да се счита за нищожен, когато с оглед на разглежданото процесуално положение такава последица е наложителна, за да се гарантира предимството на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-625/24: ClaimCompass, Определение от 4 септември 2025 г.
Какви са изискванията за допустимост на преюдициалното запитване съгласно член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Може ли преюдициално запитване да бъде разгледано, когато не са предоставени достатъчно данни относно съществуването и предмета на главното производство след оттегляне на искането?
Какви са последиците за допустимостта на преюдициалното запитване, когато спорът се трансформира и вече не засяга първоначалния предмет на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-451/24: Kwizda Pharma II, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
1) Как следва да се тълкува изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
Следва ли изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да обхваща само продукт, който който по смисъла на член 2, параграф 1 от [изменената Директива 2001/83]
– е промишлено приготвен или
– е произведен по метод, който включва промишлен процес?
При утвърдителен отговор: следва ли изразът „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да обхваща само продукт, който по смисъла на член 2, параграф 1 от [изменената Директива 2001/83] е промишлено приготвен или е произведен по метод, който включва промишлен процес, ако общностното право определя изисквания за приготвянето на продукта, съответно за пускането му на пазара като такъв (определен) „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, от такова естество?
При отрицателен отговор: по какви критерии следва да се установи дали даден продукт следва да бъде квалифициран като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, по смисъла на член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
2) Как следва да се тълкува изразът „в случаи на съмнение“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]?
3) Как следва да се тълкува изразът „може да попадне“, съдържащ се в член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83]
Обхваща ли изразът „може да попадне“ и продукт, който очевидно или след провеждане на административна или съдебна процедура не следва да бъде квалифициран като (определен) „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“?
4) a) В каква степен член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] или други разпоредби на общностното право забраняват на органа, който е компетентен да прилага разпоредби на общностното право, приложими по отношение на определен „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, да ги приложи по отношение на този продукт, ако след провеждане на процедура органът за лекарствените продукти го е квалифицирал окончателно като лекарствен продукт?
4) б) Следва ли член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] или други разпоредби на общностното право да се тълкуват в смисъл, че националният орган няма право по отношение на продукт,
– който след провеждане на процедура за проверка от страна на органа за лекарствените продукти е квалифициран като лекарствен продукт и
– който (понастоящем) е пуснат на пазара като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“,
да забрани на лицето, което го е пуснало на пазара, да продължи да пуска на пазара този продукт като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“ (поради това, че не са изпълнени законовите изисквания за пускане на пазара на този продукт като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“)?
6) Прилагат ли се общностните разпоредби за предимство на правото в областта на лекарствените продукти [вж. по-специално член 2, трета алинея, буква г) от Регламент № 178/2002 по отношение на храните, съображение 6 от Регламент № 1223/2009 по отношение на козметичните продукти, член 1, параграф 6, буква б) от Регламент 2017/745 по отношение на медицинските изделия, член 1, параграф 2 от Директива 2002/46 по отношение на хранителните добавки], и когато е сигурно, че продукт, който следва да бъде квалифициран като лекарствен продукт и е пуснат на пазара като „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“, не отговаря на необходимите условия за квалифицирането му като такъв „продукт, който е предмет на друг законодателен акт на Общността“?
7) Как следва да се разграничи приложното поле на правилото за предимство на правото в областта на лекарствените продукти по член 2, параграф 2 от [изменената Директива 2001/83] от приложното поле на правилата за предимство на правото в областта на лекарствените продукти, които за определени продукти предвиждат отрицателно изискване този продукт да не бъде квалифициран като лекарствен продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-480/24: Čiekuri-Shishki, Заключение от 4 септември 2025 г.
1) Какви обстоятелства сочат, че дадено лице е свързано лице по смисъла на член 2 от [Регламент № 269/2014]
Трябва ли юридическо лице, 50 % от дяловете на което се притежават от юридическо лице, чийто действителен собственик е физическо лице, включено в списъка от приложението към Регламент за изпълнение [2022/336], да се счита за свързано юридическо лице […]?
2) При утвърдителен отговор на втората част от първия преюдициален въпрос трябва ли юридическо лице, което притежава 50 % от дяловете на юридическото лице, описано във втората част на първия преюдициален въпрос, също да се счита за свързано юридическо лице по смисъла на член 2 от Регламент № 269/2014?
3) Включват ли лицата, образуванията или органите, посочени в член 11, параграф 1, буква б) от Регламент № 269/2014, и свързаните юридически лица по смисъла на член 2 от същия регламент?
4) Длъжни ли са съдилищата при разглеждане на всички искове да извършват служебна проверка дали някоя от страните по делото е лице от посочените в член 2 или член 11, параграф 1, буква а) или буква б) от Регламент № 269/2014?
5) Какви правни последици произтичат от разпоредбата на член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014, която предвижда, че исковете, предявени от лицата, посочени в букви а) и б) на същата разпоредба, „не се удовлетворяват“
Или възможно ли е да се приеме, че съдът може да се произнесе по същество по тези искове, когато в диспозитива на решението си постанови, че същото не може да бъде изпълнено, докато тези лица са включени в съответния списък?
6) Член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014 има ли правно действие, когато не ищецът, а ответникът е лице от посочените в буква а) или буква б) на този параграф?
7) Трябва ли в мотивите на решението на съда да се оповестяват данните (име и фамилия) за физическото лице, на което са наложени санкции
Трябва ли при публикуване на решението на съда тези лични данни да бъдат псевдонимизирани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-121/24: Vaniz, Заключение от 4 септември 2025 г.
1) Разпоредбите на § 44 от преамбюла и чл. 205 от [Директива 2006/112] и съответно принципите за прозрачност и съразмерност на отговорността допускат ли образуване на производство по установяване качеството на солидарен длъжник за плащане на ДДС и размер на солидарната отговорност, след като основният носител на задължението вече е престанал да съществува като правен субект?
2) Допускат ли след заличаване на задълженото лице без правоприемство на правата и задълженията му да съществува вписано задължение на това лице, за което впоследствие да отговаря трето лице?
3) Отговаря ли посочената административна практика на националната данъчна администрация на проявлението на принципа на правна сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.