Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Трябва ли принципът на правна сигурност, както и принципът на ефективност, които са част от [правото на Съюза], да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, която не предоставя на съда никаква свобода на преценка, като правната уредба по член 164, параграф 5 от [стария данъчно-процесуален кодекс], и съдебната практика, основана на тази правна уредба, по силата на които срокът в областта на данъка върху [ДДС], в рамките на който се погасява правото на данъчната администрация да установи данъчното задължение, спира да тече през цялата продължителност на съдебните проверки, независимо от броя на повторно образуваните данъчно административни производства и без да се поставя горна граница за кумулираната продължителност на спиранията при последователно провеждани няколко съдебни проверки, включително когато юрисдикцията, която се произнася по решение на данъчния орган, прието в рамките на повторно образувано производство в резултат на предходно съдебно решение, констатира, че данъчният орган не е спазил указанията, съдържащи се в това съдебно решение, с други думи, когато отговорността за образуването на новото съдебно производство е на посочения данъчен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Възможно ли е разпоредбите относно свободното движение на стоки в част трета, дял II от Договора за функционирането на Европейския съюз или член 110 ДФЕС да не допускат законодателството на държава членка, което предвижда, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство включеният в стойността на всеки автомобил данък върху моторните превозни средства по смисъла на [Закона за данъка върху моторните превозни средства 1482/1994] не се възстановява на собственика на този автомобил, когато той го изнася окончателно с цел да го използва постоянно в друга държава членка, и от значение ли е в този контекст обстоятелството дали е налице намерение за постоянно използване на моторното превозно средство основно на територията на държавата членка, която е събрала данъка върху моторното превозно средство, и дали то действително е постоянно използвано по този начин?
Ако използването, за което е предназначено съответното моторно превозно средство, и действителното му използване са от значение за отговора на първия въпрос, как следва да се докаже непостоянният характер на това използване, при положение че не може предварително да се провери продължителността на използването на дадено моторно превозно средство, върху което се упражнява неограничено право на собственост в съответната държава членка?
Ако при обстоятелства като разглежданите в главното производство отказът за възстановяване при износ по смисъла на Autoverolaki представлява ограничение на свободното движение на стоки, може ли това ограничение да бъде обосновано с целта да се ограничи износът на стари моторни превозни средства, които са често в лошо състояние и замърсяват околната среда
Следва ли ограничението за възстановяването при износ само по отношение на моторни превозни средства на по-малко от десет години да се счита за несъвместимо с правото на Съюза с мотива, че върху внесените употребявани моторни превозни средства все пак се събира данък върху моторните превозни средства, независимо на колко години са те?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли да се считат за „оператори“ по смисъла на член 2, буква г) от Регламент № 273/2004 физическите и юридическите лица, които участват в пускането на пазара на включени в списъка вещества по такъв начин, че това участие представлява наказуемо деяние по член 2, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2004/757?
При утвърдителен отговор:
а) Посочените в първия въпрос действия на оператора представляват ли „обстоятелства“ по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 273/2004?
б) Действия като получаването, транспортирането и съхраняването на включени в списъка вещества представляват ли „обстоятелства“ по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 273/2004, ако не са извършени с намерението тези вещества да се доставят на трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли понятието „продажна цена“ по смисъла на член 2, буква а) от [Директива 98/6] да се тълкува в смисъл, че тя трябва да съдържа размера на депозита, който потребителят е длъжен да плати при покупката на стоки, предлагани в депозитни бутилки или депозитни буркани?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Имат ли държавите членки съгласно член 10 от [Директива 98/6] право да запазят дерогация от член 3, параграфи 1 и 4 във връзка с член 2, буква а) от [Директива 98/6] като тази по член 1, параграф 4 от [PAngV], съгласно която в случая, когато наред със заплащането на дадена стока се изисква плащане и на подлежащо на възстановяване обезпечение, размерът на това обезпечение задължително се посочва наред с цената на стоката, като не следва да се [посочва] обща сума, или това е в разрез с подхода за пълно хармонизиране, възприет в [Директива 2005/29]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Съвместима ли е с член 14, параграф 1, буква а) от Директива [2003/96] испанската правна уредба, която предвижда данъчно облагане на въглищата, предназначени за производство на електроенергия, когато, макар в нея да се посочва, че то има за цел опазването на околната среда, това предназначение не е отразено в структурата на данъка и данъците се събират с цел финансиране на разходите за електроенергийната система?
2) Може ли да се счита, че целта, свързана с опазването на околната среда, е конкретизирана в структурата на данъка, поради обстоятелството че акцизните ставки се определят въз основа на калорийната мощност на въглищата, използвани за производство на електроенергия?
3) За да бъде изпълнено предназначението, свързано с опазването на околната среда, достатъчно ли е да се въведат данъци върху определени невъзобновяеми енергийни продукти, а използването на енергийни продукти, които се считат за по-екологично чисти, да не подлежи на данъчно облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Като се има предвид член 17 ДФЕС, попада ли в приложното поле на правото на Съюза, и по-специално на член 56 ДФЕС, положение, при което религиозно общество, признато и установено в държава — членка на Европейския съюз, е подало искане в друга държава членка за субсидиране на частно училище, признато от това общество за религиозно и управлявано в тази друга държава членка от сдружение, регистрирано в съответствие с правото на тази друга държава членка?
Следва ли да се приеме, че член 56 ДФЕС не допуска национална правна уредба, която предвижда като условие за субсидиране на религиозните частни училища признаването на подалия искането за субсидиране като църква или религиозно общество съгласно националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 3 (право на информация относно правата) и член 4 (декларация за правата при арест) от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент [и на Съвета] от 22 май 2012 г., член 7 (право на лицата да запазят мълчание) от [Директива 2016/343/ЕС], във връзка с член 48 (презумпция за невиновност и право на защита) от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат наложената на националния съд забрана да разглежда служебно нарушение на правото на защита, гарантирано от посочените директиви, и по-специално забраната да разглежда служебно, с оглед на отмяната на производството, непредоставянето на информация за правото да се запази мълчание при ареста или късното предоставяне на информация за правото да се запази мълчание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 18, параграф 1 и член 57, параграф 4, буква ж) и параграф 6 от Директива 2014/24, както и член 1, параграф 1, четвърта алинея и член 1, параграф 3 от Директива 89/665 (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че решението на възлагащ орган да впише даден икономически оператор в списък на ненадеждни доставчици и така да ограничи за определен период възможността му да участва в обявените впоследствие процедури за възлагане на обществени поръчки с мотива, че този икономически оператор е извършил съществено нарушение на сключен с възлагащия орган договор, е мярка, която може да бъде оспорена пред съд?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли цитираните по-горе разпоредби от правото на Съюза (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и практика по прилагането ѝ, съгласно които: а) при разваляне на договор за обществена поръчка поради съществено нарушение на договора възлагащият орган не приема официално (отделно) решение относно вписването на икономическите оператори в списъка на ненадеждните доставчици; б) икономическият оператор не е предварително уведомен, че предстои да бъде вписан в списъка на ненадеждните доставчици и поради това не може да представи съответните обяснения и впоследствие да обжалва ефективно вписването; в) възлагащият орган не извършва отделна проверка на обстоятелствата около лошото изпълнение на договора и следователно, ако договорът за обществена поръчка е законосъобразно развален поради съществено нарушение, икономическият оператор, който de jure е отговорен за това нарушение, автоматично се вписва в списъка на ненадеждните доставчици?
Ако отговорите на първите два въпроса са утвърдителни, трябва ли цитираните по-горе разпоредби от правото на Съюза (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че съдружниците в съвместна дейност (субекти, съставляващи съвместно доставчик), изпълнили договора за обществена поръчка, който е законосъобразно развален поради съществено нарушение, могат да докажат своята надеждност и така да бъдат изключени от списъка на ненадеждните доставчици, по-специално въз основа на размера на техния дял (стойността) от изпълнения договор, несъстоятелността на водещия съдружник, действия на този съдружник и приноса на възлагащия орган за неизпълнението на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Допуска ли член 20 ДФЕС във връзка с член 7 от [Хартата] законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, съгласно което гражданството на тази държава членка се загубва по принцип по силата на закона при навършване на 22‑годишна възраст от лица, които са родени извън тази държава членка, никога не са живели в нея и не са пребивавали в нея при обстоятелства, които да показват тясна връзка с нея, в резултат на което лицата, които нямат и гражданство на друга държава членка, биват лишени от статута си на граждани на Съюза и от правата, свързани с този статут, като се има предвид, че съгласно разглежданото в главното производство законодателство:
a) съществуването на тясна връзка с държавата членка се предполага по-специално след пребиваване от общо една година в нея;
б) ако молбата за запазване на гражданство е подадена, преди лицето да е навършило 22 години, може да се получи разрешение за запазване на гражданството на държавата членка при облекчени условия, като за тази цел компетентните органи трябва да преценят последиците от загубване на гражданството; и
в) изгубеното гражданство може да бъде възстановено след навършване на 22‑годишна възраст само чрез натурализация, което е свързано с редица изисквания, включително изискването за непрекъснато пребиваване в държавата членка за по-дълъг период от време, макар изискваният срок на пребиваване да може да бъде донякъде съкратен за бивши граждани на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1. Когато получателят на стоките констатира количествена разлика в повече спрямо посоченото в първоначалната митническа декларация, приложим ли е член 173 или член 174 от [Митническия кодекс на Съюза]?
2. За какви стоки става дума в израза „стоки, различни от първоначално декларираните“ по смисъла на член 173 от [Митническия кодекс на Съюза]: различни в количествено отношение, различни в качествено отношение или и двете?
3. В случай че установи количествена разлика в повече спрямо посочените в митническата декларация стоки, разполага ли получателят на стоките с процесуален способ съгласно [Митническия кодекс на Съюза], който да му позволява да поправи грешките, без да бъде санкциониран по административен или наказателен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.