Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли разпоредбите на член 58 от Директива [24/2014], принципът на пропорционалност и принципът на отговорност да се тълкуват в смисъл, че възлагащият орган има право, по отношение на дейности, които имат несъществено значение за дадена обществена поръчка, да определя критериите за технически капацитет, т.е. да преценява необходимостта в документацията за обществената поръчка да се включат или да не се включат критерии относно техническия и професионалния капацитет, и относно способността да се упражнява техническа и професионална дейност, при положение че тези критерии произтичат от разпоредби на специални закони?
Допускат ли принципите на прозрачност и на пропорционалност документацията за обществена поръчка да бъде автоматично допълвана с критерии за квалификация, произтичащи от специални закони, приложими към дейности, свързани с обществена поръчка, която следва да бъде възложена, които критерии не са били упоменати в документацията за обществената поръчка и които възлагащият орган е решил да не налага на икономическите оператори?
а) Допускат ли член 63 от Директива [2014/24] и принципът на пропорционалност изключването от процедурата на оферент, който не е посочил поименно оператор като подизпълнител, за да изпълни критерии относно техническия и професионалния капацитет и относно способността за упражняване на техническа и професионална дейност, които произтичат от разпоредбите на неупоменати в тръжната документация разпоредби на специални закони, когато съответният оферент е избрал друг вид възможност да ангажира специалисти в обществената поръчка въз основа на договор, а именно чрез договор за предоставяне на услуги, или е представил декларация за тяхната готовност за участие?
б) Има ли право икономическият оператор да определя собствената си организация и договорните отношения в рамките на групата, и съществува ли възможност за ангажиране в обществената поръчка и на доставчици на услуги/стоки, като се има предвид, че тези доставчици не са част от субектите, чийто капацитет оферентът възнамерява да използва, за да докаже, че изпълнява съответните критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Съвместима ли е с Делегиран регламент 2016/161, и по-специално с членове 25, 31, 32, 35, 36 и 44 от него, национална правна разпоредба, която създава интерфейс — като инструмент, обслужващ съответния регистър — който е публична собственост и се управлява от държавен орган?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, съвместима ли е с Делегиран регламент 2016/161, и по-специално с членове 25, 31, 32, 35, 36 и 44 от него, национална правна разпоредба, която налага на аптеките използването на посочения интерфейс всеки път когато отпускат лекарствени продукти, заплащани от Националната здравна система?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместима ли е с Делегиран регламент 2016/161, и по-специално с членове 25, 31, 32, 35, 36 и 44 от него, национална правна разпоредба, която предвижда, че ако не се постигне споразумение между съответния държавен орган и правния субект, управляващ националния регистър, за присъединяването към последния на посочения по-горе интерфейс, решението за това присъединяване може да бъде взето едностранно и с властническо волеизявление със заповед на министъра?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Валидно ли се имплементира чл. 10 Директива 2016/680, чрез позоваване в национален закон — чл. 25 ал. 3 и чл. 25а от [ЗМВР] — на сходната норма на чл. 9 от [ОРЗД]?
Спазено ли е изискването по чл. 10 б. „а“ от Директива 2016/680 вр чл. 52 вр чл. 3 и чл. 8 от Хартата относно предвидено в закон ограничение на личната неприкосновеност и на защитата на лични данни, при противоречиви национални норми относно допускането на обработка на генетични и биометрични данни за нуждите на полицейската регистрация?
Съответен ли е на чл. 6 б. „а“ от Директива 2016/680 вр чл. 48 от Хартата национален закон — чл. 68 ал. 4 от [ЗМВР], който предвижда задължение за съда да разпореди принудително събиране на лични данни (фотографиране, дактилоскопиране и взимане на образци за ДНК профил), ако обвиняем за умишлено престъпление от общ характер откаже доброволно да сътрудничи при снемане на тези лични данни, без съдът да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, предмет на обвинението?
Съответен ли е на чл. 10, чл. 4 ал.1 б. „а“ и б. „в“, чл. 8 ал. 1 и ал. 2 от Директива 2016/680 национален закон — чл. 68 ал. 1—3 от [ЗМВР], който предвижда като общо правило фотографиране, дактилоскопиране и взимане на образци за ДНК профил на всички обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС], [Решение 2006/928], както и гаранциите за независимост и безпристрастност, наложени от правото на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на главния инспектор в Съдебния инспекторат да издава нормативни (подзаконови) и/или индивидуални административни актове, с които самостоятелно взема решения за организацията на институционалната рамка на Съдебния инспекторат за подбор на съдебните инспектори и за оценка на тяхната дейност, за извършването на инспекционните дейности, както и за назначаването на заместник-главния инспектор, когато съгласно устройствения закон тези лица са единствените, които могат да изпълняват, одобряват или отменят актове по дисциплинарно разследване срещу главния инспектор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на основание член 100 от Процедурния правилник на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Коя юрисдикция е компетентна да реши въпроса за съдебните разноски при прекратяване на производството пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
3) С оглед на разпоредбите на член 57 ДФЕС представлява ли възстановяването на ДДС и на акцизите от данъчните администрации на няколко държави членки вътреобщностна доставка на услуги или дейност на общ комисионер, действащ като посредник по търговска сделка?
4) Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице ограничение на свободното предоставяне на услуги, когато получателят на услуга, предоставена от установен в друга държава членка доставчик на услуги, е задължен от законодателството на държавата членка, в която е установен, да удържи данък върху дължимото възнаграждение за разглежданата доставка на услуги, като се има предвид, че липсва такова задължение за удържане на данък, когато договаря същата услуга с доставчик на услуги, установен в същата държава членка като получателя на услугите?
5) Представлява ли данъчното третиране в държавата, на която е местно лицето, изплащащо дохода, фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на услуги, доколкото, за да избегне прилагането на данъка при източника в размер на 4 %, местното лице трябва да си сътрудничи в областта на възстановяването на ДДС и на акцизите само със също местни образувания, а не с други, установени в други държави членки?
6) Може ли да се счита за нарушение на член 56 ДФЕС и обстоятелството, че полученият от чуждестранното лице брутен размер на дохода се облага с данък 4 % (или евентуално 16 %), докато корпоративният данък, прилаган към местния за същата държава членка доставчик на услуги (доколкото реализира печалба), възлиза на 16 % от нетния размер, тъй като такова данъчно облагане представлява друг фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на разглежданите услуги от чуждестранни лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
1) Следва ли от общия принцип на предимство на правото на Съюза и/или на лоялно сътрудничество, поначало или в конкретния контекст на правото в областта на околната среда, че когато лице оспори по съдебен ред действителността на административен акт, като се позовава изрично или мълчаливо на конкретен акт от правото на Съюза, но не посочва кои разпоредби на акта са нарушени или с оглед точно на кое тяхно тълкуване, националният съд, пред който е подадена жалбата, трябва или може да я разгледа въпреки нормите на националното процесуално право, които изискват конкретните нарушения да бъдат посочени в писмените изявления на лицето?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли от член 4, параграфи 2, 3, 4 и/или 5, и/или от приложение III към Директивата за ОВОС, и/или от Директивата, разглеждани в светлината на принципите на правна сигурност и на добра администрация съгласно член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, че когато компетентен орган реши да не подлага предложение за издаване на разрешение за строеж на оценка на въздействието върху околната среда, трябва да има изрично, ясно и/или конкретно посочване на точните документи, в които са изложени мотивите на компетентния орган?
3) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли от член 4, параграфи 2, 3, 4 и/или 5, и/или от приложение III към Директивата за ОВОС, и/или от Директивата, разглеждани в светлината на принципите на правна сигурност и на добра администрация съгласно член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, че когато компетентен орган реши да не подлага предложение за издаване на разрешение за строеж на оценка на въздействието върху околната среда, той е длъжен да направи изрично изложение, в което се разглеждат всички конкретни раздели и подраздели от приложение III към Директивата за ОВОС, доколкото тези раздели и подраздели са потенциално релевантни за проекта?
4) Следва ли член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че при прилагането на принципа, че за да се определи дали е необходимо впоследствие да се извърши проверка на последиците от даден план или проект за съответната територия, на етапа на предварителната проверка не следва да се вземат предвид мерките, предназначени за избягване или намаляване на вредните последици от плана или проекта за тази територия, компетентният орган на държава членка има право да вземе предвид характеристиките на плана или проекта, включващи отстраняване на замърсители, които могат да доведат до намаляване на вредните въздействия върху европейската зона, единствено поради това че тези характеристики не са предвидени като мерки за смекчаване на въздействието, дори да имат такъв ефект, и биха били включени в проекта като стандартни характеристики, независимо от въздействието върху съответната европейска зона?
5) Следва ли член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че когато независимо от въпросите или опасенията, изразени от експертните органи, на етапа на предварителната проверка компетентният орган на държава членка е убеден, че не е необходима проверка, той трябва да изложи изрични и подробни мотиви, които могат да разсеят всяко разумно от научна гледна точка съмнение относно последиците от предвидените строителни работи за съответната европейска зона, и тези мотиви трябва изрично и индивидуално да отстраняват всяко от съмненията, изразени в това отношение в процеса на участие на обществеността?
6) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията и/или Директивата, разглеждани в светлината на принципите на правна сигурност и на добра администрация съгласно член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, че когато компетентен орган реши да не подлага предложение за издаване на разрешение за строеж на процедура за проверка, трябва да има изрично, ясно и/или конкретно посочване на точните документи, в които са изложени мотивите на компетентния орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Може ли главното предвидено действие на дадено вещество да е фармакологично по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 93/42 и когато не се основава на рецепторно обусловен начин на действие и освен това субстанцията не се абсорбира от човешкото тяло, а остава по повърхността, например на лигавицата, и реагира там
По какви критерии в такъв случай трябва да се разграничават фармакологични и нефармакологични, по-специално физикохимични, средства?
Може ли даден продукт да се счита за съдържащо вещества медицинско изделие по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 93/42, ако при сегашното състояние на научното познание липсва отговор за начина на действие на продукта и поради това не може окончателно да се изясни дали главното предвидено действие се постига по фармакологичен или по физикохимичен път?
Трябва ли в такъв случай квалифицирането на продукта като лекарствен продукт или като медицинско изделие да се извърши въз основа на цялостна оценка, която включва и останалите му характеристики и всички други обстоятелства, или, ако е предназначен за превенция, лечение или облекчаване на заболявания, продуктът трябва да се счита за лекарствен продукт според представянето му, по смисъла на член 1, точка 2, буква а) от Директива 2001/83, независимо дали се твърди наличие на специфичен лекарствен ефект?
Прилага ли се и в такъв случай предимството на режима за лекарствените продукти съгласно член 2, параграф 2 от Директива 2001/83?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 53 от Регламента за продуктите за растителна защита да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка при определени условия да предостави разрешение за третиране на семена с продукти за растителна защита, за продажба или за сеитба на семена, третирани с продукти за растителна защита?
При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли при определени условия член 53 от Регламента за продуктите за растителна защита да се прилага за продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, чието пускане на пазара или използване е ограничено или забранено на територията на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли Регламент (ЕС) № 528/2012 и съответно членове 34 и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба:
– която забранява определени търговски практики, като отстъпките, намаленията, комисионите, разликата в общите и специалните условия за продажба, предоставянето на безплатни бройки или всякакви еквивалентни практики във връзка с биоциди, спадащи към продуктови типове 14 и 18, включени в главна група 3 на тези типове продукти, съгласно приложение V към този регламент;
– която изисква поставянето на указание относно рекламата, предназначена за професионалните потребители, за биоциди, спадащи към продуктови типове 2 и 4, включени в главна група 1 на тези типове продукти, както и към продуктови типове 14 и 18;
– която забранява рекламата, предназначена за широката общественост, в полза на биоциди, спадащи към продуктови типове 2 и 4, както и към продуктови типове 14 и 18?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.