Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-877/24: Shamsi, Заключение от 22 януари 2026 г.
1) Изключва ли Директива [2008/115], и по-специално членове 6, 8 и 9 от нея, издаването на решение за връщане на чужденец, който не може да изпълни задължението си за връщане, нито може да бъде изведен от територията на Европейския съюз в продължение на дълъг период от време поради изпълнение на наказанието лишаване от свобода за дълъг период от време или на доживотен затвор?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжна ли е държавата членка, евентуално на основание член 6, параграф 4 от Директива [2008/115], да предостави на чужденеца самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, за продължителността на лишаването от свобода за дълъг период от време или на доживотния затвор?
3) Съществува ли в контекста на член 6, параграф 1 от Директива [2008/115], наред с уредените в параграфи 2—5 изключения, както и с принципите и интересите по смисъла на член 5 от тази директива, основание за извършване на проверка за пропорционалност в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/24: Agrupació de Neteja Sanitaria, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Следва ли член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която доставката на услуги, извършвани от самостоятелна група лица, не може да се квалифицира като доставка на „пряко необходими“ услуги по смисъла на посочената разпоредба, когато тези услуги са необходими за освободената от ДДС дейност, осъществявана от посочените лица, но поради общия си характер не са свързани изключително с тази дейност?
Следва ли член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на национална правна уредба, съгласно което по принцип е налице нарушаване на конкуренцията или опасност от нарушаване на конкуренцията, когато поради общия си характер услугите, извършвани от самостоятелна група лица в полза на нейните членове, могат да се използват за каквато и да било облагаема дейност, а не изключително за осъществяваната от тях дейност, освободена от ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-423/23: Secab, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Допускат ли член 5, параграф 4 от Директива 2019/944, съображения 3 и 12 от Директива 2018/2001, както и член 6, параграф 1 и член 8 от Регламент 2022/1854 във връзка с член 7, параграф 5 и със съображения 27—29 и 39 от него национална правна уредба, която е приета преди Регламент 2022/1854 и за периода от 1 февруари 2022 г. до 30 юни 2023 г. е определила таван на пазарните приходи, получени от производителите на електроенергия от инсталации, използващи хидроелектрическа енергия от течаща вода, без да гарантира възможността тези производители да задържат 10 % от приходите си над този таван?
Допускат ли член 5, параграф 4 от Директива 2019/944, съображения 2, 3 и 12 от Директива 2018/2001, както и член 6, параграф 1 и член 8, параграф 2, букви б) и в) от Регламент 2022/1854 във връзка със съображения 27—29 и 39 от него национална правна уредба, която е приета преди Регламент 2022/1854 и за периода от 1 февруари 2022 г. до 30 юни 2023 г. е определила таван на пазарните приходи, получени от производителите на електроенергия от инсталации, използващи хидроелектрическа енергия от течаща вода, като е определила този таван въз основа на средноаритметична стойност на установените цени в съответната пазарна зона в периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2020 г., преизчислени според инфлацията, доколкото такава правна уредба не засяга инвестициите в сектора на енергията от възобновяеми източници по смисъла на този член 8, параграф 2, букви б) и в), което трябва да се прецени с оглед на всички релевантни обстоятелства?
Допускат ли съображение 3 от Директива 2018/2001, както и член 7, параграф 1, букви з)—й), член 8, параграф 1, букви а) и г) и член 8, параграф 2 от Регламент 2022/1854 във връзка със съображения 27 и 41 от него национална правна уредба, която е приета преди Регламент 2022/1854 и за периода от 1 февруари 2022 г. до 30 юни 2023 г. е определила таван на пазарните приходи, получени от производителите на електроенергия от инсталации, използващи хидроелектрическа енергия от течаща вода, без да предвиди таван за приходите от продажбата на енергия, произведена от каменни въглища, нито диференциран таван за производителите на електроенергия от слънчеви, геотермални или вятърни източници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/24: AK Dlhopolec и др., Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Трябва ли член 49 от Хартата, принципът на законоустановеност на престъплението и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата по настоящото дело, съгласно която правното основание за налагане на санкция е неспазването на изискването за безпристрастност от страна на оправомощеното лице, без да са посочени по-подробно критериите, въз основа на които следва да се преценява тази безпристрастност?
Трябва ли член 49 от Хартата, принципът на законоустановеност и пропорционалност на наказанието и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата по настоящото дело, съгласно която се налага глоба в размер на [получената от партньора на публичния сектор] икономическа полза, без в самата правна уредба да са посочени изрично основните параметри за определянето на тази полза, и по-специално базата за изчисляването на същата и периодът, през който тя е реализирана?
Трябва ли член 49 от Хартата и принципът на пропорционалност на наказанието да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата в настоящото дело, съгласно която органът, налагащ на партньор на публичния сектор глоба, автоматично налага глоба в размер на [получената от този партньор] икономическа полза, без да може да разграничи кое нарушение е причина за налагането на глобата и без да може да вземе предвид другите негативни правни последици (от санкцията), които могат да възникнат за санкционираното лице след налагането на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/24: NOVIS, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Трябва ли член 155 от Директива [Платежоспособност II] да се тълкува в смисъл, че обхваща и случаите, в които надзорният орган на приемащата държава упражнява надзор за това дали застрахователно предприятие от друга държава членка изпълнява задълженията, установени с Регламент № 1286/2014 или въз основа на Директива 2016/97?
Ако отговорът е утвърдителен, произтичат ли от член 155 от Директива Платежоспособност II приоритетно правомощие за надзорния орган на държавата по произход и задължение за надзорния орган на приемащата държава първо да изчерпи уведомителната и корективна процедура по параграфи 1, 2 и 3 от този член, включително в случаите на налагане на административни наказания по смисъла на параграфи 5 и 6 от посочения член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/24: Hadenov, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Задължението за признаване по чл. 6 от Рамково решение 2005/214, възможността за провеждане на консултации по чл. 7, ал. 3 от Рамковото решение, както и принципът за избягване на ненаказуемостта, може ли да се тълкуват като предоставящи възможност на изпълняващия орган, след като констатира, че е налице факултативно основание за отказ по чл. 7, ал. 2, б. ж), т. „i“ от Рамковото решение:
1) да проведе консултация с решаващия орган по реда на чл. 7, ал. 3 от Рамковото решение, с цел установяване дали [заинтересованото] лице разполага с актуална възможност да подаде възражение против решението за налагане на финансова санкция;
2) при положителен отговор да връчи на [заинтересованото] лице решението за налагане на финансова санкция и да му разясни правото на възражение;
3) да изчака резултата от евентуалното възражение, като го отчете при постановяване на акта си по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-77/24: Wunner, Съдебно решение от 15 януари 2026 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква г) от [Регламент „Рим II“] да се тълкува в смисъл, че се отнася и до искове за обезщетение срещу орган на дружество, предявени от кредитор на това дружество на деликтно основание поради извършено от органа нарушение на защитни норми (Schutzgesetze) (като например законови разпоредби относно хазартните игри)?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 4, параграф 1 от този регламент да се тълкува в смисъл, че при предявен иск за обезщетение на деликтно основание поради претърпени загуби от хазартни игри срещу орган на дружество, което без лиценз в Австрия предлага онлайн хазартни игри, мястото на настъпване на вредата се определя по:
а) мястото, от което играчът извършва преводи от банковата си сметка по водената от дружеството игрална сметка;
б) мястото, където дружеството води игралната сметка, по която се завеждат суми, преведени от играча, печалби, загуби и бонуси;
в) мястото, от което играчът прави залози чрез тази игрална сметка, които в крайна сметка водят до загуба;
г) мястото на пребиваване на играча като местоположение на вземането му от изплащането на наличната по игралната му сметка сума;
д) местоположението на основните му активи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-560/24: Besthame, Заключение от 15 януари 2026 г.
Прилага ли се Директива 2004/38 […] по отношение на лице, което, след като е придобило производно [право на] пребиваване в държава членка в качеството си на съпруг на гражданин на Европейския съюз, упражняващ права по Договора в приемащата държава, наскоро е придобило гражданството на приемащата държава и вече не се ползва от каквото и да било производно право в приемащата държава по Директивата, единствено за да се разследва и (при необходимост) да се установи или да се заключи, че в миналото лицето е извършило измама или злоупотреба с права и/или e сключило фиктивен брак по смисъла на член 35 от Директивата с цел да придобие права по Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-748/24: Kotaňák, Заключение от 15 януари 2026 г.
1) Противоречи ли на правото на зачитане на презумпцията за невиновност по член 48, параграф 1 от [Хартата] — във връзка с член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от [Директива 2016/343] — както и на принципа на пропорционалност и правото на защита по член 48, параграф 2 от същата харта, излагането от висшестоящ съд в производство, образувано по протест на прокурор срещу определение на първоинстанционен съд за прекратяване на наказателно производство, на следните правни и фактически изводи в мотивите на съдебния му акт, още преди произнасянето по случая по същество и без по него да са събирани доказателства по съдебен ред:
„Предвид съдържанието ѝ, невярната информация изключително с интимен характер, която подсъдимият чрез съобщението си е разгласил пред широк кръг абонати, може сериозно да разстрои партньорските, семейните и приятелските отношения на пострадалата и да подкопае доверието в нея […]. От доказателствата, които са събрани в досъдебното производство и на които се позовава и районният съд, несъмнено следва, че подсъдимият си служи с лъжи за пострадалата и я напада, поради което тя се оказва в много неприятни положения в своя семеен кръг и обкръжението си. Интимните отношения между нея и SB са измислица на подсъдимия и това, което той посочва в своите изявления, никога не се е случвало […]. Що се отнася до определянето коя от оповестената информация била невярна, това несъмнено е информацията, чиято верност е проверена в досъдебното производство с оглед на събраните доказателства и която се отнася за интимните отношения между пострадалата и свидетеля SB и за сексуалните практики, чието упражняване подсъдимият ясно описва в съобщението си“?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че нито националната правна уредба, нито националната практика задължават висшестоящия съд да извършва преценка на фактическите и правните обстоятелства в мотивите на определение за отмяна и че тези мотиви е можело да се сведат само до посочване, че актът на низшестоящия съд е опорочен, защото първоинстанционният съд е длъжен да събере доказателствата в основния съдебен процес и въз основа на резултатите от събирането на доказателствата да се произнесе по делото?
3) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че висшестоящият съд, разглеждащ протеста на прокурора, се произнася само въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства, които дори още не са разглеждани пред първоинстанционния съд?
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос, представляват ли следните действия и актове подходящи мерки, за да се осигури зачитането на презумпцията за невиновност, по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство:
i) позовавайки се на принципа на предимство и ефективност на правото на Съюза, националният първоинстанционен съд да остави без приложение правните и фактическите изводи, направени от висшестоящия съд в мотивите на съдебния му акт, в частта, в която те противоречат на правото на Съюза — макар, иначе, съгласно националната правна уредба тези изводи да са правно обвързващи — и да се произнесе по делото самостоятелно след надлежно събиране на доказателства;
или
позовавайки се на принципа на предимство и ефективност на правото на Съюза, националният първоинстанционен съд да остави без приложение правните и фактическите изводи, направени от висшестоящия съд в мотивите на съдебния му акт, в частта, в която те противоречат на правото на Съюза — макар, иначе, съгласно националната правна уредба тези изводи да са правно обвързващи — и сам да се произнесе отново по делото, постановявайки същия съдебен акт за прекратяване на наказателното производство като вече веднъж отменения от висшестоящия съд;
или
ii) въз основа на твърдение за липса на безпристрастност, направено от заподозрения, да се стигне до отвод на съдиите от висшестоящия съд от участие в производството поради липсата на безпристрастност, тъй като е нарушена презумпцията за невиновност?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-788/24: Anne Frank Fonds, Заключение от 15 януари 2026 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директивата относно авторското право да се тълкува в смисъл, че публикуването на произведение в интернет може да се квалифицира като публично разгласяване в определена държава само ако публикуването е насочено към публиката в тази държава
При утвърдителен отговор: кои фактори следва да се вземат предвид при преценката в това отношение?
2) Може ли да се приеме, че е налице публично разгласяване в определена държава, ако чрез съвременно блокиране на достъпа на географски принцип (геоблокиране) се гарантира, че публиката в тази държава може да получи достъп до уебсайта, на който е публикувано произведението, само чрез заобикаляне на блокирането с помощта на VPN или подобна услуга
От значение ли е в това отношение в каква степен публиката в държавата, където достъпът е блокиран, желае и е в състояние да получи достъп до съответния уебсайт чрез такава услуга
Има ли значение за отговора на този въпрос дали наред с геоблокирането са приети и други мерки за затрудняване на достъпа до уебсайта от страна на публиката в държавата, където достъпът е блокиран, или за възпиране на публиката от такъв достъп?
3) Ако възможността за заобикаляне на блокирането води до публично разгласяване (по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата относно авторското право) на публикуваното в интернет произведение в държавата, където достъпът е блокиран, може ли да се приеме, че това разгласяване е извършено от лицето, публикувало произведението в интернет, въпреки че достъпът изисква действия от страна на доставчика на съответната VPN или подобна услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.