Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
1) Трябва ли за целите на прилагането на материалноправните разпоредби на Регламент 2015/751 член 2, точка 11 от този регламент да се тълкува в смисъл, че общата нетна сума на плащанията, отстъпките или стимулите, получени от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки от тристранна платежна картова схема във връзка с платежни операции, свързани с карти, или със свързани с тях дейности, трябва да се разглежда като нетна компенсация, дори ако самият този партньор не е издател?
2) Трябва ли член 4 от Регламент 2015/751 във връзка с член 2, точка 10, второ изречение от този регламент да се тълкува в смисъл, че нетната компенсация попада пряко в обхвата на този член 4?
3) Трябва ли член 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че се отнася и за възнаграждения, включително нетни компенсации, получени от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки от платежната картова схема, ако този партньор не е издател?
4) а) Трябва ли член 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че възнаграждение, включително нетна компенсация, получено от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки във връзка с платежни операции или със свързани с тях дейности, има равностоен на обменната такса предмет, ако това възнаграждение има за цел да разшири дейностите по платежната картова схема?
б) Трябва ли член 5 от този регламент да се тълкува в смисъл, че възнаграждение, включително нетна компенсация, получено от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки във връзка с платежни операции или със свързани с тях дейности, има равностоен на обменната такса ефект, ако това възнаграждение води до разширяване на дейностите по платежната картова схема?
в) Ако отговорът на четвъртия въпрос, буква a) и четвъртия въпрос, буква б) е отрицателен, възниква въпросът въз основа на какви критерии и/или фактори следва да се прецени дали възнаграждение, включително нетна компенсация, получено от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки във връзка с платежни операции или със свързани с тях дейности, има равностоен на обменна такса предмет или ефект?
5) Трябва ли член 5 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на член 4 от този регламент е достатъчно възнаграждението да има равностоен на обменната такса предмет, за да се счита за част от нея?
6) Трябва ли член 2, точка 11 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че такса за обслужване на търговец, платена на тристранна платежна картова схема от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки, може да бъде приспадната от получени от него плащания, отстъпки или стимули от платежната картова схема във връзка с платежни операции, свързани с карти, или със свързани с тях дейности?
7) а) Трябва ли член 2, точка 11 от Регламент 2015/751 да се тълкува в смисъл, че от общата сума, получена от партньор в рамките на сътрудничество на различни марки от платежната картова схема, могат да бъдат приспаднати не само неговите финансови компенсации, но и разходите или икономическият еквивалент на предоставена от такъв партньор услуга?
б) Ако отговорът на седмия въпрос, буква a) е утвърдителен: въз основа на какви критерии трябва да се определи тази стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че предоставянето на защитено произведение чрез офлайн стрийминг копие, което се създава от доставчика на стрийминг услуга на устройството на крайния потребител по искане на този потребител, като последният технически не може да разполага с него извън тази услуга и е гарантирано, че носителят на авторското право върху това произведение запазва такъв контрол върху произведението, който му позволява да блокира достъпа до това копие, попада в обхвата на изключението за частно копиране, предвидено в тази разпоредба?
Следва ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че приложението на изключението, предвидено в тази разпоредба, се влияе от обстоятелството, че действието по копиране на съответното произведение за офлайн стрийминг или използването на това копие е било предмет на плащане към носителя на авторското право върху това произведение по силата на лиценз, разрешаващ такова копие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1 a) Изисква ли член 13, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2019/943 производителите на електроенергия с гарантиран достъп, които подлежат на понижаващо диспечиране от системния оператор, да бъдат напълно компенсирани за пропуснатите приходи в резултат на повторното им диспечиране (включително за всяка пропусната финансова подкрепа), така че производителят да бъде възстановен в същото финансово положение, в което би бил, ако не е подлежал на повторно диспечиране и съответно от търговска гледна точка е безразличен по отношение на вероятността да подлежи на повторно диспечиране?
б) В този контекст, какво означава изразът „необосновано ниска или необосновано висока компенсация“ и чрез позоваване на какви критерии или показатели следва да се направи преценката дали компенсацията е „необосновано ниска или необосновано висока“?
в) По-специално, допуска ли член 13, параграф 7 приемането мярка за прилагане, която прави разграничение между производителите на електроенергия по отношение правото им на компенсация в зависимост от това дали производителите се ползват от приоритетно диспечиране?
2 a) Достатъчно ясна, точна и безусловна ли е разпоредбата на член 13, параграф 7 от Регламент 2019/943, било то като самостоятелна формулировка или с помощта на преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС, така че тя да има директен ефект в националното право?
б) В каква степен член 13, параграф 7 изисква или допуска да се приемат национални мерки за изпълнение или прилагане?
3 a) В случай че член 13, параграф 7 от Регламент 2019/943 няма директен ефект, може ли все пак на него да се направи позоваване пред национален съд, за да се оспори законосъобразността на разпоредба от националното право (включително всяка предполагаема национална мярка за изпълнение), за която се твърди, че е несъвместима с него, както и да се изтъкне като основание за отмяна или оставяне без приложение на такава разпоредба или мярка, ако се установи, че е несъвместима с него, или упражняването на такава компетентност от национален съд е изключено от „решение Popławski II“?
б) В случай че член 13, параграф 7 няма директен ефект и ако на него не може да се направи позоваване пред национален съд за целите, посочени във въпрос 3, буква а) по-горе, с какви правни средства за защита разполага предприятие, което твърди, че предполагаема национална мярка за изпълнение неправилно ограничава правото му на компенсация по член 13, параграф 7, независимо дали по силата на член 19, параграф 1 ДЕС, член 47 от Хартата или друга разпоредба?
4. По отношение правилното значение и действие на член 13, параграф 7:
а) Предвид разпоредбите на член 71 от Регламент 2019/943, може ли националният регулаторен орган (НРО) да приеме мярка за прилагане, с която да отложи плащането на компенсация по член 13, параграф 7 до 2024 година?
б) Може ли НРО да приеме мярка за прилагане, с която да отложи решението по въпроса дали (и евентуално в каква степен) следва да се дължи компенсация по член 13, параграф 7 за пропусната финансова подкрепа?
в) Допуска ли член 13, параграф 7 приемането на мярка за прилагане, която i) ограничава компенсацията до производителите на електроенергия, участващи в пазара ex ante (за ден напред), като по този начин изключва de minimis производителите от получаването на компенсация, в случай че подлежат на повторно диспечиране, и/или ii) предвижда плащане на компенсация на доставчиците на електроенергия, които могат да бъдат по-скоро посредници отколкото производители, които подлежат на повторно диспечиране?
г) В случай че производител на енергия от възобновяеми източници, който е страна по корпоративно споразумение за закупуване на електроенергия (КСЗЕ), подлежи на понижаващо повторно диспечиране, трябва ли дължимата съгласно член 13, параграф 7 компенсация да включва компенсация за загубите на всякакви плащания, които биха били дължими съгласно КСЗЕ (в случай че производителят не е подлежал на повторно диспечиране), поради това, че договорната цена на упражняване надвишава съответната пазарна цена, или такива плащания ще съставляват форма на финансова подкрепа, която попада извън обхвата на член 13, параграф 7, буква б)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Трябва ли член 17, параграф 2 от Директива [2001/55] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба позволява на държавите членки да спрат разглеждането на молба за международна закрила, подадена от лице, ползващо се с временна закрила, за срока на временната закрила?
2) Трябва ли сроковете за произнасяне, предвидени в член 31 от Директива [2013/32], да се тълкуват в смисъл, че когато молба за международна закрила е подадена от лице, ползващо се със закрила съгласно Директива 2001/55, преди началото или докато тече срокът на временната закрила, сроковете за произнасяне започват едва след края на временната закрила или те продължават да текат след края на тази закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Наличието на валидни цели за опазване по отношение на СЗЗ представлява ли предварително условие за правомощието на компетентния орган да извърши валидна оценка на въздействието съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията при разглеждането на заявление за издаване на разрешение за строителен проект?
Следва ли от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, както съгласно член 7 от последната директива тази разпоредба се прилага към Директивата за птиците, че проверката от компетентния орган на държава членка дали план или проект — който не е непосредствено свързан с управлението на дадена СЗЗ или не е необходим за това — поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти може да окаже значително влияние върху такава територия — трябва да бъде извършена с оглед на целите за опазване и/или консервационните мерки, определени за всяка съответна територия и/или, в частност, за всяка територия, за която се предлага да не бъде правена оценка на въздействието, тъй като няма вероятност върху нея да се окаже значително влияние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1. Трябва ли член 15 във връзка с член 4, точка7 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че надзорният орган по член 4, точка 21 от посочения регламент, който действа в рамките на процедура по обжалване по подадена от субект на данни жалба съгласно член 77 от този регламент, е същевременно „администратор“ по смисъла на член 15 във връзка с член 4, точка 7 от този регламент и следователно е длъжен да предостави достъп на субекта на данните на основание член 15 от [ОРЗД]?
2. В случай че отговорът на първия въпрос е утвърдителен: трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 23 от[ОРЗД], да се тълкува в смисъл, че не е допустимо национално законодателство като разглеждания в главното производство член 20, параграф 2 от [BayDSG], съгласно което поначало се изключва правото на достъп или справка до досиетата и файловете на надзорните органи по член 4, параграф 21 от [ОРЗД]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Необходимо ли е публичното разкриване да е извършено по начина, посочен в член 17 от Регламент [№ 596/2014], за да се счита, че дадена информация е била направена публично достояние в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от посочения регламент?
В случай, че публичното разкриване може да се осъществи и по друг начин, какви обстоятелства следва да се вземат предвид, за да се определи дали трябва да се счита, че дадена информация е била направена публично достояние по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) [от този регламент]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 18, първа алинея и член 21, параграф 1 ДФЕС, разглеждани самостоятелно или във връзка с член 165, параграф 1 и параграф 2, второ тире ДФЕС и член 14, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат квотна система като тази, въведена с член 1 от Декрета от 16 юни 2006 г. и с член[ове] 1, 6 и 17bis от Декрета от 29 март 2017 г., която поради големия дял напускащи територията на страната след завършване на медицинско образование чуждестранни студенти е ограничила достъпа им до университетското обучение по медицина с цел поддържане на качествено медицинско обслужване, добро управление на процеса на обучение и опазване на общественото здраве?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Може ли да се наложи система от санкции, различна от предвидената в изричната разпоредба на член 35 от Директива 2012/34?
2) Допуска ли член 35 [от Директива 2012/34] кумулирането на няколко системи от санкции, т.е. за едно и също деяние — закъснение на гранична гара — на железопътното предприятие да може да бъде наложена както санкция съгласно общата схема, която е приложима за цялата мрежа, така и специфична санкция за граничната гара?
3) В случай на утвърдителен отговор на предходния въпрос, изисква ли член 35 [от Директива 2012/34] [Органът за регулиране на транспорта], когато въвежда или във всички случаи „утвърждава“ система от санкции за граничните гари за железопътните предприятия за товарни превози, винаги да следи за спазването на изискванията на тази разпоредба, като гарантира неутралността на мярката, така че i) да се предвидят премии за добросъвестните железопътни предприятия, ii) да се предвидят компенсация за ощетените предприятия и iii) да се налагат санкции и на управителя на инфраструктурата, ако той е причината за закъснението, ако се приеме, че неутралността предполага двустранен характер на отделните санкции?
4) В случай на утвърдителен отговор на [втория въпрос], изисква ли член 35 [от Директива 2012/34] [Органът за регулиране на транспорта] да координира и при какви условия системата от санкции, включена в „Performance Regime“ (режим на експлоатация), и системата от санкции за гранични гари, така че двете системи да преследват координирано целта за ефективност на мрежата, без да представляват прекомерна тежест за железопътните предприятия, засегнати от санкциите за гранични гари?
5) В случай на утвърдителен отговор на [втория въпрос], изисква ли член 35 [от Директива 2012/34] да се координират максималните суми, предвидени в двете системи от санкции, и да се извършва преценка на икономическото им въздействие върху железопътните предприятия, така че принципът на ефикасност да бъде балансиран с принципа на пропорционалност и разумност и да не се застрашава жизнеспособността на железопътните услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да съществува „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между, от една страна, иск срещу привързващ ответник, който не е бил посочен като отговорен за установено от Комисията или от национален орган за защита на конкуренцията нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, и от друга страна, искове срещу дружества, за които има сериозни косвени доказателства, че са част от предприятия по смисъла на конкурентното право на Съюза, подведени под отговорност за това нарушение?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, предвидимостта на възможността срещу съответника да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на привързващия ответник съд, е самостоятелен критерий?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, трябва да се взема предвид вероятността от уважаване на иска срещу привързващия ответник, по-специално когато с този иск се цели поправяне на вреди, настъпили извън ЕИП, както и прилагането на презумпцията за решаващо влияние на дружествата майки и наличието на конкретна връзка между икономическата дейност на междинен холдинг и предмета на нарушението?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че определя както международната, така и местната компетентност на съда на държава членка, в чийто район е местоживеенето на привързващия ответник?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че допуска съд на държава членка, който първоначално е сезиран на основание на тази разпоредба, но смята, че не е местно компетентен да разгледа иска срещу привързващия ответник, да се откаже от компетентност в полза на друг съд на същата държава членка, който е компетентен да го разгледа, стига отказът от компетентност да е в съответствие с националните процесуални норми и да не накърнява полезното действие на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.