Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-431/24: Multan, Съдебно решение от 29 януари 2026 г.
Трябва ли член 23, параграф 1 от Директива 2013/32, разглеждан във връзка с член 46, параграф 1 от тази директива и с оглед на членове 4 и 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че информацията, която е събрана в досието на кандидата, въз основа на която се взема или ще бъде взето решение, включва и информацията за начина на събиране и получаване на тази информация?
Длъжен ли е съдът, който разглежда законосъобразността на решение за връщане, съгласно член 5 от Директива 2008/115, разглеждан във връзка с член 13, параграф 1 от тази директива и с оглед на член 4, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата да се увери как е събрана и получена посочената в член 23, параграф 1 от Директива 2013/32 информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-335/25: Osswicz, Определение от 27 януари 2026 г.
Съставляват ли големият брой засегнати лица или правни ситуации, както и възможността множество производства да бъдат спрени, изключителни обстоятелства, които да оправдаят прилагането на ускорена преюдициална процедура?
Може ли значимостта на спора за съдебната организация на държава членка да обоснове необходимостта от ускорено производство?
Представлява ли потенциалът решението на Съда да предотврати бъдещи нарушения на правото на Съюза основание за прилагане на ускорена процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-439/25: OMV Petrom Marketing, Определение от 27 януари 2026 г.
Могат ли разпоредбите на Регламент № 1315/2013 и Регламент № 561/2006 да се тълкуват като изискващи обслужващите зони по автомагистралната мрежа да бъдат изграждани върху частни терени или като забраняващи национална уредба, която ограничава това?
Приложим ли е член 56 ДФЕС към ситуация, която е изцяло вътрешна за една държава членка, при положение че част от бъдещите клиенти на инфраструктурата могат да бъдат граждани на други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-902/24: Herchoski, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Трябва ли в контекста на обявяването на договор за ипотечен кредит за изцяло недействителен поради това, че не може да се изпълнява след премахването на неравноправните клаузи от него, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на ефективност, равностойност, пропорционалност и правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която:
– в производството по иск на потребителя срещу банката за връщане на равностойността на кредитните вноски банката може валидно да повдигне възражение за прихващане на своето вземане за връщане на равностойността на сумата на кредита с вземането на потребителя,
– банката може валидно да повдигне посоченото възражение за прихващане и при условията на евентуалност, докато главното ѝ възражение по делото е, че кредитният договор е действителен и не съдържа неравноправни клаузи,
– банката може валидно да отправи покана до потребителя за връщането на равностойността на сумата на кредита, усвоена в изпълнение на недействителния договор (вследствие от което това вземане на банката става изискуемо), докато главното ѝ възражение по делото е, че кредитният договор е действителен и не съдържа неравноправни клаузи,
– банката може да определи на потребителя двуседмичен срок за връщането на равностойността на цялата сума на кредита (вследствие от което вземането на банката за връщането на равностойността на цялата сума на кредита става изискуемо), [и]
– потребителят ще бъде осъден да заплати част от разноските по делото съобразно степента, в която искът за вземането му е отхвърлен поради уважаването на повдигнатото от банката възражение за прихващане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-812/24: LIPOR и PreZero Portugal, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Трябва ли член 63, параграф 1 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че положение, при което икономически оператор при изпълнението на договор възнамерява да използва оборудването на предприятие (друго юридическо лице), чийто капитал притежава на 100 % и в което единият от управителите е и управител на икономическия оператор, следва да се квалифицира като използване на капацитета на други субекти?
Трябва ли, ако се приеме, че е изпълнена законовата предпоставка за използване на капацитета на други субекти, непредставянето заедно с офертата от икономическия оператор на [ЕЕДОП] на дружеството, чийто капитал е 100 % негова собственост, да бъде санкционирано с отстраняване от процедурата за възлагане на обществена поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-413/24: Vlaams Gewest, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Ограничава ли се свободното предоставяне на услуги по смисъла на Регламент № 4055/86, във връзка с член 56 ДФЕС, от правна уредба относно предоставянето на VBS услуги и свързаната с това фиксирана по размер такса, която се прилага по отношение на трафика на плавателни съдове и се определя в зависимост от дължината на кораба, който захожда към фламандско пристанище и пристига от пристанище, намиращо се в друга държава членка, но не се прилага за трафика на плавателни съдове между фламандски пристанища, тъй като последният е освободен от тази такса?
Следва ли да се приеме, с оглед на прилагането на определяна единствено в зависимост от дължината на кораба единна VBS такса за влизането в пристанища, които се различават съществено, че тази VBS такса е несъвместима със свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 ДФЕС и Регламент № 4055/86, поради това че не се вземат предвид други важни фактори, които са присъщи на маршрута на влизане в дадено пристанище, като например отсечката от този маршрут, която даден кораб изминава в района на VBS, отдалечеността на пристанището от открито море, както и комплексността и характеристиките на пристанището?
Следва ли член 191 от СТС да се тълкува в смисъл, че установените в Обединеното кралство доставчици на услуги могат да се позовават на правото на Съюза и след оттеглянето, така че на първия и на втория въпрос следва да бъде даден еднакъв отговор както за времето преди, така и за периода след оттеглянето на Обединеното кралство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-877/24: Shamsi, Заключение от 22 януари 2026 г.
1) Изключва ли Директива [2008/115], и по-специално членове 6, 8 и 9 от нея, издаването на решение за връщане на чужденец, който не може да изпълни задължението си за връщане, нито може да бъде изведен от територията на Европейския съюз в продължение на дълъг период от време поради изпълнение на наказанието лишаване от свобода за дълъг период от време или на доживотен затвор?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжна ли е държавата членка, евентуално на основание член 6, параграф 4 от Директива [2008/115], да предостави на чужденеца самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, за продължителността на лишаването от свобода за дълъг период от време или на доживотния затвор?
3) Съществува ли в контекста на член 6, параграф 1 от Директива [2008/115], наред с уредените в параграфи 2—5 изключения, както и с принципите и интересите по смисъла на член 5 от тази директива, основание за извършване на проверка за пропорционалност в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/24: Agrupació de Neteja Sanitaria, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Следва ли член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която доставката на услуги, извършвани от самостоятелна група лица, не може да се квалифицира като доставка на „пряко необходими“ услуги по смисъла на посочената разпоредба, когато тези услуги са необходими за освободената от ДДС дейност, осъществявана от посочените лица, но поради общия си характер не са свързани изключително с тази дейност?
Следва ли член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на национална правна уредба, съгласно което по принцип е налице нарушаване на конкуренцията или опасност от нарушаване на конкуренцията, когато поради общия си характер услугите, извършвани от самостоятелна група лица в полза на нейните членове, могат да се използват за каквато и да било облагаема дейност, а не изключително за осъществяваната от тях дейност, освободена от ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.