Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1) Когато предприятие (доставчик), установено в държава членка на Европейския съюз, възлага по договор на друго предприятие (дистрибутор), установено в друга държава членка, дистрибуцията на своите продукти на територия извън Съюза, следва ли член 85, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност да се тълкува в смисъл, че забранява клаузи в този договор, които изключват възможността дистрибуторът да извършва продажби на територия, различна от договорната територия, и следователно всякакви продажби на територията на Съюза, било чрез пряка продажба, било чрез реекспорт от договорната територия?
2) В случай че посоченият член 85, параграф 1 забранява такива договорни клаузи, следва ли той да се тълкува в смисъл, че не е приложим, когато доставчикът по друг начин дистрибутира своите продукти на територията на Съюза чрез селективна дистрибуторска мрежа, която е предмет на решение за освобождаване по член 85, параграф 3?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Следва ли, като се имат предвид техният състав, представяне и предназначение, продуктите „Alvityl 50 Dragées“ и „Strongenol 20 Ampoules“ да се считат за попадащи в обхвата на Регламент (ЕИО) № 1010/86 на Съвета от 25 март 1986 година?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
В случай на трансграничен превоз на пътници следва ли член 9, параграф 2, буква б) от Директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че за да се определи облагаемата сума за онази част от превоза, която се извършва на територията на страната, общото възнаграждение винаги трябва да се разпределя пропорционално с оглед на изминатите разстояния, така че периодите на спиране и изчакване между различните етапи на превоза — например при учебни пътувания — да не се вземат предвид, или посочената разпоредба съдържа само правила относно мястото на предоставяне на услугата по превоз, предвиждайки, че само мястото на предоставяне се определя с оглед на изминатите разстояния, което означава, че държавите членки са свободни да определят критерия, по който общото възнаграждение се разпределя между облагаемите и необлагаемите части на превоза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Позволяват ли член 2, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 797/85 и член 3, параграф 1 от Директива 72/159 на държавите членки, които въвеждат регистър, предназначен да определи допустимостта по системата за помощи, установена с Директива 72/159, да откажат вписване на определени юридически лица единствено поради правната форма, която са приели, и да въведат специална система за идентификация чрез създаване на специфичен регистър, предназначен само за физически лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
1. Когато в производство по търговски марки в една от държавите членки на Бенелюкс във връзка с тълкуването на Единния закон на Бенелюкс за търговските марки възникне въпрос относно тълкуването на Първа директива на Съвета 89/104/ЕИО от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки, следва ли за най-висшия национален съд или за Съда на Бенелюкс да се счита, че е съд на държава членка, чиито решения не подлежат на обжалване по националното право и който поради това е длъжен по силата на третия параграф на член 177 от Договора за ЕИО да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности?
2. Съвместимо ли е със системата на посочената директива, по-специално с членове 5, 6 и 7 от нея, да се приеме, че когато става въпрос за препродажба на стоки, които са били пуснати на пазара в Общността под търговска марка от притежателя на марката или с негово съгласие, препродавачът е също така свободен да използва тази търговска марка с цел да информира обществеността за такава по-нататъшна комерсиализация?
3. В случай че на втория въпрос се отговори утвърдително, съществуват ли изключения от това правило?
4. В случай че на третия въпрос се отговори утвърдително, има ли място за изключение, когато рекламната функция на търговската марка е застрашена поради това, че в резултат на начина, по който препродавачът използва търговската марка, за да привлече общественото внимание по този начин, той уврежда луксозния и престижен имидж на търговската марка?
5. Може ли да се счита, че съществуват „законосъобразни причини“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Директивата, когато в резултат на начина, по който препродавачът рекламира стоките, се изменя или уврежда „менталното състояние“ на стоките, тоест тяхната привлекателност, престижен имидж и аура на лукс, произтичащи от начина, по който притежателят на търговската марка е избрал да представя и рекламира стоките чрез правата си върху търговската марка?
6. Противоречат ли разпоредбите на член 30 и 36 от Договора за ЕИО на това притежателят на (изобразителна) търговска марка или носителят на авторско право, отнасящо се до бутилките и опаковките, използвани за неговите стоки, да възпрепятства, чрез позоваване на правото върху търговската марка или авторското право, препродавач, който е свободен да комерсиализира по-нататък тези стоки, да рекламира стоките по начин, обичаен за търговците на дребно в съответния сектор
Това ли е случаят и когато препродавачът, в резултат на начина, по който използва търговската марка в рекламните си материали, уврежда луксозния и престижен имидж на търговската марка или публикацията или възпроизвеждането се извършват при обстоятелства, които могат да навредят на лицето, притежаващо авторското право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1) Следва ли член 10 от Директива 69/335 на Съвета от 17 юли 1969 г. (с изменението, внесено с Директиви 73/79 и 73/80 от 9 април 1973 г., 74/553 от 7 ноември 1974 г. и 85/303 от 10 юни 1985 г.), и по-специално членове 4, параграф 1, буква а), 5, параграф 1, буква а), 7 и 10, да се тълкува в смисъл, че ако законодателството на държава членка предвижда облагане с данък при учредяване на акционерно дружество в размер на 1 %, изчисляван във всички случаи върху номиналната стойност на капитала, дори когато този капитал не е изцяло внесен, не може впоследствие да се наложи данък от 0,5 % върху вноската на частта от капитала, която не е била внесена по-рано?
2) Прилага ли се ограничението по член 10 от Директива 69/335 и в случай, когато второто плащане на данъка не се отнася конкретно до вноската на капитала, а се дължи поради документа, удостоверяващ тази вноска, когато съставянето на този документ е задължително съгласно националното дружествено право и ставката от 0,5 % се отнася конкретно до размера на вноската, удостоверена в документа?
3) Има ли пряко действие посочената Директива 69/335 (с измененията) и засяга ли, и евентуално има ли предимство пред разпоредбите на националното право, ако тези разпоредби не могат да бъдат тълкувани по начин, съвместим с Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1. (a) Като се имат предвид разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 259/93 от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превозите на отпадъци в рамките, във и извън Европейската общност и Директива 75/442/ЕИО от 15 юли 1975 година относно отпадъците (с изменението, внесено с Директива 91/156/ЕИО), разглеждани във взаимовръзка, прилагат ли се принципите на самодостатъчност и близост само по отношение на превоза между държавите членки на отпадъци за обезвреждане или също и за отпадъци за оползотворяване?
(б) Ако Съдът на Европейските общности приеме, че Регламент (ЕИО) № 259/93 и Директива 75/442/ЕИО не предвиждат прилагането на принципите на самодостатъчност и близост по отношение на превоза между държавите членки на отпадъци за оползотворяване, може ли член 130т от Договора за ЕО да послужи като основание за правила като тези, съдържащи се в съответната част на Дългосрочния план за обезвреждане на опасни отпадъци от юни 1993 година, изготвен от нидерландското правителство?
2. В посочения по-горе Дългосрочен план принципите на самодостатъчност и близост намират конкретен израз в стремежа към възможно най-качествения метод на обезвреждане (включително оползотворяване) и непрекъснатост на обезвреждането. Представлява ли това правилно прилагане на тези принципи?
3. (a) Доколкото критериите, установени в Дългосрочния план за възражение срещу износа на отпадъци за оползотворяване, са сами по себе си допустими, представлява ли това мярка с равностоен ефект на количествено ограничение по смисъла на член 34 от Договора за ЕО и има ли някакво оправдание за нея?
(б) В този контекст, ако принципите на самодостатъчност и близост могат да се прилагат по отношение на отпадъци, предназначени за оползотворяване, има ли значение дали тези принципи се прилагат предимно в рамките на Общността като цяло или изключително на национално равнище?
4. Съвместими ли са изключителните права за изгаряне на опасни отпадъци, предоставени от нидерландския орган на AVR Chemie CV в Секторен план 10 от Част II на Дългосрочния план, с член 90, параграфи 1 и 2 във връзка с член 86 от Договора за ЕО, като се имат предвид мотивите за такова предоставяне, изложени в Дългосрочния план?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
Следва ли думата „permit“ във фразата „permit... account to be taken ...“, съдържаща се в диспозитива на решението, постановено на 14 април 1994 г. по дело C-389/92, да се разбира като „require“?
Ако думата „permit“ в посочената по-горе фраза не следва да се разбира като еквивалент на думата „require“, означава ли това, че съответната държава членка разполага с дискреционна правомощие по този въпрос, дори когато е изпълнено условието, посочено от Съда?
В кои случаи и на какви основания следва да се вземат предвид дружествата, принадлежащи на доминиращото юридическо лице на групата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.