всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

1. С оглед на целта, посочена в преамбюла на Директива 91/533/ЕИО на Съвета относно задължението на работодателя да информира работниците и служителите за условията, приложими към трудовия договор или трудовото правоотношение, а именно „да се предостави на работниците и служителите по-добра защита срещу евентуални нарушения на техните права и да се създаде по-голяма прозрачност на пазара на труда“, има ли за цел член 2 от посочената директива да измени разпределението на доказателствената тежест в полза на работника или служителя, като списъкът на минималните изисквания в член 2, параграф 2 цели да гарантира, че работникът или служителят няма да срещне затруднения при доказването на изброените точки при упражняване на своите договорни права в трудовоправни спорове?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен: приложим ли е член 2, параграф 2, буква в), подточка ii) от Директива 91/533 пряко от 1 юли 1993 г. срещу държавата, действаща като работодател по частното право, поради това че:
- Федерална република Германия не е (напълно) транспонирала директивата до 30 юни 1993 г., датата на изтичане на срока за транспониране,
- посочената разпоредба на директивата е безусловна и следователно може да се прилага в националното право без допълнителен акт за транспониране,
- директивата предоставя на отделния работник или служител права срещу държавата, действаща като работодател?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен: от информацията, която работодателят е длъжен да предостави съгласно член 2, параграф 2, буква в), подточка ii) от Директива 91/533 относно „характера или категорията на работата“, трябва ли класификацията на работата да се разбира така, че ако повишаването на работника или служителя по заплатната схема съгласно колективен трудов договор изисква изпълнението на определени критерии за конкретна категория дейност в рамките на даден заплатен клас, той трябва да може да види от уведомлението за класификацията си в определен заплатен клас и категория дейност дали има право на повишение в по-висок клас въз основа на удовлетворително изпълнение?
4. Ако отговорът на третия въпрос е положителен: обвързва ли уведомлението по член 2, параграф 2, буква в), подточка ii) от Директива 91/533 работодателя в смисъл, че той е обвързан от класификацията на работата, както е уведомена на работника или служителя, докато не докаже, че класификацията е била неправилна, или поне докато не докаже убедително — например под формата на оценка на работното място — че е класифицирал работника или служителя погрешно или че класификацията на работата е била понижена с течение на времето или чрез изменение на колективния трудов договор?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е положителен: следва ли транспонирането в германското право на член 9, параграф 2 от Директива 91/533 чрез Nachweisgesetz от 20 юли 1995 г. (BGBl. I, стр. 946), според което работодателят няма задължение да предоставя писмено уведомление на работника или служителя при съществуващо трудово правоотношение към момента на влизане в сила на този закон, „когато предходно писмено уведомление или писмен трудов договор съдържа изискваната информация“ (втора изречение на параграф 4 от Nachweisgesetz), да се счита за съответстващо на правото на Общността, с последица, че такива по-ранни уведомления, които отговарят на изискванията на директивата, независимо дали тя е транспонирана или, при липса на транспониране, е пряко приложима, остават в сила, така че, ако работодателят предостави по-ново писмено уведомление — в настоящия случай, в хода на производството — което противоречи на по-ранното, той трябва да докаже, че по-късното уведомление е правилно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

Изисква ли член 48 от Договора компетентните институции за социално осигуряване и съдилищата на държава-членка, в рамките на производство за определяне на правото на социалноосигурителни обезщетения на работник мигрант, който е гражданин на Общността, да признават удостоверения и аналогични документи относно гражданското състояние, издадени от компетентните органи на други държави-членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

1. Налага ли правото на Общността изисквания към определянето от държавите членки на понятието „такси или сборове“ по член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО или отделните държави членки са свободни да решават какво може да се счита за „такси или сборове“ за конкретна услуга?
2. Може ли основата за изчисляване на таксите, събирани от държава членка по член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО за регистрация на учредяване или увеличение на капитала на акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност, да включва следните видове разходи или някои от тях:
- разходите за заплати и пенсионни вноски за служители, които не участват в извършването на регистрацията, като административния персонал на регистрационния орган или служители на регистрационния орган или други органи, които се занимават с подготвителна правна работа в областта на дружественото право;
- разходите за извършване на регистрация на други въпроси, свързани с дружествата, за които държавата членка е определила, че не се заплаща конкретно възнаграждение;
- разходите за изпълнение на задължения, различни от регистрацията, възложени на регистрационния орган съгласно дружественото законодателство и свързаното с него законодателство, като проверка на счетоводството на дружествата и надзор върху счетоводството на дружествата;
- плащане на лихви и амортизация на всички капиталови разходи, които се считат от регистрационния орган за свързани с областта на дружественото право и свързаните с него области на правото;
- разходите за официални пътувания, които не са свързани с конкретната регистрационна дейност;
- разходите за външно разпространение на информация и насоки от регистрационния орган, които не са свързани с конкретната регистрационна дейност, като изнасяне на лекции, изготвяне на статии и брошури и провеждане на срещи с търговски организации и други заинтересовани групи?
3. (а) Следва ли член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че държава членка не може да определя стандартизирани такси с правила, валидни без ограничение във времето?
(б) Ако това не е възможно, изисква ли се държавата членка да актуализира скалата на таксите си всяка година или на други фиксирани интервали?
(в) Има ли значение за отговора дали таксите се определят пропорционално на размера на капитала, който трябва да бъде набран, както е заявено за регистрация?
4. Следва ли член 12, параграф 1, буква е) във връзка с член 10, параграф 1 от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че сумата, събирана като възнаграждение за конкретна услуга — като например регистрация на учредяване или увеличение на капитала на акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност — трябва да се изчислява въз основа на действителните разходи за конкретната услуга — регистрация — или може таксата за отделната регистрация да се определя например като основна такса заедно с 4 DKR на 1000 DKR от номиналната стойност на записания капитал, така че размерът на таксата да е независим от времето и другите разходи, необходими за извършване на регистрацията от регистрационния орган?
5. Следва ли член 12, параграф 1, буква е) във връзка с член 10, параграф 1 от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че държавата членка при изчисляване на евентуална сума за възстановяване трябва да изхожда от това, че таксата трябва да отразява разходите за конкретната услуга към момента на извършването ѝ, или държавата членка има право да направи цялостна оценка за по-дълъг период, например счетоводна година или в рамките на периода, в който по националното право може да се предяви иск за възстановяване?
6. Ако националното право съдържа общ принцип, че при определяне на искове за възстановяване на такси, събрани без необходимото основание, следва да се вземе предвид обстоятелството, че таксата е събрана въз основа на правила, които са били в сила за дълъг период, без нито органите, нито другите страни да са били наясно, че таксата е неразрешена, изключва ли правото на Общността отхвърлянето на такъв иск за възстановяване на такси, събрани в противоречие с Директива 69/335/ЕИО, на тези основания?
7. Изключва ли правото на Общността по националното право възможността органите на държава членка, в случаи на искове за възстановяване, свързани с такси, събрани в противоречие с Директива 69/335/ЕИО, да твърдят и докажат, че националните давностни срокове започват да текат от момента, в който е настъпило неправомерното прилагане на Директива 69/335/ЕИО?
8. Дава ли член 10, параграф 1 във връзка с член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО, както е тълкуван в предходните въпроси, права, на които гражданите на отделните държави членки могат да се позовават пред националните съдилища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

Следва ли частта от Регламент (ЕИО) № 404/93 на Съвета, която ограничава правото на внос на сомалийски банани — така нареченото право на достъп, признато от Конвенцията от Ломе от 15 декември 1989 г., Протокол 5 към нея и Съвместната декларация, съдържаща се в приложение LXXIV към Конвенцията — да се счита за валидна, по-специално доколкото:
а) установява различни режими за внос на традиционни банани, нетрадиционни банани и банани, надвишаващи определената за тази цел квота, и по този начин налага количествени ограничения;
б) въвежда изискване за получаване на вносен документ и предоставяне на гаранция за тази цел — документ, който не е само за статистически цели и е подчинен на тежки и трудни за изпълнение условия;
в) налага митническо мито от 750 ЕКЮ на тон за банани, надвишаващи тарифната квота?
Следва ли частите от Регламент (ЕИО) № 1442/93 и № 1443/93 на Комисията, изменени и допълнени с последващи регламенти, които ограничават, намаляват или ненужно и непропорционално спрямо преследваната цел ограничават правото на достъп на сомалийски банани, гарантирано от посочената в първи въпрос Конвенция и от Регламент № 404/93 на Съвета, да се считат за валидни, по-специално доколкото:
а) определят крайна дата за подаване на заявления за вносни лицензи до три месеца и три седмици преди операцията и ограничават периода за подаване на заявления до една (пълна) седмица само четири пъти годишно;
б) предвиждат, в случай на неспазване на срока, загуба, във всички случаи, на правото на внос за цялото тримесечие, без да установяват специални правила или дерогации за случаи на непреодолима сила, непредвидени обстоятелства и подобни ситуации;
в) правят издаването на лицензията зависимо от предварително предоставяне на гаранция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

Изисква ли първата алинея на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1765/92 на Съвета от 30 юни 1992 година за създаване на система за подпомагане на производителите на определени полски култури държавите членки, при определяне на производствените региони, да посочат използваните критерии в разпоредбите за прилагане на този регламент?
Следва ли първата алинея на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1765/92 да се тълкува в смисъл, че държава членка, която съгласно третото изречение на втората алинея на член 2, параграф 2 от този регламент не е определила цялата си територия като регионална базова площ, а само отделни части от нея, има право да определи цялата територия на конкретна регионална базова площ като производствен регион и че специфичните характеристики, които влияят върху добивите, не изискват регионалните базови площи да бъдат допълнително разделени на различни производствени региони?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

Трябва ли членове 137, параграф 2, 145, параграф 2 и 149, параграф 1 от Акта за присъединяване на Швеция, Финландия и Австрия, както и членове 39 и 40 от Договора за ЕИО, Регламент (ЕИО) № 1785/81 на Съвета и Регламент (ЕО) № 3300/94 на Комисията да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава, присъединяваща се към Европейския съюз, да приеме, непосредствено преди присъединяването си, законодателство, с което се въвежда такса върху захарта, намираща се на склад на територията на тази държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.

1. Does Community law in general preclude a Member State from setting off an amount due to the beneficiary of aid under a Community measure against outstanding debts to a Member State?
2.(a) Is it of any significance for the answer to Question 1 whether the amount of aid under Community law is paid in advance by the Member State which has a claim to be reimbursed for the aid paid out only if the rules of Community law on payment are satisfied, and which must itself defray the expenditure involved in the administration of the support system?
(b) Is it of any significance for the answer to Question 1 that under the Member State's rules on set-off it is a condition for effecting set-off that there be reciprocity between the debtor under the principal claim and the creditor under the counterclaim?
(c) Is it of any significance for the answer to Question 1 that the Member State's practice with regard to certain trade and environmental subsidies is established in such a way as to permit set-off in an amount not exceeding 20% of the said State subsidies?
(d) Is it of any significance for the answer to Question 1 what legal basis exists for the outstanding debt to the State against which set-off is to be effected?
An answer is desired in particular to the question whether the Member States have greater scope to effect set-off if all or part of the sum to be set off constitutes part of the Community's own income.
3. If Questions 1 and 2(a) to 2(d) are answered to the effect that set-off is in general possible, or possible subject to certain conditions, is Article 15(3) of Council Regulation No 1765/92 to be interpreted as meaning that a Member State is precluded from requiring a national intervention agency to effect set-off in the case of a beneficiary of compensatory payments with outstanding debts to the State which could otherwise be involved in set-off?
4. Is Article 10(1) of Council Regulation No 1765/92 to be interpreted as meaning that the compensatory amounts in question are to be paid over immediately the intervention agency has concluded the procedure with regard to the beneficiary's application, or is it permissible to delay the payment for an investigation as to whether the State has outstanding claims against the beneficiary in respect of which it wishes to effect a set-off, provided always that the payment is effected at the latest by 31 December of the relevant support year?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

Дали Регламент № 3477/93 на Комисията следва да бъде обявен за невалиден на основание, че нарушава разпоредбите относно процедурата на Управителния комитет, доколкото текстът, приет от Комисията, е трябвало да бъде повторно представен на Управителния комитет като нов регламент с обратно действие?
Дали Регламент № 3477/93 на Комисията следва да бъде обявен за невалиден на основание, че препратката в седмото съображение към „изкривяване на пазара“ е недостатъчна да обоснове отклонението от Регламент № 3813/92, който установява критериите за определяне на оперативното събитие за аграрния конверсионен курс; че не са посочени мотиви за неговото обратно действие; и че е направена препратка към положителното становище на Управителния комитет?
Дали Регламент № 3477/93 на Комисията следва да бъде обявен за невалиден на основание, че чрез замразяването на аграрния конверсионен курс към 1 юли 1993 г. нарушава член 3, параграф 1, буква iv) от Регламент № 727/70, който позволява на преработвателите на тютюн да избират кога да получат премията в рамките на четиригодишния период след реколтата, и дали нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания?
Дали Регламент № 3477/93 на Комисията следва да бъде обявен за невалиден на основание, че нарушава принципа на неприложимост с обратно действие, доколкото е приет на 17 декември 1993 г., но се прилага със сила от 1 юли 1993 г.?
Дали Регламент № 3477/93 на Комисията следва да бъде обявен за невалиден на основание, че не е съвместим с целта за стабилизиране на пазарите по член 39, параграф 1, буква в) от Договора за ЕИО?
Дали Регламент № 3477/93 на Комисията следва да бъде обявен за невалиден на основание, че нарушава принципа на равно третиране на търговците в Общността, като ощетява гръцките предприятия?
Дали Регламент № 3477/93 на Комисията следва да бъде обявен за невалиден на основание злоупотреба с власт, доколкото е приет с цел ограничаване на бюджетните разходи, а не, както е посочено в съображенията, за да се избегне изкривяване на пазара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.

Следва ли понятието „нощници“ по смисъла на тарифна позиция 60.04 от Общата митническа тарифа, по-специално тарифна подпозиция 60.04 B IV b 2 bb, да се тълкува като обхващащо изключително „други“ долни облекла, които с оглед на своите характеристики са ясно предназначени само да се носят като нощно облекло, или обхваща и продукти, които по външния си вид са предназначени главно, но не изключително, да се носят в леглото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.

1) Нарушава ли принципът на свободното движение на работници, както е въплътен в Договора от Рим и прилагащото го законодателство, данъчен режим, приложим към гранични работници, от вида, предвиден във Френско-германската конвенция, доколкото последната предвижда различни данъчни режими за лица, чието възнаграждение се изплаща от публичноправен субект, в сравнение с тези, чието възнаграждение се изплаща от частноправни лица, и по този начин може да окаже влияние върху достъпа до длъжности в публичния или частния сектор в зависимост от местожителството в една или друга държава?
2) Съвместимо ли е, с оглед на тълкуването на Договора от Съда, с принципа на свободното движение и премахването на всякаква дискриминация на основание гражданство, правило, според което граничен работник, получаващ възнаграждение от държава или неин публичноправен орган, се облага с данък в тази държава, докато ако граничният работник има гражданството на другата държава, но не е едновременно гражданин на първата държава, неговото възнаграждение се облага с данък в държавата, в която пребивава?
3) Съвместимо ли е с член 7 [сега член 6] (2) от Договора данъчно разпореждане, което предвижда за гранични работници, заети от публичноправни лица и пребиваващи в една от държавите членки, данъчен режим, който се различава в зависимост от това дали те са само граждани на тази държава или имат двойно гражданство?
4) Нарушава ли принципът на свободното движение на работници, както е въплътен в Договора, данъчни правила, които могат да повлияят на избора на учители в договарящите държави дали да работят за по-кратък или по-дълъг период в друга държава, предвид разликите, основани на продължителността на заетостта, в данъчните режими на съответните държави?
5) Следва ли целта за премахване на двойното данъчно облагане, предвидена в член 220 от Договора, с оглед на времето, с което държавите членки са разполагали за нейното изпълнение, да се счита за правило с пряко приложение, по силата на което двойното данъчно облагане вече не може да се осъществява и, второ, противоречи ли целта за избягване на двойното данъчно облагане, възложена на държавите членки с член 220, на данъчна конвенция, според която данъчният режим, приложим към гранични работници от държавите страни по конвенцията, варира в зависимост от тяхното гражданство и публичния или частния характер на заеманата длъжност, и дали режимът на данъчен кредит, приложим към домакинство, пребиваващо в една държава, който не отчита точния размер на данъка, платен в друга държава, а само данъчен кредит, който може да е по-нисък, отговаря на възложената на държавите членки цел за премахване на двойното данъчно облагане?
6) Следва ли член 48 да се тълкува в смисъл, че граждани на държава членка, които са гранични работници в друга държава членка, не могат, поради механизъм за данъчен кредит от вида, предвиден във Френско-германската конвенция, да бъдат облагани с по-висок данък от лицата, които упражняват професионалната си дейност в държавата, в която пребивават?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form