Дело C-369/95: Somalfruit и Camar/Ministero delle Finanze и Ministero del Commercio con l’Estero, Съдебно решение от 27 ноември 1997 г.

Следва ли частта от Регламент (ЕИО) № 404/93 на Съвета, която ограничава правото на внос на сомалийски банани — така нареченото право на достъп, признато от Конвенцията от Ломе от 15 декември 1989 г., Протокол 5 към нея и Съвместната декларация, съдържаща се в приложение LXXIV към Конвенцията — да се счита за валидна, по-специално доколкото:

а) установява различни режими за внос на традиционни банани, нетрадиционни банани и банани, надвишаващи определената за тази цел квота, и по този начин налага количествени ограничения;

б) въвежда изискване за получаване на вносен документ и предоставяне на гаранция за тази цел — документ, който не е само за статистически цели и е подчинен на тежки и трудни за изпълнение условия;

в) налага митническо мито от 750 ЕКЮ на тон за банани, надвишаващи тарифната квота?

Следва ли частите от Регламент (ЕИО) № 1442/93 и № 1443/93 на Комисията, изменени и допълнени с последващи регламенти, които ограничават, намаляват или ненужно и непропорционално спрямо преследваната цел ограничават правото на достъп на сомалийски банани, гарантирано от посочената в първи въпрос Конвенция и от Регламент № 404/93 на Съвета, да се считат за валидни, по-специално доколкото:

а) определят крайна дата за подаване на заявления за вносни лицензи до три месеца и три седмици преди операцията и ограничават периода за подаване на заявления до една (пълна) седмица само четири пъти годишно;

б) предвиждат, в случай на неспазване на срока, загуба, във всички случаи, на правото на внос за цялото тримесечие, без да установяват специални правила или дерогации за случаи на непреодолима сила, непредвидени обстоятелства и подобни ситуации;

в) правят издаването на лицензията зависимо от предварително предоставяне на гаранция?