Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Следва ли обработката на изображения, която може да се извършва с устройство на автоматична машина за обработка на данни, включващо наред с другото аналогово-цифров преобразувател, висококачествен графичен процесор и цифрово-аналогов преобразувател, да се счита за изпълнение на „специфична функция“ по смисъла на последния параграф от бележка 5(B) към глава 84 от Комбинираната номенклатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Следва ли член 5, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета от 25 юли 1985 година относно Европейското обединение по икономически интереси да се тълкува в смисъл, че, освен добавките „Европейско обединение по икономически интереси“ или „ЕОИИ“, наименованието или фирмата на едно ЕОИИ може да се състои от чисто описателно обозначение, дори когато вътрешното право по принцип изключва използването на такова наименование за учредяване на Европейско обединение по икономически интереси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Явява ли се национален закон, който задължава предприятия, включени в природен и археологически парк, да се въздържат от каквато и да е дейност на съответната територия — което представлява съществена експроприация на предприятията, включени в самия парк, без да се предвижда изплащане на обезщетение на лицата, чието имущество е експроприирано — нарушение на основното право на собственост, на правото да се упражнява стопанска дейност и на равно третиране от страна на националните органи?
Независимо от отговора, който Съдът на Европейските общности може да счете за подходящ на първия въпрос, представляват ли мерките, предвидени в член 7 от разглеждания регионален закон (еквивалентни, за целите на производството по общностното право, на всяко друго национално законодателство), нарушение на принципа на равно третиране и свързаната с него забрана за дискриминация, установена във втора алинея на член 40, параграф 3 от Договора за създаване на Европейската общност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Следва ли член 18, параграф 4 от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да откаже възстановяване на ДДС кредит за определен данъчен период или да го пренесе към следващ период, като вместо това го задържи чрез процедура на превантивно обезпечение по националното право поради наличие на сериозни основания за подозрение за данъчна измама или поради наличие на оспорено вземане за ДДС, без да е налице окончателно признато право на държавата членка и без тя да е получила разрешение по член 27 от Шеста директива?
Ако това е допустимо, допуска ли принципът на пропорционалност, залегнал в правото на Общността, и член 18, параграф 4 от Шеста директива държавата членка да предвиди, че необходимостта или спешността на задържането не могат да бъдат оспорвани по никакъв начин и че задържането не може да бъде заменено с друга гаранция или отменено, докато оспорваното вземане не бъде окончателно решено с влязло в сила съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Следва ли член 28 от Регламент (ЕИО) № 3677/86 на Съвета от 24 ноември 1986 г. да се тълкува в смисъл, че предвиденият в него шестмесечен срок не може да бъде удължаван?
Или тази разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че общото правило за предоставяне на удължаване, предвидено в член 27 от този регламент и във втората алинея на член 14, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1999/85 на Съвета от 16 юли 1985 г., се прилага и по отношение на този срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1) Следва ли член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета относно последващото събиране на вносни или износни мита, които не са били изискани от длъжника за стоки, допуснати до митнически режим, който предполага задължение за плащане на такива мита (ОВ 1979 L 197, стр. 1), да се тълкува в смисъл, че последващо събиране може да се извърши само в случаи, когато има разлика в размера на дължимото мито, но не и в случаи на неправилно деклариране на тарифни позиции, които не са оказали влияние върху размера на дължимото мито?
2) Следва ли изразът „... законно дължими ...“ в член 2, параграф 1 от Регламент № 1697/79 да се тълкува при положение, че:
- определящи за това дали дадена сума е дължима са фактическите и правни обстоятелства към момента, в който компетентните органи получават декларация с неправилна тарифна позиция?
или че:
- определящи са фактическите и правни обстоятелства към момента, в който компетентните органи установят, че декларацията съдържа неправилна тарифна позиция?
3) а) Какво е правното действие на решение на Европейската комисия, прието след консултация с Комитета по митническия кодекс, адресирано до държава членка след искане от държавата членка към Комитета да вземе решение относно това дали при определени обстоятелства е оправдано опрощаване на вносни мита, и с което Комисията и Комитетът решават, че няма основание за опрощаване на вносните мита, посочени в искането на държавата членка до Комитета?
б) Съвместимо ли е с правните последици, описани в отговора на въпрос 3(а), национален съд на съответната държава членка да постанови с решение, че липсва необходимото правно основание за последващо събиране на вносни мита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1. В ситуация, при която: (i) дружество (Дружество А) е установено в държава членка на Европейския съюз; (ii) Дружество А е част от консорциум с друго дружество (Дружество Б), също установено в тази държава членка; (iii) Дружество А и Б съвместно притежават холдингово дружество (Дружество В), също установено в държавата членка; (iv) Дружество В има редица търговски дъщерни дружества, които са установени или в тази държава членка, или в други държави членки на Европейския съюз, или другаде по света; и (v) Дружество А е лишено от правото да претендира срещу своето корпоративно данъчно задължение облекчение във връзка с търговски загуби, понесени от търговско дъщерно дружество (също установено в тази държава членка) на Дружество В, тъй като националното законодателство, тълкувано съгласно националното право, изисква бизнесът на Дружество В да се състои изцяло или главно в притежаването на акции в дъщерни дружества, установени в тази държава членка: Представлява ли изискването, посочено в (v), ограничение на свободата на установяване по член 52 от Договора за ЕО
Ако да, допустимо ли е такова третиране съгласно правото на Общността?
2. Ако изискването по (v) представлява неоправдано ограничение съгласно правото на Общността, изисква ли член 5 от Договора за ЕО от националния съд да тълкува съответното национално законодателство, доколкото е възможно, така че да съответства на правото на Общността, дори когато нито Дружество А, нито Дружество Б, нито Дружество В сами по себе си не се стремят да упражнят права по правото на Общността, и дори ако тълкуване на националното законодателство, което би съответствало на правото на Общността, би довело до предоставяне на облекчение, когато бизнесът на Дружество В се състои главно в притежаването на акции в дъщерни дружества, установени извън ЕС/ЕИП
Или член 5 има за последица само това, че националното законодателство, независимо от неговото тълкуване, се прилага с оглед на изискванията на правото на Общността в случай, че тези изисквания са приложими?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1. Следва ли Регламент (ЕИО) № 123/85 на Комисията от 12 декември 1984 година относно прилагането на член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО към определени категории споразумения за разпространение и сервиз на моторни превозни средства да се тълкува в смисъл, че изключителен дилърски договор, обвързващ автомобилен производител с дилър, попада в обхвата на освобождаването по член 1 от този регламент, когато този договор: (a) не посочва „обективно валидните причини“, посочени в член 5, параграф 2, букви (a) и (b) и член 5, параграф 3 от този регламент; (b) изключва всякаква възможност дилърът да продава нови превозни средства, различни от предлаганите от производителя, дори и в търговски помещения, различни от тези, в които се предлагат договорните стоки, освен ако не се докажат обективно валидни причини, които не са съществували към момента на сключване на договора, като тази разпоредба следва да се разглежда във връзка с тълкуването на член 3, параграф 3 и член 5, параграф 2 от регламента; (c) определя цел за продажби, съгласно която дилърът се задължава да положи всички усилия да продаде през всяка годишна период определено количество договорни превозни средства, което, ако не е определено по споразумение между страните, се определя от производителя въз основа на направени от него прогнози или определени от него критерии, и предвижда, че ако към 31 август на текущия годишен период не е постигнато 90% от 7/11 от целта за продажби и „общият процент на проникване“ на договорните превозни средства на територията, за която се отнася концесията, оценен към 31 юли на текущия годишен период, е с 15% до 45% — в зависимост от местоположението на територията — по-нисък от националния среден процент на проникване на договорните превозни средства, производителят може, с тримесечно или шестмесечно предизвестие, да промени територията на договора и/или да отнеме изключителността на дилъра на тази територия, или да прекрати дилърския договор, като тези разпоредби следва да се разглеждат във връзка с тълкуването на член 4, параграф 1, точка 3, член 5, параграф 2, точка 2 и член 5, параграф 2, точка 3 от регламента?
2. Следва ли Регламент (ЕО) № 1475/95 на Комисията от 28 юни 1995 година, заменящ посочения по-горе Регламент № 123/85, да се тълкува в смисъл, че изключителен дилърски договор, съдържащ клаузи от вида, посочен в въпрос 1, букви (b) и (c), попада в обхвата на освобождаването по член 1 от този регламент, като се вземат предвид съответно член 3, параграф 3 и член 4, параграф 1, точка 3 от Регламент № 1475/95 във връзка с член 5, параграф 2, точка 2, член 5, параграф 2, точка 3 и член 5, параграф 3?
3. Ако Регламенти № 123/85 и № 1475/95 не могат да се тълкуват в смисъл, че предоставят ползата от освобождаването, което предвиждат, на дилърски договори от вида, посочен в първите два въпроса, следва ли член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че изключителна дистрибуторска мрежа на производител на моторни превозни средства, основана на такива дилърски договори, попада под забраната, предвидена в тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.