Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
Съвместима ли е с правото на Общността и по-специално с членове 25 и 90 ЕО такса, като разглежданата в главното производство, която се събира от оператор в държава членка за разтоварване на скариди с риболовен съд, регистриран в тази държава членка, и се използва за финансиране на сита и машини за белене на скариди в тази държава членка, ако таксата е дължима и за скариди, разтоварени от такъв оператор другаде в Общността?
Влияе ли отговорът на този въпрос от някое от следните обстоятелства:
а) къде са уловени скаридите;
б) дали след разтоварването другаде в Общността скаридите се транспортират до държавата членка, в която е регистриран риболовният съд;
в) дали след като скаридите са разтоварени другаде в Общността, плащането за пресяване и белене се извършва и на това място?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
Позволяват ли разпоредбите на член 13A, букви б) и в) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота – Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, освобождаването от данък за медицински лабораторни изследвания, поръчани от общопрактикуващи лекари, да бъде обвързано с условията, посочени в тези разпоредби, дори когато медицинската помощ, предоставяна от такива лекари, във всички случаи е освободена от данъчно облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
1) Дали използването на защитена марка, регистрирана също и за „играчка“, съставлява използване в качеството на марка по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директивата [...], когато производителят на умален модел на автомобил играчка възпроизвежда в умален мащаб модел на реално съществуващо превозно средство, включително марката, поставена върху модела на притежателя на марката, и пуска на пазара този умален модел?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Дали описаният в първия въпрос начин на използване на марката съставлява указание за вида или качеството на умаления модел на превозното средство по смисъла на член 6, параграф 1, буква б) от Директивата [...]?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос:
В случаи от този род, кои са определящите критерии, които позволяват да се прецени дали използването на марката отговаря на честната търговска или производствена практика?
В частност, отговаря ли на посочената практика случай, при който производителят на умален модел превозно средство поставя върху опаковката и върху допълнително устройство, необходимо за употребата на умаления модел, разпознаваем за потребителите знак на собствената си марка, както и фирмата си с указване на седалището на предприятието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2006 г.
Следва ли делата, които са свързани по предмет, да бъдат съединени за целите на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
1. Противоречи ли на член 43 ЕО или 56 ЕО (с оглед на членове 57 ЕО и 58 ЕО) (или на техните предходни разпоредби):
(а) За държава членка А (като Обединеното кралство)
i. да приеме и поддържа в сила законодателство, което предоставя право на пълен данъчен кредит по отношение на дивиденти, изплащани от дружества, установени в държава членка А („релевантни дивиденти“), на индивидуални акционери, установени в държава членка А;
ii. да прилага разпоредба в спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, сключени с определени други държави членки и трети държави, която предоставя право на пълен данъчен кредит (намален с данъка, предвиден в тези спогодби) по отношение на релевантни дивиденти на индивидуални акционери, установени в тези други държави членки и трети държави;
но да не предоставя право на какъвто и да е данъчен кредит (нито пълен, нито частичен) по отношение на релевантни дивиденти, когато те се изплащат от дъщерно дружество, установено в държава членка А (като Обединеното кралство), на дружество майка, установено в държава членка Б (като Германия), нито по вътрешното законодателство, нито по условията на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между тези държави;
(б) За държава членка А (като Обединеното кралство) да прилага разпоредба в приложимата спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която предоставя право на частичен данъчен кредит по отношение на релевантни дивиденти на дружество майка, установено в държава членка В (като Нидерландия), но да не предоставя такова право на дружество майка, установено в държава членка Б (като Германия), когато няма разпоредба за частичен данъчен кредит в спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между държава членка А и държава членка Б;
(в) За държава членка А (като Обединеното кралство) да не предоставя право на частичен данъчен кредит по отношение на релевантни дивиденти на дружество, установено в държава членка В (като Нидерландия), което се контролира от дружество, установено в държава членка Б (като Германия), когато държава членка А прилага разпоредби в спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, които предоставят такова право:
1) на дружества, установени в държава членка В, които се контролират от лица, установени в държава членка В;
2) на дружества, установени в държава членка В, които се контролират от лица, установени в държава членка Г (като Италия), когато има разпоредба, предоставяща право на частичен данъчен кредит по отношение на релевантни дивиденти в спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между държава членка А и държава членка Г;
3) на дружества, установени в държава членка Г, независимо от това кой ги контролира?
(г) Има ли значение за отговора на въпрос 1(в), ако дружеството, установено в държава членка В, се контролира не от дружество, установено в държава членка Б, а от дружество, установено в трета държава?
2. Ако отговорът на всички или на някоя част от въпроси 1(а) до (в) е положителен, какви принципи установява правото на Общността по отношение на правата и средствата за защита, с които разполагат засегнатите лица при обстоятелствата, изложени в тези въпроси
По-специално:
(а) Задължена ли е държава членка А да изплати:
i. Пълния данъчен кредит или сума, равностойна на него; или
ii. Частичния данъчен кредит или сума, равностойна на него; или
iii. Пълния или частичния данъчен кредит, или сума, равностойна на тях:
1. след приспадане на всеки допълнителен подоходен данък, платим или който би бил платим, ако дивидентът, изплатен на съответния ищец, беше обложен с данъчен кредит;
2. след приспадане на такъв данък, изчислен на друга основа?
(б) На кого следва да бъде извършено такова плащане:
i. На съответното дружество майка в държава членка Б или държава членка В; или
ii. На съответното дъщерно дружество в държава членка А?
(в) Правото на такова плащане представлява ли:
i. Право на възстановяване на неправомерно събрани суми, така че възстановяването е последица и допълнение към правото, предоставено от членове 43 и/или 56; и/или
ii. Право на обезщетение или вреди, така че трябва да бъдат изпълнени условията за възстановяване, установени в съединени дела C‑46/93 и C‑48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame; и/или
iii. Право да се възстанови неправомерно отказана облага и, ако е така:
1. такова право последица и допълнение ли е към правото, предоставено от членове 43 и/или 56; или
2. трябва ли да бъдат изпълнени условията за възстановяване, установени в съединени дела C‑46/93 и C‑48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame; или
3. трябва ли да бъдат изпълнени други условия?
(г) Има ли значение за целите на въпрос 2(в) по-горе дали съгласно вътрешното право на държава А исковете са предявени като реституционни искове или са предявени или трябва да бъдат предявени като искове за вреди?
(д) Необходимо ли е, за да се възстанови, дружеството, което предявява иска, да докаже, че то или неговото дружество майка биха заявили данъчен кредит (пълен или частичен, според случая), ако са знаели, че съгласно правото на Общността имат право на това?
(е) Има ли значение за отговора на въпрос 2(а), че съгласно решението на Съда на Европейските общности в съединени дела C‑397/98 и C‑410/98 Hoechst и Metallgesellschaft съответното дъщерно дружество в държава членка А може да е било възстановено или може по принцип да има право на възстановяване на или във връзка с авансовия корпоративен данък във връзка с дивидента, изплатен на съответното дружество майка в държава членка Б или държава членка В?
(ж) Какви указания, ако има такива, счита за уместно да даде Съдът на Европейските общности в настоящите дела относно обстоятелствата, които националният съд следва да вземе предвид, когато трябва да определи дали има достатъчно сериозно нарушение по смисъла на решението в съединени дела C‑46/93 и C‑48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame, по-специално дали, предвид състоянието на съдебната практика относно тълкуването на съответните разпоредби на правото на Общността, нарушението е било извиняемо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Следва ли частта от плащането, която клиентът извършва на [DALD] за предоставянето на определени услуги от [D & A] или от нейните франчайзополучатели, да бъде включена в общото плащане за определените стоки, така че да бъде част от цената, платена или подлежаща на плащане за определените стоки по смисъла на член 29 от Митническия кодекс при обстоятелства, при които клиентът е частен потребител и вносител, от чието име [DALD] отчита ДДС при внос?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли размерът на плащането за определените стоки въпреки това да бъде изчислен по член 29 или е необходимо това изчисление да се извърши по член 30 от Митническия кодекс?
С оглед на факта, че Нормандските острови са част от митническата територия на Общността, но не са част от територията на ДДС за целите на Шестата директива, прилага ли се някое от указанията, изложени в решение по дело C-349/96 Card Protection Plan v Commissioners of Customs and Excise, при определяне коя част или кои части от сделката, състояща се в предоставяне на определени услуги и определени стоки, подлежат на оценка за целите на прилагането на Общата митническа тарифа на Европейските общности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Прилагат ли се членове 217—232 от Митническия кодекс — това са разпоредбите на глава 3 („Събиране на размера на митническото задължение“) от дял VII („Митническо задължение“), като посочената глава 3 се състои от раздел 1 („Осчетоводяване и съобщаване на размера на задължението на длъжника“ — членове 217—221) и раздел 2 („Срок и процедури за плащане на размера на задължението“ — членове 222—232) — към събирането на митническо задължение, което е възникнало преди 1 януари 1994 г., но чието събиране не е било предприето или започнато преди 1 януари 1994 г.?
Ако да, трябва ли съобщаването, предвидено в член 221 от Митническия кодекс, винаги да се извършва след осчетоводяването на размера на митата, или, с други думи, трябва ли съобщаването, предвидено в член 221 от Митническия кодекс, винаги да бъде предшествано от осчетоводяване на митата?
Води ли закъснялото съобщаване на размера на митата на длъжника — тоест съобщаване, извършено след изтичането на тригодишния срок, предвиден в първоначалната редакция на член 221, параграф 3 от Митническия кодекс (в сила преди неговата замяна [считано от 19 декември 2000 г.] с член 1.17 от Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Общността [ОВ 2000 L 311, стр. 17]), въпреки че митническите органи действително са били в състояние да определят в рамките на този тригодишен срок точния размер на законно дължимите мита — до невъзможност за събиране на съответното митническо задължение, до заличаване на съответното митническо задължение или до друг правен резултат?
Длъжни ли са държавите членки да определят начина, по който трябва да се извършва съобщаването на размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс, на длъжника?
Ако да, може ли държавата членка, която не е уточнила как трябва да се извършва съобщаването на размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс, на длъжника, да твърди, че всеки документ, в който е посочен размерът на митата и който (след осчетоводяването) е бил съобщен на длъжника, може да представлява съобщаване на длъжника на размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс, дори ако този документ по никакъв начин не се позовава на член 221 от Митническия кодекс или не посочва, че се отнася до съобщаване на длъжника на размера на дължимите мита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Дали Решение 97/612/ЕО на Комисията от 16 април 1997 година относно помощта, предоставена от регион Сардиния, Италия, в селскостопанския сектор, е опорочено поради следните основания:
(а) липса на компетентност на Комисията да приеме обжалваното решение, доколкото то нарушава съвкупните разпоредби на членове 38, 40 и 43 от Договора за ЕО (сега, след изменението, членове 32 ЕО, 34 ЕО и 37 ЕО), и членове 39, 41, 42 и 46 от Договора за ЕО (сега членове 33 ЕО, 35 ЕО, 36 ЕО и 38 ЕО);
(б) нарушение на правилата, уреждащи процедурата по член 93, параграф 1 от Договора;
(в) нарушение на правилата, уреждащи процедурата по член 93, параграфи 2 и 3 от Договора;
(г) липса на мотиви, изисквани по член 190 от Договора за ЕО (сега член 253 ЕО) във връзка с членове 93, параграф 3 и 92, параграф 1 от Договора;
(д) нарушение и неправилно прилагане на Регламент № 797/85 относно подобряване на ефективността на селскостопанските структури;
(е) нарушение и неспазване на „практиката за помощ на стопанства в затруднение“ и „Насоките на Общността относно държавната помощ за спасяване и преструктуриране на предприятия в затруднение“?
Дали обжалваното решение нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания, като се има предвид изминалото време между следните четири етапа, а именно публикуването на Закон № 44/88 през 1988 г., започването на процедурата за нарушение през 1994 г., приемането на обжалваното решение през 1997 г. и уведомяването на земеделските производители за искането за възстановяване през ноември 2001 г.?
Дали обжалваното решение съдържа недостатъчно мотиви, като посочва, че разглежданата помощ „е такава, че нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите членки“, без да разглежда действителната форма на всяка предоставена помощ или да взема предвид факта, че икономическите и социалните условия в Сардиния не позволяват местните операции да нарушават или застрашават конкуренцията в държавите членки, или да отчете сериозната безработица в региона, или да даде валидна причина за изключване на помощта, предназначена да компенсира последиците от природни бедствия или други изключителни обстоятелства?
Дали обжалваното решение съдържа също така недостатъчно мотиви, като класифицира предоставената помощ като „оперативна помощ“, свързана с краткосрочни задължения, без да взема предвид факта, че тя е предназначена за преструктуриране на съществуващ дългосрочен дълг, който не е бил изплатен поради повтарящи се затруднения, дължащи се на външни за предприятието фактори, като изключителни климатични условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.