всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Член 52 във връзка с член 58 от Договора за ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че облагането на печалбите, реализирани през 1994 г. от капиталово дружество от друга държава членка чрез клон в Германия с германски корпоративен данък по ставка 42 % („ставка за място на стопанска дейност“), представлява нарушение на правото на свободно установяване, като се има предвид, че
а) печалбите биха били обложени с германски корпоративен данък по ставка само 33,5 %, ако са били реализирани от дружество, подлежащо на неограничено облагане с корпоративен данък в Германия, което е дъщерно дружество на капиталово дружество от друга държава членка и е разпределило цялата печалба на своето майчино дружество до 30 юни 1996 г.;
б) печалбите първоначално биха били обложени с германски корпоративен данък по ставка 45 %, ако дъщерното дружество ги е задържало до 30 юни 1996 г., но задължението за корпоративен данък би било намалено със задна дата до 30 %, ако печалбите са били разпределени изцяло след 30 юни 1996 г.?
Ако ставката за място на стопанска дейност нарушава член 52 във връзка с член 58 от Договора за ЕО, необходимо ли е тя да бъде намалена до 30 % за спорната финансова година, за да се отстрани нарушението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.

1. Противоречи ли на член 43 ЕО или 56 ЕО (с оглед на членове 57 ЕО и 58 ЕО) (или на техните предходни разпоредби):
(а) За държава членка А (като Обединеното кралство)
i. да приеме и поддържа в сила законодателство, което предоставя право на пълен данъчен кредит по отношение на дивиденти, изплащани от дружества, установени в държава членка А („релевантни дивиденти“), на индивидуални акционери, установени в държава членка А;
ii. да прилага разпоредба в спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, сключени с определени други държави членки и трети държави, която предоставя право на пълен данъчен кредит (намален с данъка, предвиден в тези спогодби) по отношение на релевантни дивиденти на индивидуални акционери, установени в тези други държави членки и трети държави;
но да не предоставя право на какъвто и да е данъчен кредит (нито пълен, нито частичен) по отношение на релевантни дивиденти, когато те се изплащат от дъщерно дружество, установено в държава членка А (като Обединеното кралство), на дружество майка, установено в държава членка Б (като Германия), нито по вътрешното законодателство, нито по условията на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между тези държави;
(б) За държава членка А (като Обединеното кралство) да прилага разпоредба в приложимата спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която предоставя право на частичен данъчен кредит по отношение на релевантни дивиденти на дружество майка, установено в държава членка В (като Нидерландия), но да не предоставя такова право на дружество майка, установено в държава членка Б (като Германия), когато няма разпоредба за частичен данъчен кредит в спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между държава членка А и държава членка Б;
(в) За държава членка А (като Обединеното кралство) да не предоставя право на частичен данъчен кредит по отношение на релевантни дивиденти на дружество, установено в държава членка В (като Нидерландия), което се контролира от дружество, установено в държава членка Б (като Германия), когато държава членка А прилага разпоредби в спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, които предоставят такова право:
1) на дружества, установени в държава членка В, които се контролират от лица, установени в държава членка В;
2) на дружества, установени в държава членка В, които се контролират от лица, установени в държава членка Г (като Италия), когато има разпоредба, предоставяща право на частичен данъчен кредит по отношение на релевантни дивиденти в спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между държава членка А и държава членка Г;
3) на дружества, установени в държава членка Г, независимо от това кой ги контролира?
(г) Има ли значение за отговора на въпрос 1(в), ако дружеството, установено в държава членка В, се контролира не от дружество, установено в държава членка Б, а от дружество, установено в трета държава?
2. Ако отговорът на всички или на някоя част от въпроси 1(а) до (в) е положителен, какви принципи установява правото на Общността по отношение на правата и средствата за защита, с които разполагат засегнатите лица при обстоятелствата, изложени в тези въпроси
По-специално:
(а) Задължена ли е държава членка А да изплати:
i. Пълния данъчен кредит или сума, равностойна на него; или
ii. Частичния данъчен кредит или сума, равностойна на него; или
iii. Пълния или частичния данъчен кредит, или сума, равностойна на тях:
1. след приспадане на всеки допълнителен подоходен данък, платим или който би бил платим, ако дивидентът, изплатен на съответния ищец, беше обложен с данъчен кредит;
2. след приспадане на такъв данък, изчислен на друга основа?
(б) На кого следва да бъде извършено такова плащане:
i. На съответното дружество майка в държава членка Б или държава членка В; или
ii. На съответното дъщерно дружество в държава членка А?
(в) Правото на такова плащане представлява ли:
i. Право на възстановяване на неправомерно събрани суми, така че възстановяването е последица и допълнение към правото, предоставено от членове 43 и/или 56; и/или
ii. Право на обезщетение или вреди, така че трябва да бъдат изпълнени условията за възстановяване, установени в съединени дела C‑46/93 и C‑48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame; и/или
iii. Право да се възстанови неправомерно отказана облага и, ако е така:
1. такова право последица и допълнение ли е към правото, предоставено от членове 43 и/или 56; или
2. трябва ли да бъдат изпълнени условията за възстановяване, установени в съединени дела C‑46/93 и C‑48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame; или
3. трябва ли да бъдат изпълнени други условия?
(г) Има ли значение за целите на въпрос 2(в) по-горе дали съгласно вътрешното право на държава А исковете са предявени като реституционни искове или са предявени или трябва да бъдат предявени като искове за вреди?
(д) Необходимо ли е, за да се възстанови, дружеството, което предявява иска, да докаже, че то или неговото дружество майка биха заявили данъчен кредит (пълен или частичен, според случая), ако са знаели, че съгласно правото на Общността имат право на това?
(е) Има ли значение за отговора на въпрос 2(а), че съгласно решението на Съда на Европейските общности в съединени дела C‑397/98 и C‑410/98 Hoechst и Metallgesellschaft съответното дъщерно дружество в държава членка А може да е било възстановено или може по принцип да има право на възстановяване на или във връзка с авансовия корпоративен данък във връзка с дивидента, изплатен на съответното дружество майка в държава членка Б или държава членка В?
(ж) Какви указания, ако има такива, счита за уместно да даде Съдът на Европейските общности в настоящите дела относно обстоятелствата, които националният съд следва да вземе предвид, когато трябва да определи дали има достатъчно сериозно нарушение по смисъла на решението в съединени дела C‑46/93 и C‑48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame, по-специално дали, предвид състоянието на съдебната практика относно тълкуването на съответните разпоредби на правото на Общността, нарушението е било извиняемо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Следва ли частта от плащането, която клиентът извършва на [DALD] за предоставянето на определени услуги от [D & A] или от нейните франчайзополучатели, да бъде включена в общото плащане за определените стоки, така че да бъде част от цената, платена или подлежаща на плащане за определените стоки по смисъла на член 29 от Митническия кодекс при обстоятелства, при които клиентът е частен потребител и вносител, от чието име [DALD] отчита ДДС при внос?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли размерът на плащането за определените стоки въпреки това да бъде изчислен по член 29 или е необходимо това изчисление да се извърши по член 30 от Митническия кодекс?
С оглед на факта, че Нормандските острови са част от митническата територия на Общността, но не са част от територията на ДДС за целите на Шестата директива, прилага ли се някое от указанията, изложени в решение по дело C-349/96 Card Protection Plan v Commissioners of Customs and Excise, при определяне коя част или кои части от сделката, състояща се в предоставяне на определени услуги и определени стоки, подлежат на оценка за целите на прилагането на Общата митническа тарифа на Европейските общности?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Прилагат ли се членове 217—232 от Митническия кодекс — това са разпоредбите на глава 3 („Събиране на размера на митническото задължение“) от дял VII („Митническо задължение“), като посочената глава 3 се състои от раздел 1 („Осчетоводяване и съобщаване на размера на задължението на длъжника“ — членове 217—221) и раздел 2 („Срок и процедури за плащане на размера на задължението“ — членове 222—232) — към събирането на митническо задължение, което е възникнало преди 1 януари 1994 г., но чието събиране не е било предприето или започнато преди 1 януари 1994 г.?
Ако да, трябва ли съобщаването, предвидено в член 221 от Митническия кодекс, винаги да се извършва след осчетоводяването на размера на митата, или, с други думи, трябва ли съобщаването, предвидено в член 221 от Митническия кодекс, винаги да бъде предшествано от осчетоводяване на митата?
Води ли закъснялото съобщаване на размера на митата на длъжника — тоест съобщаване, извършено след изтичането на тригодишния срок, предвиден в първоначалната редакция на член 221, параграф 3 от Митническия кодекс (в сила преди неговата замяна [считано от 19 декември 2000 г.] с член 1.17 от Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Общността [ОВ 2000 L 311, стр. 17]), въпреки че митническите органи действително са били в състояние да определят в рамките на този тригодишен срок точния размер на законно дължимите мита — до невъзможност за събиране на съответното митническо задължение, до заличаване на съответното митническо задължение или до друг правен резултат?
Длъжни ли са държавите членки да определят начина, по който трябва да се извършва съобщаването на размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс, на длъжника?
Ако да, може ли държавата членка, която не е уточнила как трябва да се извършва съобщаването на размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс, на длъжника, да твърди, че всеки документ, в който е посочен размерът на митата и който (след осчетоводяването) е бил съобщен на длъжника, може да представлява съобщаване на длъжника на размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс, дори ако този документ по никакъв начин не се позовава на член 221 от Митническия кодекс или не посочва, че се отнася до съобщаване на длъжника на размера на дължимите мита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Дали Решение 97/612/ЕО на Комисията от 16 април 1997 година относно помощта, предоставена от регион Сардиния, Италия, в селскостопанския сектор, е опорочено поради следните основания:
(а) липса на компетентност на Комисията да приеме обжалваното решение, доколкото то нарушава съвкупните разпоредби на членове 38, 40 и 43 от Договора за ЕО (сега, след изменението, членове 32 ЕО, 34 ЕО и 37 ЕО), и членове 39, 41, 42 и 46 от Договора за ЕО (сега членове 33 ЕО, 35 ЕО, 36 ЕО и 38 ЕО);
(б) нарушение на правилата, уреждащи процедурата по член 93, параграф 1 от Договора;
(в) нарушение на правилата, уреждащи процедурата по член 93, параграфи 2 и 3 от Договора;
(г) липса на мотиви, изисквани по член 190 от Договора за ЕО (сега член 253 ЕО) във връзка с членове 93, параграф 3 и 92, параграф 1 от Договора;
(д) нарушение и неправилно прилагане на Регламент № 797/85 относно подобряване на ефективността на селскостопанските структури;
(е) нарушение и неспазване на „практиката за помощ на стопанства в затруднение“ и „Насоките на Общността относно държавната помощ за спасяване и преструктуриране на предприятия в затруднение“?
Дали обжалваното решение нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания, като се има предвид изминалото време между следните четири етапа, а именно публикуването на Закон № 44/88 през 1988 г., започването на процедурата за нарушение през 1994 г., приемането на обжалваното решение през 1997 г. и уведомяването на земеделските производители за искането за възстановяване през ноември 2001 г.?
Дали обжалваното решение съдържа недостатъчно мотиви, като посочва, че разглежданата помощ „е такава, че нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите членки“, без да разглежда действителната форма на всяка предоставена помощ или да взема предвид факта, че икономическите и социалните условия в Сардиния не позволяват местните операции да нарушават или застрашават конкуренцията в държавите членки, или да отчете сериозната безработица в региона, или да даде валидна причина за изключване на помощта, предназначена да компенсира последиците от природни бедствия или други изключителни обстоятелства?
Дали обжалваното решение съдържа също така недостатъчно мотиви, като класифицира предоставената помощ като „оперативна помощ“, свързана с краткосрочни задължения, без да взема предвид факта, че тя е предназначена за преструктуриране на съществуващ дългосрочен дълг, който не е бил изплатен поради повтарящи се затруднения, дължащи се на външни за предприятието фактори, като изключителни климатични условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.

За целите на установяване дали продукт, за който се иска възстановяване на износна премия, е с добро и търговско качество, прилага ли се Регламент (ЕИО) № 1538/91 на Комисията от 5 юни 1991 година за въвеждане на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1906/90 на Съвета относно определени стандарти за търговия с птиче месо
В случай че отговорът на първия въпрос е положителен: (a) Прилага ли се член 70 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година за създаване на Митническия кодекс на Общността, когато е необходимо да се определи дали продукт, за който се иска износна премия, е с добро и търговско качество
(b) Прилага ли се правната фикция относно еднаквото качество, предвидена в първата алинея на член 70 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, и когато е изследвана само една случайна проба от стоките, при положение че съответните разпоредби на Общността допускат дефекти в стоките до определен лимит и съответно изискват и изрично предписват изследване на определен брой проби за установяване дали този лимит е спазен
В случай че отговорите на въпроси 2(a) и (b) също са положителни: Какъв е ефектът на посочената правна фикция относно еднаквото качество, когато от износни пратки, декларирани като едно цяло, са взети няколко проби и изследването на част от тези проби показва, че те са с търговско качество, а изследването на друга част от тези проби показва, че не са?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Сделки от вида на разглежданите в главното производство представляват ли доставки на стоки или услуги и икономическа дейност по смисъла на член 2, параграф 1, член 4, параграфи 1 и 2, член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО, когато са извършени с единствената цел да се получи данъчно предимство, без каквато и да е друга икономическа цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

a) При съответните обстоятелства, представляват ли сделки, извършени от всеки участник единствено с цел получаване на данъчно предимство и които нямат самостоятелна стопанска цел, доставки за целите на ДДС, извършени от или за участниците в хода на тяхната икономическа дейност?
б) При съответните обстоятелства, кои фактори следва да се вземат предвид при определяне на лицата, които са получатели на доставките, извършени от независимите строители?
2) Действа ли доктрината за злоупотреба с права, както е развита от Съда, така че да не позволява на жалбоподателите да претендират възстановяване или освобождаване от данък върху входящите сделки, произтичащи от осъществяването на съответните сделки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

1) Явява ли се в противоречие с членове 43 и 56 от Договора за създаване на Европейската общност обстоятелството, че физическо лице, подлежащо на неограничено данъчно облагане в Германия, което получава доходи от трудова дейност от германски източници, няма право да приспада от данъчната си основа в Германия загуби от наем в друга държава членка?
2) Ако не е така, явява ли се в противоречие с членове 43 и 56 от Договора обстоятелството, че посочените по-горе загуби не могат да бъдат взети предвид дори въз основа на така наречената клауза за отрицателна прогресия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

1. Следва ли член 4, параграф 2б) от Регламент № 1408/71 във връзка с приложение II, раздел III да се тълкува в смисъл, че помощта за грижи по Salzburger Pflegegeldgesetz, предоставяна на член на семейството на лице, работещо в провинция Залцбург, който живее със семейството си във Федерална република Германия, е изключена от приложното поле на Регламент № 1408/71 като специално необосновано обезщетение?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Може ли член на семейството на лице, работещо в провинция Залцбург, който живее със семейството си във Федерална република Германия, да претендира изплащане на помощ за грижи по Salzburger Pflegegeldgesetz като парично обезщетение при болест съгласно член 19 и съответните разпоредби на другите раздели на глава 1 от дял III на Регламент № 1408/71, независимо от това, че основното му местоживеене е във Федерална република Германия, ако са изпълнени другите условия за получаване на обезщетението?
3. Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Може ли обезщетение като помощта за грижи по Salzburger Pflegegeldgesetz, като социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, да бъде обвързано с условието получателят да има основно местоживеене в провинция Залцбург?
4. Ако отговорът на третия въпрос е положителен:
Съвместимо ли е с правото на Общността, по-специално с принципите на гражданството на Съюза и недискриминацията по членове 12 ЕО и 17 ЕО, обстоятелството, че граждани на Съюза, които работят като гранични работници в провинция Залцбург, но имат основно местоживеене в друга държава членка, нямат право да претендират социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68, като помощта за грижи по Salzburger Pflegegeldgesetz?
Ако не: Позволява ли гражданството на Съюза и зависимите членове на семейството на такъв граничен работник, които също имат основно местоживеене в друга държава членка, да получават помощ за грижи по Salzburger Pflegegeldgesetz в провинция Залцбург?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form