Дело C-374/04: Test Claimants in Class IV of the ACT Group Litigation, Заключение от 23 февруари 2006 г.

1. Противоречи ли на член 43 ЕО или 56 ЕО (с оглед на членове 57 ЕО и 58 ЕО) (или на техните предходни разпоредби):

(а) За държава членка А (като Обединеното кралство)

i. да приеме и поддържа в сила законодателство, което предоставя право на пълен данъчен кредит по отношение на дивиденти, изплащани от дружества, установени в държава членка А („релевантни дивиденти“), на индивидуални акционери, установени в държава членка А;

ii. да прилага разпоредба в спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, сключени с определени други държави членки и трети държави, която предоставя право на пълен данъчен кредит (намален с данъка, предвиден в тези спогодби) по отношение на релевантни дивиденти на индивидуални акционери, установени в тези други държави членки и трети държави;

но да не предоставя право на какъвто и да е данъчен кредит (нито пълен, нито частичен) по отношение на релевантни дивиденти, когато те се изплащат от дъщерно дружество, установено в държава членка А (като Обединеното кралство), на дружество майка, установено в държава членка Б (като Германия), нито по вътрешното законодателство, нито по условията на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между тези държави;

(б) За държава членка А (като Обединеното кралство) да прилага разпоредба в приложимата спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която предоставя право на частичен данъчен кредит по отношение на релевантни дивиденти на дружество майка, установено в държава членка В (като Нидерландия), но да не предоставя такова право на дружество майка, установено в държава членка Б (като Германия), когато няма разпоредба за частичен данъчен кредит в спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между държава членка А и държава членка Б;

(в) За държава членка А (като Обединеното кралство) да не предоставя право на частичен данъчен кредит по отношение на релевантни дивиденти на дружество, установено в държава членка В (като Нидерландия), което се контролира от дружество, установено в държава членка Б (като Германия), когато държава членка А прилага разпоредби в спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, които предоставят такова право:

1) на дружества, установени в държава членка В, които се контролират от лица, установени в държава членка В;

2) на дружества, установени в държава членка В, които се контролират от лица, установени в държава членка Г (като Италия), когато има разпоредба, предоставяща право на частичен данъчен кредит по отношение на релевантни дивиденти в спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между държава членка А и държава членка Г;

3) на дружества, установени в държава членка Г, независимо от това кой ги контролира?

(г) Има ли значение за отговора на въпрос 1(в), ако дружеството, установено в държава членка В, се контролира не от дружество, установено в държава членка Б, а от дружество, установено в трета държава?

2. Ако отговорът на всички или на някоя част от въпроси 1(а) до (в) е положителен, какви принципи установява правото на Общността по отношение на правата и средствата за защита, с които разполагат засегнатите лица при обстоятелствата, изложени в тези въпроси

По-специално:

(а) Задължена ли е държава членка А да изплати:

i. Пълния данъчен кредит или сума, равностойна на него; или

ii. Частичния данъчен кредит или сума, равностойна на него; или

iii. Пълния или частичния данъчен кредит, или сума, равностойна на тях:

1. след приспадане на всеки допълнителен подоходен данък, платим или който би бил платим, ако дивидентът, изплатен на съответния ищец, беше обложен с данъчен кредит;

2. след приспадане на такъв данък, изчислен на друга основа?

(б) На кого следва да бъде извършено такова плащане:

i. На съответното дружество майка в държава членка Б или държава членка В; или

ii. На съответното дъщерно дружество в държава членка А?

(в) Правото на такова плащане представлява ли:

i. Право на възстановяване на неправомерно събрани суми, така че възстановяването е последица и допълнение към правото, предоставено от членове 43 и/или 56; и/или

ii. Право на обезщетение или вреди, така че трябва да бъдат изпълнени условията за възстановяване, установени в съединени дела C‑46/93 и C‑48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame; и/или

iii. Право да се възстанови неправомерно отказана облага и, ако е така:

1. такова право последица и допълнение ли е към правото, предоставено от членове 43 и/или 56; или

2. трябва ли да бъдат изпълнени условията за възстановяване, установени в съединени дела C‑46/93 и C‑48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame; или

3. трябва ли да бъдат изпълнени други условия?

(г) Има ли значение за целите на въпрос 2(в) по-горе дали съгласно вътрешното право на държава А исковете са предявени като реституционни искове или са предявени или трябва да бъдат предявени като искове за вреди?

(д) Необходимо ли е, за да се възстанови, дружеството, което предявява иска, да докаже, че то или неговото дружество майка биха заявили данъчен кредит (пълен или частичен, според случая), ако са знаели, че съгласно правото на Общността имат право на това?

(е) Има ли значение за отговора на въпрос 2(а), че съгласно решението на Съда на Европейските общности в съединени дела C‑397/98 и C‑410/98 Hoechst и Metallgesellschaft съответното дъщерно дружество в държава членка А може да е било възстановено или може по принцип да има право на възстановяване на или във връзка с авансовия корпоративен данък във връзка с дивидента, изплатен на съответното дружество майка в държава членка Б или държава членка В?

(ж) Какви указания, ако има такива, счита за уместно да даде Съдът на Европейските общности в настоящите дела относно обстоятелствата, които националният съд следва да вземе предвид, когато трябва да определи дали има достатъчно сериозно нарушение по смисъла на решението в съединени дела C‑46/93 и C‑48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame, по-специално дали, предвид състоянието на съдебната практика относно тълкуването на съответните разпоредби на правото на Общността, нарушението е било извиняемо?