Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Следва ли член 19 от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че обезщетението при прекратяване на договора, което произтича от прилагането на член 17, параграф 2 от тази директива, може да бъде заменено, въз основа на колективен трудов договор, с обезщетение, определено съгласно критерии, различни от предвидените в член 17, освен ако не е установено, че прилагането на такъв договор гарантира на търговския представител във всеки случай обезщетение, равно или по-голямо от това, което произтича от прилагането на член 17?
Следва ли изчисляването на обезщетението при прекратяване на договора да се извършва индивидуално, както е предвидено в член 17, параграф 2 от Директивата, или са допустими и други методи на изчисление, които отдават, наред с другото, по-голямо значение на критерия за справедливост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
1. Може ли предприятие, което има седалище в държава извън Европейския съюз, в случая Швейцария, да се позовава на свободното движение на капитали по член 56 ЕО по отношение на търговското предоставяне на кредити на жители на държава членка на Европейския съюз, в случая Федерална република Германия, спрямо тази държава членка и мерките, предприети от нейните органи или съдилища, или подготовката, предоставянето и изпълнението на такива финансови услуги се обхващат единствено от свободата на предоставяне на услуги по член 49 и сл. ЕО?
2. Може ли предприятие, което има седалище в държава извън Европейския съюз, да се позовава на свободното движение на капитали по член 56 ЕО, когато предоставя кредити търговски или предимно на жители, пребиваващи в Европейския съюз, и има седалище в държава, в която не подлежи, по отношение на започването и упражняването на тази стопанска дейност, на изискване за предварително разрешение от държавен орган на тази държава или на изискване за редовен надзор върху своята стопанска дейност по начин, който е обичаен по отношение на кредитните институции в Европейския съюз, и в конкретния случай във Федерална република Германия, или позоваването на свободното движение на капитали в такъв случай представлява злоупотреба с правото?
Може ли такова предприятие да бъде третирано, по отношение на правото на Европейския съюз, по същия начин като лица и предприятия, установени на територията на съответната държава членка, по отношение на задължението за получаване на разрешение, въпреки че няма седалище в тази държава членка и също така не поддържа клон там?
3. Представляват ли разпоредби, които обуславят търговското предоставяне на кредити от предприятие, което има седалище в държава извън Европейския съюз, на жители в Европейския съюз от предварително получаване на разрешение от орган на съответната държава членка на Европейския съюз, в която пребивава кредитополучателят, ограничение на свободното движение на капитали по член 56 ЕО?
В този смисъл има ли значение дали неразрешеното търговско предоставяне на кредити представлява престъпление или само административно нарушение?
4. Оправдано ли е изискването за предварително разрешение, посочено в въпрос 3, по член 58, буква б) ЕО, по-специално по отношение на:
– защита на кредитополучателите от договорни и финансови задължения към лица, чиято надеждност не е била предварително проверена,
– защита на тази категория лица от предприятия или лица, които действат неправомерно по отношение на счетоводството си и задължението си по общите правила да предоставят на клиентите си съвети и информация,
– защита на тази категория лица от неподходяща или неправомерна реклама,
– гарантиране, че кредитодателят разполага с адекватни финансови ресурси,
– защита на капиталовия пазар от неконтролирано предоставяне на големи кредити и
– защита на капиталовия пазар и обществото като цяло от престъпни практики, обхванати по-специално от разпоредбите за борба с изпирането на пари и тероризма?
5. Обхваща ли член 58, буква б) ЕО формулирането на изискване за разрешение, допустимо по принцип съгласно правото на Общността – в смисъла на въпрос 3 – за получаването на което е задължително предприятието да има централно управление или поне клон в съответната държава членка, по-специално с цел:
– да се даде възможност бизнес процесите и транзакциите да бъдат действително и ефективно контролирани, т.е. дори с малко или никакво предизвестие, от органите на съответната държава членка,
– да се направят бизнес процесите и транзакциите напълно разбираеми чрез наличните или предоставени документи в държавата членка,
– да се осигури достъп до лицата, носещи лична отговорност за предприятието на територията на държавата членка и
– да се гарантира или поне улесни изплащането на вземанията на клиентите на предприятието в рамките на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
1) Прилага ли се предвидената в член 13, параграф 4 от Регламент № 97/95 санкция, когато договор, описан като договор за отглеждане и приет като такъв от компетентния орган по член 4, параграфи 2 и 3 от този регламент, не е сключен с производител на картофи, а с търговец, който получава картофите пряко или косвено от производители?
Изисква ли член 13, параграф 4 от Регламент № 97/95 предприятието за производство на нишесте да е превишило своята подквота чрез приемане на картофите?
2) Отговаря ли системата от санкции, предвидена в член 13, параграф 4 от Регламент № 97/95, в противовес на член 13, параграф 3 от този регламент, на стандартите на правната сигурност в правото на Общността?
Явява ли се предвидената в член 13, параграф 4 от Регламент № 97/95 санкция, с оглед на нейния размер, необходима за защита на финансовите интереси на Общността по смисъла на член 2, параграф 1 от Регламент № 2988/95 в случаи като настоящия
Подходяща ли е тя за защита на финансовите интереси на Общността в такива случаи?
3) Явява ли се нередност, подлежаща на санкция по член 13, параграф 4 от Регламент № 97/95, причинена по небрежност по смисъла на член 5, параграф 1 от Регламент № 2988/95, дори ако органът е одобрил премията с пълно знание за фактите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Следва ли самостоятелно заето лице, което е упълномощено да сключи един-единствен договор (чартър за кораб), който се подновява всяка година и по силата на който, във връзка с подновяването на чартъра, годишните преговори за фрахт (с изключение на 1999 г. за периода от 1994 до 2000 г.) се водят между собственика на кораба и трето лице, а резултатът от тези преговори се записва от посредника в допълнение към договора, да се счита за търговски агент по смисъла на Директива 86/653?
Ако трябва да се определи дали съществува договор за търговско представителство, има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че възнаграждение (комисионна) в размер на 2,5 % от чартъра е изплащано в продължение на много години и/или че член 7, параграф 1 от Директивата се отнася до „сключени сделки“ и до съществуването на право на (тази) комисионна „когато сделката е сключена с трето лице, което [посредникът] преди това е придобил като клиент за сделки от същия вид“?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че член 17 от Директивата се отнася до „клиенти“ вместо до „клиент“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
1. Следва ли член 11, буква А, параграф 1, буква а) във връзка с член 11, буква А, параграф 3, буква в) от Шестата директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че регистрационната такса за моторни превозни средства (автомобили) трябва да бъде включена в данъчната основа за ДДС, когато е сключен договор за покупко-продажба за доставка на ново моторно превозно средство за използване за превоз на пътници, когато моторното превозно средство се доставя, съгласно договора за покупко-продажба и предвиденото от купувача използване, от дилъра на крайния потребител вече регистрирано и за обща цена, която включва както цената, платена на дилъра, така и таксата
2. Може ли държава-членка да организира своята данъчна система по такъв начин, че регистрационната такса да се счита за разход, който дилърът плаща от името на крайния купувач, така че крайният купувач да е пряко задължен да плати таксата
3. Има ли значение по отношение на въпроси 1 и 2, че автомобил може да бъде закупен и доставен без плащане на регистрационна такса, което ще е възможно, ако купувачът не възнамерява да използва автомобила за обикновен превоз на пътници или стоки в зоната, в която се прилага Законът за движението по пътищата
4. Има ли значение, че употребявани моторни превозни средства в немалка степен се внасят или пренасят, наред с други, като стоки във връзка с преместване на местоживеене от крайния потребител, който сам плаща регистрационната такса без намесата на дилър
5. Има ли значение, че задължението за регистрационна такса възниква или става изискуемо – евентуално като разход – преди да възникне или стане изискуемо задължението за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Задължава ли принципът на сътрудничество, залегнал в член 10 ЕО, националния съд да преразгледа и отмени влязло в сила съдебно решение, ако последното противоречи на правото на Общността, и ако да, при какви условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
Следва ли член 11, параграф 1 от Директива 97/13/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска определянето на такса за лиценз въз основа на прогнозата за общите административни разходи, които ще бъдат направени от националния регулаторен орган за период от 30 години, като тази такса се събира предварително?
Ако отговорът е положителен:
Следва ли член 10 ЕО и член 11 от лицензионната директива да се тълкуват в смисъл, че акт за определяне на такса по смисъла на първия въпрос, който не е бил оспорен, макар че е могъл да бъде, трябва да бъде отменен, когато това е допустимо по националното право, но не е задължително?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
1) Когато получателят на доставка на стоки е данъчно задължено лице, което е сключило договор добросъвестно, без да знае за измама, извършена от продавача, означава ли принципът на данъчен неутралитет по отношение на данъка върху добавената стойност, че фактът, че договорът за продажба е нищожен поради разпоредба на вътрешното гражданско право, която го прави неизлечимо нищожен като противоречащ на обществения ред поради незаконната причина на договора, дължаща се на продавача, не може да доведе до загуба на правото на това данъчно задължено лице да приспадне този данък?
2) Различен ли е отговорът, когато договорът е неизлечимо нищожен поради измамно избягване на самия ДДС?
3) Различен ли е отговорът, когато незаконната причина на договора за продажба, която го прави неизлечимо нищожен по вътрешното право, е измамно избягване на данъка върху добавената стойност, известно и на двете страни по договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.