Дело C-452/04: Fidium Finanz, Заключение от 16 март 2006 г.

1. Може ли предприятие, което има седалище в държава извън Европейския съюз, в случая Швейцария, да се позовава на свободното движение на капитали по член 56 ЕО по отношение на търговското предоставяне на кредити на жители на държава членка на Европейския съюз, в случая Федерална република Германия, спрямо тази държава членка и мерките, предприети от нейните органи или съдилища, или подготовката, предоставянето и изпълнението на такива финансови услуги се обхващат единствено от свободата на предоставяне на услуги по член 49 и сл. ЕО?
2. Може ли предприятие, което има седалище в държава извън Европейския съюз, да се позовава на свободното движение на капитали по член 56 ЕО, когато предоставя кредити търговски или предимно на жители, пребиваващи в Европейския съюз, и има седалище в държава, в която не подлежи, по отношение на започването и упражняването на тази стопанска дейност, на изискване за предварително разрешение от държавен орган на тази държава или на изискване за редовен надзор върху своята стопанска дейност по начин, който е обичаен по отношение на кредитните институции в Европейския съюз, и в конкретния случай във Федерална република Германия, или позоваването на свободното движение на капитали в такъв случай представлява злоупотреба с правото?
Може ли такова предприятие да бъде третирано, по отношение на правото на Европейския съюз, по същия начин като лица и предприятия, установени на територията на съответната държава членка, по отношение на задължението за получаване на разрешение, въпреки че няма седалище в тази държава членка и също така не поддържа клон там?
3. Представляват ли разпоредби, които обуславят търговското предоставяне на кредити от предприятие, което има седалище в държава извън Европейския съюз, на жители в Европейския съюз от предварително получаване на разрешение от орган на съответната държава членка на Европейския съюз, в която пребивава кредитополучателят, ограничение на свободното движение на капитали по член 56 ЕО?
В този смисъл има ли значение дали неразрешеното търговско предоставяне на кредити представлява престъпление или само административно нарушение?
4. Оправдано ли е изискването за предварително разрешение, посочено в въпрос 3, по член 58, буква б) ЕО, по-специално по отношение на:
– защита на кредитополучателите от договорни и финансови задължения към лица, чиято надеждност не е била предварително проверена,
– защита на тази категория лица от предприятия или лица, които действат неправомерно по отношение на счетоводството си и задължението си по общите правила да предоставят на клиентите си съвети и информация,
– защита на тази категория лица от неподходяща или неправомерна реклама,
– гарантиране, че кредитодателят разполага с адекватни финансови ресурси,
– защита на капиталовия пазар от неконтролирано предоставяне на големи кредити и
– защита на капиталовия пазар и обществото като цяло от престъпни практики, обхванати по-специално от разпоредбите за борба с изпирането на пари и тероризма?
5. Обхваща ли член 58, буква б) ЕО формулирането на изискване за разрешение, допустимо по принцип съгласно правото на Общността – в смисъла на въпрос 3 – за получаването на което е задължително предприятието да има централно управление или поне клон в съответната държава членка, по-специално с цел:
– да се даде възможност бизнес процесите и транзакциите да бъдат действително и ефективно контролирани, т.е. дори с малко или никакво предизвестие, от органите на съответната държава членка,
– да се направят бизнес процесите и транзакциите напълно разбираеми чрез наличните или предоставени документи в държавата членка,
– да се осигури достъп до лицата, носещи лична отговорност за предприятието на територията на държавата членка и
– да се гарантира или поне улесни изплащането на вземанията на клиентите на предприятието в рамките на държавата членка?