Преюдициално запитване

Когато паралелен вносител пусне на пазара в определена държава-членка фармацевтичен продукт, внесен от друга държава-членка, в оригиналната му вътрешна опаковка, но с нова външна опаковка, върху която текстът е на езика на държавата-членка на внос („преопакован“ продукт):
а) вносителят ли носи тежестта за доказване, че новата опаковка отговаря на всяко от условията, изведени в Решение на Съда от 11 юли 1996 г. по дело Bristol-Myers Squibb [и др.] (C‑427/93, C‑429/93 и C‑436/93), или притежателят на марката трябва да докаже, че тези условия не са изпълнени, или доказателствената тежест се носи от различно лице в зависимост от разглежданото условие и ако е така, по какъв начин?
б) първото условие — изведено в Решение на Съда от 11 юли 1996 г., посочено по-горе, тълкувано в Решение на Съда от 12 октомври 1999 г. по дело […] Upjohn […] (C‑379/97) и в Решение от 23 април 2002 г. [по дело Boehringer Ingelheim и др.], според което следва да се докаже необходимостта от преопаковане на продукта, за да не се възпрепятства действителният достъп до пазара — прилага ли се единствено за преопаковането чрез смяна на външната опаковка (както е постановил Съдът на [Европейската асоциация за свободна търговия] в Решение по дело E‑3/02, Paranova/Merck) или се прилага и по отношение на точния начин на преопаковане и вид преопаковане на продукта от паралелния вносител чрез смяна на външната опаковка и при утвърдителен отговор, по какъв начин?
в) не е ли налице неизпълнение на четвъртото условие — изведено в Решение [по дело Bristol-Myers Squibb и др.], посочено по-горе, според което преопакованият продукт не трябва да се представя така, че да може да накърни репутацията на марката или на притежателя ѝ — само когато опаковката е дефектна, с лошо качество или в недобър вид, или това условие се прилага за всяко обстоятелство, което може да доведе до накърняване на репутацията на марката?
г) Ако на първия въпрос, буква в) се отговори, че е налице неизпълнение на четвъртото условие при всяко обстоятелство, което води до накърняване на репутацията на марката, и ако i) марката не е поставена върху новата външна опаковка („демаркиране“ [de-branding]) или ii) паралелният вносител постави върху новата външна опаковка собственото си лого или свой знак или използва свой начин на представяне или начин на представяне, използван за няколко различни продукта („комаркиране“ [co-branding]), трябва ли да се приеме, че тези видове създаване на опаковка накърняват репутацията на марката или това е въпрос от фактически характер, който следва да се разгледа от националните юрисдикции?
д) Ако на първия въпрос, буква г) се отговори, че е налице въпрос от фактически характер, кой носи доказателствената тежест?
Когато паралелен вносител пуска на пазара в държава-членка фармацевтичен продукт, внесен от друга държава-членка, в оригиналната му вътрешна и външна опаковка, като поставя допълнителен външен етикет на езика на държавата-членка на внос (продукт, „върху който е поставен етикет“):
а) въобще прилагат ли се петте условия, изведени в Решение [по дело Bristol-Myers Squibb и др.], посочено по-горе?
б) Ако на втория въпрос, буква а) се отговори утвърдително, вносителят ли носи тежестта за доказване, че за опаковката с поставен етикет са изпълнени всички условия, изведени от Решение по дело Bristol-Myers Squibb [и др.], посочено по-горе, или притежателят на марката трябва да докаже, че условията не са изпълнени, или доказателствената тежест се носи от различно лице в зависимост от разглежданото условие?
в) Ако на втория въпрос, буква а) се отговори утвърдително, първото условие — изведено от Решение по дело Bristol-Myers Squibb [и др.], посочено по-горе, тълкувано в Решение по дело […] Upjohn […], посочено по-горе, и в Решение [по дело Boehringer Ingelheim и др.], посочено по-горе, според което следва да се докаже необходимостта от преопаковане на продукта, за да не се възпрепятства действителният достъп до пазара — прилага ли се единствено за поставянето на етикет или се прилага и по отношение на точния начин на поставяне и вида поставяне на етикет от паралелния вносител?
г) Ако на втория въпрос, буква а) се отговори утвърдително, не е ли налице неизпълнение на четвъртото условие — изведено в Решение [по дело Bristol-Myers Squibb и др.], посочено по-горе, според което преопакованият продукт не трябва да се представя така, че да може да накърни репутацията на марката или на притежателя ѝ — само когато опаковката е дефектна, с лошо качество или в недобър вид, или това условие се прилага за всяко обстоятелство, което може да доведе до накърняване на репутацията на марката?
д) Ако на втория въпрос, буква а) се отговори утвърдително и ако на втория въпрос, буква г) се отговори, че е налице неизпълнение на четвъртото условие при всяко обстоятелство, което води до накърняване на репутацията на марката, накърнена ли е репутацията на марката в този смисъл, ако i) допълнителният етикет е поставен така, че да закрива изцяло или отчасти една от марките на притежателя, или ii) на допълнителния етикет не е уточнено, че съответната марка е на притежателя, или iii) името на паралелния вносител е отпечатано с главни букви?
Ако паралелният вносител не е уведомил притежателя относно преопакован продукт, както изисква петото условие, изведено от Решение по дело Bristol-Myers Squibb [и др.], посочено по-горе, и следователно поради това е нарушил правото на притежателя върху марката (марките):
а) нарушение ли е всеки последващ внос на продукта или вносителят е в нарушение само докато притежателят узнае за продукта или докато не изтече приложимият срок за уведомление?
б) при нарушение от страна на вносителя притежателят има ли право да търси парично обезщетение (тоест обезщетение за претърпени вреди или предаване на цялата печалба, осъществена от вносителя в резултат на нарушението) при същите условия като в случай на имитация на марка?
в) принципът за пропорционалност прилага ли се за предоставянето на парично обезщетение на притежателя поради този вид нарушения, извършени от вносителя?
г) в случай на отрицателен отговор, на какво следва да се основава определянето на размера на подобно обезщетение предвид обстоятелството, че разглежданите продукти са пуснати на пазара в [Европейското икономическо пространство] от притежателя или с негово съгласие?