Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Как да се тълкуват и разграничат понятията „постоянно пренасяне“ и „временно пренасяне“ с оглед:
— установяване на извършено извличане по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) от Директива [96/9] от база данни, достъпна чрез електронно средство?
— в кой момент следва да се приеме, че е налице извършено извличане по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) от Директива [96/9] от база данни, достъпна чрез електронно средство?
— какво е значението за преценката на осъществено извличане, ако така извлеченото съдържание на база данни е послужило за създаването на нова и модифицирана база данни?
Чрез прилагането на какви критерии следва да се установи наличието на извършено извличане на база данни, достъпни чрез електронно средство
Ако базата данни на производителя притежава специфична структура, бележки, препращания, служебни команди, полета, хипертекстови връзки и редакционни текстове и същите тези бъдат открити у базата данни на твърдения нарушител, може ли това да се тълкува като белег на извършено извличане
Играят ли роля при тази преценка различните оригинални структури на организацията на двете противопоставени бази данни?
Има ли значение компютърната програма/системата за управление на база данни/ при установяване на извършено извличане, като същата не е част от базата данни?
Какъв критерий следва да приложи при тълкуване на понятието „извличане в съществена в количествено отношение част“, ако базата данни са групирани и се използват в отделни подгрупи, които са самостоятелни пазарни продукти
Трябва ли като критерий да се използва обемът на базите данни в целия пазарен продукт или като критерий следва да се използва обемът на базите данни в съответната подгрупа?
При тълкуване на понятието „съществена в качествено отношение част“ следва ли да се използва като критерий обстоятелството, че определен вид данни, които се твърди да са били извлечени, са били придобити от производителя от източник, който не е общодостъпен и поради това тяхното набавяне би могло да стане само чрез извличането им от базите данни на този именно производител?
Доколкото според Директива [96/9] и практиката на Съда на ЕО „съществена част от базата данни в количествено и качествено отношение“ е обвързана със съществени инвестиции за придобиване, проверка или оформление на база данни, как следва да се тълкуват тези понятия по отношение на публично достъпни нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи и съдебна практика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Следва ли членове 81 ЕО и 82 ЕО да се тълкуват в смисъл, че орган като Maschinenbau- und Metall- Berufsgenossenschaft (MMB), към който предприятията, спадащи към определена сфера на дейност и към определена територия, са задължени да направят осигуровка за трудова злополука и професионална болест, представлява предприятие по смисъла на тези разпоредби?
Следва ли членове 49 ЕО и 50 ЕО, от една страна, и членове 82 ЕО и 86 ЕО, от друга страна, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, според която предприятията от определена сфера на дейност и от определена територия са задължени да се осигуряват в орган като MMB?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1. Попада ли в приложното поле на Регламент № 1348/2000 на Съвета връчването между частни лица чрез използването на материални средства и персонал на юрисдикциите от Европейския съюз и чрез използването на европейската правна уредба на изцяло извънсъдебни документи, без да е започнало съдебно производство?
2. Попада ли в приложното поле на Регламент № 1348/2000 само съдебното сътрудничество между държавите членки в рамките на висящо съдебно производство [член 61, буква в) ЕО, член 67, параграф 1 ЕО и член 65 ЕО, както и съображение 6 от Регламент № 1348/2000]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Последиците от оттеглянето на преюдициално запитване от национален съд след постановяване на съдебно решение по аналогичен казус.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1. Съвместим ли е Регламент № 1788/2003, който въвежда допълнителна такса върху производството на млечни продукти, надхвърлящо определената национална квота, без да се отчита периодичното актуализиране на количеството, определено за всяка държава от Общността след конкретна проверка на съответните произведени количества, с член 32 от Договора и с предвидените в него цели на ОСП, като увеличаването на селскостопанската производителност, подкрепата на техническия прогрес при осигуряване на рационално развитие на селскостопанското производство и оптимално използване на производствените фактори, по-специално на работната сила, когато този механизъм е в тежест и на италианските млекопроизводители, като засяга както техния приемлив жизнен стандарт, така и тяхното развитие поради неподходящото заплащане на производствените фактори и поради това, че Италианската репу-блика всъщност е държава с дефицит […], принудена да прибягва към вноса на суровини, за да подпомага предприятията за преработка и продажба на висококачествени продукти […]?
2. Съвместим ли е посоченият Регламент № 1788/2003 с член 33 от Договора за ЕО, доколкото той предвижда организацията на общия пазар, като в същото време изключва всякаква дискриминация между производителите или потребителите в рамките на Общността, когато еднаквото прилагане на таксата, без да се прави реално разграничение между производители с дефицит и производители с излишък, води до дискриминиране на италианските производители от държава с дефицит?
3. Съвместим ли е посоченият Регламент № 1788/2003 с член 34 от Договора, където се предвижда, че преследването на целите, заложени в член 33, изключва дискриминацията между производителите или потребителите в рамките на Общността, когато такава дискриминация се създава от Регламента, който с оглед на допълнителната такса налага еднаква вноска както за производителите от държави с излишък, така и за производителите от държави с дефицит, като Италианската репу-блика?
4. Съвместим ли е Регламент № 1788/2003 с принципа на пропорционалност, установен в член 5 от Договора, доколкото „действията на Общността не могат да надхвърлят необходимото за постигане на целите на настоящия договор“, когато еднаквото прилагане на таксата надхвърля самата цел за обща организация на пазара, тъй като трайно налага ниска производителност, ниски доходи и постоянна нужда от публично подпомагане на средните италиански селскостопански производители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Приложима ли е презумпция за причинно-следствена връзка между оператори и замърсяване на основание близост или други улики съгласно Директива 2004/35?
Задължително ли е установяването на виновно поведение (умисъл или небрежност) за налагане на мерки за отстраняване по отношение на оператори, чиято дейност е посочена в приложение III към Директива 2004/35?
Може ли компетентният орган да измени съществено вече определени мерки за отстраняване и при какви процесуални гаранции за засегнатите оператори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Трябва ли забележка 5, Б от глава 84 от КН да се тълкува в смисъл, че цветен монитор, който може да възпроизвежда сигнали с произход както от автоматична машина за обработка на информация по смисъла на позиция 8471, така и от други източници, не може да бъде класиран в позиция 8471?
Ако мониторът, посочен в първия въпрос, може да бъде класиран в позиция 8471, въз основа на какви обстоятелства трябва да се определи дали това е единица от вида, използван изключително или главно в автоматичните системи за обработка на информация?
Обхваща ли приложното поле на Регламент № 754/2004 спорния монитор и ако отговорът е утвърдителен, валиден ли е този регламент, като се имат предвид отговорите на първия и втория въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Следва ли член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол […] да се тълкува в смисъл, че следва да се счита, че е въведено ограничение за свободното предоставяне на услуги, когато турски гражданин, който извършва дейност като водач на регистриран в Германия камион за турско предприятие в рамките на международен превоз, трябва да притежава шенгенска виза в съответствие с разпоредбите на § 4, алинея 1 и § 6 от Aufenthaltsgesetz […] и на член 1, параграф 1 от Регламент […] № 539/2001, за да влезе в Германия, след като към момента на влизане в сила на Допълнителния протокол е можел да влезе в [Германия] без виза?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол да се тълкува в смисъл, че посочените в първия въпрос турски граждани не трябва да притежават виза, за да влязат в Германия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Какви критерии следва да се използват при прилагането на член 81, параграф 1 ЕО с оглед на преценката дали дадена съгласувана практика има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията?
2) Следва ли член 81 ЕО да се тълкува в смисъл, че при прилагането от страна на националната юрисдикция на тази разпоредба доказателството за причинно-следствената връзка между съгласуването и поведението на пазара следва да се представи и подложи на преценка съгласно разпоредбите на националното право, доколкото тези разпоредби не са по-неблагоприятни от разпоредбите, които се прилагат по отношение на аналогични вътрешноправни съдебни производства, и доколкото не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностното право?
3) Презумпцията за причинно-следствената връзка между съгласуването и поведението на пазара винаги ли намира приложение за целите на прилагането на понятието за съгласувана практика в член 81 ЕО, дори когато съгласуването е единичен случай и участващото в него предприятие продължава да извършва дейност на пазара, или тази презумпция намира приложение само в случаи, в които съгласуването е осъществявано редовно през един продължителен период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.