Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Съвместим ли е член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година с член 12 ЕО, тълкуван във връзка с член 39 ЕО?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, допуска ли член 12 ЕО във връзка с член 39 ЕО национална правна уредба, която изключва възможността гражданите на Съюза да получават социална помощ, когато е превишен максималният период на пребиваване, посочен в член 6 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година, и не съществува право на пребиваване съгласно други разпоредби?
3) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, допуска ли член 12 ЕО национална правна уредба, която изключва възможността гражданите на държава членка на Европейския съюз да получават дори социални помощи, които се отпускат на нелегалните имигранти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1. Следва ли член 21, параграф 1, initio и буква в) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че не се дължи никакъв ДДС в държавата членка, в която пребивава или е установен издателят на фактурата, когато същият е посочил във фактурата размера на ДДС за доставка, която според общата система [на ДДС] се счита за извършена в друга държава членка или в трета страна?
2. В случай на отрицателен отговор, когато фактура като посочената в член 21, параграф 1, буква в) от Шеста директива е издадена на получател, който няма право да приспада ДДС (така че няма никакъв риск от загуба на данъчни приходи), могат ли държавите членки да поставят коригирането на погрешно фактуриран ДДС, който съгласно тази разпоредба подлежи на внасяне, в зависимост от условието данъчнозадълженото лице да издаде на клиента си поправена фактура, в която не е посочен ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Приложимо ли е съединяване на производства по дела с предмет, свързан с тълкуването на членове 5, 6 и 11A(1)(a) от Шестата директива 77/388/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Възпрепятства ли член 43 ЕО (във връзка с член 48 ЕО) прилагането на национална норма, по силата на която за учредяването на частно лечебно заведение под формата на самостоятелна дентална поликлиника (дентална поликлиника) е необходимо разрешение и трябва ли това разрешение да се отказва, когато предвид посочения в заявлението предмет на дейност на заведението и на услугите, които се предвижда да се предлагат в него с оглед на грижите, които вече се предлагат от лекарите на свободна практика, сключили договор с осигурителна каса, от структури, които са собственост на касите и от структури, сключили договор с осигурителна каса, както и от „Dentisten“, сключили договор с осигурителна каса, не е налице никаква нужда от учредяването на тази дентална поликлиника?
От значение ли е за отговора на първия въпрос, ако за проверка на нуждите трябва да се вземат предвид и грижите, предлагани от амбулаториите на публичните лечебни заведения, на частните лечебни заведения в обществена полза и на другите лечебни заведения, сключили договор с осигурителна каса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1. Предвид факта, че съдържащите се в дял II от Регламента REACH условия относно регистрацията не се прилагат по отношение на полимерите по силата на член 2, параграф 9 от същия регламент, споменаването на мономерните вещества в член 6, параграф 3 включва ли: а) мономери в реагирала форма, т.е. мономери, които са реагирали помежду си, така че не могат да бъдат отделени от полимера, от който са част; б) мономери в нереагирала форма, т.е. мономери, които са остатъчни от процеса на полимеризация и които в края на този процес запазват собствената си характеристика и химични свойства, различни от полимера, или в) едновременно мономерите в реагирала форма и мономерите в нереагирала форма?
2. Ако отговорът на първия въпрос е или а), или в), неправомерно ли е прилагането на член 6, параграф 3 от Регламента спрямо производителите и спрямо вносителите на полимери, поради това че условията са нерационални, дискриминационни или несъразмерни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
1) Представляват ли „документи“ по смисъла на член 2, параграф 3 от [Регламент № 1049/2001] актовете, които съгласно член 254 ЕО трябва да бъдат публикувани в [Официален вестник на Европейския съюз]?
2) Имат ли задължителна сила регламентите или частите от тях, които — противно на предписанието на член 254, параграф 2 ЕО — не са публикувани в [Официален вестник на Европейския съюз]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
Има ли право Комисията съгласно член 15, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 да представя по собствена инициатива писмени становища в хода на производство относно възможността от (данъчната) печалба, реализирана от заинтересованата страна през 2002 г., да се приспадне глоба, която е била наложена от Комисията на дружеството X KG за нарушаване на европейското право на конкуренция и която (частично) е била прехвърлена на заинтересованата страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
1) Само националното ли право урежда закръгляването на размера на ДДС или и общностното право
По-конкретно потвърждават ли член 2, първи и втори параграф от Първа директива и член 11, А, параграф 1, буква а) и/или член 12, параграф 3, буква а) и/или член 22, параграф 3, буква б) (в редакцията към 1 януари 2004 г.) от Шеста директива, че закръгляването е въпрос, който попада в обхвата на общностното право?
2) По-конкретно:
а) Допуска ли общностното право прилагането на национално правило или практика на националните данъчни органи, които изискват закръгляване нагоре на размера на ДДС, когато частта от съответната най-малка парична единица е равна на или е по-голяма от 0,50 (например: 0,5 пенса трябва да се закръгляват нагоре до най-близкия цял пенс)?
б) Изисква ли общностното право да бъде разрешено на данъчнозадължените лица да закръгляват надолу размера на ДДС, който включва част от най-малката налична парична единица?
3) При продажба [на цена] с включено ДДС на кое ниво общностното право изисква да се приложи закръгляването за целите на изчисляване на дължимото ДДС: на нивото на всяка отделна стока, на стоки от един и същ вид, на всяка доставка (ако в същата кошница е включена повече от една доставка), на общата сума на всяка сделка/кошница или на всеки период на счетоводно отчитане на ДДС или на друго ниво?
4) Оказват ли влияние върху отговора на някой от тези въпроси общностноправните принципи на равно третиране и на данъчен неутралитет, по-конкретно с оглед съществуването в Обединеното кралство на облекчение, предоставяно от съответните данъчни органи, с което се позволява само на някои търговци да закръгляват надолу размера на ДДС, който следва да бъде деклариран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
1) Позволява ли член 3 от директива […] на държавите членки да налагат на телевизионните оператори задължението да предназначават процент от приходите от дейността си за предварителното финансиране на европейски игрални и телевизионни филми?
2) В случай че отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, съответства ли на тази директива и на член 12 ЕО, във връзка с останалите специални разпоредби, към които последният препраща, национална правна уредба, която освен че предвижда гореспоменатото задължение за предварително финансиране, запазва 60% от посоченото задължително финансиране за произведения, чийто оригинален език е испанският?
3) Представлява ли по смисъла на член 87 ЕО държавна помощ в полза на киноиндустрията наложеното с национална правна уредба задължение на телевизионните оператори да предназначават процент от приходите от дейността си за предварителното финансиране на игрални филми, 60% от който следва да се предоставя специално за произведения, чийто оригинален език е испанският, и които са произведени предимно от испанската киноиндустрия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.