Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Съвместимо ли е национално изискване за постоянно пребиваване в региона като условие за избираемост на регионални избори с членове 17 ЕО и 18 ЕО?
Компетентен ли е Съдът на Европейските общности да тълкува разпоредбите на правото на Общността в случай на изцяло вътрешноправно положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Следва ли членове 17 ЕО и 18 ЕО да се тълкуват в смисъл, че препятстват национална разпоредба, която изисква местоживеене в съответния регион като условие за допустимост до избор на регионално събрание?
Компетентен ли е Съдът на Европейските общности да тълкува международни и конвенционни разпоредби за защита на правата на човека, когато националната правна уредба не попада в обхвата на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Трябва ли член 14, параграф 3 от Регламент № 6/2002 да се тълкува в смисъл, че е приложим единствено по отношение на промишления дизайн на Общността, създаден в рамките на трудово правоотношение, в което дизайнерът/авторът е обвързан от уреден по трудовото право договор, който отговаря на критериите за подчинение и наемен характер на труда, или
2) трябва изразите „заето лице“ и „работодател“, използвани в член 14, параграф 3 от Регламент № 6/2002, да се тълкуват разширително, за да обхванат хипотези, различни от трудовото правоотношение, като тези, при които по силата на граждански/търговски договор (и поради това без да съществува подчинение и наемен и постоянен характер на труда) едно лице (автор) се задължава да създаде за друго лице промишлен дизайн срещу определена цена, и следователно трябва да се счита, че промишленият дизайн принадлежи на лицето, което го е поръчало, освен ако в договора е предвидено нещо различно?
3) При отрицателен отговор на предния въпрос, тъй като в хипотезите, при които промишленият дизайн е създаден в рамките на трудово правоотношение, и тези, при които промишленият дизайн е създаден в рамките на правоотношение, което не е трудово, става въпрос за различни фактически положения:
а) трябва ли да се прилага общото правило на член 14, параграф 1 от Регламент № 6/2002 и следователно да се счита, че промишленият дизайн принадлежи на автора, освен ако страните се уговорят за нещо различно, или
б) съгласно член 88, параграф 2 от Регламент № 6/2002 трябва съдът, който се произнася по промишления дизайн на Общността, да приложи националното законодателство, уреждащо промишления дизайн?
4) В случай че е приложимо препращането към националното законодателство, ако същото приравнява (както това е в испанското право) промишлените дизайни, създадени в рамките на трудово правоотношение (които принадлежат на работодателя, освен при споразумение в обратния смисъл), на промишлените дизайни, създадени по поръчка (които принадлежат на страната, която ги поръчва, освен при споразумение в обратния смисъл), възможно ли е националното право да се приложи в този случай?
5) При положителен отговор на четвъртия въпрос такова разрешение (промишлените дизайни принадлежат на лицето, което ги поръчва, освен при споразумение в обратния смисъл) няма ли да бъде в противоречие с отрицателния отговор на втория въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Съответства ли на член 17, параграф 2, буква а) от Директивата обезщетението, на което има право търговският представител, да се ограничи до комисионата, изгубена от него вследствие на прекратяването на договорното правоотношение, дори когато ползите, които остават за принципала след прекратяването на договора, трябва да се считат за по-големи?
В случай че принципалът принадлежи към група от дружества, спадат ли ползите, извлечени от дружествата от групата, към посочените по-горе ползи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) Когато лекарствен продукт, който не е включен в приложението към Регламент № 2309/93, е пуснат на пазара в държава членка (Република Австрия) в съответствие с националната разрешителна процедура на тази държава преди присъединяването ѝ към ЕИП или ЕО и а) тази държава членка впоследствие се е присъединила към ЕИП и към ЕО и като част от условията по присъединяването е транспонирала в националното си законодателство разпоредбите относно разрешението от Директива 65/65 (днес Директива 2001/83), без в това отношение да се прилагат преходни мерки; б) въпросният продукт е останал на пазара на тази държава членка няколко години след присъединяването ѝ към ЕИП и ЕО; в) след присъединяването на тази държава членка към ЕИП и ЕО разрешението за търговия за въпросния продукт е било изменено, като е било допълнено с ново показание, и според органите на тази държава членка изменението е съобразено с изискванията на общностното право; г) документацията за въпросния продукт не е актуализирана в съответствие с Директива 65/65 (днес Директива 2001/83) след присъединяването на тази държава членка към ЕИП и ЕО; и д) продукт, съдържащ същата активна съставка, впоследствие е получил разрешение съгласно член 6 от Директива 2001/83 и е бил пуснат на пазара в Европейската общност, трябва ли лекарственият продукт да се смята за „референтен лекарствен продукт, който е или е бил разрешен по член 6 […] в някоя държава членка“ по смисъла на член 10, параграф 1 от Директива 2001/83, и при утвърдителен отговор, кое или кои от посочените по-горе условия е или са определящи в това отношение
2. В случай че компетентният орган на референтната държава членка неоснователно отхвърли заявление за получаване на разрешение за търговия, подадено съгласно член 10, параграф 1 от Директива 2001/83 в рамките на предвидената в тази директива децентрализирана процедура, с мотива че споменатият в първия въпрос по-горе лекарствен продукт не е „референтен лекарствен продукт“ по смисъла на член 10, параграф 1, евентуално какви указания Съдът би счел за уместно да даде относно обстоятелствата, които националната юрисдикция би трябвало да вземе предвид, когато трябва да определи дали е налице достатъчно съществено нарушение на общностното право по смисъла на Решение по дело Brasserie du pêcheur и Factortame?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Приложим ли е режимът на член 234 ЕО по отношение на преюдициални запитвания, когато след обжалване спорът вече не е висящ пред юрисдикцията, отправила запитването?
Допустимо ли е даване на отговор от Съда по преюдициални въпроси в случай, че вече липсва необходимост за решаването на конкретен спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по съдебните разноски при инцидентно производство пред национален съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
Допуска ли общностното право прилагането на разпоредба от националното право като член 2909 от [италианския] граждански кодекс, с която се установява принципът на силата на пресъдено нещо, когато последиците от прилагането ѝ противоречат на общностното право и осуетяват прилагането на последното и в области, различни от тази на държавните помощи (за която се отнася Решение на Съда на Европейските общности от 18 юли 2007 г. по дело Lucchini SpA, С-119/05), а именно в областта на ДДС и на извършвана с цел неправомерно избягване на данъчно облагане злоупотреба с право, като се има предвид по-специално критерият на националното право, тълкуван в съдебната практика на Corte suprema di cassazione в смисъл, че в рамките на данъчни спорове силата на пресъдено нещо по дадено дело, доколкото се отнася до основен въпрос, който е предмет и на други дела, има обвързващо действие по този въпрос дори когато направените по този повод констатации се отнасят до различен данъчен период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2009 г.
Процесуални последици от оттеглянето на преюдициално запитване от национална юрисдикция.
Компетентност за разпределяне на съдебните разноски след заличаване на делото от регистъра на Съда.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.