Дело C-3/08: Leyman, Заключение от 19 февруари 2009 г.

Текст

... сигурност — Обезщетения за инвалидност — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Член 40, параграф 3 — Различни схеми за обезщетения в държавите членки — Неблагоприятни последици за работниците мигранти — Невъзвръщаеми вноски“

1. Тъй като Договорът за ЕО предвижда единствено съгласуване на националните законодателства в областта на социалната сигурност, а не тяхното пълно хармонизиране, между тях може да продължат да съществуват различия. Следователно понякога работникът може да попадне в по-неблагоприятно положение, ако упражни своето право на свободно движение, без това да съставлява нарушение на Договора. От друга страна обаче, целите на Договора не биха могли да бъдат постигнати, ако упражняването на правото на свободно движение води до загубата на предимствата на социалната сигурност, които са гарантирани за работниците от законодателството на държава членка. Конкретният случай е добър пример за този парадокс.

I — Фактически контекст, в който се вписва главното производство

2. Преюдициалното запитване е отправено до Съда в рамките на спор между г-жа Leyman и белгийската служба за социално осигуряване, позната като „Institut national d’assurance maladie-invalidité“ (наричана по-долу „INAMI“). Г-жа Leyman, белгийска гражданка, упражнява дейност като заето лице в Белгия от 1971 г. до 2003 г. През август 2003 г. тя се премества в Люксембург и оттогава подлежи на осигуряване в рамките на люксембургската схема за социална сигурност. На 8 юли 2005 г. люксембургските органи я признават за неработоспособна за периода от до — датата на нейното пенсиониране. В резултат на това люксембургските органи незабавно ѝ отпускат пенсия за инвалидност, изчислена в зависимост от съотношението на продължителността на завършените ...